Нещастен

Да де, ама нали в началото, че и в цялата тема после всички го освиркаха, че е мамино синче и го държи на къс повод.

Това е трудно. Зависи от него, да, но и не само.

Синовните обич и уважение нямат много общо със синовното подчинение и липса на мнение и посока в личния си живот.
Родителите трябва да се уважават, трява да се подкрепят, трябва да се обичат, не и да се следват сляпо желанията им и опитите за даване на наклон в живота.
Жените, в това число и майките, много бързо усещат склонния на обработка син и мъж и действат. Изключителна рядкост е да не се случи така.
И зависи изцяло от него, да. Умението да поставяш граници  не е лошо нещо.

Не мисля, че говориш от личен опит, за съжаление.
При едни 10 годишни напластявания и отношения, стигнали до криза. При една непоносимост до степен всяка от жените да е убедена, че другата диктува решенията на мъжа, да се водят разговори с мама пред снахата, е не особено умно решение.
Отношенията майка- син са си лични и не виждам защо трябва да се подлага на излишно напрежение всеки от тримата в конфигурацията.
Не искам да си представя как би прозвучало в "конферентен разговор" съобщението "Ще дойдеш само за седмица, защото аз така съм решил. Не, не е жена ми, мое е решението, защото.....не те искам тук? тя не те иска, а аз се съобразявам с нея?.........

Авторе, ако искаш да се оправи личния ти живот - заяви пред майка си, че съпругата и децата ти са ти приоритет и тя ще ти е майка завинаги, но няма да й играеш по свирката.
Ти си имаш съпруга и деца, за които да се грижиш. Следва майка ти да бъде глезена от нейния мъж, а не от сина й. И тук идва твоята роля - с нежна ръка да наложиш това правило. Много време си позволявал да си разиграва коня и да манипулира всички. Ще отнеме време, за да се промени ситуацията.
Също така трябва да застанеш трайно на страната на съпругата си и да дадеш време на майка ти да приеме промяната. А също и на съпругата ти да ти повярва отново.
Успех!

absurT, аз съм снаха все пак. Разбира се че говоря от личен опит и от лични наблюдения.  
Приемам, че всеки е що годе с нормален мозък и възпитание и цени родителите си, а и тези на съпруг/съпруга, та онова, което пиша е лесно разбираемо.
 Примерът, който ти даваш, при мен не би се случил, без значение дали сме скарани със свекървата или не. Грозно звучи даже с тия намеци за ултиматуми.
Разбирам, че разправата с друга жена е по-близка до възприятията ви, но е грозничко и точно на тази основа се случват тия проблеми. Сссссссссссссссс.

Аз бих разговаряла поотделно с майка ми и жена ми. На първата ще обясня, че тя винаги ще бъде моята майка и много я уважавам, но да не ме кара да избирам между двете. На жена ми ще кажа, че тя е жената с главно Ж за мен, майката на децата ми и това значи много. Но да не ме кара да избирам между нея и майка ми, защото всяка има своето специално място в сърцето ми. Затова трябва да ме разбере, че майка ми е част от живота ми и няма как да я изтрия от него. И че ще направя компромис, така че да угодя и на двете. Майка ми ще дойде на гости, както иска, но не за месец, а за седмица, за да не се натоварва и жена ми психически. И ще й дам ясно да се разбере, че идеята е моя. Ако покажеш на жена ти, че държиш на нея и ще се съобразяваш и с нейното мнение, тя няма да чувства майка ти като конкуренция и ще е по-спокойна. А на майка ти обясни, че ако иска ти да си щастлив и спокоен, трябва да се държи добре с жена ти и да спре да я обвинява за всички грехове на земята. Наистина от теб зависи как да се случат нещата. Някои майки не разбират, че с настояването да са номер едно в живота на сина си и да му определят как да живее, само му вредят. А на жена ти определено й е липсвало внимание и добро отношение. За всяка жена е важно да усеща, че означава много за мъжа до нея. Разбрал си и сам от начина по който е реагирала на празника.
Лично аз обичам да си изяснявам нещата и да говоря. Първите два пъти ще ти е трудно да казваш в очите на другите какво искаш и как виждаш нещата, но после става лесно, опитай.

С такова мислене пак ще си между чука и наковалнята и пак на първото квадратче. Има начин да изтриеш мама, но ще оставя сами да се сетите. Жените го правим по-лесно. Просто триеш фабричните настройки.

Грешиш, точно защото разпрата с другата жена не ми е близка до възприятията, го пиша.
Ти си снаха, но живяла ли си 4 години със свекърва си, през което време тя е властвала в къщата / според собствения ѝ син/?
Наложило ли ти се е да се изнесеш на квартира поради пълна непоносимост?

Благодаря и аз за пожеланието, нека хубавите моменти са повече!
А за мама - тя сама трябва да знае, че няма как да се държиш за полата ѝ цял живот, ти си мъж вече, имаш собствено семейство и мама, иска или не, просто остава встрани. Това не означава да я игнорираш или да не ѝ обръщаш внимание, тя си остава твоя майка. И жена ти трябва да го отчита. Така че и тук на теб се пада нелеката задача някак да им разясниш това. И майка ти трябва да разбере, а не да се сърди като малко дете. Аз вече се поФалих, че съм двойна свекърва , не знам доколко съм права, но, ако ме питат за нещо, давам мнение, като не - оставила съм всеки да си живее живота. Харесва ми, не ми харесва, това е техният живот, както си го подредят, така и ще го живеят. Ако може човек да им помогне, когато имат нужда, ок, но да се меси, раздава акъли, намества в живота им и сърди, просто е развали отношения. И не е нужно. Виждам ли децата си, че са добре, и на мен ми е добре, нищо че не присъствам ежедневно в живота им. Затова не разбирам някои майки, които вгорчават живота на собствените си синове, ако не дай си боже, не стане на тяхната и са в някаква измислена конкуренция с жените им.

Нека не превръщаме темата в тема за нас и нашия живот, absurT. Живяла съм със свекърва си много повече от теб и знам, че ще дойде моментът, в който ще продължим да живеем заедно. Различни сме. Различно отношение имаме към всичко, което си е нормално.

Нека авторът да се възползва от кратката (дай Боже да е по-дълга) пауза, която му дава животът, докато майка му е на крака и самостоятелна. Нека използва това време да заздрави брака си, защото в голяма част от семействата се стига до момента, в който децата трябва да се погрижат да безпомощните си родители и това е ОГРОМЕН стрес за повечето бракове. Или настава страхотно изваждане на пари, за да се ангажира помощен персонал и медицински грижи, или човек прибира родителя си в дома си и тогава тежестите също са много големи. Не си представям ситуацията, в която майка му изпадне в безпомощност, а жена му все така не може да я понася заради нерешителното поведение на мъжа си.
Разбери, авторе, трябва да имаш верен съюзник в лицето на жена си, а не враг. Наистина ще ти трябва в бъдеще.

Не говориш нищо за баща си. Майка ти сама ли е?

Авторе, днес какво направи за/с жена си?

Абсолютно! И децата недей да сравняваш с други също.

Майка ти ще ти прости. Тя е майка. Вярно, че това на което е учена и цял живот вярвала вече не важи. Това, че свекървата ръководи семейството и снахите са длъжни да й се подчиняват, е отживяло времето си и мястото и тя се сблъсква с по-модерни разбирания. Ще й мине. Следващия път й се обади и говори с нея все едно нищо не се е случло. Разказвай й за децата, питай за баба си и дядо си. Не пред съпругата си.
 И мен ме интересува - днес, като не е празник, цветя няма - какво правихте заедно със съпругата си?

Защо просто не й купуваш цветя без повод.Бъди сигурен, че ще бъде очарована.