МНОГОДЕТНИ МАМИ № 70

  • 62 504
  • 744
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 1 439
Лора, с времето ти идва друг акъл, сама знаеш Simple Smile))). Според мен младите майки, и като възраст, и като стаж, искат още, защото още имат енергия и сили. После виждат как умората и свръх натоварването скапват и организма, и нервите, особено с по-голямо ЕГН. Wink
Мда,аз затова понякога се чудя на себе си-луда ли съм,откъде този ентусиазъм на дърти години.Каката я родих на 35,след това на 37 и сега -39.Ама явно все още се чувствам на 25😁.Както и преди съм казвала,това е единственото за което ми е гадно-че не съм родила на двайсет и няколко (е,баткото съм го родила на толкова,но ...)и на четирсет и няколко вече да имаме големи отгледани деца и да си живеем живота и най-важното,внуци да чакаме,а сега-до 60 г.деца ще гледаме.

# 586
  • Варна
  • Мнения: 6 062
Както и преди съм казвала,това е единственото за което ми е гадно-че не съм родила на двайсет и няколко (е,баткото съм го родила на толкова,но ...)и на четирсет и няколко вече да имаме големи отгледани деца и да си живеем живота и най-важното,внуци да чакаме,а сега-до 60 г.деца ще гледаме.
Ето за това и аз много съжалявам. Първото го родих на 31, а третото на 40. Едно, че ми викат в училището на малката - баба ти дойде да те вземе, а и страхът, че няма да съм достатъчно дълго с децата си. Особено с малката.

# 587
  • Мнения: 3 527
Аз първата я родих на 25, втората - на 29, третата - на 36. С второто ми беше най-лесно, мисля, че  28-32 е много хубава възраст - достатъчно зрял си за дете и имаш достатъчно енергия.

# 588
  • София
  • Мнения: 6 136
Първото на 30,второто на 36,третото на 39. До сега никой не ме е наричал баба ти, за първото дете. Не го мисля какво ще е когато стигнем 60г. За мен една от задачите е да ги научим да "летят" сами. Надявам се да ми е отредено да живея повече години, но каквото е писано. Ще помагам докогато и както мога, но ще се постарая и да ги науча да се оправят сами в живота и да не чакат-татко носи, мама меси, цял живот.

# 589
  • Мнения: 1 981
Най-голяма паника ми е с малката. Големия родих на 23, средния на 28, а малката на 37. Просто като си по-млад по-бързо случваш нещата Simple Smile. Сега за всяко нещо се стряскам, все мисля, все нервнича, чак се дразня на себе си. А големия и малкия мн. помагат гледат я ... Просто на моменти ми идва много - апартамента, къщата /всяка неделя ходим/, багажа, различни смени в различни училища противоположни, английски, малката с тия вируси от яслата все не мога да я пусна еквилибристики кой да е с нея, работата, домакинството, лятото и градина имам да садя, и така. а може би просто аз се втилясвам много ....

# 590
  • Мнения: 1 889
Не, на по-голяма възраст си даваме по-добра сметка за рисковете, които ни заобикалят и оттам повече паника. Нормално е. Положителното е, че повечето опит на мен пък ми помага да се наслаждавам повече на времето прекарано с децата.

Моите раждания са на 30, 32 и 39. Смело казвам, че сега ми е по-лесно, отколкото когато двете каки бяха малко детенце и бебе. През деня момичетата са на училище и мога да обърна внимание на бебето. Следобед ги прибирам и ги водя по занимания. Всички са по леглата до 9ч. и имам два-три часа време за мен. Домакинствам на санитарния минимум обаче. Очаквам и скоро да започнат да ми изпращат работа за вкъщи. Още не знам къде ще го вместя, но сигурно някъде през деня, както и малко уикенда. Не се уморявам повече отколкото, когато бях на 30, въпреки че тичането е повече. Даже ми е по-спокойно от миналата година, когато бях на работа.

# 591
  • Мнения: 748
Аз съм раждала на 23, 27 и 29. Другия месец навършвам 34. Като се връщам назад си мисля, че на 23 се оказах много неподготвена да се грижа за бебе. Не знам дали щеше да е така, ако бях родила първото си дете по-късно. С първото бях по-притеснена, по-паникьосана, по-изнервена през първите два бебешки месеца. Може да е било следродилна депресия,  защото през цялото време се чувствах като ужасна майка, много ревях, подскачах от ужас всеки път като заплаче бебето. Сега като си припомням, доста смешна картинка ще да съм била, но нямаше как да се погледна отстрани тогава.

# 592
  • Плевен/Пловдив
  • Мнения: 878
renidimova този пост все едно, че съм го писала Аз. И на мен само това ми е тъпото, че неможахме по -навреме да имаме тези прекрасни принцеси. Родих на 31, 35 и сега на 40. Моите наборки вече ходят с дъщерите си на дискотека 😁. А на ММ колегите станаха дядовци 😂. Уморена, но щастлива. Само Здраве да има....

# 593
  • София
  • Мнения: 6 783
Аз родих на 25, 27 и 35. За никое от децата не съм се чувствала твърде млада или стара. С третия усещах разликата със съфорумките  в отчетната, но не ми е било криво, а и все пак масово те бяха с първо дете. Но пък усещах повече умората с най-малкия, особено с нощните ставания, а пък той беше най-неспящия от 3мата, и с него карах тежка бременност.
Но пък точно разликата в годините натежаха везните да се откажа от мечтата си от 4то (и други доводи, но този най-вече). Странна работа, на 35 определено си се чувствах на 30, а на 39 (след 4г) сякаш съм 45+. Преумора ли, психическа нагласа ли, не знам.

# 594
  • Мнения: 170
Е,успокоих се,че не съм само аз уморена.Аз родих четвъртото на 40,нощните будувания сега много ме морят,докат преди 8-9 г с две малки деца ,дисертация написах,във времето след като заспяха,т.е.редовно си лягах ктм 2и на другия ден всичко си беше ок.Сега си лягам с децата,т.е.понякога преди 10 и пак се нося като облак...

# 595
  • София
  • Мнения: 9 391
Моите са родени на 26, 31 и 39 години. Малкото вече е на 5 и не се чувствам стара, все още одържам на темпото. Никой не ме е бабосал още.

# 596
  • Мнения: 1 439
А не и аз не се чувствам стара и нямам притеснения,че ще ме бабосват като ме видят с децата, защото за съжаление много се измести възрастта за раждане и  като че ли повечето раждат след 25-30 г.Но като гледам сега някое познато момиче на 18-20 г,ами че те са още деца.Аз никога не съм мислила за деца на 20,но към 25 г.реших,че ми е време и ... така-с първият срещнат дето се вика😁,само и само мъж и дете да има, семейство.Ами...не се получи.Та, докато синът ми растеше и аз го гледах сама ,с помощта на родителите ми, много ми се живееше,а не беше да не съм си поживяла и полудувала,но аз го отдавам на това,че бях сама.Ама майка ми слагаше спирачки и слава богу🙂, казваше,че детето е на първо място.Сега съм мн по-улегнала по отношение на децата,ама още викам като луда понякога,за което много се мразя после.Сега не искам да оставям децата,не искам друг да ги гледа,а навремето исках.
Ох,моя бебчо е болен, вчера направи два месеца-кашля.Мн гадно,не съм спокойна докато не се оправи.

# 597
  • Мнения: 5 478
Моите ги родих на 24,29, 34 години (все ненавършени, че те са лятото, аз рожден ден имам декември). Определено въпреки, че скоро ще стана на 39 не се чувствам на толкова, а и не мисля, че някой би ми ги дал. Е, не изглеждам като на 20 години, ама....Все още издържам и аз на темпото, не мога да кажа, кога ми е било тежко, сега чисто логистично ми е по трудно, училище, спорт ( в т.ч. вече и малката на 2 места), школа по английски...но аз не работя, успявам да открадна в промеждутъците и малко време за себе си. Но, пък вече не си давам много зор, видях,че нещата пак се случват Wink Е, повиквам си понякога, но и без това не може Wink

# 598
  • София
  • Мнения: 114
Здравейте Simple Smile
Чета ви от известно време и бих искала вече официално да се присъединя към отбора с една кака на 11г и две госпожици родени на 19.11. Малко избързаха девойките, бяха с термин 21.12, но явно от сега си имат собствено мнение 😁
Като ви чета се надявам да се справяме така добре както звучи от вашите постове, пък каквото сабя покаже Simple Smile

# 599
  • София
  • Мнения: 938
Честити бебки puhtulka! Здрави и спокойни да са !
И аз тази година навърших 40 и родих третата, каките раждах на 27 и 33. Не мога да кажа с коя ми е било най- трудно, всяко майчинство си има своите моменти. Сякаш сега повече се страхувам за нас, дали ще сме здрави и достатъчно дълго заедно , а като бяхме по-млади се притеснявахме повече за финансите.

Общи условия

Активация на акаунт