Авторката пише, че като е казала на майка си след раждането да дойдат само за 3 дни, за да не търпи баща си по-дълго време, майката се е сопнала, че няма да дойде и явно ѝ вменява вина. Та, да, и майката е токсична.
- Публикувана: 22 юли 2024, 21:21 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2024, 19:05 ч.
Токсичен баща
Авторката не смее да се противопостави на баща си и майка ѝ, както обикновенно е виновна. Явно цял живот му е мълчала, сега омъжена пак си мълчи. Тати спонсор ли е, дава нещо, я пари, имоти, влияние за служби и по-добър живот на младото семейство? Майката какво общо има с това, че дъщерята си мълчи и ползва облаги?
Баща ми от както съм навършила 18 години по никакъв начин не ми е помагал финансово, дори преди това си работя от 16 годишна и много рядко си позволявам да искам помощ от тях. Баща ми изкарва бих казала минималната и по никакъв начин не допринася за нашето или дори за своето семейство, тъй като майка ми е човека който вади повече пари и дори и от нея супер рядко си позволявам да искам помощ. Мъжа ми вади вмомента достатъчно, а аз и да искам в 9ти месец не мога да си позволя да работя. Не му се опълчвам единствено заради майка ми и защото всеки път щом се опитам ме изкарва извън нерви и ме докарва до сълзи. Сама си преценете колко е полезно точно вмомента да си отварям устата. За това и написах темата. 🙂
Авторката не смее да се противопостави на баща си и майка ѝ, както обикновенно е виновна. Явно цял живот му е мълчала, сега омъжена пак си мълчи. Тати спонсор ли е, дава нещо, я пари, имоти, влияние за служби и по-добър живот на младото семейство? Майката какво общо има с това, че дъщерята си мълчи и ползва облаги?
Баща ми от както съм навършила 18 години по никакъв начин не ми е помагал финансово, дори преди това си работя от 16 годишна и много рядко си позволявам да искам помощ от тях. Баща ми изкарва бих казала минималната и по никакъв начин не допринася за нашето или дори за своето семейство, тъй като майка ми е човека който вади повече пари и дори и от нея супер рядко си позволявам да искам помощ. Мъжа ми вади вмомента достатъчно, а аз и да искам в 9ти месец не мога да си позволя да работя. Не му се опълчвам единствено заради майка ми и защото всеки път щом се опитам ме изкарва извън нерви и ме докарва до сълзи. Сама си преценете колко е полезно точно вмомента да си отварям устата. За това и написах темата. 🙂
Отрежи ги, почивай си, и се настройвай за момента, в който ще гушнеш бебето
Като звънят, не вдигаш, не си го чула, връщаш бързо и стегнато: - "Добре съм, имам малко работа, после ще се обадя, чао"
В нашата държава няма простолюдие и аристокрация. Освен това в този форум повечето потребители работят от 16 годишни, децата им също.
Щом мъжът на авторката работи и има пари да си изхранва семейството, няма значение вади ли ги, копае ли ги, или ги получава.
Добре е , че авторката по никакъв начин няма финансови и други облаги и не е зависима от баща си, впрочем то беше ясно за четящите още от факта, че се мъкне с майка и на нейната работа, така няма как да спечели много.
Щом мъжът на авторката работи и има пари да си изхранва семейството, няма значение вади ли ги, копае ли ги, или ги получава.
Добре е , че авторката по никакъв начин няма финансови и други облаги и не е зависима от баща си, впрочем то беше ясно за четящите още от факта, че се мъкне с майка и на нейната работа, така няма как да спечели много.
четейки това, мога само да ти кажа да ни вкарваш таралеж в гащите, такъв човек не ти трябва вкъщи, еле пък след раждане... аз не си представям такъв човек около малко бебе... ще си на тръни постоянно, спокойствие няма да има, дръж отношения с майка си, но и не забравяй че всеки сам избира дали да бъди жертва или не...
Майката вече звучи доста по-зле от бащата. Бащата поне е ясен - нагъл нарцис използвач комплексар. Ама майката... тя що стои, бе... Защо, по ягодите? Аз бих намразила майката в тоя случай. Към бащата бих изпитвала безразличие и игнор, ама майката бих я мразила. Защото е слаба. Защото не ме е спасила. Защото не е имала кураж да се отстои пред някаква мижитурка. Да го натири, където му е мястото и да живее с достойнство. Мразя слабохарактерни хора. Жертви... Колко удобно...
То най-гадното е, че кара момичето да се чувства виновно, че не ще да търпи насилника, както тя, майката, си го търпи.
Авторке, голям човек си вече, имаш си собствено семейство. Трябва да осъзнаеш много спешно, че независимо, че тези двамата ти се падат за съжаление родители, ти не си длъжна да ги търпиш. И двамата. Нито от благодарност за това, че са те отгледали, нито от нищо!
Авторке, голям човек си вече, имаш си собствено семейство. Трябва да осъзнаеш много спешно, че независимо, че тези двамата ти се падат за съжаление родители, ти не си длъжна да ги търпиш. И двамата. Нито от благодарност за това, че са те отгледали, нито от нищо!
Колко ми напомня на моята майка, която тънко се опитва с чувство за вина да ме накара да приема за нормално и да търпя лошото отношение. Сигурно си на двадесет и... , на годините, които аз тотално отказах да съм търпелива. След като имаш дете още повече не можеш да търпиш някой да се държи лошо и да командори, да размива представите за нормалност на детето ти, да свиква и да гледа насилие (било то и емоционално). Сега на близо четирисет изобщо не ми пука - на манипулации и обвинения колко съм студена, груба, арогантна отговарям ехидно: "да, такава съм". Направи първата стъпка, после ще започне да ти харесва.
Но четирима да сте около новородено е някакъв пълен абсурд и напрежение. И най-милите и тактични хора да са те, ще имате препирни и проблеми. Не си съсипвай толкова важен период от живота.
Но четирима да сте около новородено е някакъв пълен абсурд и напрежение. И най-милите и тактични хора да са те, ще имате препирни и проблеми. Не си съсипвай толкова важен период от живота.
Време е да пораснеш и да осъзнаеш;
Че ти решаваш, кога, колко ще се разхождаш, лежиш.....
И осъзнай, че той ти е баща, но на майка ти е съпруг, това е нейният живот и избор и ти, като "дете" нямаш място между тях и техните токсични отношения и избори, включително и на майка ти, като жертва. Пък кой какво рекъл, казал, всички казвали, че бил токсичен го забрави.
Ясни граници и правила, какво може и какво не може, какво ти искаш, допускаш. Не е нормално баща ти да ти казва колко да се разхождяш, при условие, че ти си бременна и не се чувстваш добре.
Че ти решаваш, кога, колко ще се разхождаш, лежиш.....
И осъзнай, че той ти е баща, но на майка ти е съпруг, това е нейният живот и избор и ти, като "дете" нямаш място между тях и техните токсични отношения и избори, включително и на майка ти, като жертва. Пък кой какво рекъл, казал, всички казвали, че бил токсичен го забрави.
Ясни граници и правила, какво може и какво не може, какво ти искаш, допускаш. Не е нормално баща ти да ти казва колко да се разхождяш, при условие, че ти си бременна и не се чувстваш добре.
Здравейте,
Дълго време се чудех дали да пусна тази тема, вече наистина съм в безисходица. Нека започна от там, че чакаме бебче и имам адски токсични хора в семейството, майка ми винаги ми е помагала и ми е най-близкия човек, докато баща ми цял живот ме е малтретирал психически и от както се преместих да живея в друг град се чуваме макс 3 пъти годишно, като 2 от тези пъти е ако се сети, че имам рожден или имен ден. От както бях малка, той винаги е имал проблеми с темперамента и винаги се е държал агресивно към майка ми и мен, като тя винаги е осъзнавала проблема, но той винаги по такъв начин я е манипулирал, че винаги го защитава без значение, че децата и страдат заради този човек. От както се изнесох от вкъщи положението започна да става още по сложно, майка ми го издържа почти изцяло и той вместо да и помага по някакъв начин, освен че я товари психически чрез болестна ревност (ходи с нея дори на работа), прави и проблеми за абсолютно всичко, дори когато майка ми влезне в болница той переодично я взима от болницата за да се прибира и да върши домакинската работа и после я връща в болницата. След това звъни на мен да ми се кара по телефона, че аз я натоварвам и за това е в болница, докато аз съм на другия край на България. На няколко пъти като се прибирах в родния ми град, той беше на ясно че карам рискова бременност и въпреки това ни караше да правим продължителни разходки и ме обвиняваше, че заради това че не се разхождам имам проблеми. Винаги щом легнех да си почивам той повишаваше тон, че нямал намерение да ни гледа как лежим и мързелуваме вкъщи. И след последното ми лежане в болница за задържане аз установих, че изобщо не го искам около мен. Проблема идва от там, че майка ми искаше да дойде да ми помага след раждането първата седмица, но той върви комплект с нея и мен това не ме устройва, тя твърди че той се е променил, но тези думи ги слушам от 8 годишна и никога не се е променял към по-добро. Аз просто и казах че нямам против да дойдат, но максимум 3 дена защото ще раждам секцио и не искам допълнително напрежение. И тя се сопна и каза, че няма да идват тогава и един вид аз излизам виновната... а тя много добре знае как ми влияе този човек на психиката... Моля ви дайте съвет и кажете аз ли съм жестока и какво бихте направили вие в тази ситуация.. Всички около нея и говорят колко е токсичен този човек, дори тя на моменти ми говори как не и е приятно и не го издържа и в същия момент не си тръгва, а на пук седи с него.. Аз не мога да си позволя да продължавам да го търпя заради нея.. наистина много години вече преглъщам и нямам сили да му прощавам отношението повече..
Дълго време се чудех дали да пусна тази тема, вече наистина съм в безисходица. Нека започна от там, че чакаме бебче и имам адски токсични хора в семейството, майка ми винаги ми е помагала и ми е най-близкия човек, докато баща ми цял живот ме е малтретирал психически и от както се преместих да живея в друг град се чуваме макс 3 пъти годишно, като 2 от тези пъти е ако се сети, че имам рожден или имен ден. От както бях малка, той винаги е имал проблеми с темперамента и винаги се е държал агресивно към майка ми и мен, като тя винаги е осъзнавала проблема, но той винаги по такъв начин я е манипулирал, че винаги го защитава без значение, че децата и страдат заради този човек. От както се изнесох от вкъщи положението започна да става още по сложно, майка ми го издържа почти изцяло и той вместо да и помага по някакъв начин, освен че я товари психически чрез болестна ревност (ходи с нея дори на работа), прави и проблеми за абсолютно всичко, дори когато майка ми влезне в болница той переодично я взима от болницата за да се прибира и да върши домакинската работа и после я връща в болницата. След това звъни на мен да ми се кара по телефона, че аз я натоварвам и за това е в болница, докато аз съм на другия край на България. На няколко пъти като се прибирах в родния ми град, той беше на ясно че карам рискова бременност и въпреки това ни караше да правим продължителни разходки и ме обвиняваше, че заради това че не се разхождам имам проблеми. Винаги щом легнех да си почивам той повишаваше тон, че нямал намерение да ни гледа как лежим и мързелуваме вкъщи. И след последното ми лежане в болница за задържане аз установих, че изобщо не го искам около мен. Проблема идва от там, че майка ми искаше да дойде да ми помага след раждането първата седмица, но той върви комплект с нея и мен това не ме устройва, тя твърди че той се е променил, но тези думи ги слушам от 8 годишна и никога не се е променял към по-добро. Аз просто и казах че нямам против да дойдат, но максимум 3 дена защото ще раждам секцио и не искам допълнително напрежение. И тя се сопна и каза, че няма да идват тогава и един вид аз излизам виновната... а тя много добре знае как ми влияе този човек на психиката... Моля ви дайте съвет и кажете аз ли съм жестока и какво бихте направили вие в тази ситуация.. Всички около нея и говорят колко е токсичен този човек, дори тя на моменти ми говори как не и е приятно и не го издържа и в същия момент не си тръгва, а на пук седи с него.. Аз не мога да си позволя да продължавам да го търпя заради нея.. наистина много години вече преглъщам и нямам сили да му прощавам отношението повече..
Здравей,
Имам няколко съвета към теб
1. Майка ти и баща ти вече не са ти фактор в живота. Гледай си детето, мъжът и себе си. Всичко извън създаденото от теб семейство не е чак толкова важно. Още повече, че в твоя случай родителите ти освен напрежение друго не ти дават. Не се чувствай виновна за това, че приоритет ти е твоето семейство, така е редно.
Давам личен пример, който се доближава до твоята ситуация: моите родители са най-токсичните хора на света; баща ми го отсвирих преди много години; майка ми все още иска да присъства в живота ми и я допускам само при условие, че не ме напряга и за сега се получават нещата.
2. Не ти трябва помощ след раждането. Ти и мъжът ти сте достатъчни за бебето, повярвай ми!
Личен пример: родих преди 19 дни, секцио. Изписаха ни от болницата и до днес сме си само двамата с мъжът ми и всичко е повече от прекрасно. Секциото не боли чак толкова, в болницата ще ти дават болкоуспокояващи, аз поне взимах едни свещички, от които си запазих няколко за вкъщи и буквално за седмица спрях всичко се оправи (по принцип би трябвало да си 5 дни в болницата). Аз си мислих, че ще кървя много и няма да мога да извършвам елементарни неща като готвене и пускане на перални, но се лъжех, всичко ще можеш да правиш, а бебето ще ти дава мега много енергия, за това не мисля, че ще ти трябва някой друг освен мъжът ти.
3. Не позволявай на никой (било то и майка ти) да ти вменява вина за това, което изпитваш към даден човек. Чувствата ти към баща ти не са дошли ей така от небето, той ти ги е дал и ти не случайно не искаш да комуникираш с него. Ако майка ти не го разбира, ОК, кажи й, че тя има право на мнение и ти е тъжно, че не те разбира, но ти няма да допускаш токсични хора да провалят най-хубавия период от живота ти (повярвай ми раждането и всичко след това е много хубаво, стига да нямаш дразнители около теб).
Личен пример: майка ми цял живот ми вменява вина за всииииичкооооо... Примерно тя ме обижда, аз реагирам негативно на това и тя ме изкарва драматична, егоистка и т.н., което от своя страна ме караше да се чувствам виновна за това, че съм реагирала на нейните обиди. Е вече се научих да я игнорирам и съм екстра (след много години четене на психологически книги), съветвам те и ти да започнеш да я игнорираш.
Пожелавам ти успех и се наслаждавай на хубавите моменти, които ти предстоят