- Публикувана: 26 юни 2025, 12:29 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2025, 12:20 ч.
Кое бихте избрали ?
Здравейте ,
Моля за съвети и мнения , вие кой вариант бихте избрали и защо ?
Ако вашата дъщеря или най-близка приятелка ви помоли за коментар , какво бихте й казали ?
Жена 35-39г , неомъжена , без деца , с две неуспешни дълги връзки зад гърба си .
Високообразована , финансово независима , собствено жилище в София , учила, живяла и работила в чужбина дълги години .
Малко , но верни приятели от цял свят и много познати .
Мечтае за споделена любов , успешен брак, собствено семейсто и дете / деца
Вариант 1
- Живее си живота в София , продължава да търси своя човек , вярвайки , че на всичко ще му дойде времето .
Вариант 2
- Остава да живее в София , но се "задоволява" с подходящ мъж , с това да е обичана , а не да обича .
Компромис в името на общо семейство и дете/деца .
Вариант 3
- Опция едно + подаване на документи за осиновяване на дете , с +/- на самотното родителство .
Вариант 4
- Връщане в чужбина , живот изпълнен с работа и пътувания , социални събития и надеждата , че всичко ще се нареди, по възможно най-добрият начин .
Благодаря
Моля за съвети и мнения , вие кой вариант бихте избрали и защо ?
Ако вашата дъщеря или най-близка приятелка ви помоли за коментар , какво бихте й казали ?
Жена 35-39г , неомъжена , без деца , с две неуспешни дълги връзки зад гърба си .
Високообразована , финансово независима , собствено жилище в София , учила, живяла и работила в чужбина дълги години .
Малко , но верни приятели от цял свят и много познати .
Мечтае за споделена любов , успешен брак, собствено семейсто и дете / деца
Вариант 1
- Живее си живота в София , продължава да търси своя човек , вярвайки , че на всичко ще му дойде времето .
Вариант 2
- Остава да живее в София , но се "задоволява" с подходящ мъж , с това да е обичана , а не да обича .
Компромис в името на общо семейство и дете/деца .
Вариант 3
- Опция едно + подаване на документи за осиновяване на дете , с +/- на самотното родителство .
Вариант 4
- Връщане в чужбина , живот изпълнен с работа и пътувания , социални събития и надеждата , че всичко ще се нареди, по възможно най-добрият начин .
Благодаря
Вариант 4
- Връщане в чужбина , живот изпълнен с работа и пътувания , социални събития и надеждата , че всичко ще се нареди, по възможно най-добрият начин .
Стига жените сме забравяли себе си заради "наградата" мъж
- Връщане в чужбина , живот изпълнен с работа и пътувания , социални събития и надеждата , че всичко ще се нареди, по възможно най-добрият начин .
Стига жените сме забравяли себе си заради "наградата" мъж
А тя самата какво иска?
На мен лично само вариант 2 не ми е по вкуса, защото после да живее с нелюбим човек 20-30-40 години звучи като доброволно влизане в затвора.
Защо обмисля осиновяване, а не раждане на собствено дете? Днес това е напълно достъпно с донорски материал и без да се налага да прави компромиси.
На мен лично само вариант 2 не ми е по вкуса, защото после да живее с нелюбим човек 20-30-40 години звучи като доброволно влизане в затвора.
Защо обмисля осиновяване, а не раждане на собствено дете? Днес това е напълно достъпно с донорски материал и без да се налага да прави компромиси.
А да забременее с донор ?
Поне да замрази яйцеклетки.
При вариант 2 , как ще живееш с човек, който не обичаш?
Поне да замрази яйцеклетки.
При вариант 2 , как ще живееш с човек, който не обичаш?
Отговарям напълно хипотетично:
Вариантите всичките са пред нея. За вариант 1 бих си дала срок до 40-тата си година. След това минавам на вариант 2, защото ще изпусна иначе влака за свои деца. Дали в България или в чужбина - не знам. Мисля, че не бих имала сили и настроение да осиновя. Ако 40 години изкарам без деца, ще съм свикнала на живот, в който трудно ще се впише дете. Забременяване от донор - за мен не - по-скоро от някой приятел, с който можем да имаме някакви отношения поне като разделени родители занапред.
Аз вариант 2 не го разглеждам като вечно да живееш с този човек. Създавате си дете и после - разделени хора много. Обаче ще си си с дете, нали?
Вариантите всичките са пред нея. За вариант 1 бих си дала срок до 40-тата си година. След това минавам на вариант 2, защото ще изпусна иначе влака за свои деца. Дали в България или в чужбина - не знам. Мисля, че не бих имала сили и настроение да осиновя. Ако 40 години изкарам без деца, ще съм свикнала на живот, в който трудно ще се впише дете. Забременяване от донор - за мен не - по-скоро от някой приятел, с който можем да имаме някакви отношения поне като разделени родители занапред.
Аз вариант 2 не го разглеждам като вечно да живееш с този човек. Създавате си дете и после - разделени хора много. Обаче ще си си с дете, нали?
Зависи колко е силно желанието за дете.
Аз предпочитам мен да ме обичат повече, отколкото обратното и Вариант 2 ми е съвсем приемлив, а и не бих искала да съм самотен родител
Ако “отпиша” опцията дете бих избрала да живея там, където се чувствам по-добре, независимо дали София или чужбина.
Успех!
Аз предпочитам мен да ме обичат повече, отколкото обратното и Вариант 2 ми е съвсем приемлив, а и не бих искала да съм самотен родител
Ако “отпиша” опцията дете бих избрала да живея там, където се чувствам по-добре, независимо дали София или чужбина.
Успех!
В очакване на мъж можеш да изпуснеш целия си живот. Аз съм за четвъртия вариант, но е възможна и комбинация с други, в зависимост от това какво иска самата жена.
Ако иска да намери любовта си, като води активен социален живот, ще й бъде много по-лесно да го намери.
Ако иска дете - може да постигне тази цел, като същевременно се наслаждава на живота. Да осинови или да замрази яйцеклетки/да избере вариант с донор, както предложи Наси.
Ако иска да намери любовта си, като води активен социален живот, ще й бъде много по-лесно да го намери.
Ако иска дете - може да постигне тази цел, като същевременно се наслаждава на живота. Да осинови или да замрази яйцеклетки/да избере вариант с донор, както предложи Наси.
А този човек от 2 вариант знае ли че авторката не го обича и и трябва за осеменител? Иначе какво лошо. Ако знае човека да направи дете, да го припознае но да подпише всички декларации, които ще са нужни. Може и да поживеете-да му готвиш, переш чорапите и да му сервираш ракия със салатка.
В чужбина като че ли по са склонни да се събират хората.
В чужбина като че ли по са склонни да се събират хората.
Между донор и приятел - вариантът с приятел ми звучи по-притеснително, защото винаги ще стои опасността да трябва да се съобразявам с някой и да обяснявам на евентуалния си бъдещ съпруг, че ние просто сме си направили дете, но сме си останали във френд зоната. Тогава ще ми е по-логично той да трябва да признае детето и да се грижи за него, което е по-добре от Вариант 2, но е пак в зоната на компромисите и лишаването от личен живот с цел дете. Само дето децата са деца до определено време и после си започват свой собствен и самостоятелен живот, докато майката е добре да помисли за това дали иска да има човек до себе си през годините и след отделянето на детето.
E, аз не бих наранявала човек с такива обяснения. Точно без дете не бих останала заради липсата на перфектен, напълно подходящ мъж. Половината семейства накрая са разведени, нищо, че не са го мислили дори.
Кой в днешно време изобщо може да се надява, че бракът му ще пребъде?
Кой в днешно време изобщо може да се надява, че бракът му ще пребъде?
Гласувах за 4. Мисля, че в чужбина може много по-лесно такава жена да се задоми, отколкото в България. Не ме разбирайте погрешно, аз самата се омъжих за българин и съм искала винаги да бъда с българин. Обаче като си на 35-40 картинката е друга. Тук ще са или разведени или някакви проблемни мъже на тия години. Също така българите сме по-старомодни в някои отношения и често биха я гледали като “стара мома”.
Също така много мъже въобще не биха се занимавали с нея, заради доброто финансово състояние, реализацията, става висока топка.
В чужбина би било по-лесно, особено щом може да си позволи и там да живее интересен и хубав живот.
Също така много мъже въобще не биха се занимавали с нея, заради доброто финансово състояние, реализацията, става висока топка.
В чужбина би било по-лесно, особено щом може да си позволи и там да живее интересен и хубав живот.
Когато желанието за дете е силно и автентично, начини за това се намират - и без да се мисли за осиновяване, и без да се търси странично мнение. В повечето случаи желанието не е достатъчно силно, и се "извинява" (не че има някаква нужда човек да се обяснява по темата!) с липсата на подходящ мъж. Никой не знае какво точно е в главата на тази жена, и какво точно иска наистина.
Не бих дала съвет на непозната, защото има много "зависи". За различни жени са работещи различни варианти, има и 5, и 6, и още десетки възможности.
Така че моят отговор е - бих я подкрепила в действията и, каквито и да са те, като съвсем директно посоча и плюсовете, и минусите на всяко едно решение.
Не бих дала съвет на непозната, защото има много "зависи". За различни жени са работещи различни варианти, има и 5, и 6, и още десетки възможности.
Така че моят отговор е - бих я подкрепила в действията и, каквито и да са те, като съвсем директно посоча и плюсовете, и минусите на всяко едно решение.
Колебаех се между 1 и 3, но нямам емоционален капацитет за осиновено дете. Смисъл, винаги ще е някъде във фона мисълта, че не е мое. Бих пробвала АР. Чужбина не ми е вариант. Компромисна връзка също не ми е вариант. Изисква изключителна степен на сговорчивост, каквато описаният профил по дефиниция не притежава, нито пък аз.
Тази жена е била дълги години в чужбина и се е върнала. Значи има неща, които не я устройват в тази чужбина. Ако е така, да си стои в София и да си живее живота. Ако смята връщането си за грешка - да отиде обратно в широкия свят и също да си живее живота.
Но аз бих се замислила за дете, в никакъв случай осиновено, а собствено, с донорски материал или от някой приятел, зависи за нея кое е по-приемливо. Не бих се оставила без дете, само защото не ми се получават връзките, за мен това е важно. Ако за нея не е важно - да чака принца на белия кон.
Ако ставаше дума за мен, подходящ отговор няма, защото няма вариант за собствено дете без обвързване с нелюбим баща.
Но аз бих се замислила за дете, в никакъв случай осиновено, а собствено, с донорски материал или от някой приятел, зависи за нея кое е по-приемливо. Не бих се оставила без дете, само защото не ми се получават връзките, за мен това е важно. Ако за нея не е важно - да чака принца на белия кон.
Ако ставаше дума за мен, подходящ отговор няма, защото няма вариант за собствено дете без обвързване с нелюбим баща.
От начина, по който е зададен въпросът, подразбирам, че на жената ѝ е приоритет щастливата любов и брак.
Ако настоящият мъж ѝ се вижда “компромисен” и не го обича, то с времето недостатъците му ще изпъкнат все повече.
Вариантите за АР и осиновяване, ако не се получава по естествен път, ще бъдат валидни и след още 2-3 години. Ако пък се срещнат с точния човек и са двама, ще ѝ бъде по-леко.
Гласувам за 4, защото от описанието авторката клони към шансове за по-щастлив живот там, в сравнение с 1.
Ако настоящият мъж ѝ се вижда “компромисен” и не го обича, то с времето недостатъците му ще изпъкнат все повече.
Вариантите за АР и осиновяване, ако не се получава по естествен път, ще бъдат валидни и след още 2-3 години. Ако пък се срещнат с точния човек и са двама, ще ѝ бъде по-леко.
Гласувам за 4, защото от описанието авторката клони към шансове за по-щастлив живот там, в сравнение с 1.