Депресия, хипохондрия - какво ви помогна?

Аз съм имала близък с подобен случай. Оправи се трудно.
Концентрацията в себе си се отклони с различни странични интереси. Четене на книги, гледане на филми, ваканции, разходки сред природа, гледане на природа ... общо взето целта беше да успее да погледне извън себе си, навън. НЕ да гледа навътре . През цялото време трябва да има няко йдо него. Ако навее поглед и се концентрира в мисли се пита > виж колко е хубав снега, облака, слънцето, луната ,звездите ...
създаване на хоби и инетерси. Спортове в които се събират по-безпроблемни хора. Т.е. да не си говори със старци за болести, ами на зога, медитация, автогенес., ...
Общо взето мотото е @изправи главата, гледай навънка @.
има много , много е трудно. Без някой нон стоп ангажиран не става. А този някой трябва да е емпатията и саможертвата сама по себе си.
ПРи всяко интересно и хубаво преживяване > екскурзия , море , концерт, театър , ... казвате > ако се затвориш в себе си няма как да видиш това.
Горе долу това е. Но в действие е много повече.

bella_ciao, много благодаря!
Доста ще е трудно значи.
Става въпрос за човек без хоби. Не си пада много по книгите....
Всякакви йоги и медитации ги гледа с несериозно око.

Първо, дебело подчертавам - не можеш да помогнеш на човек, който сам не иска истински да си помогне!   bella_ciao е дала добър пример. Тези, които чакат „магическото хапче” нямат шанс. Постигането и поддържането на добро здраве изисква сериозни лични усилия, а огромната част от нездравите чакат наготово да им се даде здраве. Е, няма как да се получи, остава им да разчитат на синтетиката и хирурзите при нужда.
Второ – не може да се помогне на всички поради различни причини, а горната, която споменах, е само една от тях. И освен това нещо, което е помогнало на един, може изобщо да не помогне на друг.
Трето – мнозина реално не търсят помощ, а само гледат да се оплакват и да търсят съчувствие и внимание, но не им изнася по някаква причина да се променят.
Четвърто – просто само с гледане на филмчета, четене на книжки и приемане на разни добавки не може да се промени подобно дълбоко състояние, нито пък стандартен психолог би помогнал кой знае колко. Пак казвам – човекът сам трябва да потърси настоятелно помощ и да е готов да сътрудничи активно в лечебния процес, инак са само приказки и загуба на време за терапевта. В края на краищата всеки сам си прави изборите и си избира съдбата.

 

Ето това е кофти, и да трудно ще е. От такива неща те вадят - хобита и спорт основно, не че сигурно няма и други начини де. Иначе смятам, че добър психолог също би помогнал, но там ще предстои по-дълга работа и трябва съдействие от него самия.

Има една хубава книга - "Ти не си твоя мозък", тя е точно за такива психозни състояния в които сами се вкарваме, но щом не обича да чете...

Може да давате чай от билката Страшниче, много успокява.

Успех!

El Mariachi, мда, разбира се, че човекът трябва сам да иска да си помогне.
Но все пак и дребните неща понякога оказват влияние. В случая търся положителното такова.

mibobo, благодаря за предложението за книгата!
Ще я потърся да я прегледам и ще му я предложа.
Като трябва целенасочено ще почете. Ако иска да си помогне.

Няма какво да се мъчите да откривате топлата вода наново. Отдавна си има лечение на депресията и то е ясно - лекарства наречени антидепресанти. Изписват се от лекар и се пият по схема и така се лекува депресия.
Иначе, на мен най-много ми помогна казармата - излекува ме от всички лоши мисли и болести. Ако можете да го вкарате в казарма, със сигурност ще се излекува, не се шегувам. Като те опънат да бягаш 5 км. с противогаз, после 50 лицеви опори в калта, после 1 час марш на скока с пълно бойно снаряжение, после 2 часа военна тактика на полосата, гаранция ти се избиват от мозъка всички депресии и какво ли още не.

...Или си теглиш куршума на първия наряд...

В случай, че проблема е чисто поведенчески антидепресантите НЕ ПОМАГАТ.

По мое мнение обикновено за да прави човек нещо то е защото си мисли, че е добре за него. Много трудно е да убедиш човек, който мисли че си прави добро , да направи обратното . Т.е. да си помогне.
Чела съм, че колкото и да е странно дори най-деструктивното поведение е с някаква позитивна за ползващия го цел. Т.е. Той реагира на нещо. Интересно е кое е това нещо. Дали търси помощ, дали не му идват неща в повече и иска да се измъкне от някакъв друг цикъл чрез цикъл , като според неговите спомени някой е ползвал такъв цикъл за да избягва проблеми. Разпитва се кой, къде е видял подобно нещо, къде е преживял ... и той може да не е наясно съзнателно, но ще го открие лека полека . И тогава се работи на тема и какво е донесло в примера такова поведение и дали е постигнало целта и каква цел е постигнало и къде и как е въпросния човек сега и как би могло по друг начин да постъпи ... хваща се примера и се разработва. И от погрешна патерица се гради нова подпорна колона и се учи да се подпира на нея ... става бавно , изисква се много ангажимент, усилия , усет и вяра в човека и неговата способност и  право на щастлив живот.

Това всичко пиша с изричната забележка , че е мой личен опит и не ми е професионална квалификация.
Т.е. споделям опит и препоръчвам специалист.

Хобитата се изграждат. Моя опит е с човек, който на кръстословица на въпроса @Кой е автора на Тримата мускетари@ е запитвал мен . Т.е. освен учебника по литература друго не беше чел, а сега не може да затвори книга без да отвори друга.

Много зависи и самия човек на каква възраст е.

Аз си имам един вкъщи, излекувах го от склонност към чашката и сега седи като статуя вкъщи и с нищо не иска да помогне, а идеята беше да ни помага. Докато се лекуваше казваше и обещаваше как ще помага, какво ще прави.....прибра се и всичко, което беше казал не го направи. Няколко пъти говорихме , молихме, но отговора беше НЕ. Карахме го да отиде в пенсионерски клуб, където се събират хора на неговата възраст за да се разнообразява да се запознае, да се отърси от всичко отново отговора беше - НЕ. Предложих му да го закараме да се види с негови бивши колеги с които поддържа контакт - отново НЕ.
И виси вкъщи като статуя. Ако реши да излезе е в неделя от 10 до 12 ч. и това е.
Адски много ме напряга...гледа само за какво да се заяде...за какво да направи проблем/изказване.

И съм в някаква задънена улицата и ако така продължи ще си го изпратя на къщата и каквото иска да прави и да си троши главата.....аз каквото можах с моя приятел направихме, но от него получаваме една голяма неблагодарност.

милия човек. кой знае какво му е и колко ли хора му липсват .

Антидпресантите изобщо рядко реално помагат, като същевременно страничните им ефекти са многобройни и постоянно наблюдаващи се - затлъстяване, загуба на либидо, запек, обща умора...  първите две са достатъчни още повече да депресират някои хора. Може да се получи психологическа и физическа зависимост, а за инхибиторите на обратния захват на серотонина се знае, че могат да предизвикат самоубийствени пориви или да доведат до загуба на себеконтрол и прояви на крайно насилие по отношение другите. Антидепресантите са за хора, които не желаят да правят усилия за собственото си оздравяване и които вярват само в буламачите на стандартната медицина. 

Що се отнася до казармата - това е най-гадната загуба на време, която съм преживял. Не мисля, че има нормален човек, на който да му харесва безсмислието и мозъчните промивки на това противно място.