Бременна съм и това ме ужасява

# 45 4 март 2019, 10:42 ч.

Мнения: 783

Едва ли съществува майка,която не се страхува от това,дали бебето й ще е здраво. Просто темата не е за това,а за друг тип страх и не разбирам защо трябва на бъде умаловажаван. Simple Smile

Хората сме различни. Мой огромен страх е дали с бебетата всичко ще е наред,тъй като вуйчо ми е с едно много рядко заболяване(туберозна склероза) и знам колко трудно се гледа човек с подобен проблем. Но не разсъждавах върху това,когато отговарях на авторката,тъй като темата е за друго.Наред с този страх имам и страх от предстоящото родителство,както споменах по-горе-особено след като разбрах,че са две.Всеки човек може да има своите си страхове и не трябва да съдим. Simple Smile

# 46 4 март 2019, 10:52 ч.

Мнения: 18 593

От две и аз бих се изплашила! Simple Smile

# 47 4 март 2019, 11:28 ч.

Мнения: 2 050

Момичета, написах това за да ви дам кураж. След раждането, ако бебето и майката са добре всичко си идва на мястото. Не се страхувайте, вие сте най-доброто за децата си. Моето бебе беше ревящо и въпреки това смея да кажа, че не е чак такъв ужас. А се бяха изредили сумати народ да ми обясняват колко било зле, колко е страшно.

Fireee, nadejda__ - и на мен ми предстои раждане. Пожелавам ви от сърце всичко да мине нормално и страховете ви да са безпочвени !

# 48 4 март 2019, 11:59 ч.

Мнения: 783

lolita,благодаря за подкрепата! ❤

# 49 7 март 2019, 10:59 ч.

Мнения: 45

При мен това го нямаше. Реагирах нормално на двете черти и имах позитивна и лека бременност. Трудното беше като родих, защото не знаех какво ме очаква и имах доста стрес че не се справям и бебето плаче, но после нищата си дшйдоха на мястото. Това е голяма промяна. Все едно казваш чао на живота си и тръгваш по нов път и не знам някога свиква ли се с него. Май като сме деца по лесно ппиемаме промените я като възрастни е по трудно. Но децата са голяма радост. Особено след годината натам. Преди това не е толкова готино.

# 50 7 март 2019, 22:37 ч.

София
Мнения: 10 586

С първото си дете изпитах същата паника.
Но точно с четене и правене на списъци се справих със ситуацията. В началото е объркващо и плашещо колко много трябва да научиш, после се научаваш да отсяваш информацията и става лесно.
Успех, лека бременност и само положителни мисли.

# 51 8 март 2019, 12:25 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 419

Нека да започна с това, че няма ненормална емоция, особено пък по време на бременност. И никое чувство, включително и чувството на страх, което според мен е завладяло авторката, не бива да се потиска. Самият факт, че чувството е признато и споделено, го освобождава или поне освобождава разрушителната му сила, за да отвори път за радостта и щастието от новия живот. И Вие ще видите, че чувството ще се смени скоро, ако вече не се е сменило. Разбира се, не сте защитени напълно от рецидиви, но знаете вече, че те са си съвсем ок и... ще минат.

Първият път забременях неочаквано, но и двамата с гаджето ми (и настоящ мой съпруг) искахме бебето. То обаче не се състоя и сърцето ми беше разбито. Първоначалната ми емоция тогава беше на страх и ужас, но може би защото се случи непланирано и бях неподготвена (не че човек изобщо може да е подготвен за това усещане). После страхът и ужасът отминаха, за да ме сполети тъгата от загубата (при задържан аборт)...

Всички останали мои бременности (точно 3 на брой) бяха плод на планирана случайност (както обича да казва съпругът ми) и първото, което ме залива винаги, е тотална еуфория - буквално не стъпвам по земята от щастие. След това съм минавала през пълната гама - от ужас (какво ще правя сега, дали ще се справим), до увереност, че всичко ще бъде наред. Увереността надделява и в крайна сметка всичко си идва на мястото.

А имайте предвид, че моите бременности са тежки, третото ми раждане се случи в 27 г.с.

Последна редакция: пт, 08 мар 2019, 13:05 от Мяуче

Причина:

Причина: