Сетих се за още една промяна след раждането: преди децата дом. любимците се смятат за супер важни...след децата котките ми се струват вече като неприятни вредители, няма го тоя ентусиазъм да се грижа за животни.
- Публикувана: 23 фев. 2019, 11:28 ч.
- Последно мнение: 11 март 2019, 08:28 ч.
Промяната след раждането
Имам и котка. И него от бебок го взех, та и той бая си порева като малък. И двамата много ги обичам. Не мога въобще да си представя живота си без тях, знам, че ще си отидат рано, но те дават също прекрасни моменти и много чиста любов. Нека се напикава кучето след 15 години, ще си му чистя. Нямам идея дали ме разбира, но когато го взех му обещах, че никога няма да го оставя 
Да не говорим, че горките гадини вече не са снимани от 5 години. А преди бяха главни фото звезди, даже сме си принтирали снимки техни на платна за сума ти пари и сме си ги окачали по стените, о Боже. При скорошното местене за малко да ги хвърля, но ми стана съвестно. Все пак ако изхвърля котките скоро, да ги имам поне на платна.
Бианка не съм засичала да я хапят за бройка деца и ежедневие, вероятно защото никога не го е натрапвала из темите. Всъщност сега разбирам, че са толкова 
Доста дълги години отношението ми към животните беше като това на Сирената. Но, децата попорастнаха, в състояние са и те да полагат грижи за животни, най-малкото се занимават с тях, и сега за мен също е интересно да наблюдавам съприкосновението между дете и животинче.
Да не говорим, че горките гадини вече не са снимани от 5 години. А преди бяха главни фото звезди, даже сме си принтирали снимки техни на платна за сума ти пари и сме си ги окачали по стените, о Боже. При скорошното местене за малко да ги хвърля, но ми стана съвестно. Все пак ако изхвърля котките скоро, да ги имам поне на платна.
В градината в Италия имаме костенурки и дъщеря ми много им се радва; имали сме и рибки, към които и аз самата много се привързах.
След раждането, наред с всички промени, ми е интересно да наблюдавам отношението на децата към животните и светът край тях: неща, които определено ми бяха безразлични преди.
След раждането, наред с всички промени, ми е интересно да наблюдавам отношението на децата към животните и светът край тях: неща, които определено ми бяха безразлични преди.
Значи, това ми е болната тема откакто в предното nursery school ме накараха да пека торти във формата на сърца за рождения ден на едни 8 заека, които оглеждаха в класните стаи. Това разбира се, след работа, помежду другото, че бях и бременна вече. Сегашното училище слава на Бога, е Монтесори и всички гадини, които отглеждат от рода на костенурки, папагали и риби, както и растенията в класната стая, са отговорност на самите деца. Ако умрат, умрат, да се научат децата на последствия. Поне до момента не е изникнала някоя майка да ми иска торти за рождени дни на домашни любимци.
Да не говорим, че горките гадини вече не са снимани от 5 години. А преди бяха главни фото звезди, даже сме си принтирали снимки техни на платна за сума ти пари и сме си ги окачали по стените, о Боже. При скорошното местене за малко да ги хвърля, но ми стана съвестно. Все пак ако изхвърля котките скоро, да ги имам поне на платна.
А, спокойно, няма да ги хвърля, просто изпускам пара. Последно преди 4 месеца ги преместихме с нас на 5 хиляди километра. Оцеляха. Би било зян да ги домъкнем толкова далеч и да ги пуснем. Търпя ги, но определено ме дразнят. Може да не е от децата, а от характерът на самите котки. Както и с бебетата, не случих на такива като твоите явно: моите късат дивани и повръщат косми от време на време.
Да, но като че ли се смята за по-яко да се присмиваш на "изстрелвачките на бебета" с повече от едно. В смисъл - ако не бяхме брийдърите, The Oatmeal нямаше да си върже хумора в комиксите, а там една голяма част е "колко са гадни бебетата".
Пък и в тия теми винаги е било голямо пискане, ако някой каже "да, имаш обаче само 1 дете". Но да се присмееш за повече деца и да ги наречеш плодене на конвейер, раждане до откат - това е куул и приемливо.
Впрочем последният комикс доста добре илюстрира промяната след бебе, ако и малко брутално.
James Kochalka е с по-позитивна гледна точка - с жена си след дълъг "интересен" живот, някъде след 11 септември 2001, ги е обзела треска да създават нов живот. Комиксът е "Saying Yes to Life", част от сборника The Cute Manifesto.
Определено смятам посланието "да кажеш Да на живота" за по-позитивно и достойно, отколкото пасивно-агресивното захапване "раждаш до откат".
Пък и в тия теми винаги е било голямо пискане, ако някой каже "да, имаш обаче само 1 дете". Но да се присмееш за повече деца и да ги наречеш плодене на конвейер, раждане до откат - това е куул и приемливо.
Впрочем последният комикс доста добре илюстрира промяната след бебе, ако и малко брутално.
James Kochalka е с по-позитивна гледна точка - с жена си след дълъг "интересен" живот, някъде след 11 септември 2001, ги е обзела треска да създават нов живот. Комиксът е "Saying Yes to Life", част от сборника The Cute Manifesto.
Определено смятам посланието "да кажеш Да на живота" за по-позитивно и достойно, отколкото пасивно-агресивното захапване "раждаш до откат".
Спамиш на развален български, перчиш се с комиксите, които четеш и спирка нямаш!
Всеки знае значението на "раждаш до откат" и то няма нищо общо с присмеха, че имаш повече от 1 дете.
Значи, че си зле с предпазните средства и колкото пъти хванеш, толкова пъти раждаш.
Що не се спреш малко?
Всеки знае значението на "раждаш до откат" и то няма нищо общо с присмеха, че имаш повече от 1 дете.
Значи, че си зле с предпазните средства и колкото пъти хванеш, толкова пъти раждаш.
Наистина ли това значи? Ми не, адски добре съм с предпазните средства. Впрочем третото ми дете е напълно планирано. Когато не искам да забременея, си пия хапчетата съвсем редовно. Само второто ми дете е непланирано 100%, но не и нежелано. И в момента съм на хапчета и въобще не съм оставила нещата на случайността.
Не знам защо битува идеята, че третото дете винаги е инцидент. И не, не знам, че е такова значението на "раждане до откат", освен може би за поколението на соц-женища динозаври и абортаджийки.
Впрочем да раждаш по-малко пъти, отколкото прихващаш...значи, че трепеш ембриони. Което е малко гадничко, ако и после животът ти да е кеф, не блато.
Впрочем да раждаш по-малко пъти, отколкото прихващаш...значи, че трепеш ембриони. Което е малко гадничко, ако и после животът ти да е кеф, не блато.
Хмм, а какво значи, ако ембрионите умират сами без да ги трепеш? Понякога в желанието си да се присмееш на някои опонент пишеш неща доста под интелекта, за който претендираш.