Живеене заедно преди брака

  • 30 133
  • 762
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 9 237
Catcher,  може и така да е.. Но докато се приемат пасивно нещата от страна на "жертва" няма как да се привлече  нормален (психически здрав) партньор..  Много малко психолози в България са адекватни в тълкуването на такъв тип взаимоотношения и помощ за справяне с това, което си носиш от такива.. И тогава стигаме пак до извода, че не е чак толкова важно дали и колко преди брака се живее заедно, а с кой и в какви отношения? Wink

# 466
  • София
  • Мнения: 22 982
Не казвам да е пасивна и да се смята за жертва. Макар че според мен е станала точно жертва на гаден човек. Затова и  пораженията по психиката ѝ са такива.
Това не пречи, да приеме този факт, да се отърси, ако може, от чувството, че е изоставена, прецакана, непредпочетана, захвърлена и каквото битува в главата ѝ като усещане и вместо да ѝ е все едно, точно обратното- да знае, че иска деца и семейство, както е казвала. И да си ги иска.
Но не отчаяно и чакайки, апатично или пък мрънкалчески, а със самочувствие, че е ценна жена с качества и иска това и това от живота. И ако някой не може да ѝ го даде- чао. И не залитайте, моля, към донори, осменители и т.н. Просто избираш от тези, в които можеш да се влюбиш, хората, отговарящи на дългосрочните ти желания.

# 467
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 528
Аз доколкото разбирам от темата, момичето (Нина) се опитва. Въпреки падението, не се е оставила само на самосъжалението. Направила е крачката да отиде на психолог, разкрила му се е, потърсил си е друг партньор и има друга връзка. Това, предполагам, изисква огромни усилия за слаб човек, колкото и малко да ви се струва на вас. И пак не е достатъчно.
Не че не ми се иска да прочета някакъв гениален съвет, който не ми е хрумвал, но си мисля, че едно влизане в положението й може да й е по-полезно от натякването, че сама си е виновна.

# 468
  • MI
  • Мнения: 11 890
Разбира се, че не си е сама виновна, никой не го е казал. Но е хубаво да осъзнае и своите грешки, за да може да продължи напред. Например неправилни критерии за избор на партньор - така следващия път няма да попадне пак на такъв. Или прекалено правене на компромиси с важни неща - така следващия път няма да си губи ценно време със загубени каузи. Може и други да има - сама си знае и може да ги открие по-добре и от най-добрия психолог, ако реши да е честна със себе си. В крайна сметка е млада още, здрава е, не се е случило нищо непоправимо. Само трябва да види и своите грешки, да си ги прости и да направи всичко възможно да не повтаря същия модел до безкрай. Напълно е по силите й това. А за новия човек, не знам каква точно стъпка напред е, като още мисли и говори предимно за предния...

Сирен, цененето се показва с действия, не се изразява с хвалби като на малко дете.

# 469
  • Мнения: 18 393
Мисля, че всички й влизаме в положението, най-малко защото сме жени.
Но някакси животът да се върти само около едното искам, предполага поне пренастройка върху полезен опит, дори негативен. Мъжът също има права да избира, все пак Simple Smile

# 470
  • Мнения: X
Бианка го е казала - за няколко години не могат да се открият подводните камъни. При нас дойдоха на 3-тата - 4-тата година СЛЕД детето, и то доброжелател ми каза какви ги е свършил мъжа ми. Иначе щеше да лъсне поне година-две по-късно.
Доста време трябва, та наистина не съм убедена, че 3 или 4 години съвместно съжителство без деца ще разрешат някаква драма бъдеща, която би могла да изникне. Преди бях За съвместното съжителство, то и сега съм За, но вече не съм толкова наивна да мисля, че мога да опозная човека и да знам какво би могъл да измъдри следващите 20 години.
По-скоро : живейте заедно, но жената да си гледа образование, кариера, да спестява пари, да мисли за жилището си и изобщо да си опича нещата покрай заедноживеенето. Една самостоятелна жена с уреден живот има много повече опции, каквото и да стане с другия.

# 471
  • Мнения: 2 029
да си опича нещата покрай заедноживеенето.
Целият пост е ценен, като най-много ми хареса това! Точно така е.

# 472
  • Мнения: X
Сега видях, че Нинчето се е намесила в темата.
Нина, пак ти казвам, хубаво помисли дали не са ти високи стандартите. Обичайно жените, които чакат над 35 г. за да имат семейство и деца много подбират. Правилно е, не ме разбирай погрешно. По-скоро се опитвам да ти насоча мисълта към твоето участие в нещата - ако си претенциозна /предполагам с основание, не знам всъщност ти самата какво предлагаш/, ще търсиш повече, съответно ще се париш повече и ще страдаш повече, ако си емоционална.
А това за възрастта е глупост. И аз така си мислех, кой ще ме вземе с дете, голяма паника беше. Това е само твоят страх, ирационално е.

# 473
  • Мнения: 2 029
Както казах, познавам и други случаи такива. Чака го тя десетина години, да не го притиска принца, огромна любов, живот заедно...той уж не бил много по сватбите, ама много я обичал, минали през тънко и дебело - с пари, без пари, в панелка, в мезонет...Беше й предлагал поне 5 пъти (като стане напечено) и после нито дума за сватба...Накрая тя го заряза (на 36) и той след 7 месеца беше вече женен, сега детето му е на 3 и е супер щастлив, тя е сама. Красиво, добро момиче. Дали не презира целия свят? С когото и да я запознаем - все й е тая - издигна стена. Дори ин витро бебе не иска - мина младостта и силата и мечтите. И не е само тя.
За съжаление около мен (не в близкото ми обкръжение) е имало също много неприятни неща. Дългогодишен брак, но проблеми със забременяването. Трудно забременяване. За съжаление мъртво родено бебе. Разпад на брака. Мъжът си намира много по-млада жена. Лекува се той, защото проблемът се оказва при него в крайна сметка и има дете от младата жена. За бившата съпруга е било късно вече, но и медицината тогава не е била това, което е сега.

Друг случай: сгодена двойка, започват опити за бебе. Оказва се, че жената има проблеми. Мъжът разваля годежа и се загаджава с друга жена. Първо я изпраща да си направи пълни изследвания: хормони, цветна снимка на тръбите и т.н. Тя прави всичко това. После правят бебето. Сватбата беше с бременна булка. Не зная какво е станало с първото момиче.

В моето обкръжение не се сещам да съм чувала случаи за обратното - разменени роли.

Извод: жените май сме по-наивни.

# 474
  • Мнения: 18 393
Пуста пресметливост. Simple Smile

# 475
  • Мнения: 4 595
Ако мен някой първо ме изпрати да си правя снимка на тръбите, просто директно се сбогуваме. И пак стигаме до това, че не е важен бракът или съжителството преди него, а привързаността и дали наистина ти пука за човека.

# 476
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 528
Магдалена - и аз знам много подобен на първия случай, както и още няколко - не знаех просто кой да посоча. Хванах най-близкия до сърцето ми и до Нина. Просто понякога животът е брутален към някои жени, нечестен, несправедлив, жесток и безпощаден. А други ритат падналия и му викат, че той си бил виновен. Това си е точно по темата, защото съвместният живот крие И такива рискове. За мъжете - както и да е, но една жена като прехвърли 35-40, с мечтите е окончателно свършено.


И също по темата, един наскоро шеговито обясняваше, че разведена жена на 30 е много за предпочитане пред неомъжена на 30 - втората била съмнителна, че никой не я е поискал до сега, доколкото първата най-вероятно е попаднала на идиот. Дори да е шега, дори и лирическият говорител да е турчин, едва ли мисленето на мъжете и обществото е много далеч от тази максима...

Освен със загубата на мечтите си, тези жени цял живот трябва да се борят и със съжалителни, укорителни или присмехулни погледи и мнения. Никаква пощада за тях, сякаш имат позорен печат на челото. "Излъганите" на нашето време...

# 477
  • София
  • Мнения: 22 982
И друг път съм писала за феномена "който е търпял, той е виновен".
За мен думата е отговорност, първо. И второ- самата нагласа на мен ми говори за подобно изкривяване у коментиращия като у причинителите.
Виновни са зловредните хора. Излъганите набитите не са зловредни. Другите- да, за обществото.

# 478
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 528
Така е, хората бъркат в открити рани, а и не на всеки си длъжен да обясняваш личната си драма - на, някога обичах много един мъж, на който му бях достатъчно добра да живеем десет години заедно, но не достатъчно добра да ме направи съпруга и майка. Има ли по-голяма обида за една жена? Аз лично разбирам, че накои не могат да се изправят навреме след такова нещо и да си уредят живота.

# 479
  • Мнения: 18 393
Има, да.  Самосъжалението и самоунижението - аз го чаках, а той ме излъга и сега няма кой да ме вземе. Демек, друго не предлагам, освен неистово желание за брак, а мъжът  е длъжен, щото и деца искам..
Всеки си носи раните, както добре знаеш.

Общи условия

Активация на акаунт