Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №2

Именно, ето точно такъв трябва да бъде един лекар. Един истински лекар, а иначе безчувствени изпълняващи длъжността има достатъчно. Това с амбициознността не винаги е положително. Въпросът е да му харесва каквото прави и много често хората точно тогава се и амбицират, когато виждат, че полагат усилия за това, което ги кефи.

Трябва амбиция.
Едва ли някой ще се чувства спокоен с едва изкласил лекар, не е случаен израза "Като знам какъв съм инж. ме е страх да отида на лекар."
От позицията майка на хлапе, което гледа в тази посока.
Умът ми не побира колко много неща знае и подробна информация помни. Освен да знае много, е необходимо и да може да покаже знанията си, трябва постоянство и прецизност.
Светкавица, успех на детето.

Недей така - мисли с перспектива!
При новата програма в 11 и 12 ще се учат профилиращи предмети, които ще имат значение за кандидатстване във ВУЗ. В момента не всички училища са обявили профилиращите си предмети, имайки предвид, че сегашните деветокласници са първите по новата програма.
Ако имате вече идея с какво иска да се занимава детето, поне най-обща насока, както сте написали тук, че ще е нещо с биология, химия или физика, търсете училища с такива профилиращи предмети, ако вече са обявени.
Иначе след 10 клас може да изпаднете в ситуация да сменяте училището.

Светкавица, Мецан е прав. Амбицията може да дойде и когато човек намери това, което му е интересно да прави. Детето не е толкова голямо и е рано да се каже, че няма да е амбициозно, особено при момчетата нещата са по-различни. Нищо не пречи да му „вкараш мухата” и да видиш дали няма да се запали от идеята.

Преди пет години аз, която съм далеч от историята като професия и интереси, бях втрещена от същото. В един урок петима царе, две държави и куп насипана информация ( че и богомилите бяха споменати). И всъщност помислих първо за детето си. Не за оценки, не за контрол. А за това как едно дете в трети клас ще разбере и едно изречение от историята на България.

И започна търсене, ровене, разказване на приказки за ханове, за царе, за предателства. Да, същото повторихме и в 4 клас. Повторението се отрази добре на детето. Считам, че тогава просто съм си вършила работата като родител.

Върша я и сега, с малката (5 клас). Материалът по история - древни цивилизации. Смъкнат от седми в пети. Бозата е пълна и много гъста. Всичко това ми се вижда безумно, но няма как да не помагам.

Голямата с радост я оставих напълно самостоятелна от 5 клас. Прекрасният учител по История забрани учебника, разказваше и пишеше планове на дъската.

С малката се "наслаждавам" отблизо на цялото безумие на учебното съдържание.

Основното според мен: Аз съм родител, отговорността е моя. И за възпитание, и за грамотност, и за поведение.

Един учебник по история за пети клас го метнах през прозореца, та ходих да си го търся. Преди 5-6 години беше. Пълни тъпотии бяха, невъзможни за учене.

И преди /по соц време/, и сега историята се преподаваше/преподава по безобразен начин. Казвам го като човек, който обожава историята. В училище не я обичах, направо ми беше скучна. Заобичах я, когато започнах да се готвя за кандидатстудентските изпити и попаднах на невероятен учител, който ми показа, че историята е много повече от съвкупност от дати и факти. Когато най-голямата ми дъщеря беше четвърти клас, дойде и ми каза, че е прочела четири пъти урока по история и нищо не е запомнила. И аз, като любител на историята, вдигнах кръвно. Взех учебника по история, за да й натрия носа, прочетох урока /по позната матеретия/ и ... нищо не запомних. Учебниците са написани по безумен начин. С по-малката не съм следила, но за голямата, когато за първи път учиха за Симеон, в учебника не бе споменато и дума за битките на Симеон, за България на три морета /много по-интересни и разбираеми за малко дете неща/, а само и единствено за развитието на културата /в четвърти клас мисля че беше/. Изброяване на книжовници беше просто урокът. Е, как да го грабне историята 10-годишното дете. Както каза тогава дъщеря ми: "На този, Черноризец Храбър, и майка му не може да му запомни името."

В подкрепа на написаното от sanaka, и аз мисля, че по наше време материалът на моменти също беше предизвикателен и някак рязко те потапяше в дълбокото, с неизвестен изход. Помня по БЕЛ, че отговорите на литературен въпрос в 7 клас си бяха направо гавра за детската психика (или поне за моята), обучението по физико-химия в 6 и 7 клас - също. Математиката беше една от малкото хубави, ясни и прости предмети, където трудно можеше да се объркаш.

Точно така, и аз обичах само математиката, а разказвателните предмети като история, георграфия, биология, макар че биологията е наука, но беше всъщност разказвателен, ужасно ги мразех. За тях просто знаех, че трябва тежък труд да седнеш и да назубриш каквото пише в учебника. Четях си уроците два или три пъти, и после, представяте ли си, ги разказвах - на глас - поне 2 пъти! Това е ужасно тежък труд, и безумен, при който отиват около час и половина минимум само за един урок по един предмет. Напълно ненормален начин на учене, ама така правех. Мразех и БЕЛ, тъй като и там трябваше да се зубри, а граматиката беше ужасно скучна и много гадна. Е как няма децата да обичат английския и да пишат по-добре на английски, отколкото на български? Учебната програма прави всичко възможно децата от ранна възраст да намразят родния си език.
Страшно много мразех историята, учебниците и начина на преподаване бяха наистина отвратителни. И после се учудих колко ми е интересно да чета книги като "След нас и потоп", в която е описана историята на Римската империя по времето на Тиберий и Калигула, "Тримата мускетари" - всичките 4 романа, в които е дадена идеална картина на историята на Франция по времето на Ришельо и после на Мазарани, и други от сорта, дори и "Воспоминания и размишления" на Жуков, в която се пресъздава историята на Втората световна война. Ми от тези книги се научава хиляда пъти повече, отколкото в училище, и то по увлекателен и достъпен начин.
Не знам нищо за АК, но вероятно там историята се преподава както трябва да бъде. Някъде по темите бях чел, че учебниците са писани от хора, които мразят децата и сигурно никога не са имали деца. Ами, споделям това мнение.

Санака, да знаеш, че само заради историята не съм ти станал колега, тъй като право се кандидатстваше с два изпита - български и история. За мен беше абсурд да седна да се подготвям за кандидатстване с история, толкова ненавиждах предмета. Ми, и въобще и не кандидатствах право.

Слава богу - не навсякъде. В АК например, може да се види това (давам в съкратен вариант):
"
Отговор на исторически въпрос

Един от компонентите на вашата крайна оценка включва разработването на отговор на исторически въпрос. Всеки от вас ще си избере една от предложените четири теми. Към всяка тема има кратко разяснение какво се очаква тя да включва. Общото и за четирите, е че в тях трябва да присъстват осмислените ви знания по темите за управлението на княз Борис I и по-конкретно за акта на покръстване, към който прибягва князът, и разпространение на славянската азбука.

Теми:
...
2.Какъв път на управление избира княз Борис I,
за да постигне целите, които преследва като държавник?

Идеята тук е да се започне с това какви са целите на княз Борис I като държавник, поставени още от хан Крум (от една династия са, приемственост, последователна политика, причини за нея – Византия и пр.). Продължава се с описание на алтернативите, които има княз Борис I пред себе си – да продължи или не в предначертаната посока и евентуалните последици; поглед върху международната ситуация и вътрешния мир в България и тяхната роля във взетото решение. Накрая да се посочи какъв избор прави Борис и накратко в какво се състои този избор.
…

Технически изисквания:

Обемът може да варира от 850 (минимум) до 1000 (максимум) думи. Шрифтът трябва да е с размер 12, разредка между редовете 1.5. Задължително е текста да е подравнен от двете страни и страниците да са номерирани.

Когато цитирате използвайте MLA формата на цитиране на използваните източници, изведени в края на документа. Използвайте цитати и в самия текст, но не прекалявайте с честотата и дължината им. Обозначавайте ги според правилата – в кавички и с посочване на мястото, от където са взети. Не забравяйте да ги анализирате и включвате в историческия контекст, за който става въпрос в писмената ви работа.

При подготовката си за отговор на избрания от вас въпрос използвайте информацията от учебника по история, от хендаута за княз Борис I, от интернет (но без да ми цитирате Уикипедия, Pomagalo.com и сродните им източници за ученическо творчество), от историческите извори, от анализи на сериозни историци. Задължително ги цитирайте накрая в използваната литература (минимум 3 източника – 1 извор и 2 анализа, но не се измъквайте само с хендаута и учебника по история). Библиография, съдържаща само интернет линкове няма да се приема! За да ви улесня ще ви изпратя сканирани извори. Цитирайте ги в използваната литература. Ако се съмнявате за някой източник на информация в интернет можете да ми го пратите, за да съгласуваме написаното.

Имайте предвид, че формулировката на темите я няма в интернет, т. е. те са създадени изцяло за вас. Това трябва да послужи като ограничение пред възможността за плагиатство, за което се съмнявам, че си мислите да направите.

Насоки за самия текст:

Както сами знаете текстът ви трябва да съдържа тема, увод, изложение и заключение, изведени на нов ред (в нов параграф). И в трите композиционни части на текста ви трябва да присъства ясно заявената ви теза – самият отговор на въпроса. В увода и заключението можете да я дадете в едно изречение, но в изложението трябва да я разгърнете и подкрепите с аргументи, цитати от изворите и анализ. Всяка нова смислова част от изложението трябва да изнесете на нов ред.

Грамотност:

Преди предаването на финалния си текст се уверете, че сте спазили правилата за изразяване в писмена форма на български език. Освен това се постарайте и стилово нещата да са изгладени.

Краен срок за предаване:

Можете да работите по която искате тема и когато вие решите, но крайният срок за предаване е 16 декември 2018 г. в 17 ч. Предавате във виртуалната ни класна стая. След тази дата и час мога да приема писмени работи, но ще отнемам по 5 точки за всеки ден закъснение. Имате достатъчно време, за да се подготвите и да избегнете излишното отнемане на точки.

До 07 декември 2018 г. до 17 ч. можете да ми изпратите вашата тема, теза, аргументи и литература за консултация и допълнителни насоки. Разбира се, това не е задължително!

Ако в процеса на работа възникнат съмнения и въпроси ми пишете на e-mail-a. Ще се постарая да ви отговоря в кратки срокове.
"

Мецане, ти явно си математически тип Аз нямах проблеми с разказвателните и никога не ми се е налагало да ги уча така (обичах и химия, и физика, и биология, може пък и на по-добри учители да съм попаднала), но за историята те подкрепям с 2 ръце. Особено по мое време тъкмо се бяха сменили системите и имах чувството, че учителите ги беше страх да разказват каквото и да е било извън сухите дати в учебника, понеже не беше сигурно дали ще е политкоректно Но явно причината не е била само това. По български също бях случила на страхотни учители, едната ,особено, мразеше готовото наизустяване и правеше предмета увлекателен, но не криеше, че който иска да кандидатства с това ще трябва да назубри готовите клишета. И това е тъжното. Това обаче, не променя факта, че сега учебниците са още по-зле. Имам позната, която е доктор по педагогика и е автор на помагала (не са одобрени от МОН), но никога не е напускала работата с деца. И тя разказваше, че редовно се кара с доцент, автор на одобрени учебници и помагала по МОН, която пък никога не е работила с деца, точно за неподходящото поднасяне на материала. Та това за авторите на учебниците изобщо не е лишено от истина.

Физиката и химията да, те не са разказвателни, по тях не съм учил така, но историята и географията, а и биологията си беше разказвателен, не виждам каква наука имаше в училищния материал, трябваше да се наизустяват уроците просто. После в 10-ти и 11 клас имахме страхотна учителка по литература и тогава много обичах предмета. Но в прогимназията е ужас, а да не говорим изучаваните произведения колко са далеч от съвременните деца и колко са скучни за тях.

О, да, не са разказвателни Аз само за пример ги дадох, като нещо извън математиката. За съжаление, по биология и по география си има неща, които трябва да се знаят преди да се премине към по-аналитични занимания, после може да стане много интересно. Обожавах задачите по генетика в гимназията, например.

Аз затова не разбирам някой като започне да припада колко хубаво било навремето.
Нищо такова нямаше и се учудвам на късата памет на хората и склонността им да идеализират миналото. Хубаво беше, щото бяхме безгрижни деца.
Учебниците по история  бяха отвратителни. Наблъскани с години, дати, факти.
Географията беше същата боза.

Да, Дъждец, така е. Точно от там тръгнаха спомените Че и по наше време точно тези учебници не бяха цвете за мирисане Как пък не се намери някой да пооправи нещата толкова години, не знам. Ако не се случи добър учител, като нищо човек може да ги намрази. Лошото е, че при кандидатстване си искат "бозата". Скоро четох седмокласната тема и там като видях, че за втората част на НВО по БЕЛ се търсят определени ключови думи от оценителите, за да се дадат точки...ами същото си е. И едно време се зубреха готови теми, а е толкова жалко.