Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №2

Да, нашия батко е изпитал на свой гръб какво става, когато не спреш (истински) на знак СТОП. Иначе шофирането из Щатите е кеф. И возенето също ( аз нали за това отговарям). Единствено мразя кадаифите (ей от този сорт: https://goo.gl/maps/BDod2bCQd1q)

Не знам за легендата за езика( проверих- холандци, немци, евреи имат такива легенди), но Ню Амстердам си е факт от историята им!
Българската книжка важи / можеш да ползваш до 6 месеца и при улеснена процедура можеш да си изкараш местна.
Ако нямаш българска книжка, не е толкова лесно придобиването на американска. Тук зависи от щата, в който сте регистрирани за постоянно пребиваващи и не може да се явите на изпит в друг щат. Тя беше изкарала листовките, НО на изпита трябваше да се яви с осигурен от нея автомобил. Че от къде да го вземе и то с регистрация в Масачузец, като няма право и да наеме. С опциите, в които някой или по някакъв начин разрешаваше проблема с автомобила, то пък нямаше в този ден свободен час. И така мина годината и се наложи в БГ . Иначе се е учила в Калифорния, но там законово нямаше право да се яви на изпит

Не знам дали са ми за тук размислите, но нещо трябва да се промени из основи.
Зачетох се в информативната тема за ЧУ, но там ще съм спам.

От ранна детска възраст си товарим децата с голямо количество информация и изискване на умения от тях. Това не е толкова лошо. Но конкуренцията расте вътрешно в борба за училищата, гимназии, рейтинги, матури, после за пробив в чуждите университети.
Отделно не малка част избират да заплащат за образователната услуга от детска възраст и то не защото им е широко около врата и сумите само набъбват.
В сравнение- децата навън ( визирам Холандия) не са така натоварени и пресирани. От 08:30 до 15:00 най-късно на училище. Няма някакъв голям обем за учене в къщи.И изкараш ли 6 от 10 на матурите и като общи оценки(това си е чиста тройка) си приет в университет.
Чудя се къде и какво е сбъркано, че да се налага децата ни да бъдат тествани още на 6 години. И явно проблемите задълбават, защото преди 10-12 години поне за първи клас не беше така трудно в София.
Децата родени 2001 просто се записваха в СС от предучилищна, имаше нещо като проверка, ако искаш директно в 1 клас и не си карал предучилищна при тях. Сори за примра, но понеже имам за там спомени от приятелски семейства и чета сега какво става. Не го пиша , за да обсъждам конкретно тях, чудя се на общата картина

На една семейна вечеря миналата година, няколко месеца преди изпитите в пчмг, вкъщи кипи трескава подготовка - курсове, уроци, пробни изпити, бумаги хвърчат, сборници и листи във всички стаи-по столове, маси, бюра и т.н....
Голямата ми дъщеря по едно време се обръща към приятеля си и казва: Абе ние що не вземем да си купим една къща на село и да се спасяваме от това чудо?

Права си, Росс, но явно огромната конкуренция, съчетана с постоянното влошаване на качеството в държавните училища. Но не е само в България така, чел съм на сайта на Данибон за САЩ, просто ужасни крайности са достигнати там, каквито слава Богу при нас няма. Още от раждането се планира кой месец да стане, за да може детето като кандидатства - за детска градина! - да е по-голямо с няколко месеца и да има повече шанс, пък за градина го записват още от раждането, пък не можеш да се добереш по телефона, а друг начин няма, пък частни уроци по какво ли не от бебешка възраст още и колко хиляди долара струвал кой вид уроци....потресаващо е.

Ето го впрочем...
http://www.danybon.com/chastno-obrazovanie/gradini-manhattan/

Освен това, близо 2 милиона долара струва на богато семейство в Америка образованието на едно дете – от бебе до университет от „Бръшляновата лига“
Този текст е копиран от Danybon.com. Прочетете повече на http://www.danybon.com/obrazovanie/universitet/2-miliona-razhodi … ato-dete-amerika/

1. Щото лекарят е на 30 км, а денонощна аптека и бърза помощ има на 50.
2. Щото братчедите са разкостили училището до състояние груб строеж и крадат от дворове и къщи, когато стопаните ги няма.
3. Щото местните бекове изискват уважение (в материално изражение) за защита, която не осигуряват.
4. Щото интернет няма - някой е откраднал кабелите, чат пат няма мобилна връзка - станциите на клетките искат ток поне отвреме/навреме.

При това родителите сякаш свикнаха и дори са задължени да се презастраховат с уроци и курсове.
Наше съседче, което се готви за АК ходи на 4 места, 4 дни седмично за подготовка.
При това се готви отделно за различните раздели. На едно място ходи за подготовка за есе, при друг учител се готви за логическата част, при трети по математика за АК и при четвърти учител за НВО по БЕЛ. Отделно ходи и на английски език.
Нямам думи.

Добре де, само не разбрах на английски защо, нали в Американския Колеж ще кандидатства?
Или за всеки случай...
Момче ще да е...   

Е това е прекалено.

За университетите - германските сътрудничат много активно с топ университетите на САЩ, МИТ, например, има специална програма за сътрудничество с Германия - http://misti.mit.edu/mit-germany, a има и индивидуални споразумения с ТУ Щутгарт и с Хафенсити, ТУ Мюнхен има със Станфорд и Бъркли, има и други примери. Tова в добавка на целия спектър на Еразъм + , който е наличен за немските унита.
И вероятно Русалка (тоест, ДААД)  е права за причината немските да не са в топ световните класации, не е заради качеството на обучението, иначе нямаше да са на равна нога партньори с топ американските.
 
И можеш отново да си го цитираш, да не се затрие -колкото и да не ти се вярва, топ-немските университети не са по-лоши от Айви Лийг, поне в областта STEM. Просто системата на висшето образование в двете страни е различна.

Знаете ли...
Мисля си, че е крайно време да се появи и ПЧК (първа частна казарма).
Някак си ми се струва, че вървим натам.

Ежко, така си е относно селото.
Стефане, мислиш, че не съм питала ли?
Момчето си ходи на курсове по английски от пети клас при някаква учителка, защото тогава изоставал. Сега обаче продължавал, защото се чувствал добре и някак по-сигурен...Станали си близки и т.н. Абе луда работа.
Аз от сега знам ние какво ще правим. Най- много да го запиша при Симеонов, ако иска, защото му се и кефи.
Кака му е специалистка по есетата. Ще му помогне колкото може и колкото той иска.
Иначе е от нечетящите младежи, тук съм безсилна и съм се отказала.
Ще се пробва и ако не го приемат, значи така е трябвало. Ако го, ще го мислим.

Симеонов е уникат.
Но може да е полезен за добрите математици, говорят си на един език. За останалите - "в шеги и закачки денят им минава".
За тях е като болид за млад шофьор, по-вероятно е да се катастрофира, отколкото да се спечели състезание. За да можеш да научиш от Симеонов ти търябва ниво и не какво да е.
Кортезов е друга бира, друг му е стила.
Малката ми щерка беше при Симеонов на курс в 7-ми клас, по линията на Междучасие той водеше групи в английската гимназия. Беше във възторг, разбира се. Но не мисля, че научи нещо особено, не му беше (не само тя, курса изобщо)за нивото...

Rosss, отваряш интересна тема, която много ме вълнуваше в периода малко преди моите деца да навършат 6 и все още пазя мили спомени. От това, което съм чела и разучавала - не мисля, че има чак такава разлика между нашите деца и тези в чужбина, ако говорим за … да речем "западна Европа и САЩ" по отношение на натоварването до 7-8 годишна възраст. В англоговорящия свят например preschool е горе-долу възрастта между 3 и 5 години, когато ги учат не само да разпознават буквите, но и да ги пишат и да правят думи с тях, а в България това умение се усвоява по програмата на МОН в последната година преди 1ви клас. Имах колега англичанин, който отглеждаше децата си в България. Когато синът му стана на 4, таткото с изненада и възмущение установи, че в тукашните детски градини децата изостават от английските връстничета по уменията, свързани с азбуката. Също съм виждала какво правят за децата си познати семейства англичани, холандци, французи - водят ги на много допълнителни дейности (най-вече спортове и музика) и следят като орли дали са написани домашните. Т.е. в България не виждам някакво особено пренатоварване, даже има малко изоставане в периода до 1ви клас. Още помня едно прекрасно изписано писмо с ръкописни букви на дете на познати, които живеят в САЩ (българи, писмото беше на български) - детето беше на 6 г. В България даже чак такива умения не владеят децата. Отделно за натоварването, в едно от спряганите за натоварени училища - Света София - няма домашни през седмицата, а домашното за събота и неделя въобще не е кой знае какво.

Сега, за кандидатстването, за което също повдигна въпрос - вероятно знаеш, че задачите са предимно логически. Те могат да бъдат много забавни и могат лесно да бъдат заучени. Когато напливът е голям, трябва да има нещо, по което да ги подбират, няма как. И преди се чудих, и сега продължавам - не зная какъв процент от децата в чужбина се обучават в частни училища - т.е. не мога да преценя доколко популярни са тези училища в чужбина, за да може да се направи сравнението между България и останалите страни и от това да се направи извод нормално ли е да има изпит за приемането. Само си спомням, че бях проверявала за Копенхаген и информацията, до която се добрах, бе, че има частни училища, има много желаещи и списъците с чакащи са дълги.

Не мога да направя сравнение за периода след 4-ти клас. Само си спомням за една съученичка от гимназията, която замина в 10 клас в САЩ и там се подготвя за кандидатстване в университет. Казваше ни, че никога преди това не е учила толкова много. Приеха я в Ivy League университет, може за това да е бил целият зор.

За себе си мисля, че в нашето образование по-големият зор е в състезанията по математика - както писа Фран, сборници във всяка стая се решават във всяка свободна минута. Всичко друго ми се струва в рамките на нормалното.

Може би зависи къде и на кого води математика.
В момента влиза в часовете по ФУЧ на сина ми и не мисля, че нивото е състезателно и за супер математици.