Здравейте! Последно днес взех втората част на "Невърмур", която ще бъде прочетена за няколко дни и после пак ще умува какво да чете. "Хари Потър" и "Пърси Джаксън" са отдавна четени и препрочетени. В тази връзка да попитам знаете ли трилогията "Тъмните му материи" за каква възраст е подходяща? Или друго детско фентъзи да ми предложите, моля!Може би "Хрониките на Нарния"? Задължителната литература от училище много не я вълнува (сега ще е четвърти клас), прочете само две книги от списъка (от нечетни от нея общо четири), но виждам, че много трудно й вървят. Говорих с класната и тя ме увери, че по-добре е да чете странична литература, отколкото въобще да не чете(това го знаех и аз, хехе). Миналото лято я натиснах и наистина прочете всичките задължителни книги, но без особен ентусиазъм. Вие настоявате ли децата да четат всички книги от списъка за лятото или ги оставяте да се насладят на книги, които им харесват?
- Публикувана: 11 фев. 2019, 15:46 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2024, 10:56 ч.
Коя е последната книга, която подарихте на детето си? - 12
Дреб също ще е 4 клас 
Задължителната литература е задължителна и го карам първо да прочете нея и едва след това, каквото иска.
Тази година и той не е очарован от книгите - много детски били (от 11 беше чел вече 9, но ги препрочете, по мое настояване).
Хрониките на Нарния ми харесаха много на него. Също и Жул Верн.
Поредицата за Тими Провала също я харесва и чака с нетърпение последните 2 книги да излязат.
Трилогиите "Игрите на глада", "Дивергенти" и "Скъпоценни камъни" също много му допаднаха.
За друго в момента не се сещам, но утре мога да го питам, ако искате още предложения
Задължителната литература е задължителна и го карам първо да прочете нея и едва след това, каквото иска.
Тази година и той не е очарован от книгите - много детски били (от 11 беше чел вече 9, но ги препрочете, по мое настояване).
Хрониките на Нарния ми харесаха много на него. Също и Жул Верн.
Поредицата за Тими Провала също я харесва и чака с нетърпение последните 2 книги да излязат.
Трилогиите "Игрите на глада", "Дивергенти" и "Скъпоценни камъни" също много му допаднаха.
За друго в момента не се сещам, но утре мога да го питам, ако искате още предложения
Отдавна съм на мнение, че така наречената "препоръчителна" литература не е за нашите деца.
След 1 клас детето се пробва с Пипи и Патиланци - изобщо не схвана къде е смешното на Пипи и защо глупавите й постъпки са интересни ( това от 3 прочетени глави) , нито пък защо в Патиланци бабата възпитава с бой. И спряхме до тук с мъченията. Детето прочете за лятото повече от 1200 страници.
От тук насетне имам по някоя и друга прочетена препоръчителна книга. Сега са старогръцките митове и то в доста съкратен вариант. Въпреки че е чел доста подобни книги и има ясна представа за митологията.
След 1 клас детето се пробва с Пипи и Патиланци - изобщо не схвана къде е смешното на Пипи и защо глупавите й постъпки са интересни ( това от 3 прочетени глави) , нито пък защо в Патиланци бабата възпитава с бой. И спряхме до тук с мъченията. Детето прочете за лятото повече от 1200 страници.
От тук насетне имам по някоя и друга прочетена препоръчителна книга. Сега са старогръцките митове и то в доста съкратен вариант. Въпреки че е чел доста подобни книги и има ясна представа за митологията.
Жалко, че не е схванал глупавите постъпки на Пипи, но проблемът не е в Пипи.
Децата никога няма да станат достатъчно големи за неща, които са извън битието им, ако не четат и не учат за това.
Сега като чете за глупавите постъпки на Зевс по-добре ли ги схваща?
И между другото "бабата" в Патиланци не е родна баба на момчето и не го "възпитава". То работи при нея като ратай. Ето един повод да се обясни на децата как в миналото от малки са отивали да работят в чужда къща. Нещо от битието на предишните поколения може да вземе да им стане ясно. Ама пък може и да ги травмира, знам ли.
Откакто Вълкът не изяжда Червената шапчица, а само я уплашва и откакто няма ловец, който да му разпори корема, а само го прогонва, вече книгите за след първи клас са твърде неразбираеми.
Децата никога няма да станат достатъчно големи за неща, които са извън битието им, ако не четат и не учат за това.
Сега като чете за глупавите постъпки на Зевс по-добре ли ги схваща?
И между другото "бабата" в Патиланци не е родна баба на момчето и не го "възпитава". То работи при нея като ратай. Ето един повод да се обясни на децата как в миналото от малки са отивали да работят в чужда къща. Нещо от битието на предишните поколения може да вземе да им стане ясно. Ама пък може и да ги травмира, знам ли.
Откакто Вълкът не изяжда Червената шапчица, а само я уплашва и откакто няма ловец, който да му разпори корема, а само го прогонва, вече книгите за след първи клас са твърде неразбираеми.
Светът се движи и променя. И доста книги от така наречената класика вече не се харесват но пък има много по-съвременни неща които могат да запалят децата в четенето.
И да детето ми е четящо, гълта книга на седмица. И да на съседката дететето не стана такова и мъчи Пипи цяло лято след 1 клас и не я дочете.
А колкото до Пипи. Постъпките и към днеша дата са повече от инфантилни. Просто прочетох няколко глави когато детето я отказа.
И да детето ми е четящо, гълта книга на седмица. И да на съседката дететето не стана такова и мъчи Пипи цяло лято след 1 клас и не я дочете.
А колкото до Пипи. Постъпките и към днеша дата са повече от инфантилни. Просто прочетох няколко глави когато детето я отказа.
Така наречената класика няма за цел да забавлява и точно затова се намира в учебната програма, защото на нея има какво да ѝ се изучава и анализира. На модерните нови книжки освен да си цитират реплики и да се хилят, често няма много друго какво да им се коментира.
Постъпките на Пипи не са инфантилни.
На първо място Пипи е идея, а не личност. Тя е олицетворение на дързостта, която децата в онази епоха не са можели да си позволят да проявяват. В същността си детските фантазийни игри са вид бягство от реалността, чрез които децата си представят, че могат и имат всичко, от което са лишени, за да приемат безболезнено това, което им се случва. Изключително важно умение по пътя към съзряването.
Светът не се променя само между нашето поколение и това на нашите деца. Променял се е непрекъснато и винаги. Но ние сме учили древногръцка литература не защото светът от Древността до наши дни си е бил все един и същ и в историите на Омир сме виждали собственото си ежедневие. Не сме го учили и за да се забавляваме и да се запалим по четенето. По друга причина сме го учили.
Постъпките на Пипи не са инфантилни.
На първо място Пипи е идея, а не личност. Тя е олицетворение на дързостта, която децата в онази епоха не са можели да си позволят да проявяват. В същността си детските фантазийни игри са вид бягство от реалността, чрез които децата си представят, че могат и имат всичко, от което са лишени, за да приемат безболезнено това, което им се случва. Изключително важно умение по пътя към съзряването.
Светът не се променя само между нашето поколение и това на нашите деца. Променял се е непрекъснато и винаги. Но ние сме учили древногръцка литература не защото светът от Древността до наши дни си е бил все един и същ и в историите на Омир сме виждали собственото си ежедневие. Не сме го учили и за да се забавляваме и да се запалим по четенето. По друга причина сме го учили.
Вашият спор ме накара да се замисля. Аз много четях като дете, май като повечето по онова време, когато имаше две програми по телевизията 
Но Пипи не можах да я прочета. Не ми харесва и до ден днешен. За сметка на това Емил от Льонеберя ми е любима книга. Препрочела съм я няколко пъти, дори преди няколко години пак си купих старото издание , да си го имам. Един и същи автор, а едната книга обожавам, другата - не.
Но Пипи не можах да я прочета. Не ми харесва и до ден днешен. За сметка на това Емил от Льонеберя ми е любима книга. Препрочела съм я няколко пъти, дори преди няколко години пак си купих старото издание , да си го имам. Един и същи автор, а едната книга обожавам, другата - не. 
Пипи на мен ми е любима книга. Четох я на дъщеря ми, после тя сама я чете. Синът ми, който ще е втори клас, трябва да я чете, но не иска. Харесва да чете кратки текстове и сега басните му допадат. Разбрахме се да прочете само първите няколко глави.
Щерката чете с удоволствие, но се запъна на Под игото. Прочете първа част, с уговорки се разбрахме да прочете и втора. До 4 кл четеше с интерес препоръчителните книги, ходеше често до библиотеката. Любими са и за Мери Попинз.
Щерката чете с удоволствие, но се запъна на Под игото. Прочете първа част, с уговорки се разбрахме да прочете и втора. До 4 кл четеше с интерес препоръчителните книги, ходеше често до библиотеката. Любими са и за Мери Попинз.
Поредицата за Малкия Никола е забавна за 9-годишни, но има остарели думи, по-сложни изречения и действието се развива преди 60 години.
"Пипи" ми беше любима книга като дете. Дъщеря ми я чете, не ѝ стана любима чак, но я хареса. "Патиланци" е с доста специфичен речник и не мисля, че ще има успех у нас.
Утре чакам петата книга за Хари Потър, но ще е под карантина до сряда. Снощи приключи с четвъртата. Днес трябва да измисля нещо в електронен вид, че да има какво да чете до сряда.
"Пипи" ми беше любима книга като дете. Дъщеря ми я чете, не ѝ стана любима чак, но я хареса. "Патиланци" е с доста специфичен речник и не мисля, че ще има успех у нас.
Утре чакам петата книга за Хари Потър, но ще е под карантина до сряда. Снощи приключи с четвъртата. Днес трябва да измисля нещо в електронен вид, че да има какво да чете до сряда.
Препоръчайте ми съвременна книга за 9 годишно момче живеещо в чужбина от сорта на" Дневниците на един Дръндьо" .Искам да се пробва сам да я чете книгата .Искам да е смешна и да няма много сложни думи в нея .Благодаря ви
По препоръка в тази тема взех за дъщеря ми, 10годишна, Приказка за долната земя от Ирена Николова.
В момента я чете и казва, че е много интересна. Дори ми разказва от нея и наситина излежда добре като за тяхната възраст. Може би защото действието се развива в България и го усещат по- близо.
За сравнение, преди това четеше Том Сойер и честно казано не и беше особено интересно. Губеше се с някои названия на градове и местности. Аз пък го обожавах като дете, и сега реших да го прочета отново ....ами пак ми хареса
В момента я чете и казва, че е много интересна. Дори ми разказва от нея и наситина излежда добре като за тяхната възраст. Може би защото действието се развива в България и го усещат по- близо.
За сравнение, преди това четеше Том Сойер и честно казано не и беше особено интересно. Губеше се с някои названия на градове и местности. Аз пък го обожавах като дете, и сега реших да го прочета отново
....ами пак ми хареса
От панайра на книгата им взех хочти всички класики, липсващи в личната библиотека вкъщи. Разбира се с твърди корици.
Приказка за долната земя е интересно четиво, но препоръчвам да не поглеждате автора и да не давате на детето да я следва (особето ако е момиче). Смятам, че авторката Ирена Николова Първанова (Irene Parvanova) дава лош пример и е с лошо влияние особено ако са малки деца. Но това е за друга тема.
По препоръка в тази тема взех за дъщеря ми, 10годишна, Приказка за долната земя от Ирена Николова.
В момента я чете и казва, че е много интересна. Дори ми разказва от нея и наситина излежда добре като за тяхната възраст. Може би защото действието се развива в България и го усещат по- близо.
...
В момента я чете и казва, че е много интересна. Дори ми разказва от нея и наситина излежда добре като за тяхната възраст. Може би защото действието се развива в България и го усещат по- близо.
...