Ученически бележник

Като отличник аз не винаги съм знаела винаги  всичко отлично.  Просто като всяко дете забравях ако не повторя стария материал и можеше да не се сетя за нещо. Затова се стараех, но и се радвах че все пак мога да съм спокойна когато не са ме вдигнали на дъската да ме изпитат, след изпитване също знаех че пак мога да съм спокойна че няма да ме вдигнат веднага следващия час, но това не означаваше че не си учех уроците. Знаехме датите за контролни и това ни даваше допълнително спокойствие и мотивация да преговорим нещата преди тях. Нямахме матури и се радвах, защото е огромно усилие да докажеш знания върху материала от цяла година, а и ненужно, той се оценява текущо и се повтаря и надгражда с преговори. Като ученичка предвидимостта в изпитването и оценяването ми даваше спокойствие и знаех как ще бъде оценявана и как да се подготвям. Тогава учех наистина с лекота и знанията ми бяха трайни. Без НВО и матури, без циркове в часовете, работи по проекти и излишни глупости.
Сега нещата нистина ми звучат размити. Не мисля, че положителните качества на моето дете ще бъдат правилно оценени по този модел. А става дума за умно, будно, любознателно дете. Пише вярно домашната работа в къщи. Решава без грешка в къщи. Тоест ако оценяваха домашната му работа трябваше да виждам шестици ... Чете отлично и изразително. Обича природата, часовете по музика и изобразително изкуство, на тържества забелязвам как си тактува и пее с настроение, старае се по проектите на госпожата. И после оценки задоволителен по български, петици по математика. Чете страхотнно по английски, по-добре от мен, а аз съм най-високо ниво на Кембридж CPE, впечатлява ме как естествено му идва да изговоря думите с произношението на англоговорящ. Но в час по английски ми казаха че рисувал Как да го оцениш такова дете, като не си му хванал вниманието в час, а даже и забележка не му правиш. Моето обяснение за неговите оценки е че в училище не винаги е съсредоточен и не винаги гледа госпожите в очите. Изглежда незаинтересован, не се подмазва, не винаги вдига ръка и не показва, че се възхищава на педагогическия подход на преподавателите. Но той няма проблем със знанията. При старата система се оценяваха знания и имаше твърда дисциплина. При новата, учителите влизат в ролята на аниматори, не ги интересува дали някое дете участва и не си правят труда да му направят строга забележка и да уведомят родителите за да го стегнат. Просто с оценката не оценяват знанията му, а санкционират поведението. Смесват дисцплина със знания при оценяването. Преди имаше отделни начини за оценка на дисциплината.
Преди се знаеше, урок, изпитване върху урока, оценка. Забележки за дисциплината в бележника. Сега децата са обект на всякави глупости и наблюдения, но не и на проверка на знанията по строги критерии. И това идва от запада за съжеление, чиито ученици бяха много назад в международни състезания от нас едно време. Като се учим от тях и нашите деца ще стават такива. Толерантност и размити критерии и децата се научават да клинчат и че няма смисъл да учат защото и да учат госпожата просто не ги харесва .

Опитвах се да разбера защо се получава така и какво да променим, а не защото съм обидчива. В къщи пишеше домашните и обяснявахме взетите нови неща ако не е разбрал. Нищо повече не съм го правила, за мен той се справяше отлично в къщи и имаше необясними оценки (емотикони) в училище.
Сега е в ново училище, заради всички споменати по-горе фактори. Като начало ми харесва класическата подредба на чиновете с лице към дъската по едно дете на чин. Ходи отново на занималня, за да навакса ако има разлики с допълваща подготовка в къщи. Виждам разлика в "оценяването" - писмен коментар върху всяка работа с препоръка ако нещо трябва да се доработи, както и липсата на емотикон. Преди под проверените работи стоеше само емотикон, който не ми беше въобще полезен. Сега няма емотикони, няма електронен дневник, има писмена обратна връзка с препоръки как да напредне. Харесва ми, така трябва да бъде според мен до трети клас, когато се поставят основите, за да се изградят здрави основи, дано е така и занапред.

Научи буквите като разглеждаше каталози на Лидъл и се усъвършенства защото искаше да разбере какво пише в енциклопедиите с картинки. Също купувах списания на теми, които са му интересни. В първи клас при нас на почит бяха списания National Geographic Kids и книгите от тази поредица на Фют с невидимо мастило https://www.book.store.bg/p198593/zagadki-v-grada.html . За подобряване на четенето му казвах да не накъсва думата, т.е. да не я сричкува на глас,  да чете без да бърза, да прави паузи между думите, да прави пауза след всяко изречение и ако може да придаде и чувство и се получи, чете много изразително.