Последните коментари звучат като от детската градина, съжалявам да го кажа за възрастни хора. Тя така, той онака, те и те онака.
- Публикувана: 21 фев. 2019, 12:49 ч.
- Последно мнение: 30 май 2019, 01:37 ч.
Изневярата - въпроси към простилите и дали втори шанс
Може би там е разковничето: че повечето хора търсят чувството за сигурност извън себе си... По този начин със сигурност ставаш зависим от други(я).
Това е вярно. Принципно обаче става така, че споделяйки живота си с някого, човек разчита, че с партньор до себе си, има и някаква сигурност и подкрепа, за добри и лоши дни. Когато си сам, оправяш се сам, няма как. Когато най-близкия ти човек реши, че си някъде в дъното на приоритети му, не те уважава, не те зачита, за обич да не говорим, реално пак се оправяш сам, само дето товарът от т.нар. партньор ти е напълно излишен.
Винаги сме сами и бракувани и обожавани... Останалите, и най-скъпите ни са съпътстващи. Раждаме се и умираме индивидуално. При челна среща със смъртта го осъзнаваш най - ясно. Борбата е твоя , лична , успяваш или се предаваш.
Не можеш да вдъхнеш надежда, живец,
любов на отчаян, депресиран, деморивиран, ако той не го желае. Подбора на близкия кръг е важен . Но основно развиваш личността си.
Не можеш да разчиташ само на чужда опека .
Anjey, да изневериш на себе си, да пренебрегнеш същността си е по- вредно . Някои жени запазвайки комфорта в брака си, в името на деца, обществено мнение, зависимост и т.н се самоунищожават в компромиси.
Не можеш да вдъхнеш надежда, живец,
любов на отчаян, депресиран, деморивиран, ако той не го желае. Подбора на близкия кръг е важен . Но основно развиваш личността си.
Не можеш да разчиташ само на чужда опека .
Anjey, да изневериш на себе си, да пренебрегнеш същността си е по- вредно . Някои жени запазвайки комфорта в брака си, в името на деца, обществено мнение, зависимост и т.н се самоунищожават в компромиси.
Не са ми изневерявали или поне не знам, та едва ли ще ми е меродавно мнението. Но си мисля, че за мен не би било проблем, ако е само еднократен физически акт и то след дълга раздяла. Каквото и да си говорим, хората имат нужда от секс /макар доста от жените да не си го признават/. Много по би ме наранило, ако спи само с мен, но емоционално предпочита да общува с други.
Може би там е разковничето: че повечето хора търсят чувството за сигурност извън себе си... По този начин със сигурност ставаш зависим от други(я).
Това е вярно. Принципно обаче става така, че споделяйки живота си с някого, човек разчита, че с партньор до себе си, има и някаква сигурност и подкрепа, за добри и лоши дни. Когато си сам, оправяш се сам, няма как. Когато най-близкия ти човек реши, че си някъде в дъното на приоритети му, не те уважава, не те зачита, за обич да не говорим, реално пак се оправяш сам, само дето товарът от т.нар. партньор ти е напълно излишен.
Не знам да са ми изневерявали, но веднъж сънувах, та преживях емоцията. Научих някак и веднага поисках обяснение с презумпцията, че ще го притесня, но той откровено си каза, че нищо не е имало, но е влюбен в другата. Беше убийствено преживяване, защото винаги съм била убедена в чувствата му към мен. Плаках насън и наяве, цял ден не можах да изляза от филма. Та тогава си дадох сметка, че изневярата за мен не е физическото съприкосновение, а емоционалното. Еднократен акт, при дълга раздяла, си мисля, че мога да приема и да продължим заедно. Или поне ще опитам...
Боли, защото си съвестен, не си повърхностен, да махнеш лесно с ръка. Боли, защото си се сблъскал с най-гадната лъжа.Още ти е унизително, задето са ти забили ножа в гърба.Трябва време, но най-вече, нещо да те разсейва от мисли за станалото. Задай си въпроса "тя измъчва ли се като мен?" и знаеш, че отговорът е НЕ. Затова и ти не трябва да се измъчваш. За какво го правиш, за жена-предател? Гледай напред, млад си.Аз на 40+ бях изоставена като ненужна вещ с двете деца, а ти имаш всички възможности да си наредиш живота.Давай смело, мам*ка им на предателите.
Боли, защото си съвестен, не си повърхностен, да махнеш лесно с ръка. Боли, защото си се сблъскал с най-гадната лъжа.Още ти е унизително, задето са ти забили ножа в гърба.Трябва време, но най-вече, нещо да те разсейва от мисли за станалото. Задай си въпроса "тя измъчва ли се като мен?" и знаеш, че отговорът е НЕ. Затова и ти не трябва да се измъчваш. За какво го правиш, за жена-предател? Гледай напред, млад си.Аз на 40+ бях изоставена като ненужна вещ с двете деца, а ти имаш всички възможности да си наредиш живота.Давай смело, мам*ка им на предателите.
Я се стегни, от любов не се умира. Не дълбай, защото в момента това правиш чоплиш раната. Дъщеря ти е голяма и не изисква чак такива грижи. Намери поводи да излизаш навън, времето е хубаво. Намери познати, с които да излизаш, спри да се държиш като жалееща баба. Живота още не е свършил, има причини да живееш, продължи напред.
pepsito37, изхвърли тия АД, хич не ти трябват. И на мен първата ми мисъл, като те прочетох беше:" абе, човек, я се стегни, мъж си, да му се не види!". Не може да нямаш приятели, познати, търси си работа, занимания, хобита.....нещо да ти запълва времето и вместо "Нямам сили да продължа.Просто нямам...Толкова боли.", си кажи, абе аз луд ли съм, ще легна сега да мра, животът продължава. И на теб ще напиша:"Всяко зло за добро!", мъдрост народна е и е вярна. Понеже се сещам за жена, превъзмогнала къде по-тежки и сериозни обстоятелства в живота си и продължила да живее, та ти сега заради, някаква, дето не те оценява. Ами за какво ти е такава? Да ти бърка каши в живота? Направо си се отървал и вземи го оцени, както казват разведени "по-добре сам, отколкото зле придружен". Ами точно така си е!