Промяната след раждането

  • 28 746
  • 855
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 18 299
Важното е, че после всички трудности и проблеми се отплащат. Като проговори и каже "Мамо, обичам те!", човек разбира, че всичко си е струвало. Heart Eyes

# 31
  • Мнения: 82
А за мен подобни въпроси са абсолютно излишни. Ако на твоите приятелки майчинството им тежи, а други пърхат от щастие, какво значение има конкретно за теб. Ако знаеш, че животът ти кардинално ще се промени и не, неспането е най-малката промяна, това ще те накара ли да размислиш? Не разбирам подобна нагласа и подготовка.

Недей така! Simple Smile Важно е да се пита. Както казах аз искам бебе. На мен ми се струва лесно и приятно. Не виждам как животът ми ще се промени толкова, като вече е пенсионерски и без това. 😀 Но все пак аз редовно получавам коментари, че им е минал живота едва ли не на моите познати. Добре е да поразпитам и други майки все пак... Важно е да кажа, че колкото и да съм ги питала, ми отговарят с подобни на "Ще видиш! Simple Smile", "Много е различно" Ама кое е различно никой не казва. Тук има вече три страници с отговори и всички са с конкретни отговори, а не "Ми, много се променя...". Аз няма да размислям. Темата не е с цел съвети, а с цел обмяна на информация. А и в бг мама няма такава тема.

# 32
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 263
Най- неприятните подмятания по време на бременността бяха- почивай си сега, че като дойде бебетооо...с един, леко ехиден тон.
И какво като дойде бебето? Бях наясно какво ме очаква.

# 33
  • Мнения: 82
Най- неприятните подмятания по време на бременността бяха- почивай си сега, че като дойде бебетооо...с един, леко ехиден тон.
И какво като дойде бебето? Бях наясно какво ме очаква.

За този тон говоря! Ужасен е! Ама аз не знам какво би ме чакало... И много ме дразнят тези приказки и най-вече ТОНЪТ!

# 34
  • Мнения: 3 124
Далеч съм от мисълта, че разумна жена ще се омъжи за нехранимайко. Самият факт, че някой е мой съпруг, това значи, че съм преценила качествата му освен любовта ми. Но това не значи, че ще е добър баща. Може да е чудесен мъж, с професия, възпитание, интелигентен, разумен, спестовник, грижовен към мен и да не е всеотдаен баща.
Иска ми се да се съглася с теб, но реалния живот и доста от темите тук доказват, че доста жени правят грешен избор и пренебрегват очевадни червени лампи.
За този тон говоря! Ужасен е! Ама аз не знам какво би ме чакало... И много ме дразнят тези приказки и най-вече ТОНЪТ!
Да, все едно влизаш във филм на ужасите. А може и да не е така. Сигурна съм, че има майки които едвам издържат и най кротките бебета.

# 35
  • Мнения: 18 299
При мен, преди пътувах доста. Сега почти никак, за екскурзии и почивки говорим. Втората година от майчинството парите хич не ми стигаха,  та бях принудена да съм доста икономична. В домакинството има повече задачи. Но както казах, всичко си струва!

# 36
  • Мнения: 2 123
Мис, аз за себе си говоря, не хипотетично. Въпросът ми е продължение на друг, който зададох на Човечето, но нея я няма.

# 37
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 287
Никак не е лесно.Но отглеждането на детето ни направи още по-сплотени .Баби нямаме.Едната е инвалид,а другата работи.
Първата година- и двамата със съпруга ми бяхме постоянно недоспали.Бебето реве през 3 часа.Ама всяка вечер.
Аз ставам и той става.
Бебето се храни  в 12 вечерта,после в 3 посреднощ,после в 6 сутринта...после в 9, в 12,в 3,в 6...и така въртележката се завърта.
За 4месеца не ми се беше случвало да спя поне 3 цели часа.Ходех с тъмни сенки под очите,изтощена от безсънието.Мъжът ми-на работа.
После започнаха коликите.Бебето реве с часове.Аз се паникьосвах.
После започнаха да никнат зъби.Пак рев по цели  нощи.

Привързваш се към детето докато се грижиш за него,то става най-ценното и най-важното същество за теб.Усещането е неповторимо..
Има и много красиви моменти-като ти се усмихне за първи път,като изгука,като направи първата крачка,...
Удоволствие ти прави да разхождаш бебчо в количката..да си играете,да го къпеш..

Като проходи детето на 1 годинка,трябва постоянно да търчиш след него,да не го изпускаш от поглед.Тогава вече може да спиш 5-6 часа вечер.Може и повече...
Но през деня дори в банята не можеш да влезеш и в тоалетната не може да отидеш сама.

Мислиш си,ще тръгне на ясла?Тръгва и започва да боледува.Голям кошмар.3 дни ходи-15 дни вкъщи болно.Цяла нощ държиш термометъра и трепериш..
Нашето не ходеше на ясла.
Сега вече е на 10 години и е съвсем различно положението.



# 38
  • Мнения: 5 468
По повод избора на съпруг и баща, една голяма част от жените всъщност изобщо не умеят да преценяват правилно мъжа/мъжете до себе си. Заслепени от любов и романтика, не обръщат внимание на някои детайли и след известно време хоп...тема в "Семейни отношения". Последният такъв пример за мен е двойка, в която мъжът активно си живее, излизайки почти всяка вечер на дискотека с приятели. Поведение-леко недорасло. Червени лампи-безброй много и то дори и за страничните наблюдатели. Жената, обаче, незнайно защо реши да му роди дете и резултатът е "Ама той не ми помага с детето, не поема отговорности и т.н." Така че наистина е важно жените да избират отговорни и свестни мъже и смятам, че те се познават отрано.

# 39
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Това, което при мен се промени коренно е, че преди децата никога не съм се притеснявала за някой. Някак си смятах, че ако някой има настинка или си счупи ръката (например) или го боли корема, това съвсем не е повод за притеснение. Обаче след раждането на първото, през раждането на второто, та до сега (вече десет години) аз винаги съм нащрек. Постоянно се притеснявам дали всичко им е наред. Емоционално, физически, здравословно. Това така ме е изтощило, че имаше момент когато си докарах страхова невроза. Посещавах психолог, който успя малко да ми помогне и за сега държа положението. Но, аз съм по-емоционална и тази огромна отговорност, която усещам много ме промени. Вече не съм същия човек. Не казвам, че е нещо лошо, просто отговарям с какво децата са променили живота ми.
Друго, с което промениха живота ми е, че ме научиха на много търпение (нещо, което не притежавах преди тях), логистика, мултитаскинг. Все полезни и хубави неща. И най-важното - научиха ме как да обичам безусловно. Наистина безусловно. За това последното ще съм им благодарна цял живот

# 40
  • Мнения: 3 044
Чудесна тема! Аз също се замислям за бебче евентуално след година, две и подпитвам майките около мен какво е. Главно ме плашат всъщност. Едната ми колежка директно като чуе за дете и почва : "край! Забрави за съня, забрави за личен живот, забрави за време за теб, забрави за всичко. Живей сега, че после няма да можеш. Спи сега, че после няма да можеш" и аз взема, та млъкна, защото ме стряска Joy..  Та ми беше  полезно да прочета всички коментари тук

# 41
  • Мнения: 46 520
..."да избера за баща човек, който ще е активен родител "...- Човече, не ми е ясно, как ще стане това, когато хората са още гаджета. Аз за себе си примерно не знам, каква ще съм майка, че да "избера" добър баща. Какви са характеристиките, които притежава един мъж, за да се знае, че ще е страхотен баща?
Като поживееш с един човек разбираш навиците му, как се отнася към отговорностите, които се появяват, дали товари теб или гледа да свърши повече, за да те улесни. В общи линии отношението му към останалите отговорности показва и какво ще се случи с друга, която ви предстои, независимо дете или нещо друго.

И не съм написала страхотен, а активен. Няма перфектни родители, но ако активно се занимават с детето, ако са до него, те ще са най-страхотните конкретно за това дете, дори да допускат грешки и да не правят винаги всичко перфектно.

# 42
  • Мнения: 185
Аз като една прясна мама от декември месец ще ти кажа при нас как е. Всички ми казваха оо спи сега, че после сънят ще е мираж... е да ама не. Синковеца си спи вечер по 5 часа и кусур без прекъсване и така от болницата. На който  кажа не ми вярва. Храня го на поискване и не му се е чул гласа да се дере от рев. Колики имаше само 2-3 седмици. Спим до към 10-11часа, ставаме, той си гледа играчките аз готвя, чистя, пера без проблем.
Аз още като бях бременна си казвах, че бебчето ще е спокойно бебче. Е, така е. Таткото не бяга в другата стая да спи.(както повечето правят). Вечер вечеряме заедно, гледаме филми та даже имаме време и за нещо по-пикантно.😁
Много зависи от нагласата на човек. Simple Smile

# 43
  • Мнения: 503
Аз като една прясна мама от декември месец ще ти кажа при нас как е. Всички ми казваха оо спи сега, че после сънят ще е мираж... е да ама не. Синковеца си спи вечер по 5 часа и кусур без прекъсване и така от болницата. На който  кажа не ми вярва. Храня го на поискване и не му се е чул гласа да се дере от рев. Колики имаше само 2-3 седмици. Спим до към 10-11часа, ставаме, той си гледа играчките аз готвя, чистя, пера без проблем.
Аз още като бях бременна си казвах, че бебчето ще е спокойно бебче. Е, така е. Таткото не бяга в другата стая да спи.(както повечето правят). Вечер вечеряме заедно, гледаме филми та даже имаме време и за нещо по-пикантно.😁
Много зависи от нагласата на човек. Simple Smile

То и моето беше бебе, което от 2-ри месец спеше по повече, а после и по 8 часа. Колики не е имал. Само един зъб разбрах като му расте и то за два дни. Нощем не се буди или поне доста рядко, спи си по 12 часа на нощ. Като е здрав. Със захранване не съм имала проблем, нито с подбиране на манджи в последствие. Детето си има апетит.

Относно описаното по-горе - да кажем, че едно бебе на 2 месеца може да си гледа играчките, щото то много малко неща може, а майка му да чисти и пере, ако е наспана / в конкретния случай говорим за 5 часа сън, някои им стига, на мен не Simple Smile/. Моето е малко по-голямо. Бърбори като за два отбора по ръгби, като казва нещо и си отговаря сам - "Заповядай, мамо!" - "Месии, много си мил!" Включва ме в повечето игри, които съм играла стотици пъти, но пък като измисли сам вариации е много сладко. На този етап ВЕЧЕ мога да отида до тоалетна САМА или да мия чинии, без да се обръщам на всеки 2 минути, което преди 6 месеца беше абсурд. Мисълта ми е, че децата се променят със седмици и каквото е сега е такова сега.

Последна редакция: нд, 24 фев 2019, 00:58 от Lyn

# 44
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 263
Така е, наистина, клише е, но децата растат с дни.
Ето, моят е  на 3.6г и вече мие чиниите и пуска прахосмукачка, при това с голямо старание 😀
Освен това ми прави прически, гримира ме и понякога ми избира дрехите за разходка 😀

Общи условия

Активация на акаунт