Изневярата - въпроси към простилите и дали втори шанс

Оставам с впечатление, че за мнозина тук изневярата е някакво отмъщение. Нещо предизвикано едва ли не.

Изневярата не може да е отговор на нищо.

Тя може да съществува в един паралелен живот - къде бленуван, къде случаен, но тя не е решение на някакви въпроси между двама души - с намеса на трети.

Да. По-скоро, обратното са го измислили изневеряващите за свое собствено оправдание.

Да започнеш нов етап и семеен живот след изневяра е доста тъпо.

Между другото как се разбира за еднократна изневяра с непозната? Идея си нямам.

Има семеен живот и след изневяра. Всичко зависи от това какво иска всеки от семейството. Винаги съм твярдяла, че едбодневна няма да я отразя даже, за мен е по гадна такава с "връзка", точно такава ми сервираха на мен. Още сме семейство, но процеса при измамения е по-дълъг и зависи от много от поведението на изневерителя. Какви са били причините да се стигне до изневеря,съжалява ли изневерилия, иска ли да си запази семейството, тип кръшкач ли е и т. н. Ако искаш втори шанс трябва много време, търпение,  и от двете страни.

Трябва време за да разбереш дали ще можеш да преглътнеш случилото се. Аз успях въпреки, че при мен беше съмнение за изневяра, породено от трети човек. Признавам си месеци ми бяха нужни да преглътна болката, но любовта ни издържа на изпитанието и сега отново си имаме доверие. Говорим открито за проблема и човека до мен не спира да ми показва и доказва, че аз съм неговият човек и държи на мен и не би допуснал да ме загуби . Приех, че всеки греши и дори да се е случило/той отрича категорично да е станало/, той е осъзнал колко важна съм за него и ако иска да сме заедно няма място за изневери. Когато е еднократно съм склонна да продължа с този човек, да простя, но повтори ли се слагам край от раз. Съвета, който мога да ти дам, е да опиташ ако обичаш този мъж. Дай си време ако си заслужава, ако е само това повода за раздяла. Виж как той ще се държи с теб и си прецени заслужава ли си да се чудиш ,, какво не му дадох, какво му липсваше? '',щ. Говори с него и бъди категорична в това, което очакваш от него, ако му дадеш шанс.

Опитвах се цяла седмица да се успокоя и да премисля нещата спокойно. Доколкото това ,как разбрах, след като е било само еднократно и то с непозната в друга държава - и аз не съм вярвала, че е възможно, но точно в деня, в който се е случило изпитах ужасно чувство на притеснение от нищото. Никаква промяна в отношнието му, всичко изглеждаше наред. Споделих му тогава, че имам някакво ужасно усещане. Гузна съвест или каквото и да е след една седмица си призна. Каза, че нищо не го извинява и е така, но посочи като причина дистанцията между нас в момента. Първата ми реакция беше да си тръгна и никога повече да не го допусна в живота си. Поведението му след това - разкаяния,обещания, разплака се за пръв път. Но като прочетох е типично поведение на гузен мъж. Извън случилото се отношението му към мен винаги е било като приказка. Винаги ме е разбирал и подкрепял, винаги е показвал и обичта си не само с думи, но и с действия. Мразя това,което направи. Глупава ли съм,наивна ли съм,но него самия не го мразя. Опитвам се да дам втори шанс. Ясно и категорично заявих че следващ такъв никога няма да има. Не искам да тая гняв и омраза в себе си. Правя го най-вече за своето психическо здраве. Опитвам се да забравя всичко,но както предполагам знаете картината в съзнанието как е с друга изплува често отгоре. Повярвайте ми до момента бях на категоричната позиция,че случи ли ми се нещо такова ще обърна гръб завинаги. Но явно докато не го изпиташ на гърба си, не можеш никога да бъдеш сигурен. Гордостта ми е голяма, тя може би ще бъде най-големия проблем, но съм наясно че за да простя истински и да загърбим случилото се ще трябва да спра да натяквам или постоянно да повдигам темата, а и така излишно се самонаранявам. Не може да се поправи случилото се така или иначе. По-объркана никога не съм била. Надявам се да не се окаже вярно твърдението once a cheater always a cheater. Старая се да изхвърля всичко негативно от себе си.

Виж, не знам дали  е голям проблем, че ти е изневерил еднократно и то с непозната. Но за мен е голям проблем, че е такъв малоумен егоист, който те използва за кошче за душевния си отпадък. С кой акъл ти е казал, при условие, че е било еднократен секс с непозната? Какво си е въобразявал, че ще постигне? Изобщо мислил ли е какво ти причинява? А да, за него е било важно да си излъска крехката съвест. Тъпак.

И на мен ми е чудно, че има такива, които си признават. Това е израз на голяма простотия и егоизъм.

beau102, всичко е много от скоро, няма как да не те боли и да не се чувстваш по тоя начин. Ако наистина го обичаш, вярваш му, че е случайно и няма да продължи, опитай се да не натякваш, това ще отрови и двама ви и няма да доведе до оправяне на отношенията. Дай си време, надявам се и той да се държи добре, ако искате и двамата, ще го преодолеете. А напускането е най-лесната работа, като го реши човек, няма кой да го спре.

LeClerc, не знам кое е по-доброто в такъв случай, като си признае - боли, като не ти каже, а разбереш някак - още повече, защото, осъзнаваш, че те е излъгал и нещата се усложняват още повече. Може наистина да съжалява мъжът и да иска всичко да е начисто. Със сигурност и на него не му е било лесно да вземе решение за такова признание, което не означава, че го оправдавам, де. Но пък, не е убил човек, както се казва, напълно е възможно да продължат. Ако наистина го искат и двамата и надявам се да им стигнат силите, търпението, уважението и любовта, която имат или са имали преди, за това. Че не е лесно, не е!

Разбирам този аргумент. Има логика в него, но не в конкретната ситуация- той е бил в чужбина, имал е еднократен секс с непозната, следователно шансът да се разбере е нищожен. По-важното, ако приемем, че той не е имал намерение този еднократен секс да прерастне във връзка, решението му да натовари приятелката си е по-скоро егоистично. Инициирал е признанието си, защото целта му е била той да си изплакне съвестта и да се почувства много честен и достоен. При друга ситуация, да редно е да признае и да обсъдят заедно как виждат бъдещето си.

LeClerc, и ти си прав/а, но нали всеки съди от собствената си камбанарийка, та и аз, мазохистично е май, но предпочитам всичко да знам, т.е. да не ми икономисват истини, каквито и да са. На beau102 ще остане да взема решение, тя ще си прецени. И не знам дали ще оцени, че е казал истината или ще смята, че е по-добре да не я е знаела. А че е много болезнено, да, така е.

Чела съм и тук да пишат "не ми е заради изневярата, а защото ме е излъгал".
Като лъже - лошо, като не лъже - пак. 

 той човекът си е дал и мотивите даже - дистанцията. Няма угодия, няма верен ход.

А и повечето са категорични, че при изневяра искали да знаят веднага и на момента, за да вземели информирано решение. Сега пък - що бил казал.

Естествено,че щеше да е по-добре да не разбирам, но станало е вече, картите са на масата. Нямаше промяна в отношението му към мен,всичко си ни беше хубаво,така че още по-малки бяха шансовете да се усъмня,но уви. Мисля,че най-големия ми проблем е,че случката постави под съмениние в главата ми цялата ни любов. А колко много вярвах в нея, само аз си знам. С всяка една частица от себе си знаех и си казвах ей това е моя човек. Само с него се почувствах за пръв път толкова силно обичана, а сега изневярата ми обсебва ума и постава под съмнение и любов и вярвания. Надявам се да успея да простя истински. Да  забравя случилото се със сигурност няма.