Живеене заедно преди брака

Озлобени стари моми? Ами... какво очакваш след разбити надежди, животи и сърца? Да, брака след 35 не е панацея, ама децата след 35 как стават? Лесно, трудно или изобщо не стават? Никога не съм смятала за нормално да се търси мъж само за разплод!

п.с. Някой спомена кралското семейство, ама ние не сме кралски особи...

Истината е, че рецепта няма - ако е боклук и 10 години да живееш с него ще те съсипе. Ако е правилният след 2-3 години ще ти предложи брак... ама може и никога да не стане.

Не знам, в случая на моята приятелка дори не мога да го нарека боклук - държеше се добре с нея във всяко друго отношение и предполагам от там нейното заблуждение, че той е човекът...Може би просто тя за него не е била, нещо го е спирало - никога няма да разберем...И да, товарът й се вижда от километри и не е особено првлекателна за мъжете...

Не знам какво е правилно в такива случаи.

Интересно обаче на мъжа как му се отразява това дългогодишно фръцкане на жената - нямам вътрешна готовност, рано е още...отказът на жената да има дете е също сигнал за "пич, не ме кефиш", както и липсата на пръстен. Някъде там единият, или и двамата, по някое време е дал на заден и другият е останал наранен.

Лейди Нина, това, което се опитвам да ти кажа е, че няма смисъл да се седи в неприятна връзка. Предишната ти връзка не е била хубава. Почти всички ние имаме по някоя такава. Проблемът във вашата е, че не си се махнала овреме. За какви надежди и разбити сърца може да страдаш? От такива връзки може да се излезе с разбита уста и даже с краката напред. Наистина ли си се надявала пияндур на квартира да ти предложи брак?

Ти тъгуваш за някакъв сценарий, който не се е състоял. Тъгуваш за въображаем, абстрактен брак и някакви въображаеми деца. Не тъгуваш за човека, не ти липсва и май не си го обичала никога искрено и истински. За повечето от тези, които те четем, вашата раздяла е положителна за тебе. Поне си напуснала агонията съжителство с михлюзин.

Ето, че вече имаш нов мъж до себе си. Вместо да разкажеш колко си щастлива в момента, къде ходите и народите ти въртиш около бившото лайно. Бил се оженил, бил имал дете. Не си там да видиш доволен и щастлив ли е. Не ти се обажда, не те тормози, не се виждате. Сама непрекъснато въртиш около минало, което нито е чак толкова тежко, нито е важно.

Ако показваш такива мисли и чувства пред новия партньор може и да те зареже. Не бих имала връзка с мъж, който се описва наранен, с разбито сърце от предишна връзка. Деца пък е абсурд да имам с такъв. Ако умра сигурно ще се депресира до степен да не може да ги гледа.

Разбрала си, че в съвременна Европа брак без предбрачен съвместен живот почти няма. Не можеш да накараш мъж да ти предлага брак и деца, но можеш да излизаш с повече мъже и да приемеш съжителство само като кратко опознаване преди брака.

Не съм съгласна. На 23 определено не значи това. Около мен има поне още 3 такива връзки, в които децата дойдоха на мин 10та година. Но говорим за връзки започнали на по 18, не на 28.
Несравнимо е.

Ако някой сгреши с теб веднъж, грешката е негова,
ако сгреши втори път, грешката е твоя..
Докато не осъзнаете собствените си грешки, няма как да стане промяна към по-добро.
С еднакви грешки няма как да се постигне различен резултат.
Ако все обстоятелствата и мъжете са виновни, а ти се вживяваш като невинна жертва на всичко и проявяваш апатия към противоположния пол - ами няма как да привлечеш нормален партньор за сериозна връзка..

Анонимис - ние говорим за случаите, когато партньор и сериозна връзка, както и брак и деца вече не са желани - за мен това е голямата трагедия - особено за някой, който преди толкова е искал.

Не знам - вие казвате - сами са си виновни, но аз не мога да намеря грешката. Не приемам, че трябва да зарежеш любимия мъж и уж добре вървяща връзка, за да се вземеш с първия, който иска пръстен и деца. Без любов това е обречено. Някой назад каза, че той е гадняр, ако не се съобразява с биологичния й часовник и това  звучи напълно вярно. Обаче не сме в неговата глава - може и той да е бил объркан, може да се е опитвал да се навие, може да е искал, но да е чакал все по-подходящ момент, докато не го е напуснала, може да е бил пасивен тип и да е чакал тя да поеме инициативата, може следващата му да е поела инициативата, а може точно тя да е била голямата му любов и затова хич да не се е замислил...Може да е просто гадняр, макар аз да не го познавам като такъв... Фактите са си факти. Единият сияе от щастие, другият е на дъното и не вижда никакъв смисъл. Тъпо е, но факт. Аз лично грешка не виждам - от човешка гледна точка. Няма нужда да бъдем цинични, това са човешки чувства и открити рани.

От Невена научавам подробности за случая на ЛейдиНина. Предполагам, че в нейния вътрешен свят нещата не са така философски. Дано нейната апатия да е временна.

Права е Невена - в една връзка трябва да се гледа напред, а не какъв е бил предишният и дали сега е женен.

Считам, че тя не "гледа назад", а реално живее още с  травмата от отхвърлянето. Докато не преодолее болката от загубата, обезценяването  и тн. трудно ще има пълноценни отношения с друг.

Точно. Твърде много въпроси остават отворени - защо не аз? А може и още да го обича. Може и разочарованието да е твърде голямо и да си неспособен на връзка на този етап. А на 35-40 това не е етап, а прецакване на целия живот.

Лейди Нина, ти не беше ли на около 30? Какви са тези приказки и самосъжаление?! ОК, попаднала си на такъв човек, отчети си грешките (не си успяла да го прецениш, не си тръгнала навреме и т.н.) и просто си прости и върви напред. Съвсем си още навреме да създадеш семейство, но с тази нагласа трудно ще стане. Помисли сама, заслужава ли си заради някакъв нещастник да си пропилееш шанса ТИ да си щастлива?! ОК, не е бил човека за теб, постъпил е зле - е,и?! Не си единствената, случва се на повечето жени да сбъркат в преценката си за някого. Разликата знаеш ли къде е? В това как реагират. Честно, като те чета никога не бих предположила че имаш нова връзка. Ти този човек харесваш ли го, влюбена ли си? Защо продължаваш да гледаш назад? Ако не си щастлива с новия, сменяй го докато е време. Но преди всичко останало, погледни себе си, виж харесваш ли се така. Ако не, направи нещо - усмихни се, прави неща които ти харесват. И основно, успокой се и реши какво наистина искаш от живота, мъж с какви характеристики търсиш в това число. Ама не да е със сини очи 1.83, а като характер -  с какво можеш да направиш компромис и с какво не. И ако новия не отговаря на тези критерии, срещай се с други докато намериш човека за теб. Имаш време, макар и не толкова много и е адски глупаво да го пропиляваш така.

Сирено,  време ти е за почивка. Здраво се изложи вчера, че и сега продължаваш. Понякога човек трябва да знае кога да замълчи.

Лейди Нина беше писала, че го е помолила да си тръгне, но той не искал да се изнесе или подобно. Отхвърлила го е тя. Всекиму се случва.

Не се чувствам виновна, че съм имала връзки, но тогава не съм искала брак и деца. Мъжете нищо не можеха да направят. Тръгвах си, защото ежемесечните разговори на тази тема ми бяха досадни. За мене не беше подходящ момента, но ако някой от тези мъже беше пожелал да остане с мене можеше след известно време да се навия. Никой от мъжете не ме обвинява, че съм му съсипала живота или че съм го минала, метнала, излъгала или мотала. Бившият ми, 20+ години по-късно още няма деца. Прекрасен човек е, но явно не само аз съм отбягвала деца.

Отхвърлените, особено многократно, за брак и деца, хора мислят, че проблемът е в тях, а често обстоятелствата не са подходящи. В други времена и условия бракът и децата биха били възможни.

След определено време живот заедно романтиката се поизпарява и връзката се банализира. След 5-6 години заедно, без обща икономическа активност и някаква финансова зависимост, без общи деца всеки може да  грабне чукалата и да си тръгне. Не е непременно лошо.

Роси ползва добър термин- обезценяване. Не искам да се правя на психолог, но отдалеч личи човекът й какъв е бил.
Много хора ще скочат как така говориш, без да го познаваш. Ами, знам. Личи си по Нина. Т.е. потърпевшата, да не кажа друга дума. Която не е намерила читав психолог. Има специфичен начин на поведение, характерен за хора, които са попаднали на специфични идиоти.
Няма да се учудя новият да е подобен. Сори, не вярвам, че човек с такава травма ще привлече  свестен.

Нина е озлобена, отчаяна и каквото искате още, но това не е присъда. Само от нея и от никой друг зависи как ще й продължи живота от тук нататък. Случват се и далеч по-лоши неща и хората продължават напред и имат нов живот, така че... Има два избора: (1) продължава така и се усеща като стане на 50 и наистина вече няма шанс за деца и е пропиляла по-голямата част от живота си заради една глупост, или (2)взема се в ръце и продължава напред, с преосмислени приоритети и нов човек. Виждала съм и двата варианта, и то след по-тежки от нейната ситуации.

Това колко те "ценят" е много субективно, да не говорим, че е някак незряло. Разбира се, всеки до една възраст се интересува да е лично харесван, да му се показва. От един момент нататък обаче се оказва, че е по-важно да си постигаш целите и да правиш каквото искаш, не толкова дали те харесват.

В тоя ред на мисли, с възрастта на всички им пука по-малко за другите и повече за желанията. Ако денят ти е ОК, ако седмицата ти е ОК и целите ти се изпълняват, всичко е ОК.

От една възраст нагоре, дори връзката да е успешна, няма да има чааак такова боготворене и показване на другия колко е страхотен. Ако сте на една вълна, това е ОК. Защото да ти казват колко си хубава и умничка е малко атавизъм от възрастта 6 годинки. На 30+ вече...stupid is as stupid does.