Приятелите му са на първо място

Здравейте! Не мога да кажа, че вината е в мен, защото аз много се старая. Винаги съм се старала да изглеждам безупречно, винаги съм с прическа, грим, хубави дрехи. Не се занемарявам дори и да съм болна на легло пак се оправям задължително. Научих се да готвя много добре, винаги гледам всичко да е перфектно у дома, чисто, изпрано. Пари негови не харча, разполагам само със свои собствени. Постоянно се усъвършенствам във всичко, за което ми се отдава възможност.
Той от своя страна се е разпуснал доста.

Не е от богато семейство той, завижда ли им не знам. Говорихме тази вечер, спокойно му обясних всичко. Бил ме разбрал уж и утре сме щели да говорим сутринта. Видя, че му говоря сериозно и промени изражението. Естествено имаше и нападки и неща от сорта на "е как аз всеки ден съм с теб", да всеки ден е с мен, нали все пак се прибира, то и това се брои ..
Иначе уж ме разбирал, щял да направи всичко възможно да оправи нещата. Ще видим, не съм оптимист, но може и да греша този път. Иначе съм решила, че от утре се прибирам при нашите за няколко дни, пък нека да си прецени как му харесва повече.

Днес се държи доста уплашено, цял ден ми пише и звъни, довечера щял да ме води в мола и после на вечеря. Аз нямам проблем с това, щом мисли, че с подаръци ще мине, ще се възползвам, и ще му покажа, че му е грешна стратегията. Сутринта му звъняха няколко пъти да се чуят, не посмя изобщо да вдигне телефона. Надявам се да проработи това най- накрая. Желание виждам, че има, но трябва да ми покаже и действия.

Да не е само ден до пладне.
И защо да не им вдига? Да им вдига, но да им отказва. Смелост ли няма, какво?

Здравейте! Извинявам се ако има такава тема вече, но не успях да открия, или ако темата не е на подходящото място, но съм нова.
Имам приятел от 5 години, с когото вече почти 4години и половина живеем заедно. Напоследък се караме доста по- често от преди и темата винаги е неговите приятели. Преди прекарвахме доста време заедно, но от може би година това се промени. Виждаме се само вечер, когато се прибере, чрез останалото време е постоянно с приятелите си. Почивни дни, празници, делници, всеки ден е с тях възможно най- много време. Ако случайно му остане свободно такова, то е за родителите му. Аз просото не се вписвам в графика му. Само вечер той се прибира, хапване и ляга.
Не мога да кажа, че вината е в мен, защото аз много се старая. Винаги съм се старала да изглеждам безупречно, винаги съм с прическа, грим, хубави дрехи. Не се занемарявам дори и да съм болна на легло пак се оправям задължително. Научих се да готвя много добре, винаги гледам всичко да е перфектно у дома, чисто, изпрано. Пари негови не харча, разполагам само със свои собствени. Постоянно се усъвършенствам във всичко, за което ми се отдава възможност.
Той от своя страна се е разпуснал доста. Вече не си спомням кога за последно си е бръснал брадата, че и други частни на тялото. Ходи с анцузи и пропуска фитнеса, отгледал си е коремче. Това ме навява на мисълта, че едва ли изневерява, въпреки, че всичко е възможно.
Чудих се къде греша, изчетох всички възможни книги и статии и не разбирам.
Аз смятам, че те му влияят, защото постоянно като се прибере му пишат, че е чехъл и затова се е прибрал и т. Н.
Дал ми е всичките си пароли, не е съмнителен, не се крие. Но е с тях, винаги когато може.
Вече се замислям дали да създавам семейство с този човек. Искам да му помогна и да му отворя очите, че тези хора му влияят зле, но той не дава и дума да се каже за тях. Има едно свястно момче, останалите са наркомани и комарджии и женкари.
Вие как бихте ме посъветвал да постъпя?
Налагало ли ви се е и на вас с се справяте с такива приятели, и как успяхте?