След като гледах филма "Денят на бащата", се замислих,че ние хората рядко се опитваме да разберем другия, а така погледнато отстрани изглежда, че всеки е прав за себе си в една или друга степен.
Изневярата не я толерирам, още по-малко пък паралелна връзка-това за мен е върха на наглостта! Но..
Каквито и да са причините, няма ли право единия партньор да поиска раздяла, защото не е щастлив? Трябва ли да му се стоварва товара на плещите от вината, че изоставя семейство и деца? Ако този човек е отговорен и би се грижил за семейството си, няма ли право да намери себе си и щастието си? Какво мислите за това?
Защо някои партньори така се вкопчват в другия, сякаш без него те биха били едно нищо? Защо много хора се унижават, молят се на другия да не си тръгва? Нямат ли достойнство?
Изневярата не я толерирам, още по-малко пък паралелна връзка-това за мен е върха на наглостта! Но..
Каквито и да са причините, няма ли право единия партньор да поиска раздяла, защото не е щастлив? Трябва ли да му се стоварва товара на плещите от вината, че изоставя семейство и деца? Ако този човек е отговорен и би се грижил за семейството си, няма ли право да намери себе си и щастието си? Какво мислите за това?
Защо някои партньори така се вкопчват в другия, сякаш без него те биха били едно нищо? Защо много хора се унижават, молят се на другия да не си тръгва? Нямат ли достойнство?
и нелепа