За парите и семейството

Ами някои хора може да обичат примерно текстурата на храната, миризмите. Аз да си призная на моменти изпитвам буквално сетивна умора от пипане на храна, защото приготвям неща по много пъти на ден. Понякога самото пипане на продуктите и текстурата им ме отвращава - мразя да пипам влажно, да си мокря ръцете, и след това не го ям.

За някои хора обаче това упражнение за сетивата може да е приятно. Зависи и какво готвят и какво са работили преди това. И колко често готвят.

Та може някой ако е хирург, после да му се иска да нареже една салата. Впрочем познавам хора, които режат по една зелка на ситно като борба със стреса. Малко като биене на боксова круша.

Големи сметки, голямо чудо. Кой как е щастлив и толкова. Стана ми жал чак.
Ла Сомбра - страхотен коментар  !

Дам, Сирената ме наспами на лични... нейна си работа, ама все пак благдаря за вниманието.
Та да питам - как така се къртят 5 хилки, докато гледаш 3 деца, списваш в бг-мамма и се въртиш на пета на провайдъра?
(П.П. не ми е писала тез суми Сирената на лични, просто продължавам крамолата с публичните й мнения във форума)

С болднатото съм напълно съгласна, но с примера ти- не, защото е прекалено опростенчески и принизяващ жената.
Отношението на мъжа, уважението към мен като друг пол, с друга натура и интереси, че и поставени от Природата задачи  и задължения, означава пълно съобразяване с това, което съм аз и съзнанието, че се допълваме, а не сме еднакви.
Аз не съм мъж и не желая да поемам издръжката на семейството, не желая да сглобявам мебели и да ремонтирам кранчета, както и не желая да работя по 10 часа, че да се докажа колко ме бива в изкарването на пари.
И ако мъжът разсъждава като теб- че щото съм еманципирана, трябва да "греба наравно", пък като се върнем вкъщи да ми замаже очите с пускането на пералнята и бърсането на прах, че да се почувствам еднаква с него- не, мерси!
Това не е еманципация, а напън да се докарам до мъж в пола, а него- до жена в панталон.
И покрай тези напъни, които не знам защо наричаш еманципация, се лутат децата, които виждате и двамата за по 1-2 часа, а че за вас самите не остава време да си обърнете внимание.
Накратко- уютът и спокойствието, които ще създам, както и времето за мен, в което спокойно ще си обърна внимание- на децата също, както и задоволяването на интереси, които са само мои, са истинската еманципация.
Защото правя много неща, които са важни и за духа, и за тялото, а не вися някъде 10 часа да ме командват Сульо и Пульо и това да изчерпва съзнателния ми живот ден след ден, изпълвайки ме с гордост, че заработвам колкото мъжа ми и само така той ще ме оцени.

И пак да напомня- не ми е минавало през ум да оставам домакиня!
Просто не искам да бъда еднаква с мъжа, да се справя с всичко сама, защото точно жените които във всичко искат да са еднакви с мъжете, или си остават сами, или се събират с Пу.ьо, който нито се развива, нито иска да успява, а бачка за малко пари и търка дивана след работа.

Koe точно публично мнение визираш? Писала съм изрично за доста по-ниски нива на заплащане и че не са рентабилни при наличие на малки деца, особено пък боледуващи - накрая като теглиш чертата, ще излезеш с много малка нетна печалба, и това дори при сравнително високо заплащане като за България.

И да, никой не пресмята стреса и умората от работа - все пак мислиш за проблемите на шеф Х и на колежка У, искат концентрация, пият ти силите и буквално не си на себе си. А, да, и задръстванията и пътуването.

LeClerc, какво тайно съм казала, все пак не съм писала на кого съм написала домашната или чия "суетна книга" съм подплатила със съдържание. Тайна е това:)

Впрочем аз нямам драма да ми вменят готвенето, щото аз без вина вменявам смяната на гуми примерно, както и повечето шофиране, носене на тежки неща и такива работи.

На мен пък ми е последен зор дали някой мъж ще ме оцени, в т.ч. и моят. Готвя ако и защото искам, ако не искам, не го правя и това няма никаква връзка с парите, които изкарвам или не. Не се и сещам как точно мъж ще ми каже какво да правя или дали ми е позволено. Сигурно съм еманципирана, а той женчо.

Сирен, ти не караш никого да сменя гуми, те трябва да се сменят и не е забранено да се направи в сервиз.

АбсурТ - все едно сме чели нещо корено различно . Фантазия и интерпретация. Какви напъни, какви чудеса ! Направо се изумявам как се търси под вола теле. И тук изобщо не ставаше въпрос дали жената изкарва същите пари. Който разбрал, разбрал. Чисто и просто за разбирателство и уважение между партньорите....

Това е другото нещо, което също често се спряга тук наред с онова за прецакването кой ще натисне повече пъти копчето на пералнята. И също няма нищо общо с моето разбиране. И аз работя от къщи и като има да се прави нещо, го правя, без да чакам останалата тайфа да се прибере. Обаче очаквам и получавам същото от мъжа си, когато съм в период, в който се натрупа работа. Та, нещата не са "ти сготви 2 пъти, и аз ще сготвя толкова пъти или ще те чакам да се прибереш, че да не се прецакам", а друго - всеки, независимо от пола, върши това, което трябва да се свърши, когато може и е свободен.
Истинска еманципация е за теб. За мен, Станка и Драганка може да е друга истинската еманципация. Пак за мен - уютът в дома е резултат от действията на всички, които го обитават. За работата по 10 часа разбирам - затова отдавна се отказах да работя за сульо и пульо, който да ми дава наклон дали да почивам, кога да почивам, колко да почивам, дали да си погледна децата и така нататък. Оттам нататък си следвам моите интереси, които включват и работата ми, която не оставям за нищо на света.
И хайде да не опираме пак до кранчетата и покривите, че те не се сменят всеки ден, ама всеки ден се иска храна, чисти дрехи и прочие. Те такива мъже, които седят и чакат веднъж в годината да се развали нещо, че да се подклатят, са също като лисицата, дето подпирала облака. Ама като има жени, които си харесват ролята на врабчето, ще има и такива лисици.
А, чудесно казано!

Леле, Цеца, тя и на лични намира време да спами

Сирен, не познавам такива стресирани хора. Не описваш характер, между другото.

Интересно какво се случва, ако нещо, което правите с пълна самоувереност, е адски неприятно за партньора. Дали не си променяте поведението, защото се обичате - или карате през просото, защото "той ще ми каже". Всеки по малко си променя подхода и задачите.

Иза, ти не беше ли адвокат, не психолог? Не знам за какво говориш. Аз ти казвам защо на ежедневно ниво един човек може да го влече да готви, а друг да е "прегорял" и да не му се пипа буквално хранителен продукт. Просто лично наблюдение.

Да питам тогава другите - Сирената за 5к ли пишеше или за по-малко, че ще се върне на работа?

Как бе, за чест и слава...и за офис обяд с колеги:)

Аз имам спомен за 2500

Въпрос за милион долара, Цеценце

Чакай да видим другите, може и аз да се бъркам, ама помня 5к.