не знам дали мисля много напред или се дължи на нещата, които се случват или предстои да се случат около мен и със самата мен, но съм обладана от страхове...
Мисля за предстоящото раждане, за това дали всичко ще е наред с мен и бебето, дали ще получавам помощта и подкрепата от мъжа до мен, дали ще се справя, дали след време когато трябва де се върна на работа нещата няма да са се променили и фирамата, в коята работя да не е вече на пазара, и да не успея веднага да се реализирам, дали няма да съм в тежест на мъжа ми и това да стане повод за скандали както съм чувала и чувам, че се случва около мен и още какво ли не На моменти обаче си казвам: Ще се справя, вичко ще бъде наред, и тогава постигам душевен мир за известно време докато мислите не ме отведат надалеч в бъдещето и за миг страховете пак ме обладават.
Дължи ли се това и на хората около мен или е нормално да чувствам притеснение и страх. В същото време съм щастлива, че ще бъда майка и дълбоко в себе си вярвам, че всичко ще е наред или поне се надявам.
Прекалено много ли мисля или просто гледам реално на нещата...
Вие имате ли страхове и как ги преодолявате?