Изневярата - въпроси към простилите и дали втори шанс

Запазихме проблемите за себе си, тоест само аз и той знаехме. Нямаше допълнително вмешателство в отношенията ни.

Да простиш е лесната част, след това е трудното - как постоянно да не се връщаш към случилото се. Мина една седмица от както разбрах. Отново днес бях на части от секундата да прекратя всичко. И после знам,че много го обичам, знам, че искаме да поправим случилото се, знам ,че искам да вярвам отново.Чувствам се спокойно за определено време, казвам си сгрешил е - един час с някоя си без чувства, без каквото и да е, той иска мен. В следващата минута - добре бе, тоя човек няма ли глава на раменете, не му ли минава през акъла какво ще причини на човека,който твърди,че обича. Можеш ли да обичаш истински и все пак да продадеш човека до себе си за единия час секс? И отново- той повече няма да го направи, видя какво ми причини, видя как всичко рухва пред очите му. На следващата минута- ами ако този втори шанс му се стори като отворена врата, че всеки път ще му минава номера? На 23г. съм, той на 27. Заедно сме от около 2 и половина. Старая се да мисля разумно, да не превръщам огорчението си в омраза и гняв,който вечно да тая в себе си и да насочвам към другите. Иска ми се да вярам,че хората се учат от грешките си, надявам се в случая обаче да не се окаже накрая вместо той да се поучи от своята, аз да се поуча да не давам 2-ри шансове. Нямам с кого да разговарям.Отворена съм да чуя думите и мненията ви, споделеният ви опит. Благодаря ви за което!

Когато има прощаващи, ще има и изневеряващи. Прощавайте!

Мои прители се обичат безкрайно. Изневерявали са си и двамата в различни периоди на връзката, но не от луда любов, а просто така.
Заедно са от много години. И през ум не им минава за раздяла. Щастливи са и много се подкрепят.

Аз не простих. И не знам дали бих простила.

Да те продаде за единия секс?
Тебе ти трябва някой също толкоз обсебващ, даже повече, та да вземеш да разбереш колко досадно звучиш. Хем му прощаваш, хем ръчкаш и мрънкаш.

Не мисля, че beau102 точно "мрънка" По-скоро е в емоционална буря след тази случка и се опитва да си върне вътрешния баланс. Въпросът е дали ще може да го постигне, докато очаква това да се случи вследствие на външни фактори (той да се държи еди-как-си).

Ако си мнителна (сега още повече) през повечето време (Сега с кого ли е? Ами ако чука друга?), ще търсиш потвърждение в знаци от поведението му, които в повечето случаи ще бъдат плод на твоето въображение. Тази мнителност обаче е изнервяща за другата страна. В началото (поради все още свежото чувство за вина у него) ще го преглъща. Но след време, когато чувството за вина избледнее, ще започне да роптае срещу тази мнителност. Докато в някакъв момент не се стигне до "Ми тя като ме ревнува без причина и ме товари ежедневно с нея, поне да ѝ дам истински повод да ревнува"...

Какво ще стане, ако седнете и открито си поговорите за естеството на вашата връзка? За това какви нужди има той, какви ти. Къде се припокриват и къде се разминават. Може ли това да бъде удачна първа крачка?

Да, и аз смятам,че е емоционална буря.Изговорихме всичко първите 2,3 дни. След този момент не съм казала и дума по темата. Наясно съм,че това няма да ни помогне изобщо - постоянното ровене отново и отново.Просто споделих мислите си,които тая за себе си.
Говорихме. И двамата искаме връзката ни да продължи. Каза,че дистанцията е била единствената причина за случилото се. Факт е,че други проблеми никога сме нямали . Комуникацията ни винаги е била страхотна, сексуалният ни живот, подкрепата. Просто не искам ума ми да замъглява всичко хубаво до момента, а мислите ми към момента не мога да ги овладея.

Въпросът е, че мъжко-дамските отношения преминават неминуемо през пикове и спадове в интензитета, т.е. вероятността в някакъв момент отново да се окажете повече или по-малко дистанцирани, не е малка. Тогава какво? Те ще се отровиш от притеснения, защото ще си пресъздаваш случилото се наскоро (понеже ще бъдете в подобни или същите условия)?

Според мен единият въпрос е ще можеш ли да му имаш доверие от тук нататък (което писах и в предишното си мнение), особено ако по някаква прчина се наложи отново да не сте заедно известно време. Другият въпрос е дали наистина той няма да си помисли, че щом си простила веднъж, ще мине номера и втори път, точно това за което и ти се колебаеш. Аз мисля, че би ми било неприятно да ме докосва човек, който знам че зад гърба ми го е правил с друга, но решението е твое. Просто аз съм тип, който прощава много малко неща. От една страна разбирам, че изневярата може да е единствено удовлетворяване на физическа нужда, от друга страна мисля, че не бих могла да го простя. И да ми се иска, няма да мога. Дано каквото и решение да вземеш, да се окаже правилното.

Истинската прошка идва след време и никога, веднага. Аз го напуснах и две години се борих с демоните в себе си. Осъзнах грешките на двама ни и приех случилото се. Вече съм простила и продължавам напред. Не съжалявам за постъпката си. Уважаваме се и се стараем да даваме всичко на 100% за децата.

Beau, относно твоя по-преден пост с въпросите зкоито си задаваш :
Както не е зависело от теб дали ще ти изневери, така и не зависи от прошката ти дали ще повтори.
Разбери, че неговата изневяра е извън твоят контрол и изобщо извън теб.

Има резон във въпросите ти и няма да намериш отговор извън женската си интуиция. Аз лично бих се доверила изцяло на нея(е, след като му почерня живота), явно и при теб е доста силна.

Просто дай си време да се успокоиш, изолирай шума в главата си от бури и въпроси и се обърни към природата си.

Аз мисля че знам какво ще ти каже тя.

Не мисля, че на 23 трябва да си задаваш такива въпроси за човек, с когото ате гаджета от 2г. Смятам, че са подходящи за дългогодишни двойки с деца, преминали през доста проблеми. Вие не сте такава двойка и определено виждам мъжете, които кръшкат на младото си гадже, без да са ги затиснали битовизми и детски болести, като к**вари.
Не си струва, щом нещата се пропукват още на този етап. Само на 23 си, трябва да си луда, за да търпиш да ти слагат рога в конкретната ситуация.

Точно.
Щом сега ти изневери като сте още пресни само на три години, познай после как ще е.... Като влезеш в болница за задържане например... Мъжете НЕ се променят, поне не към добро хаха, колкото и да се заблуждаваме и да си мечтаем.
А прошката какво точно значи... да плеснем с ръце и да се прегърнем, айде няма нужда....  Никаква прошка.  Живей си с него ако ти е удобно и-или изгодно, колкото толкова, усмихвай се, не се ядосвай, няма смисъл вече и да не ти пука. Като ти писне ставаш и заминаваш, животът продължава.
Щом нещо е счупено, колкото и да го лепиш, боядисваш и парфюмираш все ще е счупено.

На мен са ми изневерявали много когато бях малка, малка, малка...19, 20, 22г...макар да ме болеше от този факт, аз го приемах защото знаех, че е нормално...тъй като не им давах секс, не им давах защото бях девствена и чаках определен човек да се прибере от чужбина, обичах го и исках само него. След като бях с него...връзките ми след него, не са ми изневерявали ( поне не знам официално ) но са си тръгвали от мен зареди друга. Така, аз втори шанс не съм давала на никой...обаче попаднах в тази ситуация от страната на изневеряващият, защо? Защото винаги исках приключения, макар да имах човек до мен, него все го нямаше, работеше, изкарваше прехраната, а аз седя сама. Лигава работа какво да кажа, сега ме е срам от това какво съм направила, е изневерих психически и душевно, физически не съм. Но каквото и да си говорим, си е изневяра. Човека до мен, разбра, разделихме се и двамата плакахме на раздяла. След това ми прости, след това, отново се разделихме, защото имаше голямо разстояние между нас, виждахме се рядко и аз продължих напред, като си мислих, че ще успея да го забравя, като го заменя,...уви..не се получи и когато бях с друг, дори плаках по време на секс, неловка ситуация. Плаках защото исках друг от които си тръгнах. След няколко месеца скъсах с този човек защото не мога да бъда с някой и да обичам друг. След това се прибрах и той отново ми прости, макар да беше спал с друга докато бях обвързана за да ми отмъсти, от яд...разбирам го. След това отново се събрахме...макар от разстояние, търпях защото ми стигаше да го виждам и рядко но само да го виждам, макар и веднъж в месеца. Разбира се това продължи 5 месеца... защото се скарахме, тъй като направи няколко глупости които ме нараниха и аз отново скъсах с него зареди нанесените психически и емоционални последици. След това отново тръгнах с друг, с които все още не съм правила секс...не съм готова, като си мислих, че този път ще успея да продължа напред, е уви и този път, не се получава, не ми излиза от главата. И те така... 4 години и на въпроса, дали може да се прощава, ами уви...когато обичаш някой прощаваш ли и прощаваш. Аз имам голяма гордост, зареди Лъва ми в Луна и Асцендент и никога не се бях връщала при някой, нито съм давала втори шанс но съдбата ти показва, че такива неща може да даваш само на един човек в живота си, само един може да се връща, да те наранява, да прави грешки но знаеш ли кога си заслужава да простиш изневяра? Когато човека е осъзнал грешката си наистина и се разкайва за болката която ти е причинил, ако ли не... не цени какво е имал.

Защо мъжете нямат промяна?Аз например страдам от изневяра на жена.Преди малко дори майка и (забележете тя дори няма смелостта)да ми каже,че аз съм я подтикнал към това...!!!!Тя ми казва,че съм писал с момиче.Да така е,писах с приятелка и снимах мусаката която съм сготвил.Аз като хванах чат на любимата си която изпратила снимка пи цици на мъж...Аз понеже простих първия път и затова ми сложиха рога още 3 пъти...А да Ви кажа несъм някой мухльо,напротив.