Моля, дайте съвет , за да не се самонавивам

Дано успеете да си живеете добре!!

За себе си знам, че не мога да издържа на такъв режим.    Страшно се разбирам с родителите на мъжа ми, те живеят в голяма и удобна къща на 15 км. от нас и понеже там има двор и всякакви екстри за децата, лятото ходим много често, мога да оставям там и децата, като се наложи. Сина ми е много щастлив при баба и дядо, а има и много деца за игра наоколо. Има си отделен етаж за нас. И на мен ми харесва да постоя, но за постоянно - не искам и да си го помислям. Ами това си е за мен тяхната къща, за каква наша самостоятелност ще става дума там...? Определено предпочитам малък апартамент отделно, отколкото обща къща, но аз имам голям страх от живот с родители по принцип  Така че не ставам за пример май 

Дано успеете да се "сработите" добре!!
За целта обаче още от начало си постави ограничения..после ще е късно! 

айде още един италиански съвет.

представи си голяма къща. гледа към улицата и входните врати ( за коли и вход) са от тази ( нормална страна). зад къщата, там където е бил двора е построена още една къща.
ситуацията е подобна - отпред в 'старата' къща живеят свекърите ми, отзад, в новата живеем ние. имаме си вход, стълбища, гаражи и тн всичко.

да, ама за да изляза с колата трябва да изляза на улицата, т.е да изляза през вратата на улицата. е да, ама свекърва ми е възрастна жена и освен да стои на прзореца др. работа много много няма.

тоест, всеки път излизайки и влизайки Те знаят. или по-точно Тя знае.
това, сам по себе си е факт, който може да смели живота ми.

тук идват Но-тата.
не говоря сега за тъмни балкански субекти, говоря за нормални хора ( като твоите и моите свекъри). ще ги дам с цифри, не че са златни правила.. а просто така. някакви мои неща.

най-важно е да овладееш влизането ( т.е да не може да идва и отива когато тя, а когато ти пожелаеш), както и психическата нагласа, че си 'наблюдавана'. и да правиш това, което ти харесва и когато ти харесва ( напр. ако искаш да имаш стол на двора да си го сложиш без мисъл ,че 'пречиш')
та
1/ никога не настоявам той да Не ходи да види мама. тоест, той е свободен да отиде и да види кво става във всеки момент. Много рядко аз ходя с него, защото знам,че тя иска да получи информация и нямам нищо против да я получи защтоо това й засища любопитството без да се натрапва тя самата. Нека ходи, нека си говорят.
2/ никога непоглеждам към ехните прозорци ( знам , че ме гледа) , когато влизам и излизам.
3/ никога не отварям, ако някой ми звъни. така се научи, че ако случайно се сети да дойде непоканена преди това да ме контактне. свекърва ми не прекрачва прага непоканена. до степен в която я каним, тя не ще да идва, че имала да качва стълби.
4/ винаги имам грижа за общи неща, например тревата.
5/ не забелязвам, когато ми събира щипки и ми ги оставя пред вратата, или когато ми слага торбички, в които да си изхвърлям хартийките от пералнята ( защото имам помещение, което е в 'опасна близост' до тяхната част).
6 / установили сме ( неофициално)  един официален контакт през седмицата - ходим в неделя на обяд у тях.
7/ държа се прилично, но на дистанция. помагам и предлагам помощ, но никога не я оставям да си мисли че сме си дружки.

ми май тва е. възпитано и на дисанция.
не й давай ' да ти помага' много мнгоо. това е входна врата, да я направиш част от къщата ти, от семейстовото ти , от взаимоотношенията ви и тн. аз съм против 'помощта'.

 

Виж миличка, мъжът ти трябва да е на твоя страна. Научи го, че ако спаzва "твоите си правила", ще има много по малко драzги с НЕГОВАТА майка и така всички ще са щастливи.

Не може да иска от теб да се оставяш майка му да те драzни и zаедно с това да си щастлива. Това го нема в тоzи живот.

Винаги твърдя, че в 99% от кавгите със свекърите, на мама синчето е виновно...

Ние също живеем МНОГО хора и то в апартамент. Когато се роди и бебето настъпи една малка лудница... Но всичко е въпрос на навици и подреждане  на приоритети!  Дали за теб е по - важно някой да ти помага, да те отменя в грижите ИЛИ да имаш свое, неприкосновено от чужди вмешателства кътче и да се разхождаш по гащи?  Когато съпоставиш двете неща и ги сложиш на везна сама ще намериш отговора.
Лично за мен вариантът много хора, живеещи задружно, разбиращи се, помагащи си особено във времето, в което живеем е по удачно от варианта "квартира"! Всичко е въпрос на отстъпки, цивилизованост, поставяне на ясни правила от самото начало и взаимно съобразяване с интересите на другото/ите семейство/а! Ако се постигне е дори по - лесно, защото ще изпитвате известна финансова свобода, която иначе с наемите не би ви била възможна. И това би утежнявало ситуацията излишно и вгарчало отношенията в собственото ти семейство, макар и да живеете сами!
Бих те посъветвала да пробваш варианта "дядовата ръкавичка", дано се разбирате /но щом казваш, че са свестни хора, надявам се, че ще е така и бездруго!/,а ако не - тогава и без това няма и да имаш избор. Успех!!!

Ами няма да заключвате, сложете си брава с "топка" отвън. Така като затвориш вратата тя сама си се заключва и без ключ не можеш да влезеш

Можеш да кажеш на мъжът ти, че да влизат у вас по всяко време би било все едно живеете в един апартамент и няма начин да не се дразните. Горното предложение за брава с топка е ултра удачно
Моята свекърва беше почнала да идва по всяко време, коагто реши и е удобно, един път използвах, че малката се раздразни и разрева и й казах, че искам да с еобажда преди да идва понеже не винаги е подходящо, а и аз си имам неща и не искам именно да ме свари в банята или по гащи.... оттогава преди да дойде се обажда...

пак ще повторя,
че дистанцията в случая, не означава, че има лагери и вражда и лоши отношения.
а и недейте да я настройвате така.
мъжа ти не е от другата страна, не се настровай така, защото друга страна няма.
не му говори, не го поставяй в посредничество.
всички сте на една страна и трябва да се уважавате.
както и личното време и пространство.
можеш да си напишеш някакви неща, които искаш да постигнеш.
няма да правиш Авраамов дом от дома си. , тоест да ти влизат и излизат хора.
това е ужасно просто.

освен това си мислех за още нещо - ти така ли влизаш у тях?
тоест, ако ти си влизаш и излизаш транзит
не можеш да очакваш друго.

винаги се обаждай и питай ' удобно ли е', 'извинявай, че те притеснявам' и тн.
има си дежурни думи.
така би трябвало да се усетят

ако не и видиш дебелия край отиди и им обясни.
кажи им ,че ги уважаваш, че се радваш, че сте наблизо,
но не прави ' лагери'. това е голяма грешка.


това с топката на вратата е гениално. 

Защо ти става криво? Не можах да разбера...Нали все пак , ако не ти казва ти никога няма да знаеш къде грешиш? И ако се чувстваш сгрешила пред кого и да е,  винаги можеш да кажеш :" извинявай за този и този случай не бях права... и тн "

Няма да ти хареса съвета ми, но нали събираш всякакви мнения по въпроса.
Аз лично бих предпочела квартира каквито и да са плюсовете и минусите спрямо обща къща. Зависи от приоритетите ти. За мен най-важно е да имам спокойствие и едно истински мое семейство. Това в една къща (макар и с отделен вход) няма как да стане.
А и един ден не искам някой да ми каже "дойде в моята къща" (я свекъри, я мъж). Всичко, което имам обичам да съм постигнала сама!

Възползвай се от ситуацията.

Така ще можеш да им оставяш детето, и да имаш повечко свободно време, ще ти помагат!

Разсъждавай в тази посока, и ще ти е по-лесно!

А за скътаването на париците, извинявай, ама ми прозвуча точно все едно ще си скътаваш пари за семки.

Парици за жилище трудно се скътават!

Пари за жилище могат само да се спечелят, или да се изплащат кредити за по 20 и кусур години. Тези пари не се скътават!