Форнетите са гадни бутербанички с нищо за пълнеж. Детето ги обожаваше като малко, сега има по-изискан вкус и налита на дюнери и крем супи в чаша тип "то го" за обяд. Градски стандарт, кво да го правиш.
- Публикувана: 25 фев. 2019, 21:08 ч.
- Последно мнение: 19 март 2019, 22:13 ч.
За парите и семейството
Никога не съм обичала бутерки, та не знам.
Така, аз също само предлагам за опитване и не купувам джънк у нас. Навън може, особено с компания. Вкусът се възпитава доброволно. Ей, я, днес я влече сушито в Саса, та има надежда да работи като супер-дупер елитно ай ти някой ден и да преживява всеки обед в Хепи. На мама гордостта ще бъде. А като се ожени и се кънектне за провайдера да я съплайдва, ех, мечтииии.
Така, аз също само предлагам за опитване и не купувам джънк у нас. Навън може, особено с компания. Вкусът се възпитава доброволно. Ей, я, днес я влече сушито в Саса, та има надежда да работи като супер-дупер елитно ай ти някой ден и да преживява всеки обед в Хепи. На мама гордостта ще бъде. А като се ожени и се кънектне за провайдера да я съплайдва, ех, мечтииии.
Никога не съм обичала бутерки, та не знам.
Така, аз също само предлагам за опитване и не купувам джънк у нас. Навън може, особено с компания. Вкусът се възпитава доброволно. Ей, я, днес я влече сушито в Саса, та има надежда да работи като супер-дупер елитно ай ти някой ден и да преживява всеки обед в Хепи. На мама гордостта ще бъде. А като се ожени и се кънектне за провайдера да я съплайдва, ех, мечтииии.
Така, аз също само предлагам за опитване и не купувам джънк у нас. Навън може, особено с компания. Вкусът се възпитава доброволно. Ей, я, днес я влече сушито в Саса, та има надежда да работи като супер-дупер елитно ай ти някой ден и да преживява всеки обед в Хепи. На мама гордостта ще бъде. А като се ожени и се кънектне за провайдера да я съплайдва, ех, мечтииии.
Мисля, че се изразих пределно точно, а и други го казаха: Хепи и Рафи не че са класа, но са заведения със специфичен подход и все пак успяват да овладеят склонността към мърлявщина, която се наблюдава в някои кръчми и заведеня, по-"обикновени". И да, Дон Домат, О'Шипка и подобните не са кой знае какво, но поне знаеш какво ще получиш и няма изненади.
Също така е факт, че накрая на месеца се забелязва, освен ако сумата не е около 5% от доходите.
Също така е факт, че накрая на месеца се забелязва, освен ако сумата не е около 5% от доходите.
Не, аз продължавам съвсем сериозно да твърдя, че в някои случаи ходенето на работа може да изкарва толкова пари, че просто да може да продължиш да ходиш на работа. Ползи е много разтегливо понятие, както казах - ако мерим в пари е най-точно, ако вече включим емоционалния елемент (колектив, вижте-ме-аз-съм-работещо-момиче), тогава нещата стават неясни. Чела съм изказвания, че е добре да се работи, дори да е на загуба. Което за мен е пълен абсурд, освен примерно като 3 мес. начален стаж.
И много зависи каква точно ще е ползата за бюджета и как ще се усети и дали ще е значима разликата.
И много зависи каква точно ще е ползата за бюджета и как ще се усети и дали ще е значима разликата.
Ползи за бюджета винаги има. Но дори и хипотетично да предположим,че няма финансови ползи за бюджета - 1) не е разход, 2) има и други мотиви,които подтикват един индивид да работи. И ако той сметне,че ползите му са ок,не е важно как те се изчисляват от страничен наблюдател.
Вътре си заради ходенето на работа само ако работиш за 500 лв и си купуваш обяда, цигарите и кафето.
В тези случаи обикновено има и страничен приток - буркани, прасета, агнета, яйца и мляко от село и джобни от мама и татко. Не знам дали минава за провайдване да получиш пита домашен кашкавал, но тези случаи не са релевантни въобще.
Моите нужди от храна, дрехи и тоалетна хартия - накратко, разходи - си вървят, независимо дали ходя на работа, или не.
В тези случаи обикновено има и страничен приток - буркани, прасета, агнета, яйца и мляко от село и джобни от мама и татко. Не знам дали минава за провайдване да получиш пита домашен кашкавал, но тези случаи не са релевантни въобще.
Моите нужди от храна, дрехи и тоалетна хартия - накратко, разходи - си вървят, независимо дали ходя на работа, или не.
Ползи за бюджета винаги има. Но дори и хипотетично да предположим,че няма финансови ползи за бюджета ...
Нова математика ли измислихме? Бюджетът е число, което мери количество пари. Плюс или минус. Ако сравниш 1 срещу 2 работещи и теглиш чертата, за да измериш приноса в пари, се вижда ясно дали и колко (след като извадиш задължителните, повтарящи се разходи). Има ползи за приходите, да, несъмнено, но в крайна сметка "пари на разположение за харчене" са също една определена величина. И може да се окаже, че накрая ще има по-малко свободни пари за харчене и повече задължителни разходи.
(впрочем в темите често се бърка "бюджет" с "общите приходи на семейството", а това е грешка. Бюджетът е колко сме решили да отделим за задължителни и някои други разходи. Понякога бюджет = всички приходи, но не задължително. А едно ходене на работа раздува бюджета с нови задължителни разходи, за да има накрая някакви приходи - и вече е въпрос на преценка дали получените нетни приходи си струват.)