Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки - 2

  • 32 764
  • 771
  •   1
Отговори
# 750
  • Карлово
  • Мнения: 5 301
На слабите вртлета така им е изпъкнало. Направи една по-тлъста шия и няма да го има.Smile

# 751
  • Мнения: X
Да си тормозя ли лекаря пак?

# 752
  • Карлово
  • Мнения: 5 301
Аз не бих. Имам огромно доверие на моето Джи пи. Като ме успокои и хипохондрията ме отпуска.

# 753
  • Мнения: X
Благодаря огромно! Не съм сама в тази ужасна хипохондрия. Когато чуя за някой по-близък болен (преди известно време за онкоболен) и откачам седмици наред.

# 754
  • Мнения: 1 488
Здравейте,
Приемате ли нова хипохондричка?
Моят проблем тръгна оттам: в средата на октомври съпругът на моя много близка приятелка почина след дълго и тежко боледуване, млад, 37 годишен мъж. В същият ден на мен нещо ми прещрака. Понеже си страдам от киселини, реших, че съм болна от рак на стомаха (дядо ми почина от това преди 8 години). Спрях да се храня, единственото нещо, което правех, беше да ровя в интернет и да си потвърждавам самодиагнозата, започнах да имам чувство на засядане на храна в гърлото. Пуснах кръвни изследвания, излязоха ми завишени левкоцити (11.9 при норма 10.4 и завишени тромбоцити 480 при норма 440); личната лекарка ми каза, че просто имам някакво възпаление, че съм чувствителна и ми изписа валериана капки, нямало нужда да ходя на специалисти. Аз обаче започнах да си мисля и за рак на гърлото, въпреки че точно в момента на кръвните изследвания прихванах вирус от дъщеря ми със сопол и температура - отидох на УНГ, гледа ме с огледала, заключи, че имам остър ларинго-фарингит. Изписа ми антибиотик. Паралелно с това ходих на гастроентеролог, гледа ме на ехограф, направих след няколко дни горна гастроскопия, всичко наред, освен че връщах доста стомашен сок, което наложи да пия един месец ИПП. 10 дни след антибиотика от УНГ, левкоцитите вече бяха в норма, но усещам нещо като кашлица, която не отминава, мисля, че я имам доста отдавна, чува се всеки път, когато искам да се изкашлям, нямам позиви за кашляне или задух, но се притеснявам, че е само от лявата страна. Аз пуша цигари и започнах да си мисля, че имам рак на белия дроб. Като цяло съм с намален апетит и не ми се яде месо, някои видове се, кайма например. Филенца, сухи мезета ми се хапват. Освен това усещам някакво напрежение в лявата горна част на тялото, в ямката над ключицата и към врата, както и около лявата сливица.
През всичкото това време имах и притеснения, свързани със страшни заболявания на половата система, бях на гинеколог, каза ми, че съм в перфектно здраве, пуснахме цитонамазка, чакам резултатите.
Имам малко дете, страх ме е да не ме изгуби, живея в невероятен страх, непрекъснато плача. Не мога да се насладя на нищо в живота, като се оправя с гинеколога (ако всичко е наред), мисля да тръгвам по пулмолози, просто всичко е толкова мъчително. След пулмолога, не знам вече на какъв лекар ще хваща, непрестанно излиза нещо ново, което ме плаши безкрайно. Изкашлях му се на УНГ-то, казвам "чуйте", той ми казва това не е кашлица, нищо не е това. Искам си предишния живот, искам да съм здрава и щастлива, да си се радвам на прекрасното семейство.
Вие как се справяте с натрапчивите мисли, постоянно заети ли сте с тях? Не знам какво да правя. Не знам дали съм за психиатър, по-скоро не, не съм луда, просто съм твърде чувствителна.

Последна редакция: чт, 28 ное 2024, 19:06 от Yst_89

# 755
  • Мнения: 1 024
Какво се е случило с човека?

Не знам дали това ви успокоява, но и мен смъртта на млади хора страшно ме шокира. Наскоро си отидоха двама познати на познати от онкологични заболявания на около 30-35, и не спирам да мисля как е възможно и да се вглеждам и аз.

Иначе според мен за хипохондрията е добре да де потърси помощ от психиатър, това е тревожност. Аз след като пих антидепресанти сега съм в горе-долу окей състояние и мисля за това спорадично, при такива обстоятелства. Но фиксирането е кошмар.

# 756
  • Мнения: 507
Пак съм тук при вас Simple Smile
отдавна не съм имала хипохондрични кризи, но в последните 2 месеца е нещо страшно. Сума ти пари дадох за лекари, изследвания. Всичко тръгна след като се наложи да си оперирам носните конхи и няколко седмици след това започна едно бучене в ухото. Докато разбера какво е изпаднах в депресия, не можах да ям, не можех да спя, мислех само за това. Най-накрая се установи, че е лабиринтопатия - получавала се от инфекции. Шумът намаля, даже не го чувах, но пък се наложи да започна прием на противозачатъчни и от няколко дни пак го чувам този шум в ухото, само за него мисля, започнах пак някакви изследвания да си правя, да чета (започна ли да чета в интернет става страшно...), да си записвам часове за лекар и т.н.

# 757
  • Карлово
  • Мнения: 5 301
Здравейте,
Приемате ли нова хипохондричка?
усещам нещо като кашлица, която не отминава, мисля, че я имам доста отдавна, чува се всеки път, когато искам да се изкашлям, нямам позиви за кашляне или задух, но се притеснявам, че е само от лявата страна. Аз пуша цигари и започнах да си мисля, че имам рак на белия дроб.
 Не мога да се насладя на нищо в живота, като се оправя с гинеколога (ако всичко е наред), мисля да тръгвам по пулмолози, просто всичко е толкова мъчително. След пулмолога, не знам вече на какъв лекар ще хваща, непрестанно излиза нещо ново, което ме плаши безкрайно. Изкашлях му се на УНГ-то, казвам "чуйте", той ми казва това не е кашлица, нищо не е това. Искам си предишния живот, искам да съм здрава и щастлива, да си се радвам на прекрасното семейство.
Вие как се справяте с натрапчивите мисли, постоянно заети ли сте с тях? Не знам какво да правя. Не знам дали съм за психиатър, по-скоро не, не съм луда, просто съм твърде чувствителна.
Миналата година имах гадна кашлица нощем. Нaправо ми се съдираше гърлото. Правих рентген, изследвания, всичко беше в норма. Пих лекарства за алергия, сироп и таблетки - без резултат. Пушех по 1-3 цигари на ден. Спрях ги и кашлицата отшумя.

Последна редакция: пт, 13 дек 2024, 09:36 от ДамаТрефа

# 758
  • Мнения: 1 488
Аз нямам позиви за кашлица, просто като се напъна да се изкашлям, се чува нещо като суха кашлица. Днес ще ходя на рентген, много съм притеснена, стискайте палци всичко да е наред!

# 759
  • Мнения: 1 488
Така. пак съм аз. Ходих на рентген, откриха ми бронхит... Било от това, че съм пушач. С ЛЛ говорих по телефон, тя ми каза едно сиропче, но го нямаше в аптеката, та си купих друго, някакъв Мукосолван и май май поспрях да кашлям. Но пък имам някакъв израстък на лявата сливица сякаш. Взех си стрепсилс спрей и теразал орал, но не изчезва, понаболява ме гърлото, както и от лявата страна към шията. Чудя се дали не е нещо за УНГ и този, където бях миналия месец, в началото, да не е видял нещо. Въобще възможно ли е да се развие нещо злокачествено в рамките на един месец (ако приемем, че миналият месец ме е гледал, както трябва)?

# 760
  • Мнения: 5
Така. пак съм аз. Ходих на рентген, откриха ми бронхит... Било от това, че съм пушач. С ЛЛ говорих по телефон, тя ми каза едно сиропче, но го нямаше в аптеката, та си купих друго, някакъв Мукосолван и май май поспрях да кашлям. Но пък имам някакъв израстък на лявата сливица сякаш. Взех си стрепсилс спрей и теразал орал, но не изчезва, понаболява ме гърлото, както и от лявата страна към шията. Чудя се дали не е нещо за УНГ и този, където бях миналия месец, в началото, да не е видял нещо. Въобще възможно ли е да се развие нещо злокачествено в рамките на един месец (ако приемем, че миналият месец ме е гледал, както трябва)?

Не, злокачествени заболявания не болят генерално в ранен стадий и не се формират за месец. Това е бавен процес. Когато започнат оплаквания, то по принцип е доста късно. Нямате рак, не се притеснявайте.

Хипохондрик съм от 20 г. Посетил съм хиляди  лекари, минал съм през всички диагнози, лекувал съм се къде с успех, къде не. Влачиш доживот и това е. Можеш да контролираш емоциите, паник атаките, говоренето за болести и страхът от смъртта. До следващия път, когато се отключва от някаква причина.
Свикнал съм с това и се радвам, когато кризите са редки.
Опитайте с хоби, пътуване, спорт - кой каквото обича. Ако имате деца, не се задълбайте в здравето им. Хипохондрия се формира в юношеските години от свръхпротективни родители.

Бъдете здрава и по малко мисли за болести Simple Smile.

# 761
  • Мнения: 131
Здравейте! Реших и аз да се включа, защото развих хипохондрия и най-вече онкофобия. При мен нещата се отключиха малко преди раждането на детето плюс някои неприятности, които ни сполетяха. Чувствам се зле, пробвах с трима психолози и никой не можа да ми помогне. От миналия юли съм на антидепресанти, имаше някакъв временен ефект, но от известно време страховете ми се върнаха. От две седмици ме наболява ухото, врата от дясно и се спуска към рамото и понякога към ръката. Познайте какво си мисля, само се опипвам, оглеждам и в четвъртък ще ходя на УНГ. Ако не съм се вторачила в себе си, слагам диагноза на околните. Имах спокоен период за около няколко седмици и тези дни пак ме удари. Погледнато отстрани всичко ми е ок, но аз живея в някакъв вътрешен ад. Не знам какво да правя, накъде да поема, но не искам да живея и така.

# 762
  • Карлово
  • Мнения: 5 301
Имах подобни опасения със схващане на врата и т.н. точно когато детето ми беше под година. Отбелязвам, че избягвам лекарства, за да не ми увредят стомаха... Та вече драматизирах, че имам менингит и отидох до джи пи, и с предписано мазане с "ревулзан", който изчезна след някоя година, симпомите отшумяха.
Та, ставаме по-чувствителни към здравето си, когато сме майки и се вторачваме в здравните неразположения, които обикновено са банални. Споко, всичко ще е наред.
Споделяй с нас, ако искаш, може и да те успокоим.

# 763
  • Мнения: 131
Благодаря! За това писах. Когато някой споделя с мен и мисля рационално, но когато аз изпадна е този страх цялата ми рационалност отива на кино.

# 764
  • Карлово
  • Мнения: 5 301
В точната тема си.

Общи условия

Активация на акаунт