Най-гомямата ми болка. Баща ми!

  • 4 975
  • 56
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 861
Judy и Светлица,
Говорех за случаи, в които бащата не се интересува от детето и не иска да го вижда, както е било в нейния случай, но някой се изказа, че майката "била длъжна да организира срещите", а не дали да дава или да не дава детето. Естествено, че ако бащата иска да го види, има това право. Коментирах организацията от страна на майката, а не самата среща между дете и родител.

# 46
  • Мнения: 24 467
Скрит текст:
Ами то е точно въпрос на организация - в решенията пише често дни и часове и откъде да се взема детето. Съответно родителят, на който са присъдени род.правата, следва да организира себе си и детето така, че да може другият родител да го вземе. Понеже съм се нагледала на случаи и опити за измъкване от това задължение. И жени има, дето не са цвете за мирисане и тормозят бащите в това отношение.
Както писахме вече - случаи има наистина най-разнообразни.
Слагам в скрит текст,тъй като е спам, не това е проблемът на авторката и тя не случайно не се и спира на този въпрос.

Последна редакция: чт, 14 ное 2019, 11:04 от Judy

# 47
  • Мнения: 150
Аз имах тежка връзка с баща си като дете по ред причини. Рано напуснах дома по тази причина. После уж бяхме ок, но така и не станахме близки. С майка ми съм страшно близка. Баща ми при смъртта си пожела да се откажа аз от наследство в полза на сестра си и аз го направих, но за мен това беше върховното предателство, 10тина дена след като той почина, аз родих. Тоест в последните седмици на бременност, той ми го спретна това. Да ти кажа, на него съм му простила по един или друг начин, но винаги ще си остане някаква горчилка. А отношенията ни със сестра ми са направо кошмарни и не можем да общуваме и да си говорим. Вече две години я избягвам и така. Заради това ми е най-тъпо. Тези неща, според мен, не се преодоляват истински.

# 48
  • София
  • Мнения: 5 009
Аз имах тежка връзка с баща си като дете по ред причини. Рано напуснах дома по тази причина. После уж бяхме ок, но така и не станахме близки. С майка ми съм страшно близка. Баща ми при смъртта си пожела да се откажа аз от наследство в полза на сестра си и аз го направих, но за мен това беше върховното предателство, 10тина дена след като той почина, аз родих. Тоест в последните седмици на бременност, той ми го спретна това. Да ти кажа, на него съм му простила по един или друг начин, но винаги ще си остане някаква горчилка. А отношенията ни със сестра ми са направо кошмарни и не можем да общуваме и да си говорим. Вече две години я избягвам и така. Заради това ми е най-тъпо. Тези неща, според мен, не се преодоляват истински.

Така е, огорчението си остава в теб завинаги, но не трябва да му позволяваш да ни владее..

Просто продължаваш напред с хората, които те обичат.

Знам, че е трудно да преглътнеш, да забравиш, да простиш. Обаче трябва- за да съхраним себе си емоционално и да сме пълноценни за близките си всеки ден.

В нас винаги ще живее онова мъничко, жадно за внимание и обич хлапе, което има огромна празнота в душата си...

# 49
  • Мнения: 150
Да, така е. На мен ми е мъчно  за отношенията ми със сестра ми. Такъв тип родители разделят и кръв от кръвта. Авторката не пише нищо за полубрат си.

# 50
  • Мнения: 45 141
Аз не бих се отказала. Да му е гадно  Mr. Green

# 51
  • София
  • Мнения: 5 009
Аз не бих се отказала. Да му е гадно  Mr. Green

И аз не бих се отказала. Айде стига благороден мазохизъм...

# 52
  • Мнения: 24 467
А, то и аз. Откъде-накъде?!

# 53
  • Мнения: 136
Няма какво да ви кажа за брат ми, защото той не е виновен за нищо, просто е възпитан по такъв начин, че да получава всичко наготово, че винаги е бил задоволен с всичко и е научен да се държи зле с хората, само и само защото такъв пример е имал. Много пъти съм се опитвала да поддържаме връзка, но нещата не се получават.

# 54
  • Мнения: X
Ами... щом нещата не се получават, по-добре не се занимавай с брат ти, очевадно е защо. Важното е да си добре със себе си. Simple Smile

# 55
  • Мнения: 112
Този човек можеш да го приравниш към графата позати. Това,че ти е биологичен баща не го прави такъв.
Имах една такава приятелка в гимназията, която прекрати отношения с баща си още тогава по същата причина. И сега от години си живее много по-добре, без неговите обиди и лошо отношение.

# 56
  • София
  • Мнения: 17 795

През цялото време упорито чакаш да се случи чудото и Пепеляшка да води бала.
Няма да се случи.
Примири се, изплачи го, забрави го.
Изживей собствения си живот - този човек те е създал, но... толкова. Не ти дължи нищо и нищо няма да ти даде, не го очаквай. Нито ти на него нещо дължиш - не се бутай да му даваш, той не иска. Гадно е, но... е факт.

Общи условия

Активация на акаунт