Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 окт. 2019, 17:55 ч.

Американски колеж - осемнадесета тема

  • 3 483
  • 47
  •   2
Отговори
  • Мнения: 3 443
***
Teмa Номер 1   Тема Номер 2    Тема Номер 3   Тема Номер 4   Тема Номер 5   Тема Номер 6   Тема Номер 7
Тема Номер 8   Тема Номер 9   Тема Номер 10   Тема Номер 11   Тема Номер 12   Тема Номер 13       
Тема Номер 14  Тема Номер 15  Тема Номер 16 Тема Номер 17

***
Разписание на деня в АК:


Официална страница - http://www.acs.bg/
И във фейсбук - https://www.facebook.com/americancollegeofsofia

Учителско-родителска асоциация:
https://www.facebook.com/groups/193048750886232/

Група във фейсбук: Родители на бивши, настоящи и бъдещи възпитаници на ACS:
https://www.facebook.com/groups/382016905331183/

Как протича изпитът в Американски колеж. Стъпка по стъпка. Информацията е актуална към 2014 г.:
Скрит текст:
8,30 ч. – кандидатите трябва да се явят на един от двата портала на Колежа (откъм „Младост“ 2 или откъм вилна зона „Американски колеж“).
2. Какво трябва да носят? Документ за самоличност – има три документа, с които можете да удостоверите, че сте вие. Това са: ученическа карта, лична карта, задграничен паспорт. Трябва да носите един от тези документи. Ученическият бележник не е документ. Кандидатите, които нямат един от горните три документа, няма да бъдат допуснати на изпит, пише в брошурата на Колежа.
3. Какво НЕ трябва да носите? Моливи, химикали, кутийки за моливи или острилки; Калкулатори или линии; Листове хартия; Речници или друга справочна литература; Мобилни телефони или други електронни устройства; Часовници с аларма. Разрешено е носенето на ръчни часовници с изключена аларма. Родители от Колежа ми писаха, че не трябва да се носи и вода, защото там има. Макар че на информационната среща беше споменато, че може.
4. Ако кандидатът има навика по това време да закуси нещо – ябълка, шоколад – нека си носи и докато чака началото на изпита, да си хапне.
5. Малко след 8,30 ч. доброволци от Колежа поемат кандидатите и ги водят до основната сграда Острандър Хол. ВАЖНО! След бариерата ще бъдат допускани само кандидатите!
6. Там кандидатите трябва да видят списъци и да се открият в тях (ще се ориентират по месец на раждане ИЛИ по ЕГН).
7. Трябва да представят един от трите документа: ученическа карта, лична карта или международен паспорт.
8. После пак доброволци ги водят към залите.
9. В залите отново ще им искат един от трите документа: ученическа карта, лична карта или международен паспорт.
10. След това малко разпускат.
11. Могат да пият вода и да отидат до тоалетна. Не е желателно да се ходи за вода или до тоалетна по време на изпита – разбира се, ако се наложи, може, но загубеното време няма да им бъде компенсирано.
12. Чуват звънец и трябва да влязат в залите. 10.00 ч. – започва изпитът.
13. Там им се раздават моливи.
14. Минават инструкции.
15. Изпитът се състои от 5 части – съчинение и тест от 4 раздела. Есето (съчинението) е 30 минути. А всеки раздел на теста е по 25 минути.
16. Важно е децата да са спокойни. Да не мислят дали темата, която им се пада, е близка до такава, по която са писали есе или пък задачата, която гледат, са я решавали. Трябва с повишено внимание да четат условията и всички инструкции.
17. Първо трябва да пишат есе, което е 30 мин.
18. Преди започне да пише есето кандидатът трябва да си зададе няколко въпроса: –    Какво ме питат? –    Поставя се въпрос или дилема? –    Трябва ли да направя избор? –    Имам ли инструкции, които да ми помогнат? –    Как да структурирам съчинението си? –    Какво искам да кажа? –    Да поставя ли заглавие?
19. Стратегия за писане на съчинение в рамките на 30 минути: – 5 минути запознаване с темата, инструкциите, правене на схема или план; Не се пише чернова, защото няма да стигне времето да се препише на беловата! – 20 минути писане на съчинението. – Последните 5 минути – да се изчете всичко, да редактира, ако има нужда. Дори и механично трябва да се постави заключение – допустимо е дори то да е повторение на увода. Задължително трябва да има завършек.
20. Кандидатът да си направи проверка сам дали се е справил с есето с няколко засичащи въпроса: –    Отговорих ли на всички въпроси от инструкцията? –    Стана ли ясно на читателя защо мисля така? –    Текстът ми има ли цялост? –    Текстът ми има ли логически завършек?
21. Квесторите ще ги информират редовно колко време им остава.
22. Спира се веднага да се работи при команда „3,2, 1, СПРИ!“
23. Щом квесторите обявят край на времето за писане на есето, задължително трябва да оставят моливите!
24. Няма почивка и директно се преминава към теста. Раздават се тестовите книжки.
25. Нямат право да го разглеждат преди да се даде старт.
26. Не трябва да пишат върху тестовата книжка.
27. Тестът включва – един математически раздел с лесни задачи по математика; втори раздел с по-трудни задачи по математика; трети раздел – логически задачи тип МЕНСА, IQ тестове; четвърти раздел – четене с разбиране (откъси от художествени или научни текстове).
28. На всички се падат различни раздели от теста.
29. Нямат право да прелистват, да гледат встрани, да говорят, да питат съседи.
30. Има само един верен отговор. Не си губете времето да задавате въпроси на квестора и да обяснявате, че има два отговора! Квесторите нямат право да гледат в листа ви, а и по принцип отговорът е винаги само един. Ще загубите ценно време.
31. Никой няма очаквания на теста да бъдат посочени всички верни отговори.
32. С теста се гледа до каква степен кандидатът се ориентира в стресова ситуация.
33. На теста всички въпроси са с еднаква тежест.
34. Целта, която трябва да има всеки кандидат, е да отговори на възможно повече въпроси.
35. Стратегия за решаване на теста: – Първо се отговаря на елементарните въпроси; – Второ – отговаря се на въпросите, които изискват време; – Трето – отговаря се на въпроси, които нищо не говорят на кандидата.
36. Не си губете времето със задачи, които изискват прекалено много време! Добрите математици обаче, които бързо успеят да решат даден тест (например, за 15 минути) и имат предостатъчно време, може да се тестват и с такива задачки. И без това нямат право да преминат на другите части от изпита.
37. Ако имате непопълнени отговори на затворени въпроси, най-добре е ако ви остане време да попълните на случаен принцип нерешените задачи. Шансът да са ви верни е 20%. Това е специална техника за решаване на такива тестове. Дори да не го направите, другите ще го сторят. Ако са обаче от отворен тип въпросите – няма смисъл да вписвате някакъв отговор, който няма да е верен.
38. Какво се прави при сбъркан отговор? Пише се с моливи. При сгрешен отговор – първо се изтрива вече посочения и чак тогава се нанася новият отговор. Ако има два посочени отговора, приема се, че не е даден верен отговор.
39. Важно е кандидатите да не се отказват до последно на изпита. Тези, които работят до край и не се отказват,  те имат успех. Първият раздел от теста, който може да им се падне, може да е труден и да ги обърка. Може да виждат, че всички други пишат, но не трябва да се притесняват. Най-вероятно другите работят по други раздели. А и това, че работят, не означава, че са по-подготвени.
40. Всеки раздел е по 25 мин. Между тях няма почивка.
41. Работи се само по раздела, който тече за кандидата в момента.
42. В края на всеки раздел е записано: „Стоп! Стоп! Стоп! Ако приключите работа по този раздел по-рано от определеното време, можете да се върнете към въпросите само от този раздел. Не обръщайте на други раздели!“ 43. Спира се веднага да се работи при команда „3,2, 1, СПРИ!“ Всички кандидати трябва да са при еднакви условия. Никой няма право да продължи да пише, защото ще бъде дисквалифициран. За части от секундата могат да се попълнят поне 4-5 отговора в теста със затворените въпроси и това веднага поставя кандидата в по-изгодни условия спрямо другите. Затова изключително важно е да се спре да се работи. В последните години учениците са се научили да спазват това условие и вече няма дисквалифицирани. Дисквалифицира се и ако се погледне в друг раздел на теста. Никой няма право да го прави.
44. Ако някой бъде дисквалифициран, няма да му го кажат на момента. Разбира се чак, когато излязат резултатите. 12,00 – Около или малко след 12 ч. изпитът свършва.
45. Кандидатите предават работите си.
46. До входа на Колежа излизат сами.
47. В деня на изпита ще бъде обявена датата, когато ще излязат резултатите.
48. Тъй като кандидатите ще бъдат без телефони, може би е добре всеки родител да уточни на кое място ще чака детето си. Благодаря на всички за оказаното съдействие!

Откъси от реални изпити, проведени през 2013 и 2018г.
Скрит текст:

Едно от многото полезни мнения на StefanB. Благодарности! bouquet
Скрит текст:
Mими, назад по единадесетте теми за Колежа има безброй вариации на тема - защо, аджеба, да дам едни пари за това училище, като детето може да се изучи и без пари в друго и спестената сума да плати за бакалореат или магистратура в добър университет.
Може, естествено. Ама си зависи от хиляди неща.
Не е до училище само. Сама Вие казахте, показахте и доказахте, че АК не е инкубатор за благородни девици, и там, като навсякъде се случва това, което виждаме повсеместно по училищата. Известното правило - не оставяй боеца без работа, че върши глупости, познато ни на нас, старите муцуни от родната казарма, макар да работи, безспорно няма как да се приложи като тогава, едно време,  по устав, в училище вече са демократи и няма кой да ти направи "мечка" ако не спазваш правилата. Залага се на подбора (изходно ниво на интелигентност), осигурени възможности за смислено прекарване на времето, разчитане, че стадното у тийновете ще ги накарат да посещават местата, където ПОВЕЧЕТО ходят (по-малкото ходят да пушат или да пият или да се друсат, докато не ги изгонят, като стават на маймуни за да могат да излязат незабелязани и да се върнат, някои се отказват, други упорстват, трети се правят на интересни - тийнейджърска им работа), но в крайна сметка по-голямата част се реализират добре, за щастие или нещастие (според гледната точка) не в България. И това в пълна сила важи за всички уж "елитни" гимназии в София, разликата е, че процентите на ПОВЕЧЕТО(смислено, от наша, на родителите гледна точка, прекарващи времето си и гонещи разумни цели) и по-малката (хаймани) част се сменят, до пълен обрат на преобладаващата част.
Защо се реализират повечето не в България - ясно е на всеки. Дали им е добре - ами аз поне не съм чул да се оплакват, поне нашата щерка си е ОК, идва си всеки месец, работи и от в къщи, пътува по целия свят, взима по-висока от моята заплата дори и през немския стандарт, без бонуса и поне засега е щастлива от избора си. Тази година ще си вземе и българска диплома, така, да си има, макар че по нейните думи - за 2-3 бона няма как се хване да работи, дори и да живее в БГ и да има и дом и кола и всичко останало. Да не говорим за работна обстановка и ниво на колеги, шефове начин на работа и т.н. Работила е тук, може да сравни. Така мисли сега, после ще видим....
Та, реализацията е функция на много, много неща, едно от които е училището.
Отговор на така зададения въпрос - сравнение между продукта, създаван от едно училище и друго училище може да се направи по принцип, макар че често се сравняват круши с ябълки.
Конкретният резултат за един и същи ученик аз не си представям как ще прогнозираш - всеки човек се развива спрямо средата, в която попадне. И няма гаранция, че общото правило, изведено от статистически най-често случилото се като резултат от една гимназия ще важи за един индивид точно така, както би важало за същия през общото правило за друга гимназия. Пенева го каза в горния пост.
Ами че в първата този конкретен индивид
 може да е в средната по хиляди причини, а във втората може да остане в грешката.... Примерно ако гаджето му е там (той не би го срещнал в първата) или пък има фактор, който го кара да страни от останалите, формиращи правилото.
Някак си тези разсъждения ми наподобяват онези философи -схоластици, дето умували колко дявола могат да се качат на върха на една игла в Средновековието....
Колежът е гимназия като другите. С база по-различна от другите, с правилник уж същия ама все пак спазващ се и затова по-различен от другите, с учители по-различни от другите, с такси подобни на другите частни училища и с програма по стандарта. Е , грубо казано, разликата определя цената, тя е фиксирана, ако искаш.... Реализацията на стандартната иначе, министерска учебна програма е, обаче, различна. За някои е полезно да я следват, за други не особено и естествено се бунтуват против методите на реализация. Или ги пречупват да влязат в матрицата, или напускат и влизат в друга матрица, в друго училище. Което готви вероятно най-добрите кадри за определен модел - примерно българския, и то безплатно. Не че от  АК няма да можеш да влезеш в българския модел. И обратно - не че от НЕГ или АГ1-2 или Успанската или ФЕГ, че и от ТОХ вероятно, няма да можеш да се "реализираш" в чужд университе. Пак зависи - за кого и за какво, каква специалност конкретно. И с каква цел....
От АК не ти излиза сметката да завършиш български университет и да станеш държавен чиновник просто. Да оставим посредствеността, която ще те обкръжи, с която,  да речем, ако имаш мотивация,  се свиква.
Защото, нека си го кажем директно, който няма възможности да учи в чужд университет и после да работи навън учи тук и остава да работи тук. За огромно мое и на моето поколение родители съжаление, но такива са реалностие.
А тези реалности ние, съвременниците на прехода (уж) ги реализирахме. Нали сме демокрация и всичко се избирало....
Сега си сърбаме попарата и си говорим с децата по телефона.
Успокоението (за да сме в тон с нивото)  е, че идват следващите - гледайте в първи клас какво става с приема. Е, вярно, няма такава държава, с такива простотии...   

Два много полезни поста, свързани с обучението в колежа.
Благодарности на zuri
  bouquet:
Скрит текст:
8-ми клас е опознавателния.
Малко е досадно, но и Вие и учениците да си прочетат правилника до края. Най-тежките провинения не са като в останалите училища. А наказанията се прилагат „с най-голямата строгост на закона“. Действително в 8-ми и 9-ти клас ги гледат под лупа , за да ги стегнат и научат на порядките на колежа. След това учениците стават по-отговорни и не се налага толкова строг контрол за дисциплината.
Най-тежките провинения са плагиатство и преписване.  Първо наказанието е пробация и след това не се преподписва  договора за обучение.
През тази година им предстои да се научат да спазват сроковете и изискванията на заданията. Ако е казано до 00 ч. на еди-коя си дата – това е срокът. След това или се намалява оценката с 20 и повече процента или се пише 0т.  Друг важен момент е спазване на параметрите на заданието . Ако е казано 200 думи и 1 параграф се пише толкова. Може да е и най-добре написаното домашно, но ако е по-дълго се отнемат точки. Или може да бъде ограничена тезата и се пише само според тези изискванията.
В 8-ми клас е важна социализацията им. Част от децата се познават, защото са учили в едно и също училище или от курсове, но това няма да е достатъчно. От 9-ти клас нататък имат да пишат съвместни проекти и ги разпределят на случаен принцип. Колкото повече съученици познават , толкова по-лесно ще се справят  със заданията.
Най-добре е да се запишат в някой от клубовете с много членове и които имат повече събирания. Например мюзикъл, бг драма, баскетбол. Преди са били популярни народните танци. В последните 5 години – не. Последната година имаше много участници в бг драмата и имат интересни представления. Мюзикълът има натоварени репетиции 3 пъти седмично по 2 часа и месеца преди представленията репетират почти всеки ден. Добре е за 8-ми клас, но после става по-трудно. Участията в тези извънкласни форми им помага да се запознаят и с ученици от по-горните випуски. Съветите им за учители, начин на учене, какви дейности да развиват в горните класове и всякакви други ще са им от полза.
Тази година не е необходимо гоненето на успех.
В края на тази година се прави избор на 2-ри език. Най-много се учи в часовете по немски език. Казват, че те достигат ниво за покриване на езикови сертификати. Едната учителка по исп. Език била много добра.
Повечето ученици, които искат да научат език ходят на допълнителни курсове.  За това си преценете добре дали ще заложите на нов език и мноооого учене или надграждане на вече изучаван.
9-ти клас е адаптационния.
През тази година в дипломата влизат оценките по БЕЛ, математика, англ. Език, чужд език, музика, изобразително изкуство и психология. Първите 4 са включени и във втората част на дипломата. Към края на тази година потърсете и таблицата за изчисляване на дипломата, за да прецените кои предмети с каква тежест са при формиране на окончателния бал.
В този клас са най-много изучаваните предмети и според мен е един от най-тежките. Другата тежка година е в 11-ти клас  за тези, които ще кандидатстват в САЩ.
По всеки предмет има различни изисквания и скала за оформяне на срочната оценка.  Във формирането на оценката влиза участие в клас, домашни работи, тестове, куизове и при някои и дисциплина. Заданията, които имат за вкъщи са за седмицата и дългосрочни. За вторите е необходимо да си разпределят времето, а не да се пишат в последния момент. Поне 1 седмица преди крайния срок е добре да имат нещо подготвено и с него да отидат при съответния учител, за да го погледне и да им даде насоки какво да подобрят. В това училище е важно ходенето на консултации и те не протичат формално. Наистина се помага на учениците и те постигат напредък. Ако имат пропуски в материала, отсъствали са, не им е ясно нещо по задание, домашно, грешки в тест – консултации. Още нещо се сетих във връзка с отсъствията независимо по каква причина, след това се налага да се направят всички тестове и куизове, а по някои предмети се отработват. Детето ми беше един път с конюнктивит . Наложи ми се да предупредя, че не може да си изпрати домашните и да му се удължат сроковете.
По-горе бях споменала за съвместните проекти, които правят.За тях е необходимо всички да се включат и когато учениците се познават добре по-лесно могат да си разпределят задачите. Оценката е една и съща за целия екип. Няма как да се каже, че някой не се е включил, а друг е направил всичко. Обикновено има и презентация, на която се вижда ако някой не е участвал. Но това слабо представяне на 1 човек се отразява и на останалите.
В края на 9-ти клас е избора на профил – хуманитарен(учи се допълнително чужд език, БЕЛ и история), химия, физика и информатика. Децата на някои от вас добре са се ориентирали и са  избрали дисциплина, която им е най-лесна. Никой от университетите в ЮК не се интересува от профила, важен е общия успех.
След тази година вече учениците са по-добре ориентирани от родителите и се оправят сами. По-малко съвети мога да дам за 10, 11 и 12-ти клас.
На този етап преценете дали ученикът има изявени способности в дадена област и дали да ходи на олимпиади. При кандидатстване за университетите на Острова са важни постиженията на национално равнище, а не многобройни участия.
В 9-ти клас могат да избират между много клубове според интересите си. Вече имат изискване за покриване на 75 кас часа. Ако не успеят да ги покрият догодина трябва да си ги доотработят. От тази година голяма популярност набира клуба по дебати.
В 10-ти клас решете къде ще се насочите за кандидатстване в САЩ или само в ЮК. Ако искате детето ви да учи в Америка е важно да наблегнете на социални дейности и други изяви. Колкото повече, толкова по-добре  Само с академични постижения не може да се спечели стипендия за Брашлянената лига. Россс, е специалист по кандидатстване в САЩ и тя може да даде най-ценни съвети.От моите наблюдения за там освен високите резултати на САТ-ове (над 1900 т) е нужно участие в извънкласни дейности, в ученически съвети , олимпиади. Пише се писмо до всеки университет и в него кандидата се изтъква максимално за разлика от мотив. Писмо за ЮК(за него ще разказвам в друг пост).
В 10-ти клас може да се явят на първите изпити за АР. Полезно е за САЩ. За Англия не е толкова важно. Но подготовката дадено АР ги въвежда в част от материала, който ще изучават в университетите. Част от университетите на Острова  приемат да се кандидатства при тях със сборни оценки от САТ-ове и АР.
На САТ-овете може да се явят няколко пъти, за да си повишат резултатите. За това е добре да почнат подготовката от лятото преди 11-ти клас.
Добре е в 10ти или 11-ти клас да отидете на среща с представители на различни университети. Може да нямате конкретни въпроси, но те могат да ви дадат интересни насоки. Така например разбрах, че университета в Бристол държи на математиката независимо от специалността, защото показвала начин на мислене. Преподавател от друг университет ми каза, че бъдещите работодатели предпочитали студенти , които имат някакъв трудов стаж , защото имат изградени навици.
11-ти и 12-ти е свързан с кандидатстването и за това ще пиша в друг пост, че стана доста дълго.


Още един много полезен пост на
Ezhko. Благодарности!:
  bouquet:

Скрит текст:
Първо: Поздравления за успеха!
На темата: И СМГ, и Немската, и Американския колеж са качествени училища (съжалявам, че не мога да изредя и коментирам всички качествени). Но предлагат различни неща. Надолу излагам ЛИЧНИ становища, а не окончателни и единствено верни присъди.
 
СМГ предлага невероятна подготовка и уникални преподаватели по математика. Твърди се, че предлага и добро ниво по немски в съответните паралелки. За мене обаче, каквато и да е подготовка извън математиката, ще изисква допълнителни и то сериозни инвестиции от време и пари. Нека не се лъжем: часовете в училище са ограничен брой и ако ударението е върху математиката, няма начин това да не се отрази на другите дисциплини. Друг недостатък е, че като държавно училище е осъдено да страда от всички безумия на чиновниците от МОН, както и от финансиране несравнимо с частните училища. За съжаление. Но ако детето Ви е изявен математик, диша математика и няма медал от олимпиадите само ако е тежко болно - няма по-добра алтернатива в България!

Немската гимназия дава абсолютна подготовка по Немски и отлична подготовка по общообразователните предмети. Стъпало е към следване в Германия и Австрия и защо не - Швейцария. Благодарение на добрата общообразователна подготовка нейните ученици се нуждаят от по-малко допълнителни усилия при кандидатстване в Щатите и Великобритания. Но със сигурност ще се нуждаят от такива. Има и потенциалните недостатъци на държавните училища, но не толкова изразени по една или друга причина както при СМГ.

Американския колеж е съвършено друго нещо. На първо четене прилича на Немската гимназия с разлика в езика. Да ама не. Типично по американски се тръгва от крайната цел - цитирам: Изграждане на щастливи хора. А после следва като решаване на задача: За да са щастливи трябва да са самостоятелни, да имат добри отношения в общността си и да постигат целите, които са важни за тях. И така до като стигнат до какви учебници ще се ползват и до последния параграф в правилника на колежа. Правилата на колежа изглеждат твърде строги и лишени от гъвкавост. Това е защото сме свикнали да не ни обясняват смисъла на правилата, а да ги налагат с наказания. В колежа е точно наопаки: първите седмици са посветени на това да обяснят на учениците откъде идва всяко едно правило и как то е от полза за самите тях. Затова при нарушение се предполага, че ученикът не е разбрал добре нещата или е имал трудности при спазването им. И вместо наказание обикновено следват опити да му се помогне (е, лекарствата не са обезателно и винаги приятни на вкус)! И само в крайни случаи на безнадеждни, непоправими индивиди или на злостни съзнателни нарушители следва изключване.
Много усилия се полагат да се помогне на ВСЕКИ ученик индивидуално да осъзнае собствените си ценности, да изгради визия за своето бъдеще съобразно силните си страни, да си постави реалистични цели и систематично да ги преследва. Това в други Български училища не съм видял като систематичен подход.
Разбира се учениците от колежа получават подготовка и методическа помощ за кандидатстване в Щатски и Британски университети, която им дава много съществени предимства пред съучениците им от другите училища в България.
Като недостатъци бих изтъкнал незабележимото внедряване на американска култура в децата (с нейните недостатъци като индивидуализъм и материализъм), както и развиването на определена арогантност във възпитаниците на колежа, базирано на чувството за елитарност. Чувството на елитарност е само донякъде оправдано - знанията и уменията не свършват с тези в колежа. Има много хора, постигнали също толкова, а и повече, по един или друг начин.

Успех в избора!

Благодарности на rosss   bouquet:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=852778.msg … 57028#msg31057028


Система на оценяване в колежа:

Grading Scale
6: 91.5% - 100%
5: 80.5% - 91.4%
4: 70.5% - 80.4%
3: 59.5% - 70.4%
2: 0% - 59.4%

Брой кандидати в АК през всяка от последните 11 години:

За 2008 - около 550 ученици
За 2009 - около 500 ученици
За 2010- 454 ученици
За 2011- 355 ученици
За 2012- 384 ученици
За 2013 - 399 ученици
За 2014 - 457 ученици
За 2015 - 460 ученици
За 2016 - 415 ученици
За 2017 - 492 ученици
За 2018 - 538 ученици
За 2019 - 658 ученици

# 1
  • софия
  • Мнения: 1 718
Да не ви изтърва...
Мерси, Ежко, за темата!
Интересни неща пишете, ще четашосле да наваксвам Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 3 172
Здравейте,
Прочетох предишната тема и се чувствам достатъчно подготвена да се разпиша тук Simple Smile
Благодаря на всички за искрените постове!

# 3
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 2 765
Зачетох се в екипа от преподаватели на колежа - виждам, че преобладават българи и то възпитаници на СУ, дори сред преподавателите по англ.език. От това, което съм прочела за колежа, че нивото е страшно високо и едва ли не недостижимо от други у-ща, малко съм изненадана от..така стандартните CV- та на хората, които всъщност преподават учебния материал. Което явно означава, че не преподавателите правят нивото високо, а системата на преподаване на материала. Така ли е?

И още нещо - оставам с впечатление, че сред 12-класниците от АК никак не е популярен АУБГ. Защо?

# 4
  • Мнения: 664
И още нещо - оставам с впечатление, че сред 12-класниците от АК никак не е популярен АУБГ. Защо?

от тазгодишния випуск знам само за едно момче от там, срещнаха се случайно със сина ми още първия ден в кампуса, преди са били само бегли познати, сега са си големи другари Simple Smile за друг от колежа не съм разбрала, но може и да има, но, да, сякаш не е популярна алтернатива за колежаните

# 5
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 2 765
Да, аз се заех да изчета темите назад и оставам с такива впечатления. Малкото отзиви, които имам за АУБГ от познати, завършили там, е че е това, което всички тук казвате за АК. Да кажем, че от 5 до 10 човека на випуск заминават за Бръшляновата лига, 10-тина в други унита в САЩ, 20-30  в Холандия и Англия, единици в Германия и Франция...А другите?

# 6
  • София
  • Мнения: 6 666
Наистина ли само 20-30 заминават за Англия и Холандия? Мислех че броят е далеч по-голям.

# 7
  • софия
  • Мнения: 1 718
Любопитна информация, наистина. Миналата година се завихриха спорове покрай темата кой накъде продължава, но не вврвам да разберем, точно заради нездравото любопитство, анализи, мнения на всеки под път и над път в стил “ е, отишъл еди къде си, ми то и другите ходят там” или пък още по-неприятното-  “ отишъл еди къде си, голяма работа, да не би да е едикакво си (например Харвард)”
След като мине кандидат-студентската кампания, колежа публикува във фейса редица имена на университети, от които възпитаниците му са получили оферти.  Мисля, че това е всичко, с което разполагаме, няма други изнесени данни за съжаление.

Моето възклицание е, наистина ли толкова много заминават за бръшляновата лига?!

# 8
  • Мнения: 842
И в България остават.

# 9
  • Мнения: 3 443
Зачетох се в екипа от преподаватели на колежа - виждам, че преобладават българи и то възпитаници на СУ, дори сред преподавателите по англ.език. От това, което съм прочела за колежа, че нивото е страшно високо и едва ли не недостижимо от други у-ща, малко съм изненадана от..така стандартните CV- та на хората, които всъщност преподават учебния материал. Което явно означава, че не преподавателите правят нивото високо, а системата на преподаване на материала. Така ли е?

И още нещо - оставам с впечатление, че сред 12-класниците от АК никак не е популярен АУБГ. Защо?
Съотношението на чужди към български преподаватели е приблизително 1:2 от както имам вземане-даване с колежа. Т.е. няколко петилетки.
Не съм много сигурен, какво се разбира под "нивото е недостижимо високо".
Влизат деца, които не са много различни от тези в езиковите или математическите гимназии. Добри учители има навсякъде. Българските учители в АК са разбира се подбрани, но такива са и в много други училища.
Къде са разликите?
- Учебниците. В АК могат да избират от най-доброто, издавано на английски език.
- Методите за преподаване. Учителите в АК имат свободата да използват далеч по-разнообразни средства и методи. Оттам са и много по-мотивирани като цяло.
- Изискванията са равномерно високи по всички предмети, като се изисква представяне на резултати много по-редовно по време на срока. И то в различни форми. Не само тестове, но и проекти, дискусии, блиц въпроси, презентации и т.н. В резултат се учи през цялото време, а не само ударно за контролни и класни. Разнообразието помага и за задържане и развиване на интереса.
- Държи се не само на знанията, но и на развиването на умения за творческото им прилагане. И последващо ефективно презентиране на резултатите. Развиват се и навици и умения за планиране на работата.
- Чуждестранните учители също допринасят за разнообразието, като използват различния си опит на преподаване, характерен за местата от където идват.
- Редът е ясно разписан и се спазва достатъчно строго.
Има и други дребни детайли, които оформят една доста по-различна образователна култура от тази , с която сме свикнали по наше време, да не говорим за липсата на такава в образователната ни система понастоящем. И която се логично води до РАВНОМЕРНИ резултати на далеч по-високо ниво от това, което могат към момента да предложат ДГ.
Относно АУБ - университетът е много добър в дисциплините, които предлага. Но за съжаление не предлага много дисциплини. Така че много от колежаните са принудени да търсят своят университет другаде. А и тези, които са се насочили към ИТ, Икономика или Бизнес администрация получават по-примамливи оферти от чужбина.
Но отново - АУБ никак не е лош. По отношение на предлаганите специалности на ниво бакалавър спокойно може да се нареди до ТУ Делфт например.
ПС Данните ти за кой къде заминава са меко казано неточни, но не очаквай някой да ти даде статистиката. Да кажем, че тази година АК отново е бил на първо място в България по брой ученици искащи заверки на диплома за записване в чужд университет.

Последна редакция: сб, 12 окт 2019, 18:25 от Ezhko

# 10
  • Мнения: 664
само да напомня на Фран, че вече е октомври, и ако й се занимава може да спретне Списъка на Фран Heart Eyes, който обеща в тема 16, и който, поне за мен, ще е със сигурност по-смислен и полезен за анализи, отколкото пуснатата информация за приети през април - период, през който половината университети в списъка (английските) са били на етап стандартна оферта

в онази тема ставаше дума за посоката на мислене, а с този списък може да се види и реалната посока на действие на учениците и семействата им

# 11
  • Мнения: 3 443
Антея,
Повярвай, завършилите АК не мислят в една посока. Нито техните родители.
Интересите са им най-разнообразни.
Ще ти е доста трудно да изкараш някаква смислена информация само от университетите. Ще ти трябват и данни за специалностите, а и не само.
Няма ли да ти е по-лесно да се заинтересуваш за конкретната област, в която желаете развитие? Сигурен съм, че тогава ще получиш по-смислени отговори...

# 12
  • Мнения: 664
не, не мисля така, казала съм кое представлява за мен интерес като информация,  препоръките ти какво смяташ за полезно не са ми релевантни, съжалявам Simple Smile

# 13
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 2 765
В никакъв случай не претендирам за точна статистика за разпределението по университети, това е с което останах като впечатление, прочитайки толкова теми наведнъж. В една от темите майка на 12 класник беше написала, че 5 деца от випуска са приети в Бръшлянова лига и още няколко имаше в други топ университети в САЩ. Да кажем, че от всеки випуск има 10-тина такива деца. Мен лично ме интересува разпределението по университети и държави, не по специалности, защото АК дава добро общо образование, съответно разнообразие от интереси.

За учителите - моят извод също беше, че не учителите, а системата (съвкупност от много неща, вкл. учебници) дава разликата. Защото във всяко държ.у-ще преподавателите са завършили основно СУ.

# 14
  • Мнения: 3 443
За различните специалности са удачни различни университети в различни държави. Нещо повече, при конкретен интерес в определена област на дадена специалност, водещите изследвания са в два-три точно определени университети...
Общата статистика ще ти замаже тази картинка до равномерно усреднен кафяв цвят.

Общи условия

Активация на акаунт