Частни училища - информативна тема 24

Но на Телерик школите също са събота и неделя. И всякакви други допълнителни занимания в огромната си част са след 17-18 часа през седмицата или през уикенда. За груповите занимания на моите деца, когато съм се интересувала никога не са ми предлагали по-ранни часове. Единственото изключение - индивидуалните уроци по плуване с треньор, там вече има голям шанс за по-ранни часове.

Аз да се запиша в новата тема и да кажа, че според мен няма нужда от спорове за локацията и тн. Всеки вижда и усеща нещата различно и всеки е прав за себе си. А и стм убедена, че всеки родител прави най-добрия избор за детето си.

elica1051, имам някакъв спомен, че някой беше писал за Златарски, че ще се учи интензивно на английски, но не знам дали е така. Сега нали направиха прием след 4-ти клас, може да се провери.

Мецане, ти може да не си съгласен, но идва 5 клас, или пък 8 клас, гимназия, и проблемът със самостоятелното учене излиза наяве. Децата са сами, но не подхващат нищо до 6-7, когато се приберат родителите. И после се започва едно учене до среднощ и легенди къде колко натоварено било, и затъване и уроци. Не, мерси, не искам да си усложняване живота. Щом аз от първи клас съм го правила, то не може децата ми да не могат.

Добре де, не съм гледала Телерик. Не ми е във фокуса. Но ако иска да пробва китара, или пък грънчарство. Или да се занимава само? Наистина как управляват свободното си време след 5 клас? Ако иска да гледа филми? Да се занимава с филателия? Сигурно има сто и едно хобита. Аз смятам, че за моето дете е добре да управлява само част от времето си.
Не мисля, че има място за спор. Има две гледни точки, и двете са разумни.

И аз мисля, че след 4-ти клас полудневното обучение е по-подходящо. Темповете на учене на децата са различни, интересите им - също, и колкото по-големи стават, толкова по-видно става това. Напасването на индивидуалните качества е по-възможно при по-малък хорариум в училище и повече свободно време. До този извод стигнах, когато детето стана в 4 клас. Преди това бях доволна с целодневното училище.

Никак, ама никак не съм привърженик на целодневното обучение. Приемам го по неволя, защото работим и защото ЧУ са с такава организация, но много бих се радвала, ако учеха до обяд.
Защо като се чудите как ще се запълват следобедите на децата, споменавате само учене, уроци и извънкласни занимания? За мен идеално би било детето ми да се прибере, да хапне, да си почине (защо не и да дремне, ако има нужда) и след това да седне да си пише домашните. После може да си играе, чете, каквото му душата иска.
Знам, че това няма как да стане, затова само така си го пиша, в сферата на мечтите.
Но поне след 4 клас честно, не виждам кому е нужно да се учи в училище по цял ден. От 5 клас нагоре би трябвало да си разполагат със следобедите вече. Това ми харесва на мен в ПЧМГ, ама пусто на щерката математиката й е тъмна гора, мъка и мъка.

Ели, това звучи логично, но опитът и наблюденията ми показват, че е така само на теория. Децата с полудневно обучение /малките/ също работят под надзора на възрастен - дали ще е занималня, дали ще е под надзора на родители, баби, дядовци - пак някой им организира и разпределя времето и казва: "Хайде, сега да си напишеш домашните!", следи да не се разсейва, следи да се довърши. Има изключения, които от самото начало действат самостоятелно и си организират и разпределят времето, но това си е до самите деца. Аз имам късмета да имам едно такова /едно от 3/ - средната ми дъщеря, с която нито един ден от живота й не съм се интересувала за домашни, кога ги пише и т.н. С голямата - висях й на главата до 4-ти клас, а от 4-ти изведнъж стана напълно самостоятелна. Малкия - вися му на главата. Ако не го сложа да седне и не го следя да не стане - няма да стане. Опитът показва също, че децата от СС /говоря за него защото там са ми наблюденията, вероятно не само там е така/, които до 7-ми клас са били на целодневно обучение, намат никакъв проблем с разпределянето на времето и самостоятелността  в гимназията, независимо дали е АК или ДГ. Както тези, които до 4-ти клас им е висял родител на главата, така и тези, които са си родени самостоятелни. И не говоря само за моите деца, а и за съучениците им. Парадоксално спрямо логиката, деца, които цял живот на били на полудневно обучение, имат сериозни проблеми с разпределяне на времето в първата година в гимназията /на родителската среща на дъщеря ми в Испанската, всички родители, които се оплакваха, че децата са свръх натоварени, имат много домашни, учат до 1 през ноща само по испански, бяха родители на идващи от ДУ с полудневно обучение. Дъщеря ми учи не повече от час и половина на ден общо по всичко, често по-малко, излиза с приятели всеки ден. Бившите й съученици в АК също скитат по цял ден и са отличници./ Същото беше с голямата ми дъщеря и нейните бивши съученици. Та по мои наблюдения, няма връзка между полудневно/целодневно обучение и  изграждане на способност за самостоятелно учене и разпределяне на времето. Въпреки че звучи логично.
Що се отнася до полудневно обучение в периода 5-7 клас и таам имам по-особено мнение. Това са новоизлюпили се тинейджъри. А мързелът е основна черта на пубертета и преобладаващата част от представителите на вида я притежават. И върви във възходяща прогресия, като пикът му е в така важния 7 клас. Може би има щастливи изключения на пубертети, които самоинициативно и самостоятелно си запълват свободното време с решаване на задачи, писане на преразкази, есета и т.н., но те са по-скоро екзотика и аз не познавам такива. Дори най-целенасочените, най-самостоятелните и способни да разпределят времето си, най-разумните за възрастта си деца, с ясна визия какво искат и как може да се постигне, се омързевиляват по отношение на академичните занимания и усилията, които полагат за подготовка са организирани такива - от училището, школите/частните учители, родителите. Не случайно в седмокласните теми хвръчта на поразия пробни изпити, тестове, задачи и молби за достъп до пощата, за да може родителят да ги дава допълнително на мотивирания тинейджър да се готви за мечтаното училище. Оставен абсолютно самостоятелен, тинейджърът на полудневно обучение, рядко ще се запише сам на школа или ще седне да изреши няколко сборника, нялоко книжки с тестове по български, ще пише n на брой есета и т.н. без родителят да го подканя и следи постоянно или учителят да му дава и изисква от него написани домашни. Ако някой от вас е бил щастлив родител с такъв тинейджър - поклон и завиждам благородно. И тогава разбирам предпочитанията към полудневно обучение /доколкото виждам това мотивира тези предпочитания, поне от споделеното до тук/. От моя гледна точка не са валдни, но всеки изхожда от собствения си житейски опит, когато си съставя мнение по даден въпрос и е нормално да има различни мнения. Аз не споря, а обсъждам.

ПП. Бърди понеже те прочетох след като публикувах. Няма лошо да почиват, разбира се. Аз съм абсолютен фен на почивката и на нищоправенето като необходимост. Обоче от 4-5-ти клас, моите почиват предимно зомбирайки се пред телефоните, компютърните игри, телевизора. И това няма лошо, но 2-3 часа повече от тази почивка, не са ми плюс.

Според мен целодневното обучение е само и единствено в плюс на родителя. Не мога да приема, че за едно дете ще е идеално да стои по 9-10 часа в контролирана среда, с едни и същи дрехи и обувки (това го чух от други родители- не ми беше хрумвало да е проблем). Аз самата се изморявам на работа, с дрехите, с премереното поведение пред колеги, по 8 часа на ден.... Да, нямаме игри и спорт, не е същото, но разбирате идеята.

Както каза Бърди/ защо все говорите за занимания и домашни? Ами според мен просто си е хубаво някой следобед детето да си постои у дома, да полегне с книжка, или да излезе с колелото в парка...Ако има такъв вариант, защо не?

И третият аспект е времето, прекарано с детето. Дали ще е родител, или одобрена баба, вниманието 1:1 е различно от това 1:20. Ще има повече време за общуване, за въпроси, за четене, за емоционална връзка ако щеш. Все пак това е дете, не машина, създали сме го, за да му се радваме, не само да го пращаме по занимания. Но всички работещи правим това и прехвърляме голяма част от отговорностите на някой друг, не се изключвам тук. Да, понякога няма друг начин, но това не значи, че е оптимално.

Както каза някой- говорим как би било в един идеален случай, нищо, че малко от нас могат да си го позволят.

Та за мен идеалното е да има избор за целодненвно, и дори всеки ден да е този избор спрямо заниманията (че 2-3 следобеда вкъщи пак е нещо)

Събеседването за 1-ви клас в Лицея какво представлява?

Да се изкажа и аз за пътуването.
Ние сме на около 12км от училището, но първите години сутрин бяхме почти последни, вечер почти първи по маршрута и пътуваше макс трийсетина мин.По спомен в 8.10 излизаше сутрин, а в ДУ по това време вече тече първият час. Сега пътува по-дълго, но при по-големи деца не е такъв фактор. Не е приятно да се губи време в път и ако има по-наблизо сходно училище по важните за мен критерии, ще избера него. Само че кварталните не отговорят на нито едно от условията ми и съответно близостта изобщо не ме топли.
Вървенето пеш до училище, пък били те и 15 мин, за мен е много по-кофти от това да се качиш в буса, който спира до входа. Само като си представя зимата в кишата и непочистените разбити тротоари, не мерси. Пък с дете на 5-6, още по-малко. В детската градина сме го играли това в хубаво време и ни отнемаше 3-4 пъти повече време, отколкото реално беше пътят с нормално темпо.

От моя опит децата имат нужда да постоят повече вкъщи и да си почиват/занимават с крафтс, когато са по-малки. Обаче там идва парадоксът, че родителите трябва да работят, а децата в тази възраст не могат да стоят сами вкъщи.
Сега видях моята как си почива ваканцията. Спеше до обяд. Ако нямаше програма на тел., ограничаваща игрите до 1 час на ден, щеше да си "почива" на него по пет часа поне. Отделно още 3-4 часа "почивка"на компа.
В училище вечно всичко е разбрала и научила. Не може да възприеме, че ученето в горните класове не се изразява само в писането на домашни, щото има главно шестици.
Та, не знам. Дано, както пише Санака, в един момент да се осъзнават и самоорганизират и амбицират
Миналата година четях петокласната тема. Имаше родители с деца в СМГ, които споделяха, че учели до 12ч всяка нощ. Та каква е файдата от това, че свършват в ранния следобед? Това за мен е непонятно и никога не бих позволила детето ми да стои по нощите в учебно време в тази възраст.

Чудя се (и ако някой с наблюдения може да каже ще съм благодарна) всички ли учат до нощите в смг? Или повечето? Колко масов е този феномен?

Не са всички, но в пети клас от доста хора го чувам. Явно  някои деца имат нужда от повече време да се пренастроят. В шести клас казват, че е по-добре.

5-ти клас е натоварен за повечето деца. 6-ти е съществено по-умерен.

Пипи, когато бях млад, щастлив родител с първото си дете , разсъждавах по подобен на теб начин - идеално е детето да учи до обяд, а след това да играе, да се занимава по интереси, под което си представях игра с децата навън, ходене на спорт, и т.н. Затова те разбирам и нищо лично. После обаче започнах да виждам защо едни и други неща са по един или друг начин, и вече наистина да разсъждавам. Та, казваш, идеално е да има избор в ЧУ, при който детето в 2 часа да си е вкъщи и да може да кара колело в парка, да чете книжка. За да стане това обаче, всички учебни часове за всички трябва да приключват в 13:00ч. Припомням /започват от 8:45 и свършват в 16:30, имат общо 2 часа междучасия, любимото време на децата, което, вЕрвай ми, не биха заменили за повече време с мама, остават 6 астрономически часа за учебен процес, между които има и разпускащи часове, които имат задължителен хорариум по МОН; има седмичен хорариум от по 10 часа по бел, мат и английски, а ако свършват в 13:00 - ще останат 2,5 часа/. И пак питам: как да се реорганизира учебния ден, за да имаш избор дали детето да е в училище или да кара колело в парка. Да започват училище в 7? Да орежат хорариума на часовете до този по МОН? Няма лошо да казваме, кое би било идеално, но без да се предложи modus operandi  - просто си говорим общи приказки, за да мине времето.
А и колкото повече расте детето, толкова повече твоите представи за идеално прекарване на свободното време ще се разминават от неговите. И в един момент дори може да се окаже, че предпочиташ да седи в училище и да решава някоя и друга задача, отколкото за прекарва това време по начин, който То намира за идеален. Шегувам се, ама донякъде.

Аз лично не чувствам, че съм прехвърлиля каквито и да е свои родителски отговорности на някой друг. Обучението съм прехвърлила на училището, да, но то не е част от длъжностната характеристика на родтеля. Не страдам и от привнесено от американските филми чувство за вина на работещия родител. И аз съм дете на работещи родители и в нито един момент не съм се чувствала ощетена откъм време с тях или обгрижване. И моите деца са така.