Скрит текст: Преди седмици пуснах тема, която поисках да бъде заключена, защото беше извъртяна в абсолютно грешна посока, нямаща нищо общо с истината. Може би си спомняте за 11 годишна връзка и как да кажем на "децата". Нямаше да пиша повече, но този цитат ме провокира.
Дори преди да пусна темата, вече бях решила да кажа на моите деца. Казах на приятеля ми за решението ми и той се съгласи, като поиска малко време. Така, по едно и също време всеки каза на своите си деца. Не показаха с нищо да са знаели, значи все пак добре сме се крили. Дъщеря ми определено беше щастлива от факта, синът ми го прие по- скоро безразлично, но каза, че се радва за мен. Децата на приятеля ми са казали, че нямат нищо против, но също и че се страхуват как ще реагира майка им.
След като е разговарял с децата си, отива и казва на бившата, че иска да се изнесе. Следва бурен скандал, после го ударила на пазарлъци да продължи всичко както досега, тя нямала нищо против, но не можела да каже на роднините си, това щяло да ги убие. Тя щяла да умре от срам и всички да и се подиграват. Ревове, сълзи, паник атака, болница...
След 2 дни на вратата ми се звъни. Отварям и гледам госпожата с едното дете, което от 7 години не живее с тях и се прибира 2 пъти в годината. Започнаха със същите увещания и молби. И о, срамът от хората, как по- скоро щяла да се нагълта с хапчета, как всичко щяло да бъде моя вина! Пък нали, какво ни пречело на нас да продължаваме да се виждаме както досега, но той да се води, че живее при нея...
Не, че не знаех с какъв човек си имам работа, но това вече мина всякакви граници. Изгубих ума и дума, чак взех аз да я успокоявам.
Ако преди темата ми ви се виждаше невероятна, не знам какво ще ми кажете сега.
Тъй като децата вече знаят, поне ми е малко по- леко, но другото?
Кой беше споменал за старческия дом, ама май и там ще си я приберем с нас жената.
Каквито и да са причините, няма ли право единия партньор да поиска раздяла, защото не е щастлив? Трябва ли да му се стоварва товара на плещите от вината, че изоставя семейство и деца? Ако този човек е отговорен и би се грижил за семейството си, няма ли право да намери себе си и щастието си? Какво мислите за това?
Защо някои партньори така се вкопчват в другия, сякаш без него те биха били едно нищо? Защо много хора се унижават, молят се на другия да не си тръгва? Нямат ли достойнство?
Защо някои партньори така се вкопчват в другия, сякаш без него те биха били едно нищо? Защо много хора се унижават, молят се на другия да не си тръгва? Нямат ли достойнство?
Дори преди да пусна темата, вече бях решила да кажа на моите деца. Казах на приятеля ми за решението ми и той се съгласи, като поиска малко време. Така, по едно и също време всеки каза на своите си деца. Не показаха с нищо да са знаели, значи все пак добре сме се крили. Дъщеря ми определено беше щастлива от факта, синът ми го прие по- скоро безразлично, но каза, че се радва за мен. Децата на приятеля ми са казали, че нямат нищо против, но също и че се страхуват как ще реагира майка им.
След като е разговарял с децата си, отива и казва на бившата, че иска да се изнесе. Следва бурен скандал, после го ударила на пазарлъци да продължи всичко както досега, тя нямала нищо против, но не можела да каже на роднините си, това щяло да ги убие. Тя щяла да умре от срам и всички да и се подиграват. Ревове, сълзи, паник атака, болница...
След 2 дни на вратата ми се звъни. Отварям и гледам госпожата с едното дете, което от 7 години не живее с тях и се прибира 2 пъти в годината. Започнаха със същите увещания и молби. И о, срамът от хората, как по- скоро щяла да се нагълта с хапчета, как всичко щяло да бъде моя вина! Пък нали, какво ни пречело на нас да продължаваме да се виждаме както досега, но той да се води, че живее при нея...
Не, че не знаех с какъв човек си имам работа, но това вече мина всякакви граници. Изгубих ума и дума, чак взех аз да я успокоявам.
Ако преди темата ми ви се виждаше невероятна, не знам какво ще ми кажете сега.
Тъй като децата вече знаят, поне ми е малко по- леко, но другото?
Кой беше споменал за старческия дом, ама май и там ще си я приберем с нас жената.
Не се сещам коя е темата и какво е разисквано в нея, но това, което тук написа, ме впечатли.
Не схващам твоето семейно положение, но за него разбрах, че има жена освен децата. Правилно ли съм разбрала, че е говорил първо с децата си, които не знаели за връзката ви, разяснявайки на тях какво смята да предприеме спрямо майка им, неговата жена и личния си живот и след като се е подсигурил с "одобрение", е съобщил и на жена си?
И не, няма да я влачите до старческия дом, ще влачите соствените си избори, т.е. ти влачиш своя избор, а каква е тя няма значение. Може да е всякаква, но решенията за твоя живот ги взимаш ти.
А по постинга на мама на четирима с чуденките, защо някои хора се унижавали, като се залепяли за другия, дето иска да отлети.: Нищо чудно няма, точно толкова се унижават и ония, които се заблуждават и по други въпроси, щото им харесва нещо да е така, както си го представят. Сигурно звучи самоуспокояващо, че само на чуждите хора действията са унизителни... ама не е баш така.
, за мен честността и справедливостта са НАД всичко.
