Мащехите-защо ги мразехте и как свикнахте

  • 5 087
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 191
Не съм имала мащеха , та не мога да дам мнение.
Но пък от година живея с мъж, който има две големи деца .Аз също имам две .За сега отношенията ни са нормални ,но темата би ми била доста полезна и интересна .Бих се включила с адекватно мнение , стига да имам такова .За сега само ще следя.

# 16
  • Мнения: X
Децата винаги са нещастни при развод.Трябва много такт и от двамата родители, за да не се чувстват изоставени и самотни. И да не се натрапва новият партньор в никакъв случай.

Хм, не винаги са нещастни децата при развод. Но и тези неща понякога зависят от децата и родителите, и новите им партньори. Нашите се разведоха още когато бях бебе, знаех, че са разведени и въпреки това се виждах с баща ми преди години. Но и след това спряхме да се виждаме, не знам защо, след това майка ми си намери приятел и никога не съм се чувствала неудобно при тях, нито съм ревнувала, нито настройвала или каквото и да е. Не съм страдала за баща си, че не се виждаме. Та така, все пак тези неща зависят от някои неща.

# 17
  • Мнения: X
ММ така ме беше наплашил, че неговите деца никога няма да ме приемат, че даже не търсех и контакт с тях. Не съм ги отбягвала, но в никакъв случай не съм се домогвала до тях. Те бяха при баба си, понякога излизахме с тях, но дотам. Накрая те потърсиха контакт с мен. После стана така, че наистина всички заедно се борихме за едната от тях. След това бях приета на 100%. Но не стана лесно, минаха години. Трябва ти търпение и колкото и грубо да звучи - доза безразличие.

# 18
  • Мнения: X
Когато нашите се разведоха и аз бях голяма-на 18г.
Чувствах се все едно баща ми ни е изоставил.
Запознах се с мащехата ми-тя по-млада от майка ми,много красива и бременна на всичкото отгоре.Баща ми я зяпнал влюбено,вървят хванати за ръка,аз се тътря след тях и гледам лошо.Затрупваха ме с подаръци,но аз се чувствах  излишна.


# 19
  • Мнения: 8 013
Мащеха не беше ли, когато няма майка? Когато втората или поредната жена на мъжа се спряга за мащеха в главата си, нищо чудно децата да не я долюбват.

# 20
  • Мнения: 48 060
Моят баща ни заряза с майка ми, хвана си 10 години по-млада жена, НЕ ме покани дори на сватбата, въпреки че беше голяма и пищна,повече от 10 години почти нямахме контакт, дори да съм го търсила при проблем. За пари или грижи пък съвсем.Дори когато се виждаме, гледаше с обожание жена си, не се вълнува от никой друг, най-малкото от мен. Ми по моята логика първо трябва да имам здрава връзка с бащата и после с партньора му. А такава нямаше.
Днес той е изоставен от тази жена, самотен и пак не му хрумва да търси контакт с мен. Ми...уви и аз съм живяла живота си без негово участие и подкрепа, не ме вълнува отдавна любовният му живот.
Разбира се, ако питаш него, проблеми не е имало Simple Smile

# 21
  • Мнения: 131
Аз съм в положението на мащеха/ партньора ми е разведен с 2-за на 19 и 22, но аз поддържам връзка с тях от12 и15г./ , в началото направих грешката да се опитам едва ли не да ме харесват постоянно,  осигурявах забавления , допълнителни джобни и т.н , но много скоро се усетих , че децата поддържаха една доста голяма дистанция с мен . Та в този смисъл смених драстично подходът: не се натрапвам,  когато решат да ме потърсят за помощ или забавление могат да разчитат на мен , но и двете страни трябва да се съобразяваме едни с други.  Това за мен и за тези деца се оказа правилният подход, дано съм ти полезна . Успех !

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 153
Моята “втора майка” не си ме харесва от самото начало на връзката им с баща ми. Ходех у тях, за да се виждам с него и със сестричките ми. Тя постоянно се врътваше и си отиваше в нейната стая. Разбрах, че просто не ме иска, не направи абсолютно никакви усилия да има някаква комуникация между нас, държи се изключително студено спрямо мен от началото. След няколко години, спрях да ходя у тях и да тормозя себе си, защото това нещо ми дойде много по-тежко от развода на нашите. С баща ми съм в перфектни отношения, виждам децата от сегашната му съпруга често, обичам ги, а и те мен. Точно те са нещото, за което ще съм й благодарна цял живот- две същества, които обичам много, за които бих направила всичко. Също съм й благодарна, че не ги настройва срещу мен. И до тук, нямаме контакти, срещи, вечери, женски неща и тн. Аз не правя повече опити, а тя никога не е. Simple Smile Бих я приела, ако имаше желание и от отсрещната страна, но не видях такова и се отдръпнах. Важно ми е родителите ми да са щастливи.
С втория ми баща обаче се разбирам повече от добре и от първия ден ме прие като негово дете, нито той дели мен от неговите деца, както и майка ми не дели тях от мен. Simple Smile
Така че си е до човек, характер, енергия и тн..

# 23
  • Мнения: X
Здравейте, пускам темата, защото съм от другата страна на барикадата и се опитвам да разбера къде бъркам в "Тя просто мрази всяка приятелка на татко (баща и е имал сериозни връзки и преди мен), не и обръщай внимание, такава си е."
Тук се крие отговора, кой знае колко ги е сменил, колко са били сериозни и т.н., нормално е момичето да е с резерви и да не желае да се сприятелява с всяка следваща. Явно е взело да й писва. Нищо чудно да е пренебрегвал децата заради множеството си жени и т.н. Някои неща са ти казани по-нагоре.

Последна редакция: чт, 28 фев 2019, 14:31 от Анонимен

# 24
  • Мнения: 1 042
Не съм чела отговорите на другите. Моят личен опит е, че просто не си нейната майка. Simple Smile Когато баща ми си намери нова приятелка, в момента, в който ѝ дадох шанс, беше моментът, в който разбрах, че ми е окей с нея. До преди това не исках да приема, че може някой да измести майка ми в живота на баща ми. При мен ситуацията е след смъртта на майка ми обаче. И честно да си кажа всяка щеше да ми е крива. В крайна сметка обаче опознах приятелката на баща ми и разбрах, че в някои отношения ми е повече майка, колкото и да не ми се ще да го казвам. Трябва ѝ време да осъзнае според мен, че щастието на баща ѝ е важно и не следва да го поставя преди нейното собствено.

# 25
  • Мнения: 482
Аз бях още по-голяма. Не ми харесваше идеята, че тази жена може да роди от баща ми. И съм доволна, че това така и не стана. А иначе - не одобрявах някои нейни недостатъци. Проблеми не сме имали, всичко е било културно.
Специално бих насочила вниманието към раждането - бащите до по-късно могат да станат родители. При вас има ли изгледи за ново бебе?

# 26
  • Мнения: 217
Здраавей,
Дете съм на разведени родители. Много страдах от този факт. Но сега вече и двамата починаха млади и осъзнавам, че по-важно е било да не ги харесвам.
Бях на 10, когато се запознах с мащехата ми. Това беше преди над 16 години вече.
Тя беше 10 години по млада от баща ми. Малко по късно им се роди братчето ми, което обичам много. Имам и доведена сестра, която е 6 години по малка, направо забравям, че не ми е кръвна сестра.
Какво да ти кажа за отношенията с мащехата ми, надали ще мога да ти помогна. На всеки живота е различен.
Ще ти кажа, че аз майка си имам , както имам и един баща ( ( Бог да я прости и двамата )
Никога не съм приемала мащехата ми за моя майка.
Доведената ми сестра наричаше баща ни ТАТКО и беше отгледана от 3-4 годишна от него. Баща ми даваше всичко за нея." (След години за съжаление се разделиха  баща ми и мащехата ми. Вече голяма го пита - тате как прие сестра ми? А той каза в началото не я обичах, приемах я заради обичта ми към мащехата ти, но с времето тя порасна пред очите ми, а аз се разделих с майка й - вече я обичам"
Когато беше погребението на баща ми. Тя плака от сърце и съм сигурна, че го е оценила също.
Разказвам ти една история на живота си, която не знам дали по помогна.
Мойте отношения през всичките години са били променливи към мащехата ми. Осъзнавам, че и на нея не и е било лесно. Няма да си крива душата, имаше моменти, в които аз съм допускала грешки, тя също. Към днешна дата се стремя да пазя добрия тон и поддържането на добри отношенения в името на брат ми най-вече.
Това, което мога да ти кажа :
 Бих искала да имаш предвид, че момичето е на 16 години, което е една доста трудна възраст.Също така не си първата приятелка на баща й. Може би не иска да се привързва към тебе. Бъди позитивна, покажи и, че наистина би се радвала да направиш баща й щастлив, също така, че няма да й го отнемеш. Не се прави на майка й..тя такава има. Покажи стабилност и най-вече предложи да бъдете приятелки. Стана прекалено лично, дълго мащабно, за което се извинявам. Но темата е прекалено голяма.
Пожелавам Ви успешен живот Simple Smile На лични мога да дам още съвети, ако се интересуваш....

Общи условия

Активация на акаунт