Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №2

Мисля, че подценявате съвременните младежи.
Те са напълно наясно, колко време от деня ще прекарват в работа и немаловажно условие, когато приемат оферта за работа е каква е социалната политика на фирмата, как се грижи за служителите, каква е обстановката между колеги. Четат , разпитват, информират се , чатят и споделят. Има известни имена на фирми, за които ми беше любопитно да чуя "А , аз там не бих работила.." и доводите бяха точно заради вътрешната обстановка между служителите.
Фирми, които се конкурират за добри служители , се стремят да им осигурят комфортна среда, места и дни за отдих. Въвеждат ограничения за надработка. Всякакви опции за разтоварване ( включая опция, ако ти се играят игри и това те разтоварва си ок).
Всеки сам избира как да си живее живота. Този дето изкарвал 1,2 млн и бил нещастен, щото работел 12 часа. Ми прибира си парите за една година и идва в Българя или на някой остров да си щрака с пръсти и да работи доброволец, каквото му харесва.
И нека не забравяме, че жълта преса има навсякъде по света

Е как така, ти това и сама не си го вярваш

Ами ако не го пише в този учебник, все някъде го пише, има толкова детски книжки вече, има и стари, от нашето време, и нови, има и интернет, поне някаква полза да има от него, не само за игри. И ако е само едно нещо, не е драма да го усвои от родителя или от частен учител, да му го обясни или разкаже. Проблем би било ако това се случва през цялата година с всички неща.
За учебниците в малките класове не мога да коментирам,  но като цяло за мен в момента не може да има негодстиг на носители на знание, при тези мащаби на разпространение на всякаква информация. Но разбира се, родителят е този, който да си даде труда да отсее и даде на детето това, което ще бъде разбираемо и интересно за него. Или на учителя. И учителите винаги са били кът, все пак не всеки става за тази професия.
Не съм ги чела, като видях, че едната е в Дейли мейл и се отказах. Но подкрепям мнението ти, това ми прилича на историята на Грейс, която като дете решила, че къщата яде ябълки, защото всяка нощ оставяла на верандата по една ябълка и на сутринта ябълката я нямало.  Обаче попораснала и размислила, че няма как да е това, и решила да направи експеримент, скрила се една нощ да дебне и видяла опосум, който се примъкнал и си взел ябълката. И заключението на малката Грейс било опровергано.
С това не искам да кажа, че не вярвам, че от Айви Лийг има нещастни хора, а че причините са вероятно много и комплексни, и не може така с лека ръка да се заключи, че Айви Лийг кара хората да се самоубиват.
Обаче този, дето изкарвал 1,2 милиона, вероятно има кредити за 10 милиона и не може да си позволи да си вземе 1,2-та милиона в куфарче (образно казано) и да иде да си ги харчи на някое евтино място. И накрая на годината и с тези 1,2 милиона е пак на червено. А може и да не е така, но човекът да си иска да живее в Манхатън, а не в Лозенец, и да не е съгласен да отиде другаде, каквото и да му струва това. Причини и истории всякакви.

Poppea, източници на информация има, но особено в началните класове сама пишеш, че намирането на тази информация изключва пълната самостоятелност на детето. За съжаление, ако ставаше въпрос само за едно нещо пропуснато, хич нямаше да го споменавам.

По темата с психичното здраве доста се говори напоследък, даже имаше и едно подобно изследване в България https://www.cie.bg/bg/kakvo-dobro-uchilishte-425 , чиято достоверност няма да коментирам.  Не бих приписвала проблемите в тази област само на обстоятелството дали учиш или не в Айви лигата. Разстърсих се и видях, че в UK също се говори много по въпроса, дори имат разработени стратегии за превенция, качени в сайта на правителството им, като там се посочва, че проблемите започват от ранна училищна възраст, тоест не е само до университет. Та факторите са много, аз не съм специалист, но посочените от Призма безспорно имат тежест ми се струва.

Ми щото не знае какво губи, като прави такъв грешен избор

Между другото в Лозенец с 1,2 милиона долара се живее чудесно, просто да ги имаш, не да ги изкарваш годишно.
Но вероятно това е все едно някой от нас да си продаде тук имотите, да събере няколкостотин хилядарки и да отиде в Сомалия, Бангладеш или друга държава, където доходите са под 10 долара на ден, и да си живее като цар там. Е няма как да живееш като цар в ония държави. Та и американците, първо дето не са и чували за България, но за "евтини" държави като нашата сигурно смятат същото. Да не говорим, че тук хич не е евтино - ето на според Росс, в Холандия е по-евтино, поне храната и други основни за живота неща.

Не съм чела линковете още, но предполагам, че с образование в айви лигата идват големи очаквания, съответно и големи изисквания към себе си.
А в някои сфери конкуренцията е брутална.
https://www.theguardian.com/business/2015/jun/17/goldman-sachs-interns-work-hours
Ограничили са работния ден само до 17чàса на ден.

Прочетох линковете набързо и според мен е напълно възможно да са достоверни. Случаи на депресии и пренатягане има не само в Айви лигата, а и във всички училища, спрягани за най-елитни. Това е нормална реакция на психиката. Колкото по-амбициозен е човек, толкова по-трудно приема поражения и неуспехи. А и се подлага на много по-големи натоварвания от средно статистическия човек.
Щастието и усещането за пълноценен живот са обусловени от много фактори, като само един от тях са парите/кариерната реализация.

А сега съвсем сериозно - това е ужасно. И е спорно доколко наистина води до дългосрочни резултати и въобще какви резултати може да има без здраве.

Спомням си навремето колко бях впечатлен, когато четох за пръв път "Колела" на Артър Хейли, бях на около 20 години и точно беше свършил комунизмът - колко много работят американците, как шефовете на фирми бачкат по близо 15 и повече часа на ден, въобще как са супер и затова, "кога ще ги стигнем", както пееше Тодор Колев...
Е добре, книгата е за автомобилната промишленост в Детройт, тогава процъфтяващ, както и цялата околност.

Какво е сега Детройт? Потънало в развалини гето. От стандарта и великите неща, описвани в книгата, нищичко не е останало. Е какво постигнаха всички тези американци в Детройт, които са работели по описания от Артър Хейли начин? Какво остана от техните дела? Останаха пустеещи халета и лунен пейзаж, нищо не остана.

Да се работи толкова много е лудост, и е непродуктивно, и е вредно както всички крайности. Затова почват и да си губят лидерската позиция.

За храната в магазина съм казала, че е евтина (според мен и по-евтина от България), но нито квартирите са по-евтини, нито цената на жилища, нито здравните, нито данъците, а транспорта е ултра скъп. (Другото, което според мен по цял свят е по-евтино от България е лихвата по ипотеките. В Холандия в момента можеш за първите 10 години да фиксираш лихва 1.75%)
Студент с колело е ок.

Мецане,
Едно е да четем, казали ни, внушили ни. Съвсем различно е да го видиш. До скоро и аз си мислех какви меркантилни са на другия край на света, колко забързан живот живеят и подобни. И каква беше изненадата ми, когато на място не открих нищо подобно. Толкова усминати, мили и внимателни e рядко срещано в Европа. Манталитетъти добротата на хората в САЩ и в Австралия силно ме учуди. И аз едва ли мога и имам право да обобщавам, видяла съм твърде малко там, но пък от разстояние съвсем е трудно да имаш обективно мнение

Фран,
Постът ми май няма нищо общо с учене! Ако не изхождаме от позицията, че преди да се насочиш към следване в дадена държава, е добре да се информираш и за живота там. Дали би ти понасяло, какво може да те очаква. Ако решиш, го изтрий.

В Испания е същото, храната е много евтина, дрехите също са по-евтини отколкото в България, но сме  дотам. Квартири, застраховки, услуги (ток, вода, ремонти и поддръжка), ресторанти...всичко е много по-скъпо. Транспорта също не е евтин, макар че за децата то 16 години е практически безплатен.

По темата, която бистрихме тук преди време - в училището на децата ми вече втора седмица в  часовете по мат се разглеждат комплексни числа, нищо че не са заложени по програма - геометрична интерпретация, представяне в тригонометричен вид, действия с тях, формула на Моавър. Ако до края на 12 клас разгледат и другите разминавания с програмите в Германия, Австрия, Холандия и сие - супер .

https://news.harvard.edu/gazette/story/2017/04/over-nearly-80-ye … y-and-happy-life/

Е във вестника на Харвард какво да пише? Да няма да си направят антиреклама случайно?

Мен точно това ме притеснява. Нямам нищо против комплексните числа, но съм привърженичка на лемата "Всяко нещо с времето си". Учебните планове и без това са много претоварени. Ако децата искат да им се обяни нещо извън урока - супер, но ако учителя просто иска да покаже колко много знае, това просто не му прави чест. Всичко трябва да е точно премерено. Ако този по математика иска да води висша математика, а тази по биология реши да включи университетската версия на Анатомия и физиология на човека, децата ни просто няма да издържат. Да си учител не значи да знаеш всичко, да си учите значи да можеш да накараш учениците ти да те гледат в устата и да не искат да свършва твоя час.

Не знам как се определя, че са претоварени, за мен пък са недостатъчно натоварени, щом имат време да висят из фейсбук нон-стоп и да си губят времето, в което могат да научат нещо. В конкретния случай става въпрос за материал, който се учи в Западна Европа в горните класове на гимназията (тези, които продължават за университет), а не се учи у нас и това създава проблеми на децата, които отиват да учат в Германия, Холандия, Англия. Затова е добре програмите в рамките на ЕС да се уеднаквят и с реформата на МОН това е предвидено, и се случва, но сегашните деца са още по старата програма и за тях е добре учителите да предвидят това и да им предадат материала извън програмата на МОН. Не е по принцип, а е съвсем конкретна ситуация и е добре, че се случва така. Това беше обсъждано подробно назад и Русалка затова прави коментара.