Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори

Анкета

Какво да е заглавието на новата тема?

Опции:

# 45
  • София
  • Мнения: 2 482
Това усещане го придобих чак след като се роди детето...и то около седмица след като се роди. Сега е същото, изобщо не се трогвам, ритнало не ритнало...някак си в момента все още имам само едно дете на което давам всичката любов. Предполагам нещата ще се променят след раждането.

# 46
  • Мнения: 535
То нали да не омаловажам на хората емоциите, но имам прителки, които като ми кажат: "Само като го видях и вече знаех, че никога няма да го объркам с друго бебе и тн, и тн." Нещо малко ми се вижда чак нереално.
Еми, при мен не беше така. По-скоро ми беше любопитно в началото да го видя. Толкова време го усещаш, за не си го виждала все пак. И добре, че на комшийката по стая й беше супер космато бебето, та знаех, че моето е другото. Иначе първите 2-3 пъти като съм го виждала ми беше доста неопределена физиономията му. И мисля, че развих някакви вече по-изразени майчини чувства с времето и с грижите, които полагах за него. И така до днешния момент, в който, ако ми кажеш нещо за детето ще ти извадя окото.
 Съветвам те да не се фокусираш върху липсата на силно изразени емоции към момента. При всеки е различно, може да лудост да се докараш, ако вземеш да разсъждаваш как еди си коя си говорела за нейното бебе, а ти на. Просто на някои хора им трябва време. Нито съм ревала като съм го видяла, нито нищо. Но то и аз съм си малко такава, де. Например на мой близък му се роди бебе на скоро, ми той, че е мъж направо се разплака като го видя бебето. Аз темерут явно, нищо.
Също така аз не си позволявах някак си да развивам чувства преди да видя , че раждането е минало ОК и , че бебето е ОК. Един вид предпазен механизъм на мозъка. То не, че можеш наистина да се предпазиш, ама.... така съм си мислела тогава (доста наивничко). Сега към това бебе мога да кажа, че съм по-майчински настроена, но вече имам представа какво представлява едно дете, как ти променя живота, какво ти дава и тн.
Друго си е да дойде да ти каже: Мамо, може ли да се пригушна при теб. Една целуфффчица. Ооо, и аз те обича, мама.

Aз Мариана Венелинова, както колежката й Цеца Влаева, не ги харесвам като дерматолози, някак прегледите ми при нея минаваха набързо, припряно. Изписваше ми конвенционалните кремчета и шампоанчета, като всяка друга дерматоложка. Изследвания доста пусках и пак нищо и половина. Като цяло читавите дерматолози със свещ да ги търсиш... В момента посещавам Албена Ангелова в 29то ДКЦ в Гоце Делчев, към момента по отношение на проблемите ми е доста адекватна, преценяваща, и съм се спряла на нея, а не е като да не съм ходила при безброй много... (аз имам хронични кожни проблеми и при мен се налагат постоянни наблюдения, терапии и прочие). Не препоръчвам Демерджиева в Токуда, нито пък Денчева (пак там). Не препоръчвам и дерматолога в Студентска поликлиника, който много хвалят - Борисов.

Имам аз въпрос към бъдещите мами на второ, трето и т.н. бебче - кога почувствахте с първото някакъв инстикт, нещо към бебето като чувства, привързаност, любов...? Аз някак още не чувствам нищо, или по-скоро чувствам някаква странна смесица от емоции, но не бих определила нито една от тези емоции като майчина любов така, както си я представям в главата си. Да, много съм загрижена и притеснена, дали всичко е наред, дали е добре, дали се чувства добре, дали, дали, дали... но онова розово пърхащо чувство, което виждам в мои приятелки към техните бебета при мен го няма. После ли се появява? Ако не беше корема и тревогите, сигурно нямаше да забелязвам, че съм бременна и щях както обикновено да си се вълнувам от други неща. Дори се усещам на моменти, че забравям, че ми предстой такова огромно събитие и после се усещам съвсем случайно. Нещо не ми е в ред?

# 47
  • София
  • Мнения: 2 482
Аз съм толкова застреляна,че и аз в началото бях научила номера на креватчето, че да не го объркам детето (те ни ги сваляха всички на куп в коридора и ние трябваше да си ги познаем).

# 48
  • Мнения: 482
the doors, аз пък съм много чувствителен човек и бързо ме обгръщат емоциите. Вълнувам се много от сега, още повече че вече всеки ден купуваме по нещо мъничко от бебешкия списък. Не мога да определя обаче дали изпитвам майчински чувства или не. Определено се тревожа и всеки ден мисля дали ще избутам до термин и дали всичко ще е наред. Опитвам се да комуникирам с коремчето и ми е любопитно.

# 49
  • Мнения: 151
И аз чак известно време след раждането започнах да развивам чувства Flushed имам предвид може бе чак месец... Не знам точно - като родих и ми я дадоха/сложиха на корема бащата развълнуван подскачаше (може и да е ревал, незнам) ,а аз само казах "супер, отървах секциото" Stuck Out Tongue Winking Eye
В началото даже не ми беше особено красиво - едно такова подпухнало, синкаво, после жълтеникаво , чак към 5тия ден започнах да си го харесвам. Но пък и който ми каже, че новородените са красиви... Ами ще ме извинява, ама не е така...
После безсънието, грижите, възстановяване от раждането, кърмене и всичките притеснения - някакси нямаш много време за анализиране на чувства. Естествено, вече си е твоето "гарже" и става най-прекрасното и съвършено Heart Eyes
Обичаш си го и би убила за него... но най-дълбоките трепети в душата, когато всичко ти се преобръща и света изчезва е когато направи първите си крачки към мен или ми каза "обичам те, мамо" (чак и сега се разчувствам и просълзявам докато го пиша)....

# 50
  • Мнения: 56
Здравейте! Споко носът ми е запушен вече 3ти месец и май и аз си подхърквам  като дъскорезница, мм не се мести(още),  но с детето много ми се подиграват. Имам ужасни болки в кръста (или по скоро при опашката незнам как да обясня точно), та тези болки тръгват к по двата крака и ставането от дивана/леглото е страшно предизвикателство особено ако ми се пишка. Някоя от Вас има ли подобни неволи?

# 51
  • София
  • Мнения: 526
Потвърждавам казаното от момичетата преди мен. Когато ми я даваха в стаята, снимам я и пращам на баща й 200 снимки. А той “тя е съвършена” 🤨 Поглеждам го, ми то маймунче-малко, жълто, никакво. Викам си явно аз не съм добра майка. Но когато се прибрахме и започнахме да се кърмим-ето тогава е моят момент, в който знаех, че това е човекът, който ще обичам най-много на света. Сега даже в началото се притеснявах дали ще гледам със същата любов в сърцето и второто си дете. Но всички с две деца твърдят, че нямало разлика.

# 52
  • София
  • Мнения: 2 482
И аз от това се опасявах. Как ще обичам някой толкова много, колкото първото човече. Но до сега всеки казва, че тя тая любов не се дели, просто го обичаш точно толкова и се случва от самосебе си.

# 53
  • София
  • Мнения: 3 936
И двете заемат еднакмо място в сърцето. Аз също не припадам по "красотата"  на новореденото. Даже с щерката се бях уплашила, викам си край, как може да изглежда толкова зле. Имаше много изкривена горна устна. Сбръчкана кожа, подпухнало лице. Иначе си ги разпознавах, ако виждах добре физиономията, но с тия шапчици в Токуда в аквариума, бая си ги търсех да ги намеря 😀.
Със сина вече знаех какво ме очаква като гледка.

# 54
  • Мнения: 535
Ох, да, никак не са хубави първите дни, да не кажа и първият месец. Аз като го видях за сефте и си викам: За това ли беше всичко? Хем, знаех, че се раждат грозни. Явно съм гледала много филми.
После с майка ми като гледахме стари негови снимки, майка вика: А ние си мислехме, че е хубав.
Реално моят чак към 4-5 месец стана хубав.

# 55
  • София
  • Мнения: 2 482
Вчера видях снимката на паспорта му. Беше на три месеца...ми аз избухнах в, смях...Simple Smile

# 56
  • Лондон
  • Мнения: 806
И моите майчински чувства и привързаност дойдоха месец,че и повече след раждането.Явно и аз съм темерут.Като се роди,мн се зарадвах,гушнах го,таткото плаче,а аз се смея.Майчинските чувства идват с грижата и отдадеността,според мен.

# 57
  • Мнения: 905
Да ви се оплача, парче от една стара пломба на 6ти зъб ми се отчупи 😕. Има малка дупка, долу се вижда подложката.
Другата седмица съм на зъболекар. Не ме боли, но ме е шубе от машинките о евентуална болка.
Кумата ми е зъболекарка, вярвам,че ще се погрижи за мен, но пусти страх 😑.
Иначе не знаех,че 31ва седмица се води 8ми месец вече, което не обнадежди, другата събота ще съм 31+1.

# 58
  • София
  • Мнения: 2 482
Да ви се оплача, парче от една стара пломба на 6ти зъб ми се отчупи 😕. Има малка дупка, долу се вижда подложката.
Другата седмица съм на зъболекар. Не ме боли, но ме е шубе от машинките о евентуална болка.
Кумата ми е зъболекарка, вярвам,че ще се погрижи за мен, но пусти страх 😑.
Иначе не знаех,че 31ва седмица се води 8ми месец вече, което не обнадежди, другата събота ще съм 31+1.
Поискай да ти сложи упойка, защо да се мъчиш. Аз без упойка не сядам. Не е проблем и по време на бременност, има си специални без адреналин, нямаш грижи.

# 59
  • Мнения: 131
Благодаря за новата тема.
Днес бяхн на ФМ, всичко е наред. Измериха бебето 30+2 1350гр. И ми се стори малко, ама видях, че е в границата. Предния път при АГ-то излезе с една седмица напред, сега излезе точно по термин(+1 ден, по забременяване не по цикъл), което потвърждава, че тези измервания са си малко имагинерни.
Иначе и аз съм с първа бременност, опитвам се да свиквам с идеята, че ще бъда нечия майка. Мило ми е и изпитвам топли чувства (в началото не беше така, след 4ти месец сякаш осъзнах какво става наистина, след като го почувствах, че наистина е там), само че и според мен истинските майчински чувства идват с отглеждането на детето.

Общи условия

Активация на акаунт