Стига да се обичат, Вики и да се поема отговорност за тях.
- Публикувана: 23 фев. 2019, 11:28 ч.
- Последно мнение: 11 март 2019, 08:28 ч.
Промяната след раждането
При мен родителството не се "бие" с излизания и нощен живот, а по-скоро с работа и развитие. Защото е доста лесно да си биеш камшика за почивка и пътуване, дори с деца - намира се колай. Но да намериш енергия за работа И за деца, да съвместиш двата типа мислене - това за мен е предизвикателство.
Абсурт, този смисъл на израза, както казах, съм го чувала и ми лъха точно на соц. "Горкичката, не е намерила връзки за аборт". Така ми звучи.
И да, възможно е новото поколение да избегне някои грешки на старото и да прави нещата по-подредено. Това не е снобария - на хубавото няма как да кажеш лошо. Всички други хитринки са били адаптация към условията, не са общовалидни истини.
Ми сигурно не знам за зрелия соц...боли ме фара за зрелия соц, освен като куриоз.
Абсурт, този смисъл на израза, както казах, съм го чувала и ми лъха точно на соц. "Горкичката, не е намерила връзки за аборт". Така ми звучи.
И да, възможно е новото поколение да избегне някои грешки на старото и да прави нещата по-подредено. Това не е снобария - на хубавото няма как да кажеш лошо. Всички други хитринки са били адаптация към условията, не са общовалидни истини.
Ми сигурно не знам за зрелия соц...боли ме фара за зрелия соц, освен като куриоз.
Скрит текст: Много зависи на колко си години. Главната промяна е в липсата на свободно време и в тая връзка зависи от възрастта. На 25 може всяка вечер да обикаляш дискотеките, което ще трябва да забравиш поне частично и поне временно. Ако си на 30-35 може вече да ти е минал период това "излизане" и промяната да не е толкова сериозна. Някои хора скучаят и се чудят с какво да си запълнят времето - при тях детето е повече положителна промяна, защото си осмислят ежедневието. Други живеят с някаква компания, постоянно мислят кога с кого къде ще ходят - там се налага да има сериозно изменение. Така че много зависи от начина ти на живот до момента.
Това важи на 100% за мен. Аз разделям живота си на "преди децата" и "след децата". Двата живота нямат нищо общо. Преди тях бях коренно различен човек (харесвах се повече, ако трябва да съм честна). Те не го осмислиха, както много хора казват, аз още си търся смисъла хахаха. НО, абсолютно не бих върнала времето назад. По-скоро ми се иска да имаше паралелни вселени и да водя няколко живота паралелно (това в рамките на шегата, разбира се). Първото си дете родих на 25, не толкова рано, но в пика на нощния си живот. С ММ бяхме като отвързани - нон-стоп партита, купони, излизания, пътувания. Всичко се решаваше в последния момент, бяхме свободни в най-романтичния смисъл на думата. И родителството ни хвана напълно неподготвени. Коренно изменение на ежедневието. Някак си от вчера за днес трябваше да станем отговорни и сериозни хора. Смятам, че успяхме, но ни се отрази. Евала правя на хората, които успяват да запазят баланса между "преди" и "след". Аз не успях
Кое толкова е различното? Бихте ли разказали по-подробно за живота си преди и след раждането? За семейните отношения няма да питам (има такива теми).
Това важи на 100% за мен. Аз разделям живота си на "преди децата" и "след децата". Двата живота нямат нищо общо. Преди тях бях коренно различен човек (харесвах се повече, ако трябва да съм честна). Те не го осмислиха, както много хора казват, аз още си търся смисъла хахаха. НО, абсолютно не бих върнала времето назад. По-скоро ми се иска да имаше паралелни вселени и да водя няколко живота паралелно (това в рамките на шегата, разбира се). Първото си дете родих на 25, не толкова рано, но в пика на нощния си живот. С ММ бяхме като отвързани - нон-стоп партита, купони, излизания, пътувания. Всичко се решаваше в последния момент, бяхме свободни в най-романтичния смисъл на думата. И родителството ни хвана напълно неподготвени. Коренно изменение на ежедневието. Някак си от вчера за днес трябваше да станем отговорни и сериозни хора. Смятам, че успяхме, но ни се отрази. Евала правя на хората, които успяват да запазят баланса между "преди" и "след". Аз не успях
Някъде назад четох, че не извеждате "зимните бебета"...Защо?Моят син е роден в края на ноември, още на третата седмица бяхме по разходки, стига да не вее и да не фучи навън.При една от разходките срещаме педиатърката му, тя се навежда да го види в количката, аз съм му покрила лицето с ъгълчето на одеялото.Тя го отви и казва:"Какво си го увила, нека да диша и да се калява."
Шалове на устата съм слагала само при много силен вятър, когато и на мен ми е било гадно без шал.
А последните две зими са толкова меки, че дори не са зима в истинския смисъл на думата, идеално време за разходки.Е, не с часове както в топли сезони, но не виждам какъв е проблема да се разходи бебето 1-1,5 часа.
Абе то за 1 час предполагам всеки си извежда бебето, но ти си с него по 12 - 13 часа през деня и този единствен час никак не ти решава проблема със скуката и депресията. Да не говорим ако няма и с кого да си кажеш две думи навън...
Друг е въпроса, че аз лично в бебешкия период още не бях разбрала какво е депресия защото бебето все пак доста си поспива и имах много свободно време. Което тогава не оценявах защото не занех какво ме чака после и нямах база за сравнение. Макар че като беше будно моето ревеше в 90 % от времето, все пак след малко заспива.
Истински трудното дойде след 1,5 година при мен, поне. Тогава нямаше заспиване през деня, нон стоп нужда някой да е с нея, сама не си измисля нищо за 5 мин, мрънкане, тръшкане, отделно зимата нямаше никой навън, скука....Не искам да си спомням.
Иначе и моето е есенно - зимно бебе и според мен е много добре така. Първите месеци то още не знае къде се намира и няма чак толкова нужда от излизане, а после тъмко като се окори на 6 месеца, дошла пролетта и става по - лесно.
Друг е въпроса, че аз лично в бебешкия период още не бях разбрала какво е депресия защото бебето все пак доста си поспива и имах много свободно време. Което тогава не оценявах защото не занех какво ме чака после и нямах база за сравнение. Макар че като беше будно моето ревеше в 90 % от времето, все пак след малко заспива.
Истински трудното дойде след 1,5 година при мен, поне. Тогава нямаше заспиване през деня, нон стоп нужда някой да е с нея, сама не си измисля нищо за 5 мин, мрънкане, тръшкане, отделно зимата нямаше никой навън, скука....Не искам да си спомням.
Иначе и моето е есенно - зимно бебе и според мен е много добре така. Първите месеци то още не знае къде се намира и няма чак толкова нужда от излизане, а после тъмко като се окори на 6 месеца, дошла пролетта и става по - лесно.
Здравейте хора,
Искам и аз да присъединя към хората които нямат деца или бремености, но са леко притеснени от живота "след". Ще ми се да ви попитам, дали ще има някой да си признае...
Има ли сред вас момичета, които не задължително са искали деца умопомрачително много, но им се е случило да имат. Главно ми се ще да чуя как след това гледат на майчинството?
"За един приятел питам"
))
Искам и аз да присъединя към хората които нямат деца или бремености, но са леко притеснени от живота "след". Ще ми се да ви попитам, дали ще има някой да си признае...
Има ли сред вас момичета, които не задължително са искали деца умопомрачително много, но им се е случило да имат. Главно ми се ще да чуя как след това гледат на майчинството?"За един приятел питам"
))
Да, аз. Не съм искала бебенца, дечица, но ми беше важно да ги имам в крайна сметка. Татковците искаха децата повече от мен.
Ами гледам си ги нормално, не е нужно да примираш от призвание, за да си ги изгледаш, нито всяка майка 100% харесва всяка секунда от майчинството. Обективно погледнато съм добра майка, с достатъчно умения. Но не, не ми е призвание и не ме изпълва. Харесват ми резултатите обаче.
Ами гледам си ги нормално, не е нужно да примираш от призвание, за да си ги изгледаш, нито всяка майка 100% харесва всяка секунда от майчинството. Обективно погледнато съм добра майка, с достатъчно умения. Но не, не ми е призвание и не ме изпълва. Харесват ми резултатите обаче.
Да, наистина това значи.
И не, не се отнася за трето дете, защото по времето на соца, за третото даваха привилегии,че и безплатно пътуване по влакове и ГТ.
И не, не се отнася за трето дете, защото по времето на соца, за третото даваха привилегии,че и безплатно пътуване по влакове и ГТ.
Тъпо е да питаш "ами ако не ти се налага" в едно време, когато хората масово пътуваха с влакове, просто защото ги имаше в достатъчно количество и стигаха навсякъде.
И представи си, днес също по- бедните пътуват с влак. че някои така ходят на работа всеки божи ден.
Но, в случая, просто обяснявах на Сирената какво значи израза "раждаш до откат" и че по соца беше държавна политика да се насърчава раждането на трето дете.
chris.panayotova- не изгарях от кой знае какво желание. Но може би подсъзнателно съм искала да стана майка. При нас бебето стана малко ей така на шега, от първия път. И в интерес на истината, то ни събра. Бях в шок, изживях си моите драми в началото. Дори когато се появи бебето бях малко дръпната, защото очаквах да го заобичам на минутата като по филмите.
Тук идва хубавата част. Към ден днешен не мога си представя живота без това същество, вече почти на 7. Още от малка сме заедно навсякъде, а на мен ми е супер приятно. Прекарвам времето с нея и не усещам как расте, толкова ми става мъчно понякога.
Тук идва хубавата част. Към ден днешен не мога си представя живота без това същество, вече почти на 7. Още от малка сме заедно навсякъде, а на мен ми е супер приятно. Прекарвам времето с нея и не усещам как расте, толкова ми става мъчно понякога.
И аз не съм искала деца умопомрачително силно. Имах някакво желание, знаех, че един ден ще имам деца, но не съм изгаряла от нетърпение да забременея точно в онзи момент.
Как гледам на майчинството - вече споделих по - назад, а и не само в тази тема.
Всъщност много жени тук са писали, че не искали деца кой знае колко. Не е странно.
Как гледам на майчинството - вече споделих по - назад, а и не само в тази тема.
Всъщност много жени тук са писали, че не искали деца кой знае колко. Не е странно.
Абсурт, този смисъл на израза, както казах, съм го чувала и ми лъха точно на соц. "Горкичката, не е намерила връзки за аборт". Така ми звучи.
............
Ми сигурно не знам за зрелия соц...боли ме фара за зрелия соц, освен като куриоз.
Може да ти лъха на всичко, а простата истина е, че като не знаеш е смешно да парадираш с това, как ти било звучало.
По онова време, след трето дете, особено, никакъв проблем с аборт по желание нямаше- само за сведение.
За соца не е нужно да те боли фара, но като нямаш идея за близкото минало, в което си се родила и за което има живи свидетели, си представям колко си запозната с по- далечното.
И какви шедьоври си в състояние да сътвориш на база незнанието си.
Ами не знам с какво ми помага тоя смисъл, както и защо трябва да ми пука за соц мисленето. И още не съм сигурна дали това е произходът на израза.
Явно, четенето с разбиране е почнало силно да ти бяга.
Пак ще ти напиша, че никой не те кара да ти пука за соц мисленето, а че незнанието на нещо общоизвестно, не е повод за хвалба, а показва липсата на обща култура.
Особено ако се отнася за вчерашния ден, в който си се родила и в който са живели родителите ти.
Що се отнася до това, че хем не знаеш какво значи израза, хем не си сигурна в произхода му, има начин да разбереш, но къде по- лесно е да цопнеш някой английски израз, че да се изживееш като "фърст и бест" в очите на "плебса".