Здравейте! Извинявам се ако има такава тема вече, но не успях да открия, или ако темата не е на подходящото място, но съм нова.
Имам приятел от 5 години, с когото вече почти 4години и половина живеем заедно. Напоследък се караме доста по- често от преди и темата винаги е неговите приятели. Преди прекарвахме доста време заедно, но от може би година това се промени. Виждаме се само вечер, когато се прибере, чрез останалото време е постоянно с приятелите си. Почивни дни, празници, делници, всеки ден е с тях възможно най- много време. Ако случайно му остане свободно такова, то е за родителите му. Аз просото не се вписвам в графика му. Само вечер той се прибира, хапване и ляга.
Не мога да кажа, че вината е в мен, защото аз много се старая. Винаги съм се старала да изглеждам безупречно, винаги съм с прическа, грим, хубави дрехи. Не се занемарявам дори и да съм болна на легло пак се оправям задължително. Научих се да готвя много добре, винаги гледам всичко да е перфектно у дома, чисто, изпрано. Пари негови не харча, разполагам само със свои собствени. Постоянно се усъвършенствам във всичко, за което ми се отдава възможност.
Той от своя страна се е разпуснал доста. Вече не си спомням кога за последно си е бръснал брадата, че и други частни на тялото. Ходи с анцузи и пропуска фитнеса, отгледал си е коремче. Това ме навява на мисълта, че едва ли изневерява, въпреки, че всичко е възможно.
Чудих се къде греша, изчетох всички възможни книги и статии и не разбирам.
Аз смятам, че те му влияят, защото постоянно като се прибере му пишат, че е чехъл и затова се е прибрал и т. Н.
Дал ми е всичките си пароли, не е съмнителен, не се крие. Но е с тях, винаги когато може.
Вече се замислям дали да създавам семейство с този човек. Искам да му помогна и да му отворя очите, че тези хора му влияят зле, но той не дава и дума да се каже за тях. Има едно свястно момче, останалите са наркомани и комарджии и женкари.
Вие как бихте ме посъветвал да постъпя?
Налагало ли ви се е и на вас с се справяте с такива приятели, и как успяхте?
Имам приятел от 5 години, с когото вече почти 4години и половина живеем заедно. Напоследък се караме доста по- често от преди и темата винаги е неговите приятели. Преди прекарвахме доста време заедно, но от може би година това се промени. Виждаме се само вечер, когато се прибере, чрез останалото време е постоянно с приятелите си. Почивни дни, празници, делници, всеки ден е с тях възможно най- много време. Ако случайно му остане свободно такова, то е за родителите му. Аз просото не се вписвам в графика му. Само вечер той се прибира, хапване и ляга.
Не мога да кажа, че вината е в мен, защото аз много се старая. Винаги съм се старала да изглеждам безупречно, винаги съм с прическа, грим, хубави дрехи. Не се занемарявам дори и да съм болна на легло пак се оправям задължително. Научих се да готвя много добре, винаги гледам всичко да е перфектно у дома, чисто, изпрано. Пари негови не харча, разполагам само със свои собствени. Постоянно се усъвършенствам във всичко, за което ми се отдава възможност.
Той от своя страна се е разпуснал доста. Вече не си спомням кога за последно си е бръснал брадата, че и други частни на тялото. Ходи с анцузи и пропуска фитнеса, отгледал си е коремче. Това ме навява на мисълта, че едва ли изневерява, въпреки, че всичко е възможно.
Чудих се къде греша, изчетох всички възможни книги и статии и не разбирам.
Аз смятам, че те му влияят, защото постоянно като се прибере му пишат, че е чехъл и затова се е прибрал и т. Н.
Дал ми е всичките си пароли, не е съмнителен, не се крие. Но е с тях, винаги когато може.
Вече се замислям дали да създавам семейство с този човек. Искам да му помогна и да му отворя очите, че тези хора му влияят зле, но той не дава и дума да се каже за тях. Има едно свястно момче, останалите са наркомани и комарджии и женкари.
Вие как бихте ме посъветвал да постъпя?
Налагало ли ви се е и на вас с се справяте с такива приятели, и как успяхте?
какви са тези комплексирани женомразци... Боже опази... Утайка 
Тук ще чуеш основно съвети да го зарежеш и че няма шанс да се промени.
..
Защо не оставим момичето само да прецени кога и какво да направи? Такива категорични изказвания и думи като "няма", "не може", изрази от сорта на "няма да стане", "невъзможно е" и т.н. така категорично раздавани на килограм не бих си позволила за непознати хора. Предполагам всеки говори от опит, но в никакъв случай опитът на един или двама следва да е релевантен към опита на всички останали. Не съм фенка на СО именно заради тази категоричност в мненията, която аз не бих си позволила. И искрено се надявам авторката, а и не само тази авторка да има достатъчно акъл в главата, за да вземе сама решение на база собствените си мисли, чувства, виждания, разбирания, схващания и разни подобни. Или да се търси съвет от майка, сестра, изобщо близък човек. Непознати лелки в анонимен форум не са най-доброто решение за сериозен житейски проблем. Разбира се, слагам и себе си в това число. 
