Здравейте,
Дълго време се чудех дали да пусна тази тема, вече наистина съм в безисходица. Нека започна от там, че чакаме бебче и имам адски токсични хора в семейството, майка ми винаги ми е помагала и ми е най-близкия човек, докато баща ми цял живот ме е малтретирал психически и от както се преместих да живея в друг град се чуваме макс 3 пъти годишно, като 2 от тези пъти е ако се сети, че имам рожден или имен ден. От както бях малка, той винаги е имал проблеми с темперамента и винаги се е държал агресивно към майка ми и мен, като тя винаги е осъзнавала проблема, но той винаги по такъв начин я е манипулирал, че винаги го защитава без значение, че децата и страдат заради този човек. От както се изнесох от вкъщи положението започна да става още по сложно, майка ми го издържа почти изцяло и той вместо да и помага по някакъв начин, освен че я товари психически чрез болестна ревност (ходи с нея дори на работа), прави и проблеми за абсолютно всичко, дори когато майка ми влезне в болница той переодично я взима от болницата за да се прибира и да върши домакинската работа и после я връща в болницата. След това звъни на мен да ми се кара по телефона, че аз я натоварвам и за това е в болница, докато аз съм на другия край на България. На няколко пъти като се прибирах в родния ми град, той беше на ясно че карам рискова бременност и въпреки това ни караше да правим продължителни разходки и ме обвиняваше, че заради това че не се разхождам имам проблеми. Винаги щом легнех да си почивам той повишаваше тон, че нямал намерение да ни гледа как лежим и мързелуваме вкъщи. И след последното ми лежане в болница за задържане аз установих, че изобщо не го искам около мен. Проблема идва от там, че майка ми искаше да дойде да ми помага след раждането първата седмица, но той върви комплект с нея и мен това не ме устройва, тя твърди че той се е променил, но тези думи ги слушам от 8 годишна и никога не се е променял към по-добро. Аз просто и казах че нямам против да дойдат, но максимум 3 дена защото ще раждам секцио и не искам допълнително напрежение. И тя се сопна и каза, че няма да идват тогава и един вид аз излизам виновната... а тя много добре знае как ми влияе този човек на психиката... Моля ви дайте съвет и кажете аз ли съм жестока и какво бихте направили вие в тази ситуация.. Всички около нея и говорят колко е токсичен този човек, дори тя на моменти ми говори как не и е приятно и не го издържа и в същия момент не си тръгва, а на пук седи с него.. Аз не мога да си позволя да продължавам да го търпя заради нея.. наистина много години вече преглъщам и нямам сили да му прощавам отношението повече..
Дълго време се чудех дали да пусна тази тема, вече наистина съм в безисходица. Нека започна от там, че чакаме бебче и имам адски токсични хора в семейството, майка ми винаги ми е помагала и ми е най-близкия човек, докато баща ми цял живот ме е малтретирал психически и от както се преместих да живея в друг град се чуваме макс 3 пъти годишно, като 2 от тези пъти е ако се сети, че имам рожден или имен ден. От както бях малка, той винаги е имал проблеми с темперамента и винаги се е държал агресивно към майка ми и мен, като тя винаги е осъзнавала проблема, но той винаги по такъв начин я е манипулирал, че винаги го защитава без значение, че децата и страдат заради този човек. От както се изнесох от вкъщи положението започна да става още по сложно, майка ми го издържа почти изцяло и той вместо да и помага по някакъв начин, освен че я товари психически чрез болестна ревност (ходи с нея дори на работа), прави и проблеми за абсолютно всичко, дори когато майка ми влезне в болница той переодично я взима от болницата за да се прибира и да върши домакинската работа и после я връща в болницата. След това звъни на мен да ми се кара по телефона, че аз я натоварвам и за това е в болница, докато аз съм на другия край на България. На няколко пъти като се прибирах в родния ми град, той беше на ясно че карам рискова бременност и въпреки това ни караше да правим продължителни разходки и ме обвиняваше, че заради това че не се разхождам имам проблеми. Винаги щом легнех да си почивам той повишаваше тон, че нямал намерение да ни гледа как лежим и мързелуваме вкъщи. И след последното ми лежане в болница за задържане аз установих, че изобщо не го искам около мен. Проблема идва от там, че майка ми искаше да дойде да ми помага след раждането първата седмица, но той върви комплект с нея и мен това не ме устройва, тя твърди че той се е променил, но тези думи ги слушам от 8 годишна и никога не се е променял към по-добро. Аз просто и казах че нямам против да дойдат, но максимум 3 дена защото ще раждам секцио и не искам допълнително напрежение. И тя се сопна и каза, че няма да идват тогава и един вид аз излизам виновната... а тя много добре знае как ми влияе този човек на психиката... Моля ви дайте съвет и кажете аз ли съм жестока и какво бихте направили вие в тази ситуация.. Всички около нея и говорят колко е токсичен този човек, дори тя на моменти ми говори как не и е приятно и не го издържа и в същия момент не си тръгва, а на пук седи с него.. Аз не мога да си позволя да продължавам да го търпя заради нея.. наистина много години вече преглъщам и нямам сили да му прощавам отношението повече..
