Това, което казваш, Емма, е много тъжно. Мисля си, че ключа е детето да общува с други деца. Така си дават пример едно на друго. Учат се взаимно на номера и най-после пускат полата на мама.
- Публикувана: 23 фев. 2019, 11:28 ч.
- Последно мнение: 11 март 2019, 08:28 ч.
Промяната след раждането
И съм на мнението на Таис, сякаш ни е присъщо да се притесняваме какво ще кажат за нас и децата ни комшиите, роднините, че и даже съвсем непознати хора. След няколко години в чужбина вече не се впрягам толкова, а по отношение на детето, въобще. Много често се бърка свободата, която имат тук децата да се забавляват, със свободия. Но някакси е странно да си пуснеш детето на площадката, и да търчиш с него на всяка крачка, за да не се изцапа, сакън.
Немските площадки са обикновено големи пясъчници, и просто в пясъка са инсталирани люлки, пързалки. На всичкото отгоре, има един като кран за вода, и лятото като го пуснат, са все едно на морето, правят си замъци с пясъка, бягат само по бодита, целите омазани с пясък. Това никога не би се случило при нас, иначе децата ще се разболеят, изцапат. Но на всички им е ясно, че това са деца и в крайна сметка дрехите се перат, настинките се лекуват.
Веднъж дойде една българска баба, те внучетата едвам говореха български, но жената си нареждаше: Теодоре, стига размахва тая лопатка, ще влезе пясък навсякъде; Теодоре, по-внимателно, ще се изцапаш; Теодоре, гледай какво ме направо с тоя пясък. Аз ако бях на мястото на това дете, щеше да ми се отще окончателно.
Немските площадки са обикновено големи пясъчници, и просто в пясъка са инсталирани люлки, пързалки. На всичкото отгоре, има един като кран за вода, и лятото като го пуснат, са все едно на морето, правят си замъци с пясъка, бягат само по бодита, целите омазани с пясък. Това никога не би се случило при нас, иначе децата ще се разболеят, изцапат. Но на всички им е ясно, че това са деца и в крайна сметка дрехите се перат, настинките се лекуват.
Веднъж дойде една българска баба, те внучетата едвам говореха български, но жената си нареждаше: Теодоре, стига размахва тая лопатка, ще влезе пясък навсякъде; Теодоре, по-внимателно, ще се изцапаш; Теодоре, гледай какво ме направо с тоя пясък. Аз ако бях на мястото на това дете, щеше да ми се отще окончателно.
Оо, аз още помня една баба на момиченце: Не бягай! Не сядай на пейката де! Не се катери!
Единствената опция беше да стои мирно.
Единствената опция беше да стои мирно.
Имаше и едно момиченце, Грейс
- там пък бабата не му даваше да диша, вървеше залепена за нея и мелеше ''Не пипай това, не стъпвай тук, ще паднеш и ще се изцапаш..''.За някои хора децата са музейни експонати.
Аз се изнервях на площадката и в заведенията. Поне до 3-4 години. Имах си две-три майки с които се срещах и ми беше достатъчно.
Най-добре ми беше на село. Пускам я в големия двор и да се маже колкото иска. После я къпя. Да не говорим, че обичаше да влиза при овцете с татко си (земеделец е) и прегръщаше агнета. Кой знае как някоя мама би се възмутила. Но детето оцеля...
Най-добре ми беше на село. Пускам я в големия двор и да се маже колкото иска. После я къпя. Да не говорим, че обичаше да влиза при овцете с татко си (земеделец е) и прегръщаше агнета. Кой знае как някоя мама би се възмутила. Но детето оцеля...
Аз не съм срещала такива родители и баби май, толкова да не дават нищо. Но не се и заглеждам. Водя си детето на площадката, то играе и си заминаваме.
Аз не пускам в пясъчник, просто ми е гадно, но и детето ми не напира никога. Все ми е тая как ще се изцапа, просто ме е гнус от пясъка. Като тръгне на ДГ и без това все в пясък ще ги държат.
Аз не пускам в пясъчник, просто ми е гадно, но и детето ми не напира никога. Все ми е тая как ще се изцапа, просто ме е гнус от пясъка. Като тръгне на ДГ и без това все в пясък ще ги държат.
Изчетох ви с интерес. Не мисля, че има някакво надцакване, за мен е интересно да прочета различни мнения на майки.
Моето дете е родено и расте в чужбина и нещото, което винаги ме е притеснявало на българските детски площадки, е аграсията между децата. Не знам, може би само на мен ми се е случвало подобно нещо, но почти винаги сме се сблъсквали, обикновено с по- големи деца, проявяващи най- вече вербална агресия с много груб и нецензурен език.
Моето дете е родено и расте в чужбина и нещото, което винаги ме е притеснявало на българските детски площадки, е аграсията между децата. Не знам, може би само на мен ми се е случвало подобно нещо, но почти винаги сме се сблъсквали, обикновено с по- големи деца, проявяващи най- вече вербална агресия с много груб и нецензурен език.
Само да споделя от горчив опит. Не желая да ходя пред нашата площадка, защото няколко пъти станах свидетел на невероятен селски панаир. Вики казва за агресията при децата, но майките какво могат да сторят....Последно две майки почти не се нахвърлиха да се бият заради играчки в пясъчника. Обиди, грозни думи и панаири. Не желая нито аз, нито детето да ставаме свидетели на такива изпълнения. Затова обикновено съм я водила в паркове с познати деца.
А в чужбина няма насилие и никое дете не е агресивно?
Децата тук са вежливи едно към друго, не се ругаят и бутат по площадките.
Говоря за личния си опит и това, което ми е направило впечатление. Не съм била на всяка площадка по света.
Абе не знам, гледам че в Лондон например всеки ден има убийство, извършено от някой под 20 години. Тия хора доскоро и те са били по площадките...
А това с майките е вярно Преди 2 дена какви ужасии изслушах! Моето си се пързаляше, когато една майка се разкрещя като луда, явно някое дете беше ударило нейното. Щяла да убие другата майка, мръсна овца и подобни още доста животни изреди. Аз се разхилих накрая, не издържах. То нищо му нямаше на детето, а ако наистина имаше някоя синина не знам.
А това с майките е вярно
Преди 2 дена какви ужасии изслушах! Моето си се пързаляше, когато една майка се разкрещя като луда, явно някое дете беше ударило нейното. Щяла да убие другата майка, мръсна овца и подобни още доста животни изреди. Аз се разхилих накрая, не издържах. То нищо му нямаше на детето, а ако наистина имаше някоя синина не знам. А в чужбина няма насилие и никое дете не е агресивно?
