Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 ноем. 2019, 23:46 ч.

Най-гомямата ми болка. Баща ми!

  • 3 845
  • 56
  •   1
Отговори
  • Мнения: 26
Здравейте на всички. Искам да ви разкажа моята история и да получа съвет или просто разбиране.
Аз съм момиче на 24 години. Родителите ми са се развели, когато аз съм била на 3 години. ( Баща ми е изневерявал на майка ми) От друга страна майка ми си намери мъж след около 1 година от раздялата и аз израснах с него. Баща ми също си намери друга жена. Живеем за 10 километра разстояние. Когато бях малка постоянно говорех за моя баща, той беше моята гордост, той беше моят герой , обичах го безрезервно много, а от негова страна получавах само едно виждане веднъж месечно за по 10 минути, за да даде издръжката на майка ми. Така минаха около 4-5 години. През тези години втория мъж на майка ми постоянно я тормозеше и биеше. Почти всяка вечер имаше скандали, крясъци, побоища. А аз треперех и молех майка си да влезе в стаята. Така премина моето детство. На баща ми се роди дете. Преди да се роди ме взимаше за по 1-2 дни при него и жена му се отнасяше добре с мен. Но след като се роди брат ми( който много обичам) всичко се промени. Вече изобщо не ходех при него. Той и преди не ми в обръщал никакво внимание а сега още повече. Само когато се налагаше да ходя при баба и дядо( неговите родители), които си идваха на 2-3 години лятото, защото бяха в Испания, само тогава трябваше той да идва и да ме кара при тях. Чакала съм го с часове, защото той вечно си имаше работа. Вземеше ме остави ме там и повече не се появяваше. Дойде време за пубертета. Аз не преставах да го обичам ужасно много. Когато ходех при баба и дядо и когато и той идваше със семейството си аз се чувствах като чужд човек. Остани седнала, никой не се интересуваше от мен. Радваха се само на брат ми и аз бях в ъгъла. Няма да забравя едно лято разбрах че ще ходят на море и баба ми( неговата майка) ми каза обади му и го питай дали можеш да отидеш с тях. ( Никога не съм ходила с него на почивка)
Звъннах а неговия отговор беше че няма място за мен. Разбира се аз какво да кажа освен добре, няма проблем. На нито един празник аз не съм била с него, не защото не съм искала, а защото той не ме искаше и не ме взимаше. Но дори тези неща не ме интересуваха и пак продължавах към него. Друг случай, когато беше дошъл да даде издръжката и майка ми му каза прегърни я, тя толкова много иска! Никога няма да го забравя. Защо да подсещаш някого да прегърне детето си. На един мой рожден ден цял ден чаках да се обади, нямах търпение , но той разбира се беше забравил и явно майка ми му се беше обадила и той дойде вечерта късно и ми каза що не се обаждаш да кажеш че имаш рожден ден. Преглътнах. Преглътнах дори когато собствения ми баща ми спира на пешеходната пътека и не можа да ме познае и след като му се обадих и му казах че ако е бил брат ми няма как да не го познае той отново почна да се оправдава. Брат ми порасна и когато се виждахме той искаше да ходя да спя у тях. Ходила съм 3-4 пъти в които отново се чувствах излишната. Чужд човек, който седи и гледа едно семейство как са щастливи. Постоянно ходеха на почивки в чужбина, всяка събота и неделя по балкана, всички празници по хотели и т.н. Но аз никога с тях. След поредния скандал на майка ми с втория ѝ мъж аз му звъннах и плачех и му казах моля те ела ме вземи, не мога повече( а той знаеше всичко) ми каза ще дойда и така и не дойде. Между другото баща ми разви голям бизнес и натрупа много пари и връзки.( НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА не съм му искала пари) Вече бях станала на 22 години и живеех при приятеля си. С баща ми нещо се бяхме скарали ( не е караница, защото ние никога не сме се карали) и не си бяхме говорили 3 месеца. Преди да спрем да си говорим се чухме по телефона и си казахме много неща, като аз през цялото време не спирах да плача, не можех да говоря и му връщах лентата назад. А той най-безмълвно седеше и накрая само каза, имам работа ще ти звънна после. Последва 3 месеца мълчание. Стана така че се видяхме и пак заговорихме и се наложи с моя приятел, който е от другия край на България и има бизнес да дойдем и да му помогнем на него, защото беше останал без персонал. Последва още един разговор очи в очи , в който му казах абсолютно всичко което ми тежеше през всичките тези години, като пак плачех. Той каза, че не може да върне времето назад и така изкара нещата, че втората му жена не ѝ е било приятно да се въртя около тях. Както и да е. 3 месеца му помагахме без да ни дава пари. Това беше ужасно, аз отново бях ненужда, той се държеше с мен по-зле отколкото с персонала си. Когато му споделях какво се е случило, той ми казваше не взимай отношение и не ме бъркай. Сядаха да обядват и вечерят с брат ми и втората му жена а аз ги обслужвах и седях като сираче отстрани. Гледах едно семейство което е заедно и е щастливо. Накрая дори се наложи да му се моля да ми плати поне надниците, защото все пак всеки има нужда от някакви пари , а неговите думи бяха аааа ето ставало е въпрос за пари. Което не е така. Търпях упреци, търпях безразличие. Брат ми един ден ми се озъби и се направи на интересен все едно ми е шеф пред останалите, а аз просто не издържах и му звъннах а той ми се изсмя и се зарадва че синът му се държи по този начин , шефски.  Никога не съм искала имоти, пари или материални вещи. Единственото което исках е любов, подкрепа, разбиране, грижа и внимание. Цял живот ми е липсвал баща ми, цял живот имах нужда от него. След тези 3 месеца работа при него, аз и приятелят ми заминахме за чужбина да работим и се върнахме след 3 месеца. Отидохме да го видим. Единият ден преди да си тръгна останахме само двамата и обядвахме. Разбира се пълна тишина, както обикновено, защото никога нямахме какво да си кажем. Стана на въпрос за у университета, защото ми оставаха още 2 години да завърша, а той ми каза, ще видим колко ще завършиш. Не си спомням много добре разговора, но накрая му казах че той никога не ми е казвал браво. Неговият отговор беше че никога не е имало защо той да ми каже браво и да се гордее с мен! ТОВА ПРЕЛЯ ЧАШАТА, ТОВА БЕШЕ ГРАНИЦАТА. След тези думи, ако искате вярвайте , но нещо в мен се пречупи и този човек стана чужд за мен, беЗразличен. След този разговор аз спрях всякакъв контакт с него. Той ми звънна 2 пъти , аз не отговорих и всичко беше дотам. Цели 2 години в които нито аз искам да го търся, нито той ме е търсил или интересувал от мен(чрез майка ми или баба ми). И си казвам че наистина не ми пука за него, че той не заслужава моята любов. Осъзнавам че той никога не ме е обичал и преди го оправдавах защото все пак сме се разделили отдавна. Но да кажеш на собственото си дете че никога не е имало за какво да му кажеш браво, това просто ме уби и уби всичко в мен, което го обичаше.
Нооо..... Защо продължавам да страдам, защо ме боли, защо усещам празнина, защо ми се плаче, защо си казвам че целият ми живот е провален , защото аз психически съм срината заради този човек който ми се води БАЩА. Дали не трябва да посетя психолог, защото с когото и да говоря никой не ме разбира. Живот и здраве другата година ще се женим с моят партньор и аз съм категорична в това, че "баща ми" няма място на моята сватба и аз не го искам там. Разбирате ли, че когато не общувам с него аз се чувствам много по добре. А когато уж общуваме и уж разговаряме аз се чувствам съсипана и унижена.
Все се питах аз много обичам моя баща, но той защо не ме обича?!?!?
Искам да се излекувам, искам да спре да ми е гадно и да се махне тази празнина.
Много ви се извинявам за дългия пост!!!!

# 1
  • Мнения: 262
Аз виждам тук вината в майка ти първо.
След като е видяла, че баща ти не проявява никакъв интерес към теб, е трябвало тотално да прекъсне отношенията помежду ви докато си била съвсем малка. Но за целта е трябвало да му намери достоен заместник за твой баща, нещо, което тя не е направила. Напротив, точно обратното.
Баща ти че е идиот, то е ясно. Да го коментираме е излишно.
Няма да можеш напълно да се отърсиш от това и на 100 психолога да отидеш, празината винаги стои. Концентрирай се върху приятеля си, по-късно върху децата си и с времето ще се притъпят нещата.

# 2
  • Мнения: 9 010
Прекъсни всякакви отношения с него, защото има опасност цял живот да му се доказваш, и я получиш, я не едно "браво".

# 3
  • Мнения: 1 997
С подобен бащичко съм, (разликата е, че нашите не са разделени и това отношение беше докато живяхме под един покрив) само че на мен ми преля на около 20, и от тогава не съм го виждала или чувала, и искам са ти кажа, че това е толкова прекрасно. Ако не можеш да го осъзнаеш, посети специалист, който да ти помогне да приемеш факта, че този човек не ти е баща, а обикновен дарител на сперма. Колкото по-рано го разбереш, толкова по-лесно ще живееш.

# 4
  • Мнения: 612
Това е пълно безумие! Какъв баща ти е човек,който през целия ти живот не се е грижил за теб и не ти е показвал не само обич,но и елементарна привързаност.Майката също има вина ,че не е прекъснала отношенията с човек,вреден за детето и. За втория съпруг,пък да не говорим.Авторката има някаква нездрава обсесия и е за психолог.

# 5
  • Мнения: 18 135
Определено трябва да потърсиш помощ.
Не е нормално да се унижаваш и да драпаш към човек на който не му пука за теб.
Огромна вина е имала и майка ти.

# 6
  • Мнения: 2 582
Защо ти е нужен този човек? Както по - горе го нарекоха, той е само дарител на сперма. За какво ти е?

Порасни и разбери, че можеш и без него. Той не те обича, не си му нужна. Ожени се за приятеля си и се създава свой живот и семейство.

# 7
  • Мнения: 1 142
Моят баща е същият, детството ми много подобно на твоето с една съществена разлика - майка ми даже го биеше по точки.
Към днешна дата отдавна не поддържам връзки с тях, дори не се сещам за тия хора.
Забравяй го, спри да дълбаеш в миналото и да се чудиш защо е такъв. Такъв е защото е такъв! Изрод! Няма нищо общо с теб, нито има нещо, което би могла да промениш в миналото или тепърва. Ако продължиш да се фокусираш върху него ще си съсипеш живота. Млада си, целият ти живот е пред теб, не си струва да го правиш.

Съсредоточи се върху образованието си, квалификациите си, работата (далеч от бизнеса на баща ти, той не е твой и никога няма да бъде) и семейството си, когато го създадеш един ден. Ако не можеш сама  да се откъснеш от миналото и разочарованията и горчивината, която изпитваш - потърси професионална помощ.
Успех ти желая!

# 8
  • София
  • Мнения: 5 308
С подобен баща съм. Разведоха се, когато бях на около 6 години. Още в ранните ми години майка беше искрена с мен, каза ми да нямам очаквания към този човек и нито съм го търсила, нито съм го чакала. Майка ми не е търсила друг мъж, живеехме си двете. Към днешна дата поддържам минимални санитарни отношения с баща ми, като той ме търси и напира да се виждаме, аз отказвам. Не съм го виждала над 10 години, но в крайна сметка отношенията ни са продукт от неговите действия. Не беше поканен на сватбата ни, не е виждал детето, което вече е ученик.
Приеми, че баща ти е такъв и заживей в мир със себе си. Искаш да го накажеш с мълчание, но би успяла, ако му пукаше. Това са хора, които нямат привързаност към децата си и е трябвало майка ти да ти го разясни още в ранна възраст, за да не таиш излишни надежди. Задраскай тази личност от живота си и престани да го гониш и да търсиш вниманието му. И на ръце да ходиш, никога няма да си достатъчно добра, за да извоюваш внимание и обич. Най-малкото, защото не е способен на това.

# 9
  • София
  • Мнения: 20 018
Авторке, нямаш нужда от този конкретен твой баща, а ти липсва фигурата на такъв. Примири се и приеми, че има хора, които не са имали късмета да имат това присъствие в живота. Аз съм сред тях, с тази разлика, че бях само на 11 г, когато прекъснах всякакви връзки с този човек, по простата причина, че още тогава ми е светнало, че от него нищо не става. Имах прекрасен дядо, който ме отгледа заедно с баба ми и може би това много ми е помогнало. Нямам никаква драма, все пак семейството ми е до мен, а то ми е най-важно. А ти внимавай на какъв човек ще родиш деца един ден. Аз не просто си взех мъж, който да ми е съпруг, но който да е и прекрасен баща за нашето дете. Това беше много, много важно за мен.

# 10
  • Мнения: 502
Аз виждам тук вината в майка ти първо.
След като е видяла, че баща ти не проявява никакъв интерес към теб, е трябвало тотално да прекъсне отношенията помежду ви докато си била съвсем малка. Но за целта е трябвало да му намери достоен заместник за твой баща, нещо, което тя не е направила. Напротив, точно обратното.
Баща ти че е идиот, то е ясно. Да го коментираме е излишно.
Няма да можеш напълно да се отърсиш от това и на 100 психолога да отидеш, празината винаги стои. Концентрирай се върху приятеля си, по-късно върху децата си и с времето ще се притъпят нещата.

И как точно майката да прекъсне отношенията им? Нали има някакъв режим на виждане с бащата, често срещано е той трайно да е дезинтересиран от детето си, но ако само веднъж майката откаже да даде детето, например е болно или то просто не иска, следват жалби, обяснения, глоби.
Та хайде да не виним винаги майките за чуждите грехове. И без това й е било мъчително години наред да гледа как детето й страда и се нуждае от малко внимание от собствения си баща.
Lubi.Boni, този човек просто не заслужава твоята любов. Спри да го търсиш, спри да се опитваш да му доказваш, че си сериозен и стойностен човек. Той е завършен егоист, студен и безчувствен човек. Няма как да разбера човек, отказал се доброволно от детето си. А това да сервираш и да обслужваш новото му семейство, просто... още тогава е трябвало да си тръгнеш. Завинаги. Късмет ти желая!

# 11
  • Мнения: 2 286
Много добре те разбирам, авторке. Какво да ти кажа... както Тонката каза - не ти липсва конкретния човек, а бащинската фигура. До болка ми е познато.
Скрит текст:
Аз прекъснах отношения с моя баща някъде на 20-годишна възраст. Преди през 2-3 години опитвахме да възобновим контакт, но той толкова идиотски се държеше всеки път. След почти всяка наша среща се прибирах разплакана. След поредния път просто ми писна зверски от лъжите му и отношението му, звъня ми 2 пъти, не му вдигнах и така вече към 4 години не сме общували. Със сигурност се чувствам по-добре, но от време на време ме "удря" липсата на бащинска фигура (даже и на майчина) и си поплаквам. Ама, какво да правиш - такова ти се е паднало.
Правилно решение си взела да прекъснете контакт. И на брат ти му тегли една (както се казва) и изобщо не се занимавай с тях. Майка ти няма да я коментирам, защото темата не е за нея, но само ще кажа да не я "пропускаш" и нея в графата токсични роднини. Имай си едно наум и за нея и ако смяташ, че ти влияе зле - откъсни се и от нея доколкото е възможно.

# 12
  • Мнения: 220
Обърни се към психолог, защото това отношение на твоя баща към теб определено е оставило следа в теб и това може да се отрази на отношенията с приятеля ти, а след време и с децата ти.

# 13
  • Мнения: 189
Прочетох само дотам, където „баща“ ти е казал, че няма място за теб на морето... Това говори достатъчно, авторке. Оттук нататък е... Била си дете, обичала си го, разбирам те. Но сега си възрастна, трябва да осъзнаеш, трябва ти помощ, за да го изкорениш това... Това изобщо не е баща, ама изобщо! Води се като баща, ама само в хартийките, ама в реалността, е едно нищо.

Не си заслужава такъв индивид да имаш до себе си, нито да страдаш за такъв! Оползотворявай себе си.

# 14
  • Мнения: 26
Мили хора, ужасно много ви благодаря за думите, подкрепата и разбирането. И аз самата смятам, че нямам нужда от този човек и че той ме разболява, когато уж имаме някакви отношения. И точно поради тези факти аз не искам никаква връзка с него. Просто от време на време много силно се разчувствам и когато стане нещо лошо аз се питам дали това не е отражение от всичко случило се.
Прави сте за майка ми и аз много пъти си казвах, че и тя има огромна вина. Защото преди, когато бях малка , тя постоянно говореше, че не ми дава пари, че не ме е водел никога на почивка, че гледа само другото си семейство и това още повече ме огорчаваше. А сега, когато аз самата си отворих очите, тя постоянно повтаря, че имам един баща, луд, щур, такъв е. Да го търся и че тези думи , които казвам са пълни глупости. Разбира се, аз не ѝ обръщам много много внимание и си знам са себе си как ще ми е по-добре. БЛАГОДАРЯ ОЩЕ ВЕДНЪЖ!🤗

Общи условия

Активация на акаунт