Кое бихте избрали ?

Скъпа, на кръстопъта на живота няма табели.

Зависи какви приоритети има въпросната дама. Аз бих забременяла с донорски материал, или от мъж, който ми харесва, без да му казвам. Вече с дете бих си живяла в София и бих продължила да търся любовта. Вариант 4 не, много по- ограничен е социалният живот в чужбина, поне според мен.

Различните варианти подхождат на различен тип жени, с различни приоритети. Само възрастовата еднаквост във вариантите не е достатъчна.
Ако е моя дъщеря, единствено бих я посъветвала да изключи вариант 2.
Пти останалите варианти може и да се появи неудовлетвореност. При вариант 2със сигурностще я има тази неудовлетвореност завинаги.

Иначе ми беше любопитно да разбера че повечето предпочитат бременност от непознат донор, отколкото осиновено дете. И ако не е причината, че по-бързо би се случило с донор, ми е малко странно. Но пак казвам, тези варианти са подходящи за много различни една от друга жени. Особено 1и 4,които изглеждат на пръв поглед еднакви, но не са.

Осиновяване сама е различно от това семейство да осинови. За мен си е  труден вариант. А да се забременее от донор - съвсем сама да си в бременност, раждане и гледане. Аз не бих, защото това е за мен лично непосилна задача. Която жена има всеотдайни родители или други екстри, може да вижда нещата като много по-лесни. Мен ме е страх да бремене я сама, бих предпочела поне някакъв мъж тип добър приятел да е до мен и също да е загрижен.

Пеперуди на 35+ дори в началото на отношенията вече са трудни, пък да се развиват и след дете и битовизми - толкова  малко вероятно, че граничи с невъзможно. На 35+ самотен мъж също е почти сигурно, че му има нещо, което го прави неподходящ за връзки и бащинство. А и не  са само качествата, а и желанието. Точно пък за мъжете който е искал семейство и деца, си е направил, другите чакат принцесата да им дойде с бял мерцедес и да си закълне тиарата във фактическо-съжителствена вярност.

Има обаче един нвариант, в който, ак тя забременее и роди в чужбина от мъж, скойто впоследствие не се разберат (не говоря дори за крайно екстремални индивиди) тя не може да се прибере тук с детето.
Аз бих забременяла от донор, да си имам детенце, да си го обичам и отгледам, мое си, пък, ако срещна мъжът с гласно "М" - чудесно.

Според мен Вариан 1 е най-удачен

Аз за себе си не бих се спряла на тези опции. Бих заложила на забременяване от донор, ще си гледам детето, а мъжа ако дойде - дойде.

Тя се сетила на 39, да мисли.
Осиновяването може да отнеме години. Търсенето на партньор също, даже може и да не намери.
Най-спешното е детето. Ако и е важно де. Времето не тече в нейна полза.
Обаче се чудя. Как някой чака до 40 и после изведнъж измисля 4, 5 варианта и почва голямото мислене.
Хубаво е човек да разсъждава и взема житейски решения, но има и изненади понякога.

Това със забременяването от донор въобще не е за всеки. От ден 1 на бременността си самотна майка, много зависи дали имаш родители, които да помагат. Освен това е имала бая време да мисли за дете в предишните си връзки. Какъв дефицит има тази жена? Какво я спира?

Що ли си мисля, че не говорим за конкретна фсма, а си чешем клавиатурите.

То проблема е че в България читав мъж за семейство е като да търсиш игла в купа сено. За забавление под път и над път, но за семейство, деца няма. То хубаво от донор, а после да търси принца, но този принц ако е бездетен няма ли да иска и той деца? Накрая на 40 две да дундурка или пък ще търси мъж с дете, дето няма претенции.
 Жената май е свикнала  да си живее(и аз бях така). При това положение 2 деца са множко. От опит го казвам, трудно е. Тъкмо си свикнеш само за своя г*з да мислиш и хайде две. Ама аз сама без мъж не съм била де.

Имала е неуспешни връзки, които са се разпаднали.

Аз ли си го мисля само или наистина има силен "ейджизъм" по отношение на жените в България? /Това е риторичен въпрос/
Ако не си до 29, направо не ставаш за раждане.

Не знам какво бих и казала. Зависи колко ми е близка първо. Жена с много приятели от цял свят, учила и работила в чужбина, с две връзки зад гърба си знае как и къде се намират мъже. Неуспешните дълги връзки са проблем, защото означават, че кибичи инертно с неподходящи мъже. Силно вероятно е и следващите връзки да са такива.

След 30-35г при нас, жените, лудото влюбване, че и да е взаимно, е огромна рядкост и нямам предвид само себе си. Нарциса го написа.

Според мене трябва да си степенува желанията и ако иска дете, да обмисли как го иска и да започва да действа веднага. На 39г може да се окаже, че е изтървала влака за дете.  Не мога да дам съвет дали от донор или случаен, защото за мене самата и двете опции не са приемливи и бих предпочела майка ми да не ме е раждала по този начин. Също не бих имала дете с ясното съзнание, че ще съм самотна майка.

Идея е да посети репродуктивен специалист за да знае къде е и какви са и опциите. Ако е на 39г, още тази седмица. Да помисли за донор, случаен и осиновяване, защото за осиновяване има горна граница, мисля, но и да няма, не е идеален кандидат бидейки сама и  над 40г. Също и се чака доста. Ако подаде документи веднага ще чака нещо като 4-5г до самото осиновяване.

Ако много пътува и иска някога да живее навън, е по-добре бащата да не е български гражданин или да е безправен донор. За нея, не за детето. 

Като се сдобие с дете, ще спре да мисли за пеперуди, няма да и личи от 100кю, че отчаяно търси оплодител и има всички шансове да си намери партньор ако много иска.

Не зная кога и защо се е върнала в София, но връщане там, където е била може вече да не е възможно. Връщането е доста трудно и неприятно. Не пишеш да не и харесва в София.

Опция 2 не е по нейните възможности, а 3 е доста тежка.

Успех и желая, любов и щастие.