Паническо разстройство - 35

Искам на много места да отида но от паническото се стигна и до агорафобия.Незнам дали има нещо по-ужасно от това. Пия ципралекс от 20 дни. Вече почти нямам странични ефекти, но трудно излизам и то наблизо до вкъщи. Камо ли да тръгна по върхове. Никога не съм могла без някакъв бензодиазепин, дори да не го пия, само в чантата да ми е. Но сега ми е много трудно. Дайте съвети за тази агорафобия.

Здравейте и от мен! И аз съм в този клуб и всеки ден преживявам адът и се намирам между живота и смъртта. Има моменти, в които съм добре, но съм станала толкова лабилна психически, че се сривам и от малки неща. Напоследък ми се събра поредица от сериозни стресиращи събития и в момента отново съм във филма.
При мен ужасът, който подпалва всичко е сърцебиенето. Не знам защо това пусто сърцебиене така ми бърка в нервите. Само да усетя леко отклонение от пулса и край.
Няколко пъти ходих на спешни прегледи, когато сърцебиенето не спира и венаги ми казват,че тахикардията е синусова и имам здраво сърце. Успокоявам се за малко и след ден два - топлата вълна и сърцебиенето, паниката и пулс над 100...
Изследвах щитовидна жлеза, хормони, пкк - всичко е идеално.
Но сърцебиенето продължава - понякога вечер както си спя се събуждам с него, понякога сутрин като стана го има и разваля целия ми ден. Постоянно го мисля напоследък. И все си казвам - абе дали тези лекари пропускат нещо. Сега имам час за електрофизиолог кардиолог.
Леля ми е психиатър и искаше да ме тъпче с АД, но отказах. Сега пия Релаксофитол и четвъртинка ксанакс, плюс симпатил - резултат 0. Отчаяна съм.
Моля ви да ми препоръчате добър психолог,който ще говори с мен и ще работи върху решаване на проблема, а не да ме тъпче с хапчета.
При вас има ли ги тези физически симптоми, поне да знам,че те съм сама - учестен пулс вечер,събуждане с учустен пулс, топли вълни, студени крайници, главоболие.
Благодаря на всички ви и се надявам взаимно да си помагаме. Аз съм на дъното в момента и никой не ме разбира

Сали, сега съм по схема, че почнах АД. Иначе при нужда го пиех. Почнах сега с 3х1 мг и всяка седмица се намалява с по 0,5, докато стигнеш до един път на ден по 0,25.

Трябва да ходя до града да се разписвам в БТ. И още работа. На вън, сред природа ми е добре, но сред сгради изпадам в ужас.

Сали, и за мен това беше най-трудния и кошмарен момент (хапчета не пия). Преодолях го за 4-5 месеца някъде (за излизането беше към месец, но ми трябваше много време да свикна пак да пътувам с градския транспорт).
Излизай всеки ден! Първите дни слизаш до пред блока, после до близко магазинче в квартала и постепенно увеличаваш разстоянието. Ще свикнеш, но трябва време. Един ден ще е по-добре, на другия може да е по-зле. Само не се отказвай! Гарантирам, че се преодолява. Успех!

KPP, от къде си?

Кое ти се влошава? Какво разбираш под "все по зле"?

Днес успях, с хапче преди това но си го броя за победа. Отдалечих се доста, успях да вляза в два магазина даже. Наблюдавах се, изпитвах постоянно леко напрежение и се изпотявах през цялото време, но нищо друго не се случи. може би от успокоителното. След обяд ще пробвам без. Няма да се отказвам всеки ден ще излизам, лошо е че става бавно. Все още вътрешно се съпротивлявам че минах на АД, но нямаше да мога сама.Радвам се за теб че си успяла бе АД, ти си много силна. Вече на 100% ли си се възстановила?

Браво!!! Разбира се, че е победа!
Като цяло съм ЗА хапчетата, когато виждаш, че нещата излизат извън контрол.  
Агорафобията преодолях. Тревожността си я имам, както и редки леки ПА. Взимам си валидол от време на време, но вече не изпитвам този отвратителен страх като ме стегне нещо или като ми се замае главата. Даже се ядосвам, че ми пречи в ежедневието и в общуването.  Но аз си работих с психотерапевт.
За мен най-важното е да се преодолее страха от смъртта! Случи ли се това - усеща се значително подобрение.

При мен не толкова страх от смъртта, а от това че ще припадна, ще се изложа пред хората, ще ме видят слаба. Винаги съм се контролирала и съ била силна или поне съм се правила на такава. Може би от толкова стягане се сринах. Ти си много по напред от мен и това което пишеш ме успокоява. Градския транспорт ми е кошмар. Целувки от мен и слънчеви дни.

Ами аз не бях получавала ПА от миналия април. Започнаха да ми се връщат ПА. Станах напрегната целодневно, а със сероксата ми беше тревожно само на работа, а вкъщи се чувствах добре. Започнах да се страхувам да оставам сама вкъщи, та даже и в стаята. Усилиха се страховете ми за близките ми. Завърна се и хипохондрията с, която се бях разделила преди около 5-6 години....

При тези които ги е страх, че ще припаднат има ли го физическото усещане, че им прилошава много или просто е страх от това, че може да се случи?При мен си е с физически симптоми на ужасно прилошаване/прималяване/. Усещането ви е като при падане на кръвно, гадене прималяване изпотяване и усещането че вкеки момент ще се свлека на земята. Щипала съм се силно, за да не тупна. Принципно съм припасала преди време при вземане на кръв и усещането ми е същото точно преди да колабирам.

Нежи, имам и физически симптоми.
Аз друго се чудя - защо толкова ни е страх да не се изложим? Предполагам никой от нас няма да си помисли "Гледай го тоя/тая как се излага", ако видим човек на улицата, който пада/припада.

Ще отминат, спокойно

И при мен е така, плюс сърцебиене. В момента,в който се овладея и ми минава.

Ох, Али, що изпих вчера 4 бири. На 10 ден съм. Интересно защо и нямам сили. Уж бил против тревожност, а аз съм десеторно по-тревожна.
И една депресия. Изпадам в ужас, като знам, че края на месеца ми изтича борсата. Ами после....

На мен бирата не ми пречи, обаче ако пия ракия, после съм много зле, ама от бирата пък съвсем дебелея...Милата ми, напълно те разбирам. Не се стои без пари.....Аз изпуснах две учителски места по руски език, обаче в това състояние ми е немислимо да застана пред ученици....