......не че му се сърдя, просто ми е интересно дали им и други в моето положение? 
Има-имааа
- Публикувана: 26 юни 2006, 20:16 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2006, 12:52 ч.
"ХАЙДЕ ДА СИ ПОГОВОРИМ-ЧЕ АЗ НАЛИ ТЕ СЛУШАМ"
Има-имааа
Този проблем съществуваше при нас преди да тръгна на работа! Аз много говорех, а той все мълчеше! Като взех да ходя на работа, нещата се нормализираха - аз почти не говорех, той също! Разговорите се ограничаваха до обсъждане на важни семейни въпроси и разговори с малкия как е било в училище!
Въпреки всичко обаче продължава да ме дразни с това, че като говори със свекитата /които живеят в чужбина /, никога нищо не казва! Аз много си ги обичам и винаги се интересувам от тях, а той след едночасов разговор с тях, чак след като го питам ми казва: " Ми, добре са!"
! И следващия път като се случи да говоря с майка му и я разпитвам, тя ми казва: " Ама той Валентин не ти ли каза?" 
! Ми не ми каза, сливи има в устата си 
!
Такива са си мъжете - няма оправия! То е хубаво човек от време на време да слуша какво говори Мадлен Алгафари, та да се ядосва по-малко 
!
Въпреки всичко обаче продължава да ме дразни с това, че като говори със свекитата /които живеят в чужбина /, никога нищо не казва! Аз много си ги обичам и винаги се интересувам от тях, а той след едночасов разговор с тях, чак след като го питам ми казва: " Ми, добре са!"
! И следващия път като се случи да говоря с майка му и я разпитвам, тя ми казва: " Ама той Валентин не ти ли каза?" ! Ми не ми каза, сливи има в устата си !Такива са си мъжете - няма оправия
! То е хубаво човек от време на време да слуша какво говори Мадлен Алгафари, та да се ядосва по-малко !
Мъжа ми е от приказливите, като започнат с дъщеря ми да говорят, аз не мога да се включа въобще, но аз работя с хора и на работа достатъчно съм се наприказвала.
Баща ми обаче е тежък случай, с ченгел му се вадят думите, в началото когато мъжа ми не го познаваше добре, все си мислеше, че нещо му е сърдит, а човека просто си е пестелив на приказки
Баща ми обаче е тежък случай, с ченгел му се вадят думите, в началото когато мъжа ми не го познаваше добре, все си мислеше, че нещо му е сърдит, а човека просто си е пестелив на приказки
Аз по принцип като науча нещо и не мога да го споделя веднага, трябва да ми мине малко време да ми дойде музата..
Обаче също така не мога да седя с него на канапето да речем и да си мълчим, постоянно трябва да има нещо да меля, не спирам да говоря , а той мълчи като пукъл... Аз все му обяснявах колко ми е тежко той като не говори и тн и тн...Ето вече след 5 години заедно..той ми снася много повече клюкинки отколкото аз - дори за някой важни еща научава от хората , въпреки че аз съм ги знаела
... И сега друга песен пея..ама искам да си приказвам с теб на философски теми...пък ти само празни приказки ми приказваш 
Обаче също така не мога да седя с него на канапето да речем и да си мълчим, постоянно трябва да има нещо да меля, не спирам да говоря , а той мълчи като пукъл... Аз все му обяснявах колко ми е тежко той като не говори и тн и тн...Ето вече след 5 години заедно..той ми снася много повече клюкинки отколкото аз - дори за някой важни еща научава от хората , въпреки че аз съм ги знаела
... И сега друга песен пея..ама искам да си приказвам с теб на философски теми...пък ти само празни приказки ми приказваш
Оооо, този проблем го има при повечето мъже и не е нищо ненормално/ колкото и да ни е неприятно При нас също го има, макар че аз действам по въпроса с пълни сили!
Има една много интересна книга / всъщност са 2 / на Алан и Барбара Пийз "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния " и следващата е "Защо мъжете лъжат, а жените плачат" - там е дадено обяснение защо е така, а и още много други подобни проблеми, свързани с ежедневието и с особеностите на мъжете и жените. Страшно са интересни, направо с глас съм се смяла! Там можете да си отговорите на повечето подобни въпроси ! Горещо ви я препоръчвам, ама ще е още по-полезно, ако я прочетат и мъжете!
При нас също го има, макар че аз действам по въпроса с пълни сили! Има една много интересна книга / всъщност са 2 / на Алан и Барбара Пийз "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния " и следващата е "Защо мъжете лъжат, а жените плачат" - там е дадено обяснение защо е така, а и още много други подобни проблеми, свързани с ежедневието и с особеностите на мъжете и жените. Страшно са интересни, направо с глас съм се смяла! Там можете да си отговорите на повечето подобни въпроси ! Горещо ви я препоръчвам, ама ще е още по-полезно, ако я прочетат и мъжете!
Един истински случай с мене.
Преди години /когато бях млад, красив и неженен/ седиме в едно кафе калеги и от дума на дума се заформя леко спорче с една колежка. След десетина минути колегата до мене се обажда " личи си че си ерген, не знаеш че с жена да спориш е като с радио - само си мориш езика" . Аз взех да гледам умно, а колежката се възмути -" що бе, така хубаво си говорихме, а с моя мъж откакто сме женени един разговор не може да проведе човек. "
Сега съм трениран - спокойно си гледам телевизия и слушам какво ми турлючат на ушето от страни. Даже и се включвам от време не време с някой въпрос
Преди години /когато бях млад, красив и неженен
/ седиме в едно кафе калеги и от дума на дума се заформя леко спорче с една колежка. След десетина минути колегата до мене се обажда " личи си че си ерген, не знаеш че с жена да спориш е като с радио - само си мориш езика" . Аз взех да гледам умно, а колежката се възмути -" що бе, така хубаво си говорихме, а с моя мъж откакто сме женени един разговор не може да проведе човек. " Сега съм трениран - спокойно си гледам телевизия и слушам какво ми турлючат на ушето от страни. Даже и се включвам от време не време с някой въпрос
Един истински случай с мене.
Преди години /когато бях млад, красив и неженен/ седиме в едно кафе калеги и от дума на дума се заформя леко спорче с една колежка. След десетина минути колегата до мене се обажда " личи си че си ерген, не знаеш че с жена да спориш е като с радио - само си мориш езика" . Аз взех да гледам умно, а колежката се възмути -" що бе, така хубаво си говорихме, а с моя мъж откакто сме женени един разговор не може да проведе човек. "
Сега съм трениран - спокойно си гледам телевизия и слушам какво ми турлючат на ушето от страни. Даже и се включвам от време не време с някой въпрос
Преди години /когато бях млад, красив и неженен
/ седиме в едно кафе калеги и от дума на дума се заформя леко спорче с една колежка. След десетина минути колегата до мене се обажда " личи си че си ерген, не знаеш че с жена да спориш е като с радио - само си мориш езика" . Аз взех да гледам умно, а колежката се възмути -" що бе, така хубаво си говорихме, а с моя мъж откакто сме женени един разговор не може да проведе човек. " Сега съм трениран - спокойно си гледам телевизия и слушам какво ми турлючат на ушето от страни. Даже и се включвам от време не време с някой въпрос
Е много хубаво
С това хвалиш ли се или...какво 
? 
Пуснах темата на мъжа ми да види, че е за него писана.
И той ака не обича да говори, ама виж аз
баща ми казва, че заради тая уста някъде ще ме набие някой , ама до сега не е познал.И аз говоря, подпитвам, но докато той не реши да каже нещо сам, ей така да му дойде музата и с голяма кука да бръкна в гърлото му дума няма да извадя.
Ама то това е наследствено. Цялото му фемили е таквоз. Не си говорят и туй то. Аз знаех, че брат му има приятелка, преди той да знае и като му казвам, че има и да го разпита каква е, да се поинтересува .... той каза "ми той като иска, ще ми каже" .
Не знам как да го лекувам, ама вече се е пооправил , защото директно казвам "бе кажи, че ще гръмна"