Мащехите-защо ги мразехте и как свикнахте

Не съм имала мащеха , та не мога да дам мнение.
Но пък от година живея с мъж, който има две големи деца .Аз също имам две .За сега отношенията ни са нормални ,но темата би ми била доста полезна и интересна .Бих се включила с адекватно мнение , стига да имам такова .За сега само ще следя.

Хм, не винаги са нещастни децата при развод. Но и тези неща понякога зависят от децата и родителите, и новите им партньори. Нашите се разведоха още когато бях бебе, знаех, че са разведени и въпреки това се виждах с баща ми преди години. Но и след това спряхме да се виждаме, не знам защо, след това майка ми си намери приятел и никога не съм се чувствала неудобно при тях, нито съм ревнувала, нито настройвала или каквото и да е. Не съм страдала за баща си, че не се виждаме. Та така, все пак тези неща зависят от някои неща.

ММ така ме беше наплашил, че неговите деца никога няма да ме приемат, че даже не търсех и контакт с тях. Не съм ги отбягвала, но в никакъв случай не съм се домогвала до тях. Те бяха при баба си, понякога излизахме с тях, но дотам. Накрая те потърсиха контакт с мен. После стана така, че наистина всички заедно се борихме за едната от тях. След това бях приета на 100%. Но не стана лесно, минаха години. Трябва ти търпение и колкото и грубо да звучи - доза безразличие.

Когато нашите се разведоха и аз бях голяма-на 18г.
Чувствах се все едно баща ми ни е изоставил.
Запознах се с мащехата ми-тя по-млада от майка ми,много красива и бременна на всичкото отгоре.Баща ми я зяпнал влюбено,вървят хванати за ръка,аз се тътря след тях и гледам лошо.Затрупваха ме с подаръци,но аз се чувствах  излишна.

Мащеха не беше ли, когато няма майка? Когато втората или поредната жена на мъжа се спряга за мащеха в главата си, нищо чудно децата да не я долюбват.

Моят баща ни заряза с майка ми, хвана си 10 години по-млада жена, НЕ ме покани дори на сватбата, въпреки че беше голяма и пищна,повече от 10 години почти нямахме контакт, дори да съм го търсила при проблем. За пари или грижи пък съвсем.Дори когато се виждаме, гледаше с обожание жена си, не се вълнува от никой друг, най-малкото от мен. Ми по моята логика първо трябва да имам здрава връзка с бащата и после с партньора му. А такава нямаше.
Днес той е изоставен от тази жена, самотен и пак не му хрумва да търси контакт с мен. Ми...уви и аз съм живяла живота си без негово участие и подкрепа, не ме вълнува отдавна любовният му живот.
Разбира се, ако питаш него, проблеми не е имало

Аз съм в положението на мащеха/ партньора ми е разведен с 2-за на 19 и 22, но аз поддържам връзка с тях от12 и15г./ , в началото направих грешката да се опитам едва ли не да ме харесват постоянно,  осигурявах забавления , допълнителни джобни и т.н , но много скоро се усетих , че децата поддържаха една доста голяма дистанция с мен . Та в този смисъл смених драстично подходът: не се натрапвам,  когато решат да ме потърсят за помощ или забавление могат да разчитат на мен , но и двете страни трябва да се съобразяваме едни с други.  Това за мен и за тези деца се оказа правилният подход, дано съм ти полезна . Успех !

Моята “втора майка” не си ме харесва от самото начало на връзката им с баща ми. Ходех у тях, за да се виждам с него и със сестричките ми. Тя постоянно се врътваше и си отиваше в нейната стая. Разбрах, че просто не ме иска, не направи абсолютно никакви усилия да има някаква комуникация между нас, държи се изключително студено спрямо мен от началото. След няколко години, спрях да ходя у тях и да тормозя себе си, защото това нещо ми дойде много по-тежко от развода на нашите. С баща ми съм в перфектни отношения, виждам децата от сегашната му съпруга често, обичам ги, а и те мен. Точно те са нещото, за което ще съм й благодарна цял живот- две същества, които обичам много, за които бих направила всичко. Също съм й благодарна, че не ги настройва срещу мен. И до тук, нямаме контакти, срещи, вечери, женски неща и тн. Аз не правя повече опити, а тя никога не е. Бих я приела, ако имаше желание и от отсрещната страна, но не видях такова и се отдръпнах. Важно ми е родителите ми да са щастливи.
С втория ми баща обаче се разбирам повече от добре и от първия ден ме прие като негово дете, нито той дели мен от неговите деца, както и майка ми не дели тях от мен.
Така че си е до човек, характер, енергия и тн..

Тук се крие отговора, кой знае колко ги е сменил, колко са били сериозни и т.н., нормално е момичето да е с резерви и да не желае да се сприятелява с всяка следваща. Явно е взело да й писва. Нищо чудно да е пренебрегвал децата заради множеството си жени и т.н. Някои неща са ти казани по-нагоре.

Не съм чела отговорите на другите. Моят личен опит е, че просто не си нейната майка. Когато баща ми си намери нова приятелка, в момента, в който ѝ дадох шанс, беше моментът, в който разбрах, че ми е окей с нея. До преди това не исках да приема, че може някой да измести майка ми в живота на баща ми. При мен ситуацията е след смъртта на майка ми обаче. И честно да си кажа всяка щеше да ми е крива. В крайна сметка обаче опознах приятелката на баща ми и разбрах, че в някои отношения ми е повече майка, колкото и да не ми се ще да го казвам. Трябва ѝ време да осъзнае според мен, че щастието на баща ѝ е важно и не следва да го поставя преди нейното собствено.

Аз бях още по-голяма. Не ми харесваше идеята, че тази жена може да роди от баща ми. И съм доволна, че това така и не стана. А иначе - не одобрявах някои нейни недостатъци. Проблеми не сме имали, всичко е било културно.
Специално бих насочила вниманието към раждането - бащите до по-късно могат да станат родители. При вас има ли изгледи за ново бебе?

Здраавей,
Дете съм на разведени родители. Много страдах от този факт. Но сега вече и двамата починаха млади и осъзнавам, че по-важно е било да не ги харесвам.
Бях на 10, когато се запознах с мащехата ми. Това беше преди над 16 години вече.
Тя беше 10 години по млада от баща ми. Малко по късно им се роди братчето ми, което обичам много. Имам и доведена сестра, която е 6 години по малка, направо забравям, че не ми е кръвна сестра.
Какво да ти кажа за отношенията с мащехата ми, надали ще мога да ти помогна. На всеки живота е различен.
Ще ти кажа, че аз майка си имам , както имам и един баща ( ( Бог да я прости и двамата )
Никога не съм приемала мащехата ми за моя майка.
Доведената ми сестра наричаше баща ни ТАТКО и беше отгледана от 3-4 годишна от него. Баща ми даваше всичко за нея." (След години за съжаление се разделиха  баща ми и мащехата ми. Вече голяма го пита - тате как прие сестра ми? А той каза в началото не я обичах, приемах я заради обичта ми към мащехата ти, но с времето тя порасна пред очите ми, а аз се разделих с майка й - вече я обичам"
Когато беше погребението на баща ми. Тя плака от сърце и съм сигурна, че го е оценила също.
Разказвам ти една история на живота си, която не знам дали по помогна.
Мойте отношения през всичките години са били променливи към мащехата ми. Осъзнавам, че и на нея не и е било лесно. Няма да си крива душата, имаше моменти, в които аз съм допускала грешки, тя също. Към днешна дата се стремя да пазя добрия тон и поддържането на добри отношенения в името на брат ми най-вече.
Това, което мога да ти кажа :
 Бих искала да имаш предвид, че момичето е на 16 години, което е една доста трудна възраст.Също така не си първата приятелка на баща й. Може би не иска да се привързва към тебе. Бъди позитивна, покажи и, че наистина би се радвала да направиш баща й щастлив, също така, че няма да й го отнемеш. Не се прави на майка й..тя такава има. Покажи стабилност и най-вече предложи да бъдете приятелки. Стана прекалено лично, дълго мащабно, за което се извинявам. Но темата е прекалено голяма.
Пожелавам Ви успешен живот На лични мога да дам още съвети, ако се интересуваш....