Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 52

Ами аз изразих мнение и във ФБ.Първо,тези снимки на мен са ми като некролози- не знам защо,но такива асоциации си направих ,като ги видях,още преди да им знам предназначението.Освен това,само снимка ,без текст ,не води до нищо - как да разбереш,че това е някаква кампания.Според мен ,масово са го направили машинално,без да се замислят много много,просто защото и другите го правят.
  На мен по би ми харесало една хубава ,цветна снимка на майка с дете или на мъж и жена прегърнати ,над нея да пише нещо от сорта ",прегледай се,за някого си всичко".
  Но като цяло хората много много не се замислят,докато не им дойде до главата и мисля,че тези кампании не са много  резултатни.Аз примерно съм фармацевт,учила съм и за болести и за лекарства,всеки ден съм имала пациенти по здравна каса с лекарства за рак,но не бях ходила на мамолог ,докато не напипах бучката .И на гинеколог не съм ходила,от както родих (чакам да ми дойде и там отивам).В нас лекарства държа откакто се роди малкото дете,че болнаво излезе.Иначе 1 аналгин не съм имала.Не съм и боледувала.

 А за лекарите - във всяка професия си има и по някоя черна овца,но това не значи,че трябва да слагаме всички под общ знаменател.Аз до сега съм попадала основно на читави лекари,само един в Педиатрията много ме ядоса с арогантност и си взех детето и у нас.

 Вчера ходих на рехабилитатор - минаха 20 дена и още не мога да вдигам ръката с махнатите възли,та от  другата седмица започваме с нея.Каза,че ще се оправя,но ще минат 1-2месеца ,за да я движа нормално.

Бях и в Надежда при д-р Тимчева.Много ми хареса и беше много любезна.На снимка ми изглеждаше, като да е студен човек,но напротив - беше много отзивчива. Много се чуди жената дали да ми назначи изобщо химиотерапия,на косъм беше да не го направи.Но накрая реши да правя.Каза ми за генетичните тестове и даже се обади на някой,защото беше останала с впечатлението, че в момента правят безплатно,но се оказа,че не е така и е 6000.Но не е Мамапринт- за него изказа негативно мнение.Другия се пращал в Америка и се чакало доста.Ако беше безплатно,щеше да ме накара да го направя,но понеже се плаща,реши че не си струва чак толкова да се плати и чака дълго.Каза,че съм много млада и е добре един вид да се застраховаме.
 Започвам на 15.03 и ще правим 6 вливки.Предложиха ми още на 8.03 ,ма то това другата седмица и уж съм подготвена,но ме достраша.Пък и имам ходене с приятелки в пиано бар за празника ,да си подрусам като за последно косата руса 😂.Пък и братовчедка ми изпрати документите ми в Хайделберг- срещу 300 евро те консултират  така и искам и тяхното мнение да видя.

Зори , правиш ли упражненията от 1 страница? Другото което може да правиш е когато си лягаш да вдигаш тази ръка над главата. Т.е. така да заспиваш.

Не знам Ема, но аз нямам такива наблюдения.
Първо нямам мнение за чужбина нито, че са по- добри лекари, нито , че лекуват по- добре. И за всичките им специалисти. Разковничето на нещата явно е другаде. За рака като чета също поне по статистика и не само. За лекарите - за съжаление двама починаха миналата година в онкото и то доста добри лекари. С едната д-р Томова - най- добрия кардиолог на Враца живеехме в един и същи блок. Другата беше детски лекар. Предпоследния път имаше още един който се редеше пред лабораторията за кръв. Други да не изброявам.
Парите са много нещо, но не всичко. Здраве с пари не можеш да купиш, без пари още по- зле.

То лоша реклама няма - с тези снимки както и с лентичките само се провокират дебати. Никаква полза и за едните и за другите. Поредната масовка. Но и доста болни от рак си качват снимки а и техни близки. Явно виждат смисъл . Аз лично не. Когато за първи път чух диагнозата всичките ми приятелки отидоха на прегледи . И толкова . Стига . Все нямат време. Но намират време за тези снимки.
Тук сме все хора които се лекуваме и вярваме в медицината. Който е против да не влиза . Има достатъчно групи  да си намерят тяхната. Аз в други групи даже и не чета . Прекалено негативни и крайни са ми. А тази тема ми е като пролетта-винаги някой ще ме накара да се усмихна,винаги ще прочета топли думи,а за чисто практическите съвети няма да казвам всички ги виждаме.Но да оплюваш тези от които търсиш помощ не е правилно.

Привет,
Относно фейсбук офанзивата - откровено ме дразни. Не обичам масови демонстрации на на знам какво. Или аз не е разбирам, може, но това е мнението ми.
За лекарите - не трябва да се слагат под общ знаменател. Има много добри специалисти и съвестни лекари. По време на моите перипетии за първи път ме осея чувството, че тези хора искат да ми помогнат, спасяват ми живота! За първи път усетих някаква дълбока, човешка, изконна благодарност към лекарите! Иначе цялата система е едно ходене по мъките, но те не са а измислили системата, те си вършат работата, може за тях да е рутина, но в този рутина - те спасяват животи!
Друг е въпроса за корумпираните и овълчени доктори, обезчовечени и бехаберни, с власт...Дано никой не попада при такива! Има ги, не е лъжа!
 Но заради тях не бива да се губи доверието в лекарите и да се обвиняват масово....

DZ ,правя уж,но явно не съм ги правила съвсем правилно. Като усетя леко опъване и спирах,а то трябвало да си има напрежение - мен ме беше страх да не прецакам нещо.Някои ми се получаваха, други изобщо не успявах.Аз едва успявам да си облека блуза ,а събличането ми е още по-сложно.А за спането - понеже ми сложиха импланти и все още спя полуседнала,не мога да вдигна ръката и да спя така - не мога толкова високо и за това я подпирам с възглавници,за да е на нивото на рамото поне и да не виси.

Тази офанзива не я отразих, но преди време една приятелка качи нещо в подкрепа на раково болните с думите които не го сподели няма да й бъде приятел. Отговорих й, че аз съм един от тях и приятел или си или не си независимо от нещата. Публикацията изчезна.
Иначе и аз съм споделяла в подкрепа навремето, а и интересни статии. Има разлика между болен и не и определено не се сърдя на хората които споделят такива инициативи. По ме засягат коментарите защото както казах има разлика между ” ако аз бях” и съм. Дори и между тези които сме има разлика не само в начина ни на живот и възгледите ни, но и в реацията ни към едно и също лечение. Последното дори и информативно да съм го знаела за всичко определено много ме учуди.

Оф, аз се притесних. Бях до болницата за пункция (надявам се този път вече да е последна) и се заговорих с една жена, която има същия квартирант, като моя, със засегнати лимфни. Тя е правила консултация в Белгия и там са й казали, че ако този рак е пуснал метастази някъде, нямало да се видят нито на обикновен, нито на пет скенер. Само ЯМР. Отделно казали, че контраста на пет скенера се чистел 8 години от тялото. Също, че ако имало метастази не трябвало да се прави химия. Какво мислите? Вече не знам на какво да вярвам Ами ако скенерите не покажат нищо, а има? Това е лудост някаква, съвсем се сдухвам

Зори, човек ако не го е грижа за здравето и живота му - не кампании - никой не може да му помогне. Лекарите не са магьосници, а господ както се разбра има по-важни неща от това да ни пази.  Мен лично след една киста толкова ме беше страх да не се усложни, че години подред ходих на профилактични прегледи при мамолог. На седмата ми откриха малък рак в начален стадий и лечението ми беше леко. А зълва ми мир на праха й, години наред се оплакваше че "гърдата я боли та я къса", но не ѝ се занимава, има други проблеми с незнамсиквоси, няма време и т.н. Докато не стана късен стадий, разсейки в костите и навсякъде, счупи крак, болеше я адски кръста и т.н. и т.н.

Не мисля, че има нужда да се спори кой добър, кой лош. Нормално е, хора, които са препатили да са негативно настроени, както и такива, които мислят, че са им помогнали да са с добри нагласи. Аз лично съм ставала свидетел как един и същи лекар, възхваляван от едни пациентки, тотално се дъни при други. Ами късмет...
Отдавна не се вълнувам от чуждото мнение ами се доверявам на собственото 6-то чувство дали да се доверя на специалиста. Това 6-то чувство може би ми помогна, защото благодарение на него разбрах, че първата хистология е грешна и не трябва да се доверявам на мнението на патолозите от една болница,  в която се оперират доста жени с рак на гърдата. Едно съм разбрала до сега. Има ли пациентът съмнение, че нещо не е както трябва, трябва да търси няколко мнения докато не почувства, че нещата вече са изяснени.
Това е включително и при диагностиката. Има ли съмнение за нещо, дори да казват "всичко е наред, ела след 6 месеца", просто да се търсят още мнения. Ако трябва и 10. Не са един или 2 случаите, за които вече знам, че уж всичко било наред, пък после се оказва, че е рак....а уж в началото било кистичка, мастопатийка и т.н.  

Между другото за жени с импланти, мога да споделя един лесен трик да се види има ли нещо над имплантите. Светвате с едно фенерче опряно в гърдата. Осветява целия имплант и се вижда около тях. Води се, че ако има нещо патологично, то ще е с по-плътна консистенция и ще е тъмна сянка. Това ако се усети някакво уплътнение над импланта. Не знам дали е достоверно, просто четох за него преди време и ми се стори логично. Разбира се, не трябва да се приема за меродавно, но аз поне така вече от доста време си следя ежемесечно за промени и се самоуспокоявам, че си правя и сама проверки. Мисля, че може и за жени без импланти да важи, но няма как да пробвам вече.  Имайте предвид, че там, където са шевове и е рязано също се вижда плътно от срастванията, да не се шашне някой ако реши да пробва.

Да кажа за инициативите в социалните мрежи - по-скоро не обръщам внимание, аз и не съм голям ползвател. Приемам хората такива, каквито са - който не е запознат, по-скоро избягва темата и чука на дърво да не му се случи. В истинския живот някои хора са добронамерени, но се притесняват как да изразят съпричастност, други намират точните думи, някои се опитват да помагат с чудотворни рецепти и пожелания. Получих подкрепа и съм благодарна на много мои колеги и познати. Подкрепата може да бъде жест в точното време, шеговит разговор по телефона, това да се отнасят към мен като личността, която съм, а не като към болен.
Знам, че основната работа по оцеляването трябва да я свърша сама и ми трябва сила за това. Опитвам се да не се разпилявам.

Ако апаратите не покажат нищо, а го има...то ще покаже завишен туморен маркер, че в кръвта витаят повече туморните клетки и може пак да се закачат за нещо..Така го знам от лекарите. Моят туморен маркер е 2.5 като съм го проверила след Враца...Лекарите са ме питали, какво приемам, че резултатите му се повлияват някой път от хранителните добавки, имуностимулатори, витамини. Никога не бях чувала за такава стойност на туморен маркер, а 10 г. при мен той е бил от 6 до 11. Казала съм на хематолог в лабораторията, че пия селиногин по 2 таблетки на ден. Вика, че съм го предозирала и да пия по 1 на ден. Може би, някой, освен мен го пие та да знае.., какво става.

Зори, трябва да предприемеш раздвижването. Мисля, че колкото по- дълго чакаш толкова нещата ще се усложняват.
Тинтири, при мен хората които правят лечение с химио и най- вече след операция са точно заради метастази. Има разлика в похода на лекарите в различните страни и не. В темата ”Рак на бял дроб” има трима които се лекуват в чужбина. Аз специално не видях някаква съществена разлика.
Не всички скенери се прилагат към всичко, а и не хващат всичко, но определено не съм чула някой да си отиде от нещо в начален стадий.
Просто трябва да се успокоиш и да решиш, че ти основното си свършила.  Сега трябва след оперативно лечение.

При мен ново двайсе - дойде ми мензис. А нямам от юни 2017. Вярно спряхме го принудително но след толкова химия как ,защо пак. Последната химия беше края на август. А и днес трябва да получа резултати от скенера. Много ама много съм притеснена.

Да,взех направление и от другата седмица започвам да ходя във Военна болница при рехабилитатор.Тя ми показа ,какво да правя до тогава.

 Тинтири, аз съм раждала в Белгия и тук в БГ.Ами не бих родила повече там- много неглижират нещата,заради тях родих 1 месец по-рано.С прееклампсия и гестационен диабет,кръвно 150 на 110(А бях с 90/60)Ми викаха,че нищо ми няма.Добре че до 6-ти месец си бях тук и си имах терапия,та успях да устискам до края на 8-ми месец.И бебето го свалиха в стаята като се роди ,а мен час по-късно (секцио родих накрая,след цял раждане)- оставиха ми го,а аз тъкмо оперирана и не мога да стана.Като ревна ,та едва го извлякох от креватчето и после не можах да го върна и спа върху мен .На другия ден това дете се съдра да реве,казах им и те решиха,че искам да си почина и го взеха.Ама в 6 сутринта дойдоха разтревожено да ми кажат,че верно нещо му има и ще му правят изследвания и ще е в кувьоз. Та хич и не ми ги хвали тези .На приятелка бебето (първо дете им е ,в чужда държава са) беше с 40 градуса на 3м и тя притеснена го заведе до болницата - защо го водела,щом имало само Т.

Мери,ти на хормонотерапия ли си сега?Стискам палци за резултатите!