Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №2

Ами аз съм го казвала, Аш, ама няма кой да чете  - заради липсата на райониране и прекалено големия брой деца отвсякъде из София, записани в 35-то - паралелките бяха от над 30 деца и отказаха записване, поне по редовния начин, де. Дори с Шарки си разменихме реплики, защото нейните са били в 35-то от м...та си по същото време, неясно как, ясно, де, ама бившият бил виновен, а тя пак недоволна била от качеството. А за моето място щеше да има само ако бяхме дали подкуп на когото трябва. Не че не разбрахме как и не че нямахме парите, ама се отвратих тогава от този аспект на ДУ и решихме вкъщи да заложим на ЧУ - поне си плащаш регламентирано, макар и доста повече. А и съм имала и илюзии за ЧУ тогава, така е.  После някои неща за ЧУ ми се изясниха, но пък си имаше и доста предимства, поне в малките класове.
Затова с две ръце приветствам районирането в ДОУ, което дава възможност на децата от квартала да си учат в близкото училище.
А сме избрали на къра, защото в долен Лозенец нямаше, а и сега няма ЧУ. И си мислехме, че Дрита все пак е сравнително наблизо, и то си е наблизо за мащаба на София, в Симеоново е, само че има бус с маршрут и задръствания. Сега някой каза, че ще има еврейско наблизо - над басейна спартак. Мен вече не ме касае.
А, добре - плащала си за ЧУ, следила си като инспектор всеки ден какво правят и си се занимавала допълнително, за да изкара детето приличен бал за гимназия или за където му трябва. Това ми харесва като визитка на частното образование  Същото щеше да е и в което и да е ДУ, само че със спестени едни 30 К евро за такси. Само отбелязвам очевисдното, никого нищо не агитирам.
Аз си имам достатъчно работа, моята работа по отношение на детето е да го науча самО да се справя, не аз да му вися на главата като Цербер. Не съм знаела никога какво учат, не съм следила домашни или уроци, от 1 клас си учи сам и си изкара достатъчен бал за гимназиите, където искаше. Но от малък ходи в СМГ за допълнителни занимания по математика, по моя преценка никое училище не дава такава подготовка като СМГ. Та така, всеки според разбиранията си. Пък който чете, да си прави изводите

Попея, относно втората част от коментара ти - тази към Блис, въобще не искаш да вникнеш, че има ЧУ и ЧУ; представи си ги нещо като ЧУ на две скорости. За тебе всички ЧУ са еднакви... Отдавам го единствено на факта, че опитът ти с ЧУ се свежда само до едно единствено училище. Другото е просто нежелание да вникнеш в спецификите около втория вид училища.

Poppea, Bliss се е занимавала допълнително с детето, за да може да го приемат в друго ЧОУ, в което да не трябва да се занимава допълнително.

Хаха, ама защо си правите труда да и говорите. Тя не схваща изобщо какво и се обяснява (не само от мен), защото е запозната само с бавноразвиващите се ЧУ. Безпредметно е да се спори.
Всеки е свободен да избира училища. И всеки е свободен да лимитира ангажираността си към детето си според собствените си разбирания и възможности. Никога не съм съжалила и за секунда, че съм избрала частното пред държавното, пък дори и две години да сме били в частно на втора скорост.

От две години ангажиментите ми са изключително лимитирани. Контрола не отпада все още, защото говорим за блейкащо деветгодишно в зародиша на пубертета. Но нивото по всички предмети е съвсем друго.

Несъмнено е така, но фактор са най-вече резултатите. Ако има резултати без контрол и лични занимания с детето, не виждам защо трябва да се прилагат те.
Аз не лобирам за ДУ или за ЧУ, и двете си имат предимства и недостатъци, но особено ако човек живее на място без добро ДУ сега с районирането ЧУ остава единствен избор, дали на първа, дали на втора скорост. Аз се опитвам да дам моята гледна точка за предимствата и недостатъците на двете системи, и това, че си плащаш за мен води до някои изкривявания, и вече го обясних подробно. Иначе и в ЧУ на втора скорост (ако се съди по мненията тука, Дрита е такова) не сме имали проблеми с академичното образование, нито с езика, така че аз лично не виждам причина за истерията в някои ЧУ.
Относно съжалението, няма как да проиграя варианта от 1 клас в 35-то. Но като цяло все пак май не съжалявам, но не в академичен план, а в плана на спорт и хобита, което в ДУ щеше да е безкрайно развеждане и развозване. А също и доброто ниво на 1 език, за да има възможност за 2ри.

Е то 35 то е до стадиона, а там какъвто спорт искаш има в наличност

Да, така е, но аз винаги съм работила до късно, ММ и той, бабата помагаше за изпращане и посрещане, ама и тя човек, и иска да се види с приятелки и да разполага със себе си. Та е по-лесно друг да го води, да го чака и да го взема, да не говорим за зелени, бели и пембени училища, и за заниманията с рисуване, които моят много обичаше.  Изобщо, за него ЧУ беше основно фън, което не намирам за лошо за малко дете. Е, ако бяха ни взели в 35-то, щяхме някак да се организираме, сигурно. Ама не знам, като не мога да го проиграя и да видя резултата. А и като цяло е глупаво човек да съжалява за миналото, дори и доказано да има за какво, защото никога не може да се върне. Гледа напред и това е.

Попеа, резултати има. Но аз лично не разбирам в днешно време родители, които грам не контролират процеса на образование. Все си мисля, че това е огромна част от родителските ни задължения. Особено в начален курс, където се намира детето ми. Ясно е, че с напредване на класовете децата стават все по-самостоятелни, но ми е крайно странно родител да бъде упрекван, че иска и участва в живота на детето си ангажирано, а не формално. Но в този форум всичко е възможно да прочетеш.

Bliss, аз пък смятам, че детето още от съвсем малко трябва да се научи, че в този живот има и отговорности, освен забава, и основната му отговорност на този етап е да учи сам - така както той не идва да ми върши работата, така и аз няма да върша неговата. Справедливо е, нали? Забавата му е осигурена, Легото - също, но това върви с изисквания. Ако има проблем с нещо, пита и го решаваме заедно, но да вися постоянно над него и да проверявам дали си е свършил работата, няма да го бъде. Това си е негова грижа, аз очаквам да е свършена без уговорки.  Мен така са ме научили и аз така го научих. И смятам, че това е важно за самостоятелността на личността, да се научи на вземане на решения и отговорност,  а на този етап това са решенията и това е отговорността. Нали после няма да ходя аз да му върша работата, ще трябва сам да си я върши. За мен обратното  е грешка на възпитанието с недобри последици за детето в по-късна възраст.
Участието в живота му е съвсем друго нещо - заедно на Витоша, в парка, на кино, в леглото с книжката, вечер си разказваме неща от деня, случки от моето или на баща му детство, в по-късна възраст заедно коментираме книги, прочетено, обсъждаме ситуации, смешни истории. Заедно сглобяваме Лего, измисляме нови форми и комбинации. Има безброй начини да участваш в живота на детето без да го надзираваш и контролираш, и на всички да е забавно и весело.  

Три страници народът се бори да отговаря на Попея!

Ти нещо или не загряваш вече доста време, или умишлено интерпретираш. Нима си мислиш, че аз пиша домашни? Или вися нон стоп над главата? Нищо подобно не се случва. Но всеки ден знам на кой урок са по всеки предмет и съм в състояние да я изпитам за качеството на наученото. Задълженията са си на детето. Организацията на времето също. Контрола на процеса е мой.

Очевидно, аз за разлика от теб, не съм от родителите, които оставят образователния процес само на училището. И не оставят нещата ей така на самотек. А всички семейни занимания и фън извън ученето нямат отношение към обсъжданата тема.

Ти май не разбираш - контрол няма, той знае, че ТРЯБВА да е научил добре и да си е написал домашните. Това му е задължение и няма нужда да го проверявам за него,  защото е научен от много малък, че просто няма друг начин. Имаме договорка с него и всеки си изпълнява своята част. Дори не става въпрос за заплахи или лишаване от нещо, просто доброволно споразумение. Никога не съм знаела какво учат, не е моя работа докъде са стигнали и да го изпитвам аз -има си час и учители за това. Моята работа е да го възпитам сам да си следи да се грижи за домашните и контролните си, и да показва знанията си пред тези, на които това им е работата. Участието в живота на детето за мен не е контрол и следене, а споделяне и съпричастност.  И работи добре, от моя опит.

Хе-е -ти май забравяш, че докато твоята методика е още в началне етап на проверка,моята отдавна е проверена, Блис. Смея да кажа, с добър резултат.

Ми не, моя работа е да знам. Затова съм родител. А не съседът с колелото. Обучението на едно дете не е само задължение на училището и учителите. То е отговорност преди всичко на родителите. Те са тези, които избират училище и контролират дали училището и детето си изпълняват функциите и задълженията. Контролът не изключва по никакъв начин споделянето и съпричастността. Напротив. Поне при нас си работи така. Възпитаването на отговорности и спазване на правила е процес, а не размахване на вълшебната пръчица в първия ден на първи клас. Задълженията за ученето е ясно чии са, както е ясно и родителските задължения чии са. И не, не са на учителите. На учителите им е писнало от прехвърлящи отговорности родители.

Хехехе Попеа, недоказуемо е колко добре ти е проработила методиката.

Никога няма да стигнете до консенсус..Хората са твърде различни, някои обичат да са наясно с това докъде са стигнали децата в час, да проверяват спорадично  доколко е усвоен материалът и дали са написани домашните, да дават някое и друго допълнително задание и да проверяват изпълнението му..Но поне не учат с децата. Други остават сравнително рано  встрани и само при нужда помагат, считайки, че са успели да изградят у детето нужните навици.Трети са ангажирани до такава крайна степен,че все едно карат ежедневно съответния клас 20 години по-късно още веднъж, пишат и учат с детето..Четвърти тотално нехаят..И всеки от тези типове родители вярва, че неговият подход е верният, какъв е смисълът тогава да се пробвате да убедите човек с различна нагласа към нещата във вашата "правота"?

А Русалка всичко е точно. На мен ми е ясно какъв го дири Пореа в тази тема.
Единственото, което не приемам, е че горните неща не влизат в задълженията на родителите. Заради такива родители постоянно чувам оплаквания за поведението на дечицата им и в ЧУ, и в ДУ. Претенциите, че това е единствено задължение на учителите говори за много други неща. Родителството включва всичко - от образованието до екскурзиите.