Американски колеж - четиринадесета тема

да, наистина е било стресиращо да се окопитят и за 30 мин. да напишат добро произведение по тази психарска тема. Явно не е случайно. Знаехме го. Стресът продължава да расте и след това (поне при дъщеря ми, мисля)  поради начина, по който са били подредени разделите. След есето - веднага двата трудни математически раздела (поне в нейната група). Имало е и разплакани деца на тях, да, и тя се е терзала да не зареве, и тук е момента, в който и характера си казва думата - дали е по-чувствително детето или по-непукист. Това да си увеличиш концентрацията при стрес, колкото и пробни изпити да са минали не може да се овладее напълно, за някои си трябват години и опит. Каквото станало - такова, съдбата си знае работата. Наистина, да не вкарваме толкова драма и емоции. Вярвам, че най-заслужилите ще бъдат приети.
Тъкмо почна да ми харесва в тази тема, на 12-ти ще разберем дали ще продължавам тук или не
Ако не лошо няма, тъкмо ще се обогати на още знания детето, като какво е "епифора, анафора и епосиопеза" (НВО), нали всичко си е част от  пътя им.
Призма, опорните точки на това дете ми харесват, добре се е окопитило.

Браво на детето,хванало е темата!А моят нищо не помни.

Хаха, страхотно се изкефих на споделеното  от близко дете, било вчера на изпита.Според мен мнооого хитро измъкване..Писало е за стихотворението като пример, онагледяващ тезата му, нещо като рамка, ако разбрах правилно обясненията му- светът светъл и хубав с музика като в началото на стихотворението, където емоциите в есенната вечер се събуждат от струните и светят като фенери, и скучен и сив без уличните артисти като в края му.И само  това от стихотворението, нищо друго, всичко останало си било чисто есе със собствени примери и размисли по темата улични музиканти.Някаква колаборация тоест между есе и тема..Аз от литература много не вдявам, ама ми хареса подходът му.

Интересно ми е да чета коментарите. От една страна повечето родители твърдят, че харесват АК именно заради нестандартния подход, от друга, в момента, в който от колежа постъпват нестандартно, извън рамките на очакваното и на положените по схема усилия за подготовка за изпита, започват да недоволстват. Големият проблем според мен идва от това, че се стремим децата ни да са нестандартни  и  по-, по-, най-, но искаме да го постигнем като ги вкараме в рамки...  

Един от проблемите на НВО по БЕЛ за тезата е това, че трябва да напишат неща, които се очакват от тях - обем, ключови думи, "разсъждения".
Тук вярвам, че изобщо не е така.
 

Ох, дано не ме сметнете за рязка, ама няма никакво значение дали на Русалка или на Призма или на който и да е от нас ни е харесало това захождане в темата или онова. на нас може нещо много да ни хареса и да си обсъждаме как това или онова е оригинално, НО единственото важно в случая е какъв ще е официалния резултат накрая. И да не ни хареса резултата пак няма никакво значение.

Според мен децата просто са си видели темата и са писали. Със същия успех биха писали и на каквато и да е друга тема.Това е.Дори да е картинка, тая картинка половината може просто да не ги изкефи.....Ние родителите сме способни много да задълбаем, да вкараме какви ли не други елементи, разсъждения, теории, гледни точки- просто ние сме.......стари! Това е положението! Стиха и на мен ми се стори излишно претенциозен и тежък. ама на моите приятели детето изобщо не се беше впечатлило. (при него е мъгла всичко което му се е случило, така, че само каза "абе писах нещо там")
.
Интересно ми е двата примера на Русалка и на Призма как ще бъдат оценени. Момичета, моля ви да споделите като стане ясно!
Ежко, не разбрах какво да се пробвам да обяснявам (брейййй, аз, представяш ли си)

Уважаеми мами и татковци, следя темата, темите, коментарите за АК, защо са били такива изпитите, защо не били други, какво трябвало и какво не трябвало. Какви били децата, а какви били родителите... Задавате ли си въпроса, дали пък не искате да прехвърлите вашите амбиции на децата, дори и ако те не се чувстват толкова удобно в тази роля. Няма родител на тази земя (може би с някакви изключения), който не иска детето му да е умно, успешно и да се реализира добре в живота. Не си ли задавате въпроса, че неуспеха на детето е възможно да го преживявате като личен неуспех, като нещо лично срещу вас или срещу детето, което е положило толкова усилия, както и вие... Изгубено време, средства и най-важното, не се е получило... Задавам тези реторични въпроси, защото забелявзвам много болезнени рекации. Някак си сме приели тезата, че в живото всичко може да се контролира и успеха винаги следва усилията... Да, ама не винаги! Има куп субективни други фактори, които влияят на резултата. Най-важното е да запалим амбиция в децата, да ги подкрепяме и обичаме и да приемем, че те са такива каквито са, с техните цели, интереси, силни страни и слабости... Баща съм на момче, което държа изпита вчера. Посрещна ме с широка усмивка и ми каза, направих каквото можах. За мен това е всичко, защото знам, че е направил каквото е възможно и на изпита и на подготовката... Дори и да не се класира има много други алтернативи. Да, знам, някой ще каже, че гроздето е кисело... Не, той сега говори 4 езика, вчера гледахме "Зелената книга" и се забавлявахме (страхотен филм, който той напълно разбра), говорим си за Лед Цепелин, Пинк Флойд, за света, за нещата които го движат... За мен като родител това е безценно! На 12-ти каквото, такова... Не е било това, което и той очакваше на изпита, особено в частта на математиката, но на есето много се зарадва, защото е виждал и слушал много улични музиканти по различни европейски столици и темите за отчуждението, за самотата, за липсата на шанс в живота не са му чужди. Животът не е само математика... Така че обичайте и окуражавайте децата, подкрепяте ги и вярвайте в тях. Останалото, какото е писано..., в голямата книга на живота Поздрави на всички родители!

Това е първия ми пост тук, надявам се да не досадя, нищо, което пиша или ще напиша за в бъдеще не е с цел да уязвя, нагрубя или унизя някого.
От извесно време следя темите за АК, детето ми кандидатства тази година. Тайно се надявах колежа по някакъв начин да "разкрие" порочната практика родители да дават луди пари децата им да се готвят в школи специално за този изпит. Е, коментарът ми за тазгодишния изпит е - БЛАГОДАРЯ!!! Благодаря на АК, че по някакъв начин успя да изравни шансовете на всички деца, че ще влязат наистина мислещи такива, а не деца, които макар и да имат големи амбиции (или пък техите родители), но недостатъчни умствени възможности. Знам за какво говоря - в 5ти клас се сблъскахме със системата как в елитните държавни училища благодарение на " калъпа" влязоха деца, които много скоро прецениха, че не могат да продължат, върнаха се в обикновени училища, но вече бяха изяли места на деца, които могат повече, но психологически не са издържали на изпитите.
Според мен е безмислено да се опитвате да анализирате какво са искали да постигнат учителите от АК, които са подготвили изпита. Никой от нас няма толкова вътрешна информация и поглед напред в бъдещето за какво ще бъдат подготвяни приетите деца. Просто покажете на децата си, че ги обичате, че вярвате в тях и че каквото и да са направили на изпита, така е трябвало да стане. Все пак като печелиш нещо, не знаеш какво губиш

Амели, аз нямам претенциите да съм капацитет по БЕЛ и си го казах в поста.Просто споделих, че въпросният подход ми хареса на мен лично, далеч съм обаче от идеята да правя каквито и да е предположения как ще бъде оценен.

Да бе ясно, и аз така. Затова казах че ще е интересно да разберем как са оценили децата, защото ние повече от това да сме наблюдатели не можем  (поне аз)

...само не разбрах след последните няколко психоаналитични поста за това какви са родителите, ние, дето вече нямаме деца в Колежа, но все така се вълнуваме от случващото се в него, каква точно ни е диагнозата

извинете, не се сдържах

иначе можем да си пуснем пак залагане дали няма да се окаже след резултатите, че са приели деца и с единия, и с другия подход, дадени като примери вече, за есето-неесе, че и такива с трети. Аз поне така мисля.

И 'сичките ни анализи ще идат по дяволите какво е искал да каже авторът, пардон, екипът, измишльотил темата.

Амели, и аз това казах - няма значение каква е темата. Важно е да можеш да напишеш нещо прилично по нея - като грамотност, структуриране и лични размисли. И точно тук е разликата с НВО. Важно е дори това, че вече втори ден темата буди дискусии
Независимо от формулировката на темата, която всяка година е различна, вярвам, че все още това се търси - грамотност, вникване в проблема и ясно формулиране на вижданията по него. Това на база опита ми на родител, чието дете два пъти е било оценявано на приемен изпит в колежа на есе.

Бивши.
A на мен скоро ще е полубивш

Процеса на трансформация в родител на колежанче
Промяната на възприятието за колежа и практиките му.
И в частност - по-дълбокото разбиране какво именно трови "бившите" родители в последната тема

Уважаеми Морфей и родители харесали поста на Морфей,
Задавала съм си много въпроси в живота, дори повече от посочените от теб. (позволявам си на " ти" защото ник-а ти ми "казва" че ми мислиш доброто, вживяваш се в образа на Морфей) На някой от тях и до сега търся отговорите, а на други за щастие съм ги намерила. Въпросът за прехвърлените амбиции слава богу не стои пред мен. Детето има свои собствени. Това вероятно би трябвало да ме радва според твоята представа за успех, защото посочваш, че най-важното е да запалим амбициите в децата си и да не се притесняваме повече за нищо друго.

Да ти кажа, честно, скъпи Морфей, аз лично мисля, че не само, че не е важно да запалвам каквито и да е амбиции, а дори не трябва да го правя. Достатъчно е да слушам душата на детето си.....останалото е  лесно. Чисто и просто да си прегръщам детето всеки ден и да му казвам, че го обичам (независимо на фона на каква музика и колко езика!) Очевидно имаш изключително дете. Дано освен музиката, концепциите и идеите на Флойд и Цепелин, може да оценява и безценното общуване с различните, включително връстниците му не-говорещи 4 езика и не претендиращи за велики идеи и музикалния стил (наложен от баща му).

 Поздрави от родител, чието дете все още смята детската книжка "Матилда" за една от най-добрите книги на света и същевременно коментира Догвил като загадка на гения на режисьора му (елементарно в стил какво е искал да каже с лудостта си и лудост ли е лудостта на фон Триер)

И понеже никак не ми е в стила, ще ми простите, че си позволявам да кажа:
Аман от претенции и хора възпитаващи други хора в момент на емоционална "треперливост" поради ествеството на кръстопътя! Не можете ли да възприемете идеята, че форума е място където хората споделят и просто изпускат парата!

Най-важното уважаеми Морфей е децата да станат и да бъдат добри хора! Да могат дадат на жадния вода, на слабия да подадът ръка! Това е! светът и е голям и претенции дебнат отвсякъде! Важното е да сме добри, това става и без Пинк Флойд, без амбиции, но е невъзможно да се случи без сърце, свян, човещина - все неща независещи от амбициите и успеха!

ПС. едва ли въдицата с постовете на Морфей и Chalamba точно мен е искала да "фане" ама на.....вързАх се.

Скъпа Амели, ти си супер Мама! Няма кой да се сравнява с теб, така че дерзай и успех... Няма да коментирам какво си написала (спазвайки говоренето на ти), защото е дребнаво. А можеше евентуално да си помислиш, че два от езиците, даже три идват от смесено семейство, но за съжаление колкото и да претендираш "треперливо"..., ти е трудно да мислиш out of the box. От мен толкова