Ако има един път дали ще има и втори?

Аз не вярвам в това. Щом е направено веднъж, не виждам защо да не се повтори. Дано има повече изключения. Лошото е че случи ли се веднъж дори никога повече да не стане,мисълта ти вечно ще е насочена към това . Ето виж при теб -минали са 9 години , а още те е страх

вярвам, че ако е станало веднъж, ще стане пак.
не съм оптимистка за това, че някой може да бъде променен.
като се прояви един такъв 'дефект' в отношенията  едва ли е поправим.
 

още не знам дали ще има за нас следващи 9 години /не че имаме и 1 откакто живеем заедно.../
но исках да кажа - сигурно дори и да приема и 99 да живея - няма да вярвам сляпо и безрезервно... селд сериозна преценка на всяка ситуация - бих могла да повярвам иили не... но никога ей така по презюнкция
а дали ще се притеснявам - мисля си /поне сега/ че ак оне успея да прежиея точно това притеснение - ще си ида каквото и да ми струва това - защото това е като отрова... като няккава киселина - горчи, боли, сърби, пари... не мога да жия с това - трудно ми е в тези няколко дни, и не вярвам ако не успея някак да го перодолея в скоро време -  не вярвам да успея да остана с тоя човек

Не ми се е случвало и не знам как бих постъпила - може би зависи от човека

всеки и за всичко заслужава втори шанс-има само едно непоправимо нещо и това е смъртта

Не вярвам   но знам ,че бих дала втори шанс,но не и трети

Аз съЩо мисля така.

Контра въпрос- А ако не е имало нито един път (до сега) дали няма да има първи?

Смятам, че няма невъзможни неща. Трябва себеуважение, търпение и силен дух!

Самсара, 9 години са минали, ти постоянно ли за това се тормозиш?! Имаш ли причина да губиш доверие, да изпитваш съмнения? Мисли в друга посока, `що се мъчиш??
Пожелавам ти семейно щастие пък!

По- скоро ще ИМА, отколкото не ... така мисля
Иначе, всеки заслужава втори шанс, но пропилее ли и него и повтори грешката, за мен тя е станала вече НАВИК  

  Аз вярвам в чуждото разкаяние! Убедена съм, че всеки прави грешки! Убедена съм, че са не малко хората, които искат да поправят грешката! Ако близък човек е направил нещо, с което дълбоко да те е наранил, например изневяра, и ако той иска прошка от теб, защото те обича и не иска да те губи. Защото се разкайва за ужасната си грешка ....Смятам, че може да му се прости! За втория път нищо не мога да кажа! Животът е пълен с превратности и никой не е застрахован от втора собствена грешка или от съгрешаване спрямо него! Но ако мислиш само за това което може да се случи, под предлог, че искаш да си подготвена е едно бавно погубване! Ние сме хора и нямаме контрол над нещата, които не зависят от нас!- някъде го бях прочела това

Зависи от човека , но направи ли го трети път - няма надежда.

Ами аз съм съгласна с мама Ваня. Ако човека е искрено разкаян от своята грешка бих простила, ако става дума за изневяра например. Физически и психически тормоз не знам дали бих имала сили да преглътна, признавам си.

Samsara, не знам защо ти е хрумнало да дълбаеш неща отпреди 9 години? С мъжа ми около 2 год. преди брака така се случи, че имахме раздяла за период от няколко месеца, аз през това време си имах друго гадже, и той е имал някаква афера също. И двамата не издържахме и се събрахме отново и и двамата бяхме подивели от ревност. Стигало се е след това дотам, че той е на 150 км. от София, чуваме се по тел., но той решава, че аз нещо го мотая и пристига посред нощ да провери дали съм вкъщи наистина. Стоял е в колата пред входа по цяла нощ, за да се увери, че на сутринта ще изляза оттам за работа  Аз не съм стигала до крайности от този вид, но затова пък трайно настръхвах при думата манекенка, защото той имаше една много упорита обожателка от този бранш, която си му звънеше доста време след като се събрахме. Изобщо не вярвах, че някога ще го надмогнем това състояние на вечни съмнения и подозрения, но...чудото стана! Може би най-вече защото наистина много се обичаме, в това съм сигурна. И двамата бяхме единодушни, че всичко трябва д аси остане урок от миналото и никога повече да не се тормозим за подобни неща. Определено се радвам, че ни се случи предид а се оженим и да имаме дете, защото не бих искала подобни емоции да ми потропат на вратата, докато се грижа за бебе примерно. Никога оттогава насам не съм споменавала на мъжа ми за това, той един -два пъти ми е намеквал, че още сънувал кошмари как съм се оженила за друг, но го казва по-скоро на майтап или поне не за да ми натяква. Щом ние го преодоляхме (дето бяхме направо болни на тази тема), значи всеки, който има желание, може да го постигне!

Изобщо не мисли миналото и си живей живота!!! Аз поне така правя 

Хей Tess, направо ти завиждам, че си преодоляла толко труден момент....

Аз не успях  ...

и съжелявам...много...

Просто ние започнахме "връзката" по много странен начин и винаги имаше въпросителни и съмнения(поне от моя страна), а и той не се стараеше много много да ги опровргава...Беше ужасно...

Изневерих , мн го обичах и го помолих да опитаме пак....Обаче доверето, вече от негова страна го нямаше... Дори  когато съм се забавлявала с колеги, вече се стигаше до скандал, как съм развратничела ....

Е, аз разбира се, не издържах тези  обиди и стискайки зъби си отидох...наложих си го, колкото и да ми бе трудно ....

Ужасно бе и продължава да е...

По темата:
Лично аз съм на мнение вече, че всеки заслужава втори шанс.. Сега бих го направила, докато като бях на около 20-21, не направих компромис....
С възрастта приоритетите и виждането за околния свят  се изменят...
Въпроса е да се постави граница, която да не се прекрачва..защото компромиси със себеси се правят най-трудно...

По-вероятно е да се повтори, особено ако остане безнаказано.