СЕПТЕМВРИйски мами 2019 - Тема 2

От хормоните е. Мен ме боли честичко, парацетамол не ми помага, но като пия кафе е по-добре положението (странно, защото не ми е ниско кръвното). Бях го спряла (кафето), защото започна да ми се гади от него, но пък без него това хлавоболие е по-зле, така че пия с отвращение и толкова:)

Момочета до кога смятате да пиете фолиевата киселина, по спомен от първата бременност се пиеше до края на 3 месец?

На мен Илиев в Токуда ми каза да я пия през цялата бременност. Иначе и аз съм чувала, че до 3ти месец се пие заради развитието на невралната тръба. Комбинирани витамини каза също, че нямало нужда, а аз исках да започна да пия някакви за бременни.

На мен за фолиевата АГ ми каза да си я пия до края.Не си спомням първия пътшдо кога я пих.

Здравей!
Моя приятелка е пиела, докато роди. Аз пия Фемибион. Има #1 - до 3я месец и #2 - от 3я месец до раждането и дори по време на кърменето.
Онзи ден си купих #2. Във вторник ще ходя на преглед и ще питам АГ до кога да ги пия.
Чудя се и дуфастон, до кога да е. Искам вече да го спирам. Някой пиел / пие ли го?

Чудя се и дуфастон, до кога да е. Искам вече да го спирам. Някой пиел / пие ли го?
[/quote]
Аз пия утрогестан, което също е прогестерон. Исках и аз да го спра, но АГ каза, че ще го пия до 18-20г.с.
А за дуфастон съм чувала от приятелки, че не е хубаво да се приема след 3.месец. ( Не знам дали това е истина)

На мен ми казаха до 12-та седмица да слагам Кринон, което също е прогестерон. В повечето случаи се спира към 12-13 седмица, освен ако няма индикации за продължаването му.

Благодаря ви, момичета!
Чета и някои доста лоши коментари. От днес съм в 14г.с. и мисля да мина по 1 на ден и във вторник ще питам АГ вече да го спирам. Не ми се рискува нито да го спра на своя глава и да имам проблем, нито да продължа с 2х1 и след това бебо да има проблем...

Моя доктор каза за Дуфастон, след около месец прием да го спра, ако всичко е наред. Бях първата седмица 3х1 на ден, следващата седмица 2х1 и 1х1 докато свършат. Спрях ги преди 5-6 дни. Междувременно спрях хапчетата само с Фолиева киселина и ги смених с комбинирани пак с ФК. + около 10/15 различни витамини за около 2 седмици още. На 21-ви съм на преглед отново и тогава ще се разбере дали да продъжавам тези или други хапчета.

Момичета, сигурно повечето от Вас работите и искам да попитам как се справяте със стреса на работа, и с проблемни колеги на-вече? Моите хормони скачат супер много в момента и всяка емоция я изживявам доста по-силно от предишния месец (по принцип съм също доста емоционална) и ми е малко трудно да реагирам директно..
Ако може да споделите някои от Вашите методи, ще се радвам много!

Момичета, искам да попитам някоя от Вас имала ли е лоши резултати от микробиология?

Включвам се и аз с термин 25.09 😊 втора бременност, на 01.03 синът ми стана па 1 годинка

Да, аз!
Излезе, че имам кандидоза.... без никакви симптоми, което е супер странно. Изписаха ми гиназол 1 апликатор! Надявам се да помогне.

Аз имам същите проблеми в офиса! Даже преди 10тина дни си изпуснах леко насъбраното напрежение и тогава осъзнах, че няма никакъв смисъл да обръщам внимание и да се ядосвам. Колегите ми са повечето момчета, които всекидневно искат да са звезди на работното място - половината дори гаджета си нямат, а за деца да не говорим. Осъзнах, че дори и когато разберат, че съм бременна, никой от тях няма да ми влезе в положението затова съм решила да спра да обръщам внимание на интригите и да си върша работата, както и до преди да забременея. Не е лесно, особено когато всеки ден е краен срок за нещо, но сега не е момента да се ядосвам за глупости. След време ще съжалявам, ако продължа да отдавам значение на такива проблеми. А и трябва да сме спокойни, щастливи и усмихнати, за да е такова и бебето

При мен направо ми липсвали лактобацили и от там направо бактериална вагиноза, ужас! Сега слагам свещички Арилин рапид и пия Астарте да си набавя лактобацилите и на свещичките пише, че не се препоръчва за бременни особенно през първия триместър и за това ми е притеснено !

Относно темата за работата - моите колеги също нямат деца, но са много свестни и много се разбираме с тях. Обаче първата бременност много се дразнех на мениджърите и взиманите от тях решения относно проектите. Знаех, че се правят много грешки и се изнервях много, особено когато ме караха да правя нещо, което знам, че след няколко месеца, като разберат, че са грешили, няма да се ползва и ще се наложи да се прави наново всичко или когато трябваше да отделям допълнително време и усилия, за да компенсирам грешките им. Изобщо - ядосвах се много, даже се карах с тях и ефект нямаше.
След две застъпени майчинства се върнах на работа толкова спокойна, че чак и аз и колегите ми сме много учудени от промяната. Върша каквото ми кажат, без да споря с никого. Изобщо не ми пука дали решенията им са грешни и дали нещо ще се провали там. Не стоя до сумати часа както преди, защото сега си имам деца за взимане от детска градина. Когато се прибера, забравям моментално проблемите на работа и се потапям в домашната лудница.
И този път изобщо не се ядосвам за нищо, а това, което ме вълнува най-много е кога ще си взема отпуската, натрупана през предишните майчинства, защото има доста работа, а по закон трябва да я взема до края на тази година (или по-точно до август)
Майчинството много ме промени. Научи ме на самодисциплина, самоконтрол и да действам много бързо, защото когато имаш едно новородено и едно „бебе”, което тъкмо уверено се е научило да щъка навсякъде и има достъп до всичко (дори до неща, които съм качила някъде нависоко) лудницата е пълна, а времето е толкова стриктно разпределено, че няма и минутка за губене. Преди отделях много от свободното си време за работа и според мен съм жертвала напразно това безценно време. Колкото и да се стараех и да давах всичко от себе си, сякаш бях недооценена и на никой не му пукаше за тази саможертва. Когато се върнах след дългото майчинство, работата ми доставяше голямо удоволствие, но никога не жертвах нищо за нея. Понеже работя в международна фирма, има часова разлика и ако трябва да остана до късно, съм го правила изключително рядко. През другото време казвам просто, че не мога и си тръгвам. И забелязах, че когато не жертвам нищо за работата, получих много по-голямо уважение от преди. Вместо аз да се съобразявам, започнаха да се съобразяват с мен. Държа да се чувствам добре и съм им казвала, че семейството е на първо място за мен. И се получи така, че колкото повече уважавам себе си, толкова повече и другите ме уважават.

Леле как се отнесох. Извинявам се ако съм ви досадила.
И да ви кажа да не обръщате внимание на дразнещите фактори в работата, при мен лично не се получи първия път, колкото и да ми го казваха моите приятели и семейството ми. Това според мен зависи или от характера, или се постига в определен момент в живота