Успявате ли да намерите време за себе си и мъжа?

  • 6 503
  • 89
  •   1
Отговори
  • Мнения: 56
Здравейте! Скоро живот и здраве ще съм в клуба на мамите и толкова много притеснения имам в главата... В началото сигурно ще е голям хаус, но да ви питам след това успявате ли да намерите все пак време за себе си, за време с половинката и евентуално за поспиване ?
Под "време" нямам предвид нощни излизания и ресторанти ,а някакъв момент за нас двамата. Иначе си падаме домошари.Ние ще гледаме детето двамата сами и в този случай не знам ще го има ли това време изобщо ... Grinning
Благодаря ви. Simple Smile

# 1
  • София
  • Мнения: 1 508
Детето ми е почти на две и нямам време нито за мен, нито за мъжа. Май само за писпиване намирам, ако си легна към 22.00 часа с него. Дано вие по-бързо да намерите баланса.

# 2
  • София
  • Мнения: 38 476
Той пие бира, ти до него кърмиш и пиеш вода и сладко си говорите. Такъв беше животът. После слагал бебето да спи. То дреме за два часа, ако имате желание за нещо по-така, набързо. Таман си задрямала и бебето се обажда. Та така. Научавате се да живеете 2 на 2.

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 680
Разбира се.Бебето ми е на 2 месеца и половина.Вечер я слагам да спи в 20ч и оттам нанатък имам време и за мъжът ми,когато р у нас разбира се(работи шофьор и спи у нас само 3-4 вечери).Когато е на работа и сложа бебка да спи си имам време и за мен.Сами си гледаме детето от както сме се прибрали от болницата.

# 4
  • Мнения: 2 721
Разбира се! И ние с ММ си гледаме детето сами, на почти 3годинки е.
В началото свикването с новия режим и ключово, първите месеци са си доста трудни и изтощителни, но свикнете ли ще видиш , че ще намирате време за вас си.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 508
И кога намирате това време? Гледате го сами и детето не ходи на ясла или градина?

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 133
Много свободно време имах, когато детето беше бебе. После идва трудното.

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Много зависи от детето. Има спокойни и поспаливи бебета, има и такива които много бързо научават майките си да ги разнасят денонощно на ръце. И още повече зависи от типа майка. Зависи човек колко е организиран, колко е пъргав, дали го мързи и т.н. Имам приятелка, която готви една супа 4 часа. Не се шегувам, гледала съм я.  ooooh! Аз за 1ч готвя 3 манджи.
Та и с бебето така. Аз гледах сама 2 бебета, никой никога не ми е помагал и имах време за всичко. Къщата ми винаги е била подредена и изчистена, сготвено, изпрано, по два пъти на ден ходехме на дълги разходки, вечер на таткото обръщах внимание, следобед на себе си. Вярно че почти не спях първите месеци, но това е въпрос на приоритети.
И кога намирате това време? Гледате го сами и детето не ходи на ясла или градина?
Добре де, това дете нали спи? Ако е под 1,5 год спи поне два пъти на ден, най-малките и повече, по час-два и повече понякога. През това време какво правиш? Всичката домакинска работа и разходки ги правех, когато са будни. Детето няма нужда да го забавляваш 24/7. Можеш спокойно да го оставиш да си играе покрай теб ти да чистиш или да готвиш. А когато заспят си беше моето време. Дали ще спя, ще седя на компютъра или ще се епилирам... според случая, но си беше мое.

# 8
  • Мнения: 25
Спред мен всичко зависи от бебчето. Разбира се, че ако е неспокойно времето ще е по-малко и обратно.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 508
При нас няма кротко си играе, защото аз участвам активно в играта. Следобедният сън го има, но не ми стига, той е почивката преди да ме подхване следобеда. За мен решението е яслата, да видим само как ще го приемат.

# 10
  • Мнения: 9
Съгласна съм със savina_33 Аз също имам две деца с 1.5 разлика. Намирам време, и си ги гледам сама таткото, е постоянно на работа прибира се тъкмо като ще лягат. Аз правя същото готвя и чистя докато са будни. На обед успявам да поспя малко с тях 2, 3 часа вечер са много спокойни и в 8 си лягат след това е нашето време с таткото.

# 11
  • Мнения: 1 112
И аз съм с бебе на 2 месеца и преди да се роди си мислех, че ще имам време за всичко - не се случи така.  Може би като порасне малко ще се получат нещата, но засега още по-скоро владеем хаоса и се надяваме да ни се съберат по няколко часа сън на денонощие, макар че се имам за организиран човек. 

Детето през деня не спи повече от 30 минути наведнъж (освен ако не е навън, тогава спи като пън и вкъщи е още по-будно), а вечер преди 12 отказва да си легне. 
Поради проблеми с кърменето се налагаше доскоро да цедя и стерилизирам преди всяко хранене, че и по-често, той имаше и нещо като рефлукс и след хранене се държим по над половин час на ръце.  Почти нищо не мога да свърша вкъщи преди да се прибере ММ и да поеме щафетата. И двамата сме наясно, че това е период и че като решавахме да имаме дете това е вероятният сценарий, той ми помага страшно много с всичко.

Не пиша, за да се оплаквам - напротив, като детето се усмихне и нищо друго няма значение, а и ММ още повече го обичам като гледам какъв добър баща е.
Надявам се на авторката да й се получат нещата, да има време за всичко, но нека не тръгва с нагласата, че е задължително така.  Аз първите няколко седмици точно заради тези нагласи бях страшно ошашкана, от много високо паднах и чак сега ми се нормализират нещата в съзнанието. 

# 12
  • Мнения: 3 120
Няма ли да има някого на когото да го оставиш 2-3 пъти седмично за по час два? Някоя баба? Хем да му се порадва, хем ти да излезеш ако искаш с приятелки, ако искаш по някаква друга работа. Това, че ще го оставиш някъде не значи, че не си го гледаш. Ако имаш съседка-пенсионерка, която се справя добре с деца, също може да ти е от полза, хем може да се зарадва на някой лев към пенсията.

# 13
  • Мнения: 56
Няма ли да има някого на когото да го оставиш 2-3 пъти седмично за по час два? Някоя баба? Хем да му се порадва, хем ти да излезеш ако искаш с приятелки, ако искаш по някаква друга работа. Това, че ще го оставиш някъде не значи, че не си го гледаш. Ако имаш съседка-пенсионерка, която се справя добре с деца, също може да ти е от полза, хем може да се зарадва на някой лев към пенсията.

Няма да имам на кого да го оставя. Ние сме в града-едните баби и дядовци са в чужбина, а другите на село. Вариантът е само,  когато ние отиваме на село или те дойдат на гости. Както повечето сте писали зависи с какъв темперамент ще е бебето, но все пак се надявам с времето да се напаснем. Simple Smile

# 14
  • Мнения: 1 076
Основно зависи от детето, отчасти и от твоята нагласа към ситуацията.
Моето дете беше най-ревящото бебе, което можеш да си представиш. По цели нощи я държах на ръце и люлеех, разнасях, само и само да не се дере с пълно гърло. Ревеше до посиняване и повръщане. Не спеше никога в кола, дереше се до задушаване от рев. В количката си е спала точно три пъти по 15-20 минути.
И до ден днешен и много изискващ малък човек, ужасно любопитна и правеща 100 бели за минута.
Две години по-късно още не сме намерили добър баланс. Успявам да поддържам дома ни, да има всеки ден сготвено, да се справяме с дневните ангажименти. От детето, работа и битовизми обаче, много ми куца и липсва личното време.
За протокола - нямаме баби и подобни, детето винаги е с нас. Водила съм я навсякъде с мен. На гинеколог, на зъболекар, да сменям гумите на колата, в банката, в общината, винаги до магазина и всякакви други житейски ситуации.

# 15
  • Мнения: 4 411
Да не ви плаша, но дъщеря ми след два месеца става на 8 години. Помощ нямаме, нека не звучи като оплакване. Преди си мислех, че нямам време за себе си и за нас двамата с мъжа ми. Сега пък нямам достатъчно време с детето. Явно няма златна среда. Докато се обърнем и те пораснали.
Обаче това, че нямам време с нея, не означава, че имам време за мъжа. Просто не стига. Вземам я в 17, в 18 баща й я води на репетиции и я прибира в 20:30-21. До 21.30 трябва да е в леглото. През ден е свободна, но тогава има нужда да е сама и да отдъхне. Уикендите пък понякога си кани гости.
Имам чувството, че живеем на някакви бързи обороти. С нетърпение чакам лятната отпуска та да забавя малко темпото.

# 16
  • Мнения: 704
Имам бебе на 8 месеца,преди да се роди все си представях какъв ще бъде или би могъл да бъде живота ми с бебчо,но всичко се оказа много различно от моите представи.Не го оставям на никой да го гледа за час или за два,само аз и таткото го гледаме,чувствам се много изморена,справям се с всичко вкъщи,чистене,готвене,пране,пазаруване.....време за двамата с таткото само вечер след като заспи бебето,за мен лично време почти не ми остава,липсва ми много,не приличам на плашило,но и не мога спокойно да обърна внимание на външния си вид,много бързам,понякога прескачам каквото мога,бебето ми е от по-спокойните и за това все съм се чудила как се справят хората с по-неспокойни деца,искам и второ,но тогава как ще се оправям не знам......

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 5 234
Имаме време, откакто реших да не се правя на майка - героиня и да давам децата на бабите. Но това идва с времето и с повечето деца 😅. При първото човек иска да го гледа сам, всичко го дразни, въпрос на чест е да бичи денонощно и да полудява (първото ми дете беше нещо страшно като малко - не спеше, ревеше, не можеше едно кафе човек да изпие с него някъде, абе пълен ад цели 2 години), второто беше кротко, но пак не го давах, е, като дойде третото и бабите се пенсионираха, глътнах скрупулите и сега е пей сърце. Всеки уикенд почти сме само двамата с мъжа ми, пътуваме в чужбина също сами, и имаме прекрасни отношения. Нямаше да е така, ако целия живот ни се въртеше само около децата. Може и да е егоистично, но така и децата са щастливи, и ние сме като младоженци след 15 години заедно. Не знам без баби как би било, факт е, че преди да мога да оставям децата на баби, не сме имали много време един за друг. Но нашите деца са 3,при едно, след 2 - 3 годишна възраст, пак се нареждат отношенията, важното е до тогава да не са тотално вече изхабени. Жената трябва да знае, че освен детето има и мъж, на който да обръща внимание.

# 18
  • Мнения: 235
Жената трябва да знае, че освен детето има и мъж, на който да обръща внимание.

Това мислене жената да е слънце и да огрее навсякъде така и не мога да го разбера. А той жена няма ли си да й обръща внимание?!? Графикът е натоварен и за двамата, а когато детето е малко, жената е тази, която има нужда от подкрепа, помощ и внимание, стига последното да не звучи прекалено вече и да се тълкува като неин каприз, видиш ли...

Наистина не го схващам - толкова ли ни е вменено с годините, в които жената е била само и единствено в тази си роля, че чак за нормално се приема.   

# 19
  • Мнения: 18 530
Единствения вариант да останем сами с мъжа ми е вечер след като децата заспят Simple Smile По-големите ходят 2 уикенда месечно при другите си роднини и 1 месец за лятото, но малкото е винаги с нас.

Приела съм, че ще е така - това е положението Simple Smile Може би тази година ще имаме шанс да отидем някъде за 5 дена сами - ама да видим.

# 20
  • София
  • Мнения: 23 093
Почти винаги съм разполагала с помощ от бабите, така че съм имала време за всичко. Когато детето ми стана на 1,4 г. се върнах на работа, защото шефът ме помоли. Веднага помолихме бабата на мъжа ми да дойде да живее вкъщи (тя беше от друг град, лека й пръст), за да гледа детето. Винаги ще съм благодарна на тази жена. Грижеше се прекрасно за малката.

# 21
  • Мнения: 56
Като ви чета каква промяна ме чака направо свят ми се зави. Не очаквах, че предстои нещо толкова трудно, но май е по-добре да се настроя психически да е така. Изводът май е, че колкото и да си организиран,  нямаш ли под ръка баби на които да разчиташ, време няма никакво. Повече ме безпокоят липсата на моменти с мъжа, тъй като си падам по-любвеобилна. Към това не знам как ще се нагодя... Sad

# 22
  • Мнения: 30 802
Бабите в началото само пречат. Те са за после, след 2-3г, като поотраснат децата, даже и по-нататък. Гледай да не ти се суети някоя бабиера около бебето, че никога няма да си създадете собствен ритъм. По-добре да ти е трудно в началото и да се научиш, отколкото да свикнеш друг да реши проблема, да си замине и пак да те остави в небрано лозе, ама примерно с бебе, свикнало на ръце или да го друсат с количката.

А относно мъжа...бебето и кърменето ще ти убият либидото и ще видиш, че ще има дни да не искаш никой да те пипа, да се оградиш с бодлива тел на радиус от три метра и никой да не припаря.

И какво значи организиран, ако раждането ти стопи лагерите, няма да политваш с парцала и да правиш 3 мусаки на ден.

# 23
  • Мнения: X
Като ви чета каква промяна ме чака направо свят ми се зави. Не очаквах, че предстои нещо толкова трудно, но май е по-добре да се настроя психически да е така. Изводът май е, че колкото и да си организиран,  нямаш ли под ръка баби на които да разчиташ, време няма никакво. Повече ме безпокоят липсата на моменти с мъжа, тъй като си падам по-любвеобилна. Към това не знам как ще се нагодя... Sad

Бебетата спят по 14 - 20 часа на денонощие през първите 2 месеца. Време има достатъчно. По - скоро сили няма да имаш. В началото е лудница - хормони, кърмене, стрес, безсъние, не знаеш ден ли е, нощ ли е, но това е за кратко. До 2 - 3 месеца макс. нещата влизат в ритъм, ще си изградите режим, ще свикнете с новата ситуация и ще намирате време за всичко.
На баби разчитаме за 1 - 2 вечери месечно МАКС. и то не всеки месец. През останалото време сме нон - стоп с детето. От както е навършила 2 месеца, вече малко над 3 години си ляга между 20:00 часа и 21:00 (което не значи, че не се буди нощем) и времето си е за нас. До 3 години спеше през деня по 1 - 2 часа и тогава пак времето си беше за мен. Не е толкова страшно.

# 24
  • Мнения: 7 913
Прегледай темите за 15-минутните ястия и помисли как още би могла да спестиш време.
Аз някак успях без особени проблеми, особено с първото бебе животът беше рай. Кърмех, тоест не губех време за стерилизация на шишета и всичко останало, имах време за всичко и дори се наспивах доволно. Обаче гладех като полудяла, защо нямаше кой да ме тресне по главата тогава... С второто нещата бяха доста по-тежки, но пак му се намира цаката.
Добре е, че мислиш за тези неща отсега.

# 25
  • Мнения: 503
Зависи и от детето, и от майката, и от бащата Simple Smile. Детето ми от около втория си месец спеше цяла нощ, без да се буди. Но е имало изключения, в които е ревало до 3 през нощта и сме го бутали с количка из хола Simple Smile. Мъжът ми го гледаше като стане към 7 сутринта, докато тръгне на работа към 8.30 и после поемах аз /и се и наспивах повече така/. Като стана на около 5 месеца започна да идва моя близка, която го гледаше по 2 - 3 часа на ден, за да мога да работя по малко или да отида на зъболекар, някоя институция, каквото има. Баби нямаме с изключение на няколко пъти в годината. Като беше на 10 месеца моята близка тръгна на работа и до 2г. и аз съм мъкнала детето по банки, зъболекари и където се налага Simple Smile. На 2г. и 6м. е сега, ходи на градина /къде ходи, къде е болно/ и гимнастиките с това кой от двама ни да е в болнични са постоянни, а има случаи и да плащаме на позната жена, за да не прекаляваме с болничните. За свободното време, ами вечер си делим задълженията, аз готвя за детето, гладя, мия чинии, мъжът ми го къпе, приспива. Ние двамата ядем каквото намерим Simple Smile. Свободното време е след 10 вечер.

# 26
  • София
  • Мнения: 12 374
Бе как ще пречат бабите преди втората година? Майка ми идваше ако не всеки, то през ден. Беше поела цялото гладене и безкрайно сгъване, отпускаше ме с разговори. Мъжът ми готвеше, но и тя се включваше. Двамата се редуваха да чистят, аз се занимавах единствено и само с бебето. Изключително благодарна съм им и на двамата за безценната помощ, предвид факта, че щерката се роди недоносена и все бяхме по рехабилитации. Първата година още ми е мъгла, особено след като се наложи да лежа с нея цяла седмица в Токуда, заради съмнения за епилепсия. Бях психически и физически парцал.

# 27
  • Мнения: 18 530
Е това е ако си случила на баби, които искат да гледат внуци Simple Smile Моята майка никога не ми е помагала с нищо. Веднъж, за 4-5 дена са гледали с баща ми едното ми дете, наложи се по крайно необичайни обстоятелства. Иначе от 18 години имам деца - това ми е помощта от родители, тези 5 дена. Иначе нито ден, нито час.

# 28
  • Мнения: 30 802
Никоя баба не ми е гледала и помагала за малките деца. Даже обратното, когато искаха да ги видят, аз ходех да асистирам, щото от 18 месеца до около 2.5 години е супер трудно, а бабите са забравили какво се иска. Особено пък за малко бебе никой не съм викала, макар че там най-много се натискаше бившата свекърва.

# 29
  • Мнения: 503
Е това е ако си случила на баби, които искат да гледат внуци Simple Smile Моята майка никога не ми е помагала с нищо. Веднъж, за 4-5 дена са гледали с баща ми едното ми дете, наложи се по крайно необичайни обстоятелства. Иначе от 18 години имам деца - това ми е помощта от родители, тези 5 дена. Иначе нито ден, нито час.

Ами те и да искат, може да не се случва редовно поради различни обстоятелства. Родителите ми се изместиха на 400 км преди години. Да, мога да им заведа детето и са го гледали няколко пъти по 10 дена и много му харесва с тях, но няма как да е със същата честота, като да са тук.

# 30
  • Мнения: 18 530
Да, да, моите просто не гледат внуци, и тук да бяха, пак ще е така.

# 31
  • София
  • Мнения: 12 374
Да, да, моите просто не гледат внуци, и тук да бяха, пак ще е така.
А защо, според теб? Simple Smile

Майка ми и доведеният ми баща и досега много помагат. Тя често пъти я взима от училище/занималня, и два пъти месечно я взимат в петък до неделя, за да имаме време с мъжа ми за нас си. Отделно когато решим сами да попътуваме за по-дълго време извън БГ, веднага се отзовават. Свекърите не са в София, но и те не отказват помощ и й се радват много.

Изобщо без бабите и дядовците цялото детегледане щеше да ми се види кошмар, ако трябва да съм напълно честна със себе си.

# 32
  • Мнения: 18 530
Tаис, не зная, просто нямат желание. Винаги казват, че са възрастни хора, с високо кръвно, нямат сили, абе имат 100 извинения. Внуците си виждат веднъж на 3 или 5 години за 2 часа и това е. Не познавам друг такъв случай като моите родители. Такива са ми се паднали просто Simple Smile Самите те са имали много помощ от родителите си. Аз отдавна съм свикнала, не ми прави впечатление и не се замислям.

Аз си гледам децата с помощта на гледачки и много съм случвала винаги на свестни жени.

# 33
  • Мнения: 30 802
Има много голяма разлика при помощта с дете на 9 и новородено. С детето има занимания, логистика, може просто да си говорят. С новородено какво точно ще ти помагат?

# 34
  • София
  • Мнения: 12 374
Има много голяма разлика при помощта с дете на 9 и новородено. С детето има занимания, логистика, може просто да си говорят. С новородено какво точно ще ти помагат?
Написах майка ми с какво ми помагаше от ден първи. През годините помощта се промени, съгласно нуждите ни. Тя е най-щастливата баба като я гледам Simple Smile

Бианка, и аз не познавам Simple Smile Здраве да е, като не искат тяхна воля. Респект, че се справяте и без помощ, сигурна съм, че сте чудесни родители.

# 35
  • Мнения: 18 530
Само да сме здрави, ни помощ от роднини искам, ни нещо друго Simple Smile

# 36
  • Мнения: 30 802
Не знам, някак нямам опит с помагане от ден първи, свикнах с идеята, че щом съм майка, това ми е работата. При здраво новородено без проблеми все пак не е чак толкова невероятно да се справи човек.

# 37
  • Мнения: 503
Има много голяма разлика при помощта с дете на 9 и новородено. С детето има занимания, логистика, може просто да си говорят. С новородено какво точно ще ти помагат?

Ами аз не съм кърмила, тоест майка ми може да свърши абсолютно всичко, което и аз. Оставяла съм детето у тях за Нова Година /ние празнувахме с приятели/, беше на няма 4м, ми справиха си се хората. 

# 38
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Моята свекърва ги е гледала за по една вечер, 4-5 пъти годишно между 7 и 9 години. Преди 7 аз не ги давах, след 9 те вече не искат да ходят, защото няма интернет и им е скучно.  Joy
Но сега го отчитам като грешка това, че не ги давах. 5 години не се наспах нито веднъж, 6 години не бях ходила на кръчма, изпилих си нервите до крайност... и за какво? Голямо геройство!  ooooh! И тиквен медал не ми дадоха даже.  Joy Та който има баби с желание - възползвайте се.

# 39
  • Мнения: 18 530
Ооо, на баби с желание и аз бих дала с радост Simple Smile Свекърва ми живее в чужбина, като си дойде, мъжът ми води малката за ден -два при нея - много ми е готино Simple Smile

# 40
  • Мнения: X
Като ви чета каква промяна ме чака направо свят ми се зави. Не очаквах, че предстои нещо толкова трудно, но май е по-добре да се настроя психически да е така.
Скрит текст:
Изводът май е, че колкото и да си организиран,  нямаш ли под ръка баби на които да разчиташ, време няма никакво. Повече ме безпокоят липсата на моменти с мъжа, тъй като си падам по-любвеобилна. Към това не знам как ще се нагодя... Sad
Не се настройвай предварително, че ще е ад.Защото ще го "предизвикаш", без да искаш.....  Smiley
Една изнервена и "психясала" майка може да побърка и най-кроткото бебе.
И да те успокоя, най-много свободно време имах, и съответно време с мъжа ми, когато синовете ми бяха бебета.
Когато тръгнаха по ясли/градини, времето значително се съкрати.
Та, кой как си го направи.

На мен, за радост, ми се "паднаха" (явно от небето) най-послушните и спокойни бебета.   Smiley

# 41
  • Мнения: 25
Скъпи дами, искам да попитам нещо. Няма ли как, когато имаш бебче, по някакъв начин да се редувате с таткото. Някак си поне два или три пъти в седмицата, като се прибере той от работа, да погледа бебчето докато вие сте например на спорт, на среща с приятлка или просто сте навън сама в парка, за да поемете въздух.
Все още нямам деца, но някак си все си мисля, че не е невъзможно.

# 42
  • Мнения: 18 530
То се знае, но темата е намирате ли време за себе си и мъжа - аз го разбирам като заедно. Ние трудно намираме такова. Поотделно също рядко излизаме. Така че - с деца не е като без деца и това е Simple Smile

# 43
  • Мнения: 30 802
Време се намира. Време, в което и двамата да не сте уморени - по-трудно.

Ако кърмиш бебето, няма такова нещо като редуване. С времето ставаш експерт по бебето, а то повече теб търси, щото е свикнало...и таткото и да иска, няма как да го поеме.

# 44
  • Мнения: 25
Хаха сигурна съм ,че е така! Надявам се някой ден да го разбера от собствен опит. Нокато цяло мисля, че не трябва да се насилват нещата т. е да се опитваш да прекараваш повече време с партньора прост,защото трябва или защото не е като преди. Ще прекарвате толкова време колкото имате към момента.За това и са промените в една връзка.За това и сте заедно.Да минете през всички моменти. Когато има бебче, се съобразявате и това, стискате зъби. Със сигурност и това ще отмине и някакси вярвам, че където има Любов, тя се възражда веднага щом поотмине най-тежкия момент с бебето. В крайна сметка, има време, ще минат тези една две или три най-трудни години, после имате цял живот да си отделяте време. Всичкос времто си.

# 45
  • Мнения: X
Скъпи дами, искам да попитам нещо. Няма ли как, когато имаш бебче, по някакъв начин да се редувате с таткото. Някак си поне два или три пъти в седмицата, като се прибере той от работа, да погледа бебчето докато вие сте например на спорт, на среща с приятлка или просто сте навън сама в парка, за да поемете въздух.
Все още нямам деца, но някак си все си мисля, че не е невъзможно.

Не само, че има как.Задължително е.
Ако не искаш да изперкаш.

# 46
  • Мнения: 25
Ами тогава защо всички майки се оплакват, че едва ли не нямат никакво време за спорт и за почивка? В крайна сметка, всичко е въпрос на организация. И не разбирам защо трябва да се стараят и на всичкото отгоре и да има "сготвено" всеки ден. В крайна сметка този татко като се прибира от работа не може ли да донесе нещо "сготвено" от магазина? Simple Smile

# 47
  • Мнения: 18 530
Роди и ще разбереш Simple Smile

# 48
  • Мнения: 25
Хахаха да, тогава ще разбера със сигурност Simple Smile

# 49
  • София
  • Мнения: 17 281
Ами тогава защо всички майки се оплакват, че едва ли не нямат никакво време за спорт и за почивка?

Е, все пак пишеш в тема, в която се пита за време, което двамата партньори да прекарват заедно насаме. Ми няма такова, това е положението Simple Smile
Хайде, ние пак сме добре, откакто децата са ученици, всяко лято прекарват по два месеца при бабите. През другото време няма как, в различни градове живеем, така се се оправяме сами. Като беше бебе щерката поне спеше понякога, ама не е от най-спящите и бързо и рано си намали съня, та отпаднаха и тези блажени моменти.
Имаше един етап в детско-градинска възраст, в който щерката беше като ваденка по мен и не спираше да дърдори, е тогава хептен никакво време насаме нямахме, освен насън Joy Пишехме си мейли през деня с мъжа ми да си кажем каквото имахме да си казваме, че вечер не й млъкваше устата за една минутка. Сега е по-добре Simple Smile Simple Smile

# 50
  • София
  • Мнения: 1 508
Като се прибере в 20.00, какъв спорт, чакаш да дойде време да  приспиш детето, защото нямаш сили.За мен сега върховното удоволствие е да отида до магазина, ако ме огрее. Няма нищо общо как ще си планираш времето, ти си изцяло в обслужване на детето. Леле, голямо мрънкало съм. 😂

# 51
  • София
  • Мнения: 17 281
Както се казваше в един виц - как така какво ми е хобито? Аз съм майка на малки деца, хобито ми е да ходя сама до тоалетната Simple Smile Simple Smile

# 52
  • Мнения: 18 530
Да, ние с мъжа ми много се радваме, ако ни се случи да се разходим заедно из Кауфланд Simple Smile

# 53
  • Мнения: X
Като се прибере в 20.00,
Скрит текст:
какъв спорт, чакаш да дойде време да  приспиш детето, защото нямаш сили.За мен сега върховното удоволствие е да отида до магазина, ако ме огрее. Няма нищо общо как ще си планираш времето, ти си изцяло в обслужване на детето. Леле, голямо мрънкало съм. 😂
Като се прибере в 20.00 часа, му връчваш бебето и да се оправят.
Не е нужно да тиачш до фитнеса, може да вземеш вана, да почетеш книга, да си изпилиш ноктите, ако щеш....
Но, си е нужно двустранно желание да са взаимозаменяеми родителите.

# 54
  • Мнения: 30 802
Как си го представяте това с оставянето на детето? Знам, ССФ изхвърча с 200 към фитнеса, докато таткото, още от вратата, подхваща дете и прави вечеря. Ама реално не се случва така. Защото майката е "експерт" по бебето. Ако е кърмачка, може да не може да излиза за повече от час или два. Съответно трябва да координира часа на последното кърмене с прозореца, в който да излезе.

А за таткото гледане на бебе е по-трудно и стресово, първо защото то търси майка си, второ защото не му разбира мрънкането толкова добре. Та тия 2 часа може да са доста тежички за таткото, особено директно след работа.

Изобщо, горното е не много реалистична картинка.

# 55
  • Мнения: 503
Значи моят мъж добре си се справя с детето, като му го оставя събота или неделя. И не е залепено за мен, привързано е и към двамата. Иначе, да, аз познавам детето и ежедневието му по-добре, все пак аз съм била по майчинство. Само че аз това време, в което го гледа мъжа ми, го използвам да доработвам, защото те сроковете си вървят и докато съм в болнични с детето. А вечер не, че не може да се направи това с излизането и фитнеса, и аз и той сме излизали, макар и рядко, и другият е поемал каквото има. Но в общи линии картинката е - в 17.00 отивам да го взема от градина, то докато се довлечем станало 18.00. Докато се съблече, измие ръце, докато го видя, поиграем, поиска си да яде нещо бързо, пък мляко, пък 5 пъти водичка, то станало 19ч. Прибира се мъжът ми, той си играе с детето, аз готвя на детето. После гледа някакви детски, ние правим каквото там има от към разтребване. Това не значи, че то е потънало във филмчето, а ние в планове за следващата почивка. Гледа и през 5 минути порой от - Мамо, виз, виз, касива чевена кола! Тате, камионцето се кацва на платфомата. Сега слиза. Какви касиви камиони. Много са! Мамо.... /още не е измислил какво да каже/. И то станало 8 часа.... Къпане, приспиване, доразтребване... в 9.30 е заспал.

# 56
  • Мнения: X
Скрит текст:
Как си го представяте това с оставянето на детето? Знам, ССФ изхвърча с 200 към фитнеса, докато таткото, още от вратата, подхваща дете и прави вечеря. Ама реално не се случва така. Защото майката е "експерт" по бебето. Ако е кърмачка, може да не може да излиза за повече от час или два. Съответно трябва да координира часа на последното кърмене с прозореца, в който да излезе.

А за таткото гледане на бебе е по-трудно и стресово,
Скрит текст:
първо защото то търси майка си, второ защото не му разбира мрънкането толкова добре. Та тия 2 часа може да са доста тежички за таткото, особено директно след работа.

Изобщо, горното е не много реалистична картинка.
Ако таткото е до детето си от самото начало, го познава точно толкова добре, колкото и майката.
Да, не може да го накърми.Но и час-два са достатъчни майката да вземе малко "въздух".В краен случай, има помпи за кърма и хладилник, нали?
Затова и писах, кой как си го направи.
Аз на фитнес не съм търчала, но не съм имала никакъв проблем или притеснение да оставя детето/децата с баща им.Чудесно се оправяха, по мъжки.   Smiley
Да, може памперса да е накриво, масата след хранене да не е идеално почистена, или тв-то да дудне натрапчиво, докато малкото се дере, ама на кой му дреме?Нали не ме закачат и се оправят сами.
Никога не съм гледала на себе си като на майка-героиня, която знае  и прави всичко най-добре и не дава друг да припари до задълженията й.
Имаше ли мераклии да ме отменят, оставям да гледат децата както те знаят и могат.Отнася се и за баби, и за лели, и за чичо им, и за баща им.

# 57
  • София
  • Мнения: 12 374
Гледа и през 5 минути порой от - Мамо, виз, виз, касива чевена кола! Тате, камионцето се кацва на платфомата. Сега слиза. Какви касиви камиони. Много са! Мамо.... /още не е измислил какво да каже/. И то станало 8 часа.... Къпане, приспиване, доразтребване... в 9.30 е заспал.

Хаха, моята е на 8 и пак коментира и ни увлича в разговор докато зяпа филм. Аз обикновено просто зарязвам каквото съм тръгнала да правя и сядам да гледам с нея, иначе почвам да се дразня. Съответно няма да казвам колко пъти вече съм изгледала Хобита, Властелина, Спасителите на галактиката и всичките Марвелски филми. Знам наизуст цели филми, хора.

Заспива в 20-20:30, после си е нашето време.

# 58
  • Мнения: 3 120
А за таткото гледане на бебе е по-трудно и стресово, първо защото то търси майка си, второ защото не му разбира мрънкането толкова добре. Та тия 2 часа може да са доста тежички за таткото, особено директно след работа.

Тези 2 часа няма ли да са тежки и за мен, след цял ден с детето. Мрънкането и аз няма да знам за какво е. Ще се науча с времето, така и при него. И той няма да знае и ще се научи, като го погледа 2-3 часа. За кърменето - не може ли да се дава кърма с шише?

# 59
  • Мнения: 18 530
Да не съм луда да цедя кърма и да я дава някой в шише, за мен цеденето е най-гадното нещо на света.

# 60
  • София
  • Мнения: 1 508
При нас не знам защо така се получи. Таткото всяка седмица е в командировка за 2-3 дни. Предишната година страшно много пътуваше, влизаше в болница, не можеше да го къпе, защото има проблеми с кръста и в един момент всичко аз. То става идиотски маниер да си все ти, без умисъл, а сега детето вече не е съвсем бебе, но търси само мен.

# 61
  • Мнения: X
Разбира се, че бебето се оставя на таткото редовно и при всяка възможност. Другото е огромна грешка, според мен! Но в темата се питаше за време за двамата заедно.
Иначе мъжът ми се прибира в 18:00 - 18:30 и след това детето е негово. Но това са 2 часа в крайна сметка, до лягането й. Ако бащата се прибира по - късно или пътува, съвсем никакво време с детето няма да има.
Не съм "експерт" по бебето, баща му се справя също толкова добре. Не съм и кърмила, та е правил абсолютно всичко, което и аз и никога не е била залепена за мен.
По въпроса за бабите, зависи много и колко добре гледат детето и дали тяхното гледане съвпада с виждането на родителите. Ние по този въпрос имаме големи проблеми. Иначе имат желание да я гледат, но...все още не е оставала у тях с приспиване. В друг град са и досега имах причини, които ме спират да я оставя. Вече е по - голяма и може би ще се "престраша" скоро.

# 62
  • Bарна, морето, сините вълни
  • Мнения: 6 021
По време на бременността говорих с позната, на която бях споделила, че искам да си взема някакъв уред за домашни тренировки, а тя ме уверяваше, че изобщо няма да имам време да го ползвам.
Е, бебка е на 2 месеца. Заспива към 21:30-22:00, събужда се между 7 и 8. Често след като се нахрани, заспива отново, или стои будна до към обяд. През това време е спокойна, занимавам се малко с нея, чистя, готвя (невинаги, защото мъжът ми е готвач и готви повече и по-бързо), пера, простирам. Но понеже таткото работи на смени, много от дейностите върши и той. На обяд си дремвам с бебка, ако ми се спи.
Няколко пъти съм излизала за час-два без бебето. Всеки месец си ходя на маникюр. Веднъж сме излизали с таткото, като едната баба остана вкъщи. На село и на разходка до близки градове също сме с бебка и кучето. В момента, в който я качим в колата и заспива.
Идея нямам колко дълго ще продължи това, във всеки един момент може да се промени, но засега е спокойно бебе. Всяко бебе е различно, едни спят повече, други по-малко.
Като родих очаквах да не се наспивам със седмици, а то се оказа, че спя повече от таткото. Grinning
Смело твърдя обаче, че голяма част от спокойствието го дължа на мъжа ми. Много е важно жената да се чувства обичана и подкрепяна от човека до себе си.

Последна редакция: пт, 08 фев 2019, 17:37 от despicable

# 63
  • София
  • Мнения: 12 374
Аз се цедях и излизах, имах две помпи - едната електрическа, след мен беше използвана от моя приятелка. Мъжът ми се справяше чудесно с шишето и кърмата. Кърмих почти 3 години, за недоносено бебе това беше най-доброто.

# 64
  • sofia
  • Мнения: 8 936

Е, бебка е на 2 месеца. Заспива към 21:30-22:00, събужда се между 7 и 8. Често след като се нахрани, заспива отново, или стои будна до към обяд.
.....
Смело твърдя обаче, че голяма част от спокойствието го дължа на мъжа ми. Много е важно жената да се чувства обичана и подкрепяна от човека до себе си.
Не толкова на мъжа ти, колкото че спиш.
На мен недоспиването ми се отразяваше и то ужасно. Нервната система страда от хроничното недоспиване и е един малък ужас.....само си представи 6 години (щот се застъпиха двамата) и да няма нощ, в която да не съм се събудила/станала нито един път. И да е в друга стая, като се разциври го чувах....

# 65
  • Мнения: 503
Гледа и през 5 минути порой от - Мамо, виз, виз, касива чевена кола! Тате, камионцето се кацва на платфомата. Сега слиза. Какви касиви камиони. Много са! Мамо.... /още не е измислил какво да каже/. И то станало 8 часа.... Къпане, приспиване, доразтребване... в 9.30 е заспал.

Хаха, моята е на 8 и пак коментира и ни увлича в разговор докато зяпа филм. Аз обикновено просто зарязвам каквото съм тръгнала да правя и сядам да гледам с нея, иначе почвам да се дразня. Съответно няма да казвам колко пъти вече съм изгледала Хобита, Властелина, Спасителите на галактиката и всичките Марвелски филми. Знам наизуст цели филми, хора.

Заспива в 20-20:30, после си е нашето време.

Моето гледа едни песнички за автобусчета. И детски японски анимета. И една гигантска тъпотия - Габи и Алекс. Една майка в Сащ, по мое мнение рускиня, си снима децата, докато правят нещо там, учат плодове, ходят на увеселителни паркове, търсят плюшени котета в шкафовете. Е детето ми може да го гледа 2 часа, защото иска да ги имитира. Покрай песни за автобуси и гигантски тъпотии вече брои на английски до 10, казва oh, nooo, bye - bye, I love you mommy, мамо, искам да jump, мамо, виз един yellow school bus, тате сега pinch, и какви ли още не българо-английски мацаници. Песните ясно ги знае наизуст. Меша само като гледа английски филмчета/или иска да гледа, иначе не. Майка ми се беше изприщила веднъж като и казал - бабо, искам да гледам за mommy shark. Ама накрая разбрала какво се има предвид.  Иначе само Габи и Алекс съм гледала незапомнен брой пъти. И на български има любими, но на английски са много повече. Не ме притеснява, детето говори много добре. Но децата на рускинята бих ги разкарала от екрана си Simple Smile

Последна редакция: сб, 09 фев 2019, 00:44 от Lyn

# 66
  • Мнения: 2 111
Ако нямате баби и дядовци - детегледачка. Когато е съвсем малко бебе едва ли, но това е период, който бързо ще отмине. Ако си кърмачка - цедиш и оставяш мляко. Има хубави съвременни електрически помпи, с които става лесно и бързо. Инвестицията се изплаща многократно.

# 67
  • Мнения: 2 851
Ами тогава защо всички майки се оплакват, че едва ли не нямат никакво време за спорт и за почивка? В крайна сметка, всичко е въпрос на организация. И не разбирам защо трябва да се стараят и на всичкото отгоре и да има "сготвено" всеки ден. В крайна сметка този татко като се прибира от работа не може ли да донесе нещо "сготвено" от магазина? Simple Smile
Кои са тези "всички майки"? Когато бебето стана на 40 дни, започнах леки тренировки вкъщи, когато дремваше сутрин. Като стана на 3 месеца, се върнах в залата - ходя в събота и неделя, не е оптимално, но тогава мога да го оставя на баща му. Преди да забременея тренирах 7 дни в седмицата, просто ще полудея, ако нямам време поне малко да разпусна и да си изчистя главата. На маникюр и педикюр не съм спирала да ходя, запазвам часове вечер, когато ще се е прибрал от работа, или пак през уикенда. Докато кърмех, просто оставях кърма и указания кога да се даде. Маски за лице, коса мога да си правя всеки ден, ако реша, детето спи следобед. От време на време се организирам и за процедури в салон. С бебето ходя навсякъде, както споделиха вече други дами. Не сме го давали да го гледат родители, не мисля, че им е работа засега. Идват да му се радват, да пробват да го нахранят и така. Като стане на годинка, може да пробваме да го оставим за няколко дни и да пътуваме сами с мъжа ми. Време за нас има, като приспим детето към 20.30 ч., цялата вечер е за нас двамата. Чистя и гладя, когато спи детето, готвя всеки ден (понеже пържоли и салати е голямото готвене, нали). Две неща мога да споделя: несъзнателно е възможно да се изолираш сама, затова говори с мъжа си, той няма кристално кълбо, за да знае какво ти липсва, какво те дразни и т.н. Времето за да липсва, по-скоро жената се е вкопчила в детето/битовизмите и не помисля сама за себе си. Не съм очаквала мъжът ми да влезе с усмивка и да каже, остави детето, иди се разходи. Директно заявявам, че имам намерение на тази дата от толкова до толкова часа да съм на тренировка/конференция/кафе с приятелка и само проверявам дали няма и той някакъв ангажимент по същото време. Между другото, и на кафе доста често ходя с детето, то си спи в слинга. Така че на въпроса на авторката: зависи от теб и от детето. В повечето случаи е както си го направиш. Ама това идва след като родиш и се ориентираш в обстановката.

P.S. Сготвено от магазина няма да близна. Мога да сведа чистене и подобни до абсолютно необходимия минимум, но за храната съм категорична, че трябва да си я пазарувам и приготвям сама. Та всеки луд с номера си.

Последна редакция: сб, 09 фев 2019, 08:53 от Melusine

# 68
  • Мнения: 205
Моето гледа едни песнички за автобусчета. И детски японски анимета. И една гигантска тъпотия - Габи и Алекс. Една майка в Сащ, по мое мнение рускиня, си снима децата, докато правят нещо там, учат плодове, ходят на увеселителни паркове, търсят плюшени котета в шкафовете. Е детето ми може да го гледа 2 часа, защото иска да ги имитира. Покрай песни за автобуси и гигантски тъпотии вече брои на английски до 10, казва oh, nooo, bye - bye, I love you mommy, мамо, искам да jump, мамо, виз един yellow school bus, тате сега pinch, и какви ли още не българо-английски мацаници. Песните ясно ги знае наизуст. Меша само като гледа английски филмчета/или иска да гледа, иначе не. Майка ми се беше изприщила веднъж като и казал - бабо, искам да гледам за mommy shark. Ама накрая разбрала какво се има предвид.  Иначе само Габи и Алекс съм гледала незапомнен брой пъти. И на български има любими, но на английски са много повече. Не ме притеснява, детето говори много добре. Но децата на рускинята бих ги разкарала от екрана си Simple Smile

Същото плюс Настя и finger family song. 😁
Бебешкият период на дъщеря ми беше песен. Сутрин ставаше към 9-10, като през това време вече бях пооправила това-онова във вкъщи. Разходка, спокойствие, после обяд, евентуално лягах с нея или си правех разни мои си неща. Следваше разходка, докато баща ѝ свърши работа, време за нас тримата навън. Като се прибирахме той я поемаше - игра, къпане, даване на вечеря. През това време правех нещо бързо за нас - най-често пържоли със салатка някаква. Малката заспиваше към 21ч и до към 00ч. с баща ѝ имахме време за нас двамата. Като порасна малко вече е по-сложно към организация на деня, но вечер си е същото. Сега по-често преди дъщеря ми да заспи си играем тримата, това са ми най-хубавите моменти от деня.
Обаче и аз и баща ѝ сме нощни птици.

# 69
  • Мнения: X
Господи🙏🙏🙏🙏🙏🙏🙏, дай ми сили и ум да бъда като savina_33 👏👏👏👏👏👏👏👏
Много вярно е описала нещата, зависи от мамата, таткото и детето!

# 70
  • Мнения: 10
Както и другите казват..зависи и от детето и от това колко сте енергични и организирани.Нашият син е на годинка и 1 месец и чесно казано нито имаме време за нас нито дори успяваме да спим.Още от бебе изобщо не иска да спи,нито през деня нито през ноща.От скоро спи при нас в леглото,така поне успяваме горе долу да спим. Той непрекъснато се върти,буди се,рита ни и какво ли още не ,но все пак е единствения начин да поспим и той и ние.. Надяваме се малко като порасне да имаме време за нас,определено ни липсва.

# 71
  • Мнения: 503
Както и другите казват..зависи и от детето и от това колко сте енергични и организирани.Нашият син е на годинка и 1 месец и чесно казано нито имаме време за нас нито дори успяваме да спим.Още от бебе изобщо не иска да спи,нито през деня нито през ноща.От скоро спи при нас в леглото,така поне успяваме горе долу да спим. Той непрекъснато се върти,буди се,рита ни и какво ли още не ,но все пак е единствения начин да поспим и той и ние.. Надяваме се малко като порасне да имаме време за нас,определено ни липсва.

До преди месец детето ми на 2г. и 6м.  също спеше между нас /не е било винаги така, иначе в кошара до спалнята/. Много е запален по коли и му взехме детско легло кола, пак е до спалнята, спи си в него. Е, не заспива винаги там, но и като го преместим съм спокойна, че нямам крака на главата си, пръсти в очите и т.н. За енергията, да, аз много обичам да спя, ако може по 8 часа, ама не може. И то въобще се събира и една хронична умора, защото и ежедневието е едно и също, а с по-малко дете е и по график.

# 72
  • София
  • Мнения: 925
Намира се време, стига да имате желание. Слингът, след това ергономичната раница - най-добрите приятели на майката. Хем детето е гушнато в теб, хем ръцете са свободни. И съм готвила и простирала и чистила така. Докато кърмиш може спокойно да си четеш някакъв роман, а докато бебето спи - къпане, маникюр, или каквото ти решиш. А като се прибере таткото от работа и бебето заспи - вашето време.

# 73
  • Мнения: 478
Много зависи от детето. С моето дете ако нямах помощ от бабите до сега буквално да се бях хвърлила от някъде. Не искам да те плаща, ако случайно ти се случи да е доста тежко положението не се плаши, знай че не е само при теб така и че и това ще мине. Просто детето си е доста ревливо, капризно. Признава само мен и свекърва ми за 100% гледане, т.е хранен приспиване, успокояване при рев и тн. Така че на 100% мога само на нея да разчитам. Вечер заспива с триста зора към 21 и 30 22ч,когато едно,че вече съм супер изнервена и нямам сили за нищо едно че пак трябва да съм при нея  защото тя се пробужда много често особено в ранните часове на вечерта и нощта и ако не реагирам бързо започва рев. Така че тогава време с таткото няма как да прекараме пълноценно. Нашето време е когато детето е у свекърва ми. За щастие тя е страхотна, много ми помага и взима малката почти всяка седмица за вечер или две. Ако не беше тази жена честно казано не знам как щях да издържа. Та дано е спокойно бебе пето от сърце го пожелавам.

# 74
  • Мнения: 2 886
За себе си около час , за мъжа не намирам .

# 75
  • Мнения: 2 721
И моя син е голям ревльо на моменти и има енергия за 3деца (минимум) , иска си цялото ни внимание и го гледаме изцяло сами от ден първи без баби на близо . Намираме време един за друг. Лесно е като ти помагат и има на кой да го оставиш, но не лъжете момичетата , че само с помощ от някой биха намерили време за мъжа си, не е така, има ли желание има и начин. 🙂

Последна редакция: сб, 23 фев 2019, 09:06 от __MM’s

# 76
  • Мнения: 503
И моя син е голям ревльо на моменти и има енергия за 3дена (минимум) , иска си цялото ни внимание и го гледаме изцяло сами от ден първи без баби на близо . Намираме време един за друг. Лесно е като ти помагат и има на кой да го оставиш, но не лъжете момичетата , че само с помощ от някой биха намерили време за мъжа си, не е така, има ли желание има и начин. 🙂

Значи то от много неща зависи. Ако ходи на градина - боледува ли рядко или по-скоро 1 седмица ходи, 3 седмици вкъщи, на антибиотици, инхалации, мъка да му пробуташ и храна... Детето ми за последните 5 месеца изкара около 5 - 6 курса с антибиотик и невъзможни за изпълнение режими с инхалации /през 6 часа - че той кога ще спи?, но и ние с мъжа ми вече бяхме на прага да се гътнем, работим и двамата/. Майка ми дойде да помогне за няколко дни последния път и добре че. Далече е, иначе и имам пълно доверие.  Да не говорим за болничните, нали, то не върви аз 2 седмици в болнични, мъжът ми една. Другия месец пак същото. То кой ще ни търпи, нали... Редуваме болнични, гледачка идва от време на време, да се минава. Аз дори не говоря за "имате ли време за мъжа си" в случая, то на него много му е било също до мене Simple Smile. И да, с баби е по-лесно за мен, за съжаление нямам под ръка, иначе щеше да ми е почти песен. Но говоря за мен конкретно, други семейства - други обстоятелства.

# 77
  • Мнения: 3 725
Аз например, прибирайки се от работа, държа да си взема половинчасов душ/вана, последван от кафе с интернет/телефон/ разговор  за около още половин час. После ми идва желанието да се занимавам с битовизми. Чета темата и си представям да ми връчат бебе и препоръки за готвене от вратата . Ако съм в ролята на Милото, тая връзка няма да просъществува повече от месец 😁
Иначе по въпроса,  времето за нас , двамата , е след като детето заспи. На баби съм оставяла през ваканциите , но не и преди училищна възраст.

# 78
  • Мнения: 1 076
Аз например, прибирайки се от работа, държа да си взема половинчасов душ/вана, последван от кафе с интернет/телефон/ разговор  за около още половин час. После ми идва желанието да се занимавам с битовизми. Чета темата и си представям да ми връчат бебе и препоръки за готвене от вратата . Ако съм в ролята на Милото, тая връзка няма да просъществува повече от месец 😁
Иначе по въпроса,  времето за нас , двамата , е след като детето заспи. На баби съм оставяла през ваканциите , но не и преди училищна възраст.

Допускам, че тайната на този вълшебен един час след работа, за теб се крие в по-голямото дете.

Едно малко дете иска вниманието ти, особено ако не те е виждало цял ден. Освен това, в нашият случай трябва да успеем да вечеряме в 18:30, макс.19 часа. Детето трябва в 20ч. най-късно да е в леглото, за да може да стане на другия ден. Т.е. при нас до 20ч. си е газ до дупка да се случи всичко навреме, а и детето да си получи своето, не да го сложа пред телевизора и да не му кажа и пет думи.

Нашето време теоритично е след като детето заспи вечер. Често обаче има още неща за правене - документи или други “сухи” и скучни занимания за възрастни.
 Когато и това приключи, често и двамата сме тотално скапани в този момент от деня. При нас се наслагва и голямо недоспиване. Детето все още се буди много нощем, поне 2-3 пъти на нощ, въпреки, че е голяма.

Лично време пак по-лесно се намира, например уикенда на “смени”, но качествено време за двамата, в което да не сме като пребити рядко.

# 79
  • Мнения: 18 298
И ние така. Малко време през уикендите, толкоз.

# 80
  • Мнения: 3 725
Вълшебният 1 час съм си го позволявала след като детето стане на по-разумна възраст, след 3 годинки. Постът ми беше предизвикан по-скоро като реакция на съветите да оставим детето на таткото, щом се прибере от работа. Докато съм била по майчинство ( в един от случаите 2 години) таткото е участвал по желание в игрите и разговорите с малката и дотам. То си е предимно обучение, та няма как да го избегне, в интерес на детето е.

# 81
  • Мнения: 478
И моя син е голям ревльо на моменти и има енергия за 3деца (минимум) , иска си цялото ни внимание и го гледаме изцяло сами от ден първи без баби на близо . Намираме време един за друг. Лесно е като ти помагат и има на кой да го оставиш, но не лъжете момичетата , че само с помощ от някой биха намерили време за мъжа си, не е така, има ли желание има и начин. 🙂
Никой никого не лъже. Момичето моли за мнения и опит на всеки и всеки казва как е при него. Никой не знае какво е в другата къща, та да казва, че има ли желание има и начин. Когато обуете обувките на някой и походите с тях, тогава можете да кажете. Що за обобщения. Аз не съм казала, че само с помощ от баби, а че при мен ако не беше свекърва ми щеше да е много по-тежко, защото всички баби около нас изгледали по 5,6 деца и/или внуци вдигнаха ръце и казаха, че такова дете не са виждали и не знаят какво да го правят. Как ти звучи рев от 17 часа вечер до 23ч всяка вечер. Дали ако ти се случи това нещо всяка вечер в 23 ч ще се мушнеш с желание за нещо повече в леглото... След 3,4 такива месеци едва ли. Това, че сте случили на спокойни бебета трябва само да ви радва, но не си мислете, че майки като нас, които не са имали вашия късмет за спокойно бебе нямат желание за половината си, оправдават се и тн... Детето ми е на 11м аз съм под 40кг вече, до скоро особено нито съм яла спокойно, нито съм спала, освен както казах в моя случай, когато съм имала и имам помощ от свекърва ми. Точно защото и на нрб ми обясняваха колко е лесно и всичко е цветя и рози се депредирах супер много,че едва ли не аз не правя нещо както трябва и не мога да се грижа за детето си, така че вие не лъжете младите майки, че всичко е цветя и рози, да може и да е дай боже, но може и изобщо да не бъде в първите месеци особено. Съжалявам за дългия пост, ако съм ви отегчила, не обичам да влизам в пререкания,извинявайте. Хубав ден на всички! 😊

# 82
  • Мнения: 2 721
Ти нормална ли си?! Спокойни бебета?!?!🤣 Момиче детето ми е нещо страшно, почти на 3годинки и е пълен дивак ,реве за щяло и нещяло, ако не го сложа да спи няма и да се сети, че му се спи. Но съм му изградила режим от бебе още и не позволявам прищявки особено за съня,  затова вечер ни остава време за нас с мъжа ми.
Гледаме го изцяло сами без дори час помощ от никой и пак сме щастливи и доволни от живота . Не разбирам такива жени като теб , и аз отслабнах много за отрицателно време , и аз имам черни петна под очите, но всяка сутрин се привеждам във вид който ще ми е приятен на мен , а не само да се оплаквам от живота си и да се обяснявам  колко съм жалка и изморена , всички сме изморени, и моят син не спеше спокойно до 2годишен, а до ден днешен почти на 3г , става в 5:30всяка сутрин, без дори минута разлика.
Ето дори в момента сина ми се съдира за пореден път от рев ,защото не си стига чашата с вода и се тръшка и върти по земята, сега трябва да се самосъжалявам ли?
Сега не ви остава време един за друг, после ще живеете като съквартиранти, след това ще решите , че сте си някаква даденост и накрая ще се чудите как се е стигнало до края.
Масово и секс спират да правят след детето или го правят от дъжд на вятър, и оправданието , че нямали време..поредната тъпотия. Ако двамата се желаете ще намерите и 5минутки за вас си докато бебето/детето спи. Всички неща са свързани все с оправдания при повечето млади семейства. Не живеем по този начин с мъжа ми и този начин на живот не го разбирам. Хубаво ни е, желаем се още като преди , прегръщаме се като гаджета и се ценим като родители.

# 83
  • Мнения: 1 112
ММ's, не мисля, че помагаш с мнението си, честно казано.  Майки сме всички, нека не се нападаме за това как ако кажеш, че не ти стига времето, си неорганизирана лигла, която я грози развод.
  Никой не говори за самосъжаление, а за това да си кажем, че понякога наистина е супер трудно, за да може когато авторката (или която и да е друга майка) го прочете това да не се чувства пълен провал като не успява да е винаги усмихната и нагласена, а да знае, че и други минават през това.
На мен това щеше да ми е безкрайно полезно,  за да не ми е толкова гадно като се прибрах от родилното и не знаех къде се намирам.

# 84
  • Мнения: 478
Съвсем нормална съм, да. Има и много спокойни бебета, едно от които беше моя племенник. Буквално израстна пред очите ми и съм участвала доста в гледането му. Ами разликата между него и моето дете е меко казано от тук до небето. И това не е само мое мнение. И не се самосъжалявам, напротив  знам че това е период и рано или късно ще отмине. Просто както каза Alyssa нека не слагаме розовите очила и да обясняваме как всичко е цветя и рози, защото много често не е. И кой е казал,че нямаме желание с мъжа ми и т.н. Напротив отношенията ни са много подобни на вашите по това, което описа просто времето за нас не е когато детето е само с нас, не че тогава не се поглеждаме разбира се. Имам чувството, че майки, които по една или друга причина нямат баби или не се разбират с тях и съответно не им помагат за децата мислите, че само вие сте майки геройни, само вие знаете как да си гледате децата и видиш ли ние останалите, които се разбираме със свекърва си например и жената с радост ни помага сме самосъжеляващи се неоправни жени. Правете си се на геройни, то си е за вас, медали до сега никоя не съм чула да е получила. Аз не се чувствам по-малко майка, затова че казвам истината и затова, че не отказвам помощ, която ми се предлага. Не разбирам защо във всяка тема се намират хора, които да се заяждат с останалите, заяждането ви показва, че всъщност не ви е всичко на 100% прекрасно както го описвате,защото ако беше нямаше да се чудите с кой да се заядете и пред кого да се представите на най-оправните и най-щастливите. Няма да спамя повече темата на момичето. Подобни спорове са просто смешни и никому ненужни. Приятна вечер!

# 85
  • Мнения: 2 721
Напротив и с майка ми и със свекърва ми се разбирам чудесно , но едната живее в чужбина а другата на 100км от нас и почива 1ден в седмицата в който последното нещо , което бих я накарала да прави вместо да си почине е да пътува и гледа детето.  🙂
И не не си мисли, че се заяждам, аз съм човек който си казва нещата както са си, това е моята гледна точка за нещата, нали именно въпроса е така зададен , за да споделим как е при нас .
И ако за теб е странно някой да е щастлив и доволен от живота въпреки умората и трудностите с малко дете през които преминава като живо същество, то грешката е във вашия телевизор. ✌🏽

# 86
  • Мнения: 1 001
Ние също нямаме помощ от баби, но аз не го намирам за особен минус напоследък. Като се приберем в Б-я и на втория ден вече почвам да се изнервям от някакви тъпи изказвания, съвети, констатации, обяснения и прочие.
Време за нас двамата първите 4 месеца - буквално нула. От недоспиване въобще не ми беше до разговори, само да подуша възглавницата и заспивам буквално. Но с новородено, за мен е напълно разбираемо, не виждам никакви драми. Като бяха бабите на гости, направо ми беше писнало в началото да искам да си подържа детето и да си легнем заедно, да се почне “Ама почини си сега, аз да го гледам”, в това време бебето реве и две не вижда, направо бях полудяла. По този повод, всеки да си ходи вкъщи.
Сега като детето е на 1г и половина, тя ходи на ясла, ние сме ня работа, и денят ми е буквално разпределен по часове. Вечерта в 22ч вече съм мортос.

# 87
  • Мнения: 185
Време винаги има. Всичко зависи от правилната организация и разпределяне на задълженията. Simple Smile Аз като прясна мама с бебче на 2 месеца успявам да намеря време и за мен и за мъжа ми. Нищо, че съм вкъщи по цял ден оправям си косата, слагам малко гланц и спирала и се чувствам много добре. Вечер като заспи бебето е времето на нас. Гледаме филми, говорим си, гушкаме се, любим се .. време намираме.. стига желание да има човек. Simple Smile

# 88
  • Мнения: 30 802
То време има, ама понякога от задачи, разпределяне и препускане става като във вица "Вуте не е оноден!" А понякога колкото и правилно да разпределяш, детето ти хвърля крива топка, като вземе, че примерно се разболее.

Имали сме периоди - сядаме да си говорим или нещо друго и бебето почва да реве. Иска някой да го успокои, а това може да продължи и по 40 минути. И по едно време всяка вечер става на тръни - кога ще ревне бебето. Чак след няколко месеца започна да спи по-непробудно, иначе имаше периоди да се буди през час от примерно 7 вечерта до 12.

Имайки предвид, че имам деца с година и 5 месеца разлика, явно сме намирали време един за друг в бебешкия период. Но не е както си трябва, все си дежурен на повикване.

# 89
  • Мнения: 1 001
Време винаги има. Всичко зависи от правилната организация и разпределяне на задълженията. Simple Smile Аз като прясна мама с бебче на 2 месеца успявам да намеря време и за мен и за мъжа ми. Нищо, че съм вкъщи по цял ден оправям си косата, слагам малко гланц и спирала и се чувствам много добре. Вечер като заспи бебето е времето на нас. Гледаме филми, говорим си, гушкаме се, любим се .. време намираме.. стига желание да има човек. Simple Smile
Нали се сещаш, че не всички бебета на 2 месеца спят по цяла нощ, а кърмени - още по-малко. А организация с едно дете не е нищо особено, но недоспиване е най-трудно, за домакинство хората са измислили машини.

Общи условия

Активация на акаунт