Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 53

  • 40 097
  • 767
  •   1
Отговори
# 90
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Тинтири, протеини. Моят при предпоследната терапия беше много занижен, но много.

# 91
  • София
  • Мнения: 2 693
Аз ям доста протеини, независимо, че ми казват, че трябва да ги спирам.

# 92
  • Мнения: 2 369
Фри, дано си права, въпреки, че в час съм учила, че като дойде менопауза идва и остеопорозата примерно. Оф ще видим. Във всеки случай каквото дойде- това ще е. Със сигурност не бих си отказала елементи от лечението. Само си разсъждавам. До преди диагнозата даже си мислех като ми дойде истинската менопауза  да вземам хормони, за да я отложа, но уви....на мама след 50 започна да и спира и май преди година, две и спря напълно. 63-ти набор е. Все си мислех, че и мен на тази възраст ще ми се случи. Ще взема да седна да попрочета малко повече по въпроса. Винаги съм си мислела, че спре ли функцията на яйчниците край със сексуалността. Без матка има сексуалност, но без яйчници не. Наистина ли това не е така? Май не сядам да чета, защото ме е страх, че само ще си го подтвърдя, а предпочитам да вярвам в обратното😁

Оф настроението ми нещо се усеща, че съм близо до критични дни. Бях сдухана след миналата терапия и психически.

# 93
  • София
  • Мнения: 3 927
Marittaa, успокой се, дете! Hug
Мисли за лечението... всъщност ако такива мисли те разсейват и отвличат вниманието ти- ОК. Но не се навивай, че ще ти се отрази като жена.
От 11- 12 години съм в менопауза (след химиотерапията ми идваше съвсем редовно) и сексуалността ми си е ОК.
На мама ѝ спря на 58, на мен- на 48.
И остеопороза нямам.
Сега съм на 60 и съм си 100%- ва жена (е, с една цица).
Всичко ще е 👍. Ще мине всичко (само време трябва) и ще си върнеш живота.
Само ще си по- силна!
Прегръдки от мен! 🤗

# 94
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Аз пък имам друго мнение. Сексът зависи от желанието поне при жените. Една жена винаги става за секс стига да има желание. Желанието е на психична основа.
През 2013 година ме оперираха от киста точкована за единия яйчник. На стресова основа беше започнало да ми спира. След операцията окончателно ми спря. Не ми се отрази на желанието за разлика от сега. Не използвам никакви хормонални. Просто като цяло не се чувствам добре.
След менопаузата е въпрос на време организмът да се настрои. Болестите зависят от годините.

# 95
  • Мнения: 2 369
Marittaa, успокой се, дете! Hug
Мисли за лечението... всъщност ако такива мисли те разсейват и отвличат вниманието ти- ОК. Но не се навивай, че ще ти се отрази като жена.
От 11- 12 години съм в менопауза (след химиотерапията ми идваше съвсем редовно) и сексуалността ми си е ОК.
На мама ѝ спря на 58, на мен- на 48.
И остеопороза нямам.
Сега съм на 60 и съм си 100%- ва жена (е, с една цица).
Всичко ще е 👍. Ще мине всичко (само време трябва) и ще си върнеш живота.
Само ще си по- силна!
Прегръдки от мен! 🤗



Това с едната цица беше добро. Викаш и с една цица не се трогваш. А така! Ще си го спомням като изпадам в "дупки" 🤗

Ал и ти си права. Знам, че идва и от главата, но мен и това ме плаши. В момента главата ми е по-зле и от тялото😒 Дано наистина е временно, че без глава и яйчници едновременно спукана ми е работата откъм забавления от тия дето най-ги обичам хо хо хооо.

Днес май не ме гони такъв луд глад. Утре ще ме набумкат с радиоактивност, та ще огладнея пак🤣🤣🤣 Одеве като си свалих ластичката от косата и така няколко косъма паднаха с нея, та леко изтръпнах, но май е фалшива тревога....засега. Хайде пускам сериала да зяпам докато се приспа.
Прегръдки на всички!

# 96
  • Варна
  • Мнения: 1 685
marittaa, слушай патилата и старилата какво ти пеят. Фри скоро чукна петилетка на хормонална, AnyHr има години зад гърба си и богат опит. Наистина са оправдания разни мрън-мрън истории. Единственото, което аз мога да допълня е, че идва някак си от раз всичко, просто с първата инжекция Золадекс или каквото там друго предписват се струпват на куп и спирането на цикъла, и нощните препотявания, и други разни "екстрички", които сме си споделяли тук една на друга. Но ето при мен примерна, сякаш всичко отшумя. Аз ли не обръщам внимание вече или просто се нагоди тялото ми към лечението, но ето - от нищо не мога да се оплача. За остеопорозата идея нямам за какво трябва да следя, какво трябва да усещам, не ми и дреме. Щом се чувствам добре, значи всичко е ОК. Сексуалността... да кажем просто, че инициативата по-рядко поемам аз, преди по-палавка бях - и си го търсех, и настоявах, и докато не си го получа не мирясвах, сега топката е прехвърлена в полето на мъжа ми, той търси интимност, но заиграе ли се с мен ставам пак същото зверче. Grinning Така че, не ги мисли тези неща. Истинска жена си, такава ще си и останеш.

# 97
  • Мнения: X
Хаха Спирит, старило ли ме наричаш! Еййййй това младите никакъв респект 😁
 marittaa, имам смътното чувство, че се страхуваш че понеже си болна не си достатъчно ценна за партньора си. Спокойно. Ако те обича истински, ще бъде с теб и ще те подкрепя, ако ще и без глава да си. А ако не те обича достатъчно, така или иначе загубата няма да е голяма.

# 98
  • Варна
  • Мнения: 1 685
Фри, е па повечко стаж имате двечките споменати от мен в предишния коментар. Stuck Out Tongue Иначе ти си една от "стариците" тука в темата, които много добре знаете и демонстрирате как тази диагноза подмладява духа, подмладява дори и външно, колкото и абсурдно да звучи на по-новите попълнения.

Новобранки, изкарайте си само по-тежките терапии, всякакви черни мисли настрани захвърлете и ще видите след няма и година как ще започнете да цъфтите. Аз не спирам да се заигравам с тоалети, аксесоари (... мдаааа... освен перуката, редовно хвърлям и сутиена и си излизам навън наперена и натокана, едно копринено шалче с един по екстравагантен начин на връзване, който да поприкрие осакатената гърда, токченцата, чантичката, червилчето и ФРЪЦ навън на лов за комплименти колко хубаво изглеждам Stuck Out Tongue ), асиметрични кройки също, шантави прически (тази новата пънкарска косичка голям кеф да си я правя както си искам според настроението - на таралеж се правя, на пуканка, на лампионче, още малко да заякне и почвам яко с боите да се заигравам, на папагал ще се направя в главата Grinning )

Изтрайте само основното лечение, пазете се от разни други странични заболявания като настинки, грипове, инфекции, които могат да спънат или отложат лечението ви и след това си се наслаждавайте на втория си живот на воля. Ракът не оставя само лоши белези, учи и на много хубави неща. Знам, че е до характер, чувствителност и светоусещане, но в повечето случаи по мои наблюдения установявам, че жените минали по този път са станали по-мъдри, по-усмихнати, енергични, напористи, силни, но и любящи, нежни, търпеливи, И по-красиви, И по-елегантни - експлозия от качества направо. Останалите дами, на които уж "всичко им е наред" някак ми сивеят, ежедневието ги поглъща и превръща в безтегловни, безлични призраци. Те не знаят какво е да си се борил за живота си, не знаят нито как да му се наслаждават пълноценно, нито как да изживеят рационално. Затова - горе главите, битката е нито кратка, нито лека, но после идва ПИР!

# 99
  • София
  • Мнения: 2 693
Спитит, определено умееш да нахъсваш сериозно! Благодаря ти! Всеки път ме караш да се чувствам сякаш не ме чака тежка борба за живот, а просто кръжок за самоусъвършенстване.

Да се похваля! Загладила съм косъма Grinning При други обстоятелства и това би ме ужасило, но сега се радвам. По-добре с няколко килца нагоре преди старта, че преди с това слабеене се бях сащисала. Но и съм му отпуснала края с яденето тотално, де. Плющя като за последно каквото ми се прииска. А бирата ми е пръв приятел Joy

# 100
  • Мнения: 2 369
Благодаря ви Спирит и Фри! Даже знам, че сте прави за всичко. Ще се справя аз....просто явно си минавам през фазите. И Фри, права си и за гаджето ми. Та аз бях изненадана от факта, че остана с мен и ме подкрепя. Явно самочувствието ми (още преди диагнозата) наистина е спаднало до критична точка. Гаджето даже ми го твърдеше (преди). Сега вече не смее да изкаже такива неща. И да....права си и за евентуалната развръзка. Аз не съм зависима с нищо от него, освен емоционално. На социално ниво съм напълно самостоятелна и се оправям сама от години, та дори и физически да остана сама предполагам ще се справя.
Гуш момичета🤗🤗🤗

Хайде ставам да оправям дете за училище и себе си за химио. Винаги ги правят сутрин нали? Моите две до тук все в 09.00 ч.стартират.

# 101
  • Мнения: 42
Много ми хареса написаното от AnyHr, надъхването от Спирит. А Тинтири - и аз се включвам в кръжока по усъвършенстване.
Вчера си взех перука, късо каре с моя цвят. Остана ми да се подстрижа, за да няма голяма разлика в прическата, когато трябва да я сложа.

# 102
  • Мнения: 2 369
Косата ми вече пада😢 Забелязах още снощи, че нещо не беше, както винаги. Сега съм сигурна. Не е на кичури, но до довечера сигурно ще стане. Ужас.

# 103
  • София
  • Мнения: 2 693
Crassula, от къде взе перуката?

marittaa, успех днес на химията! Не се ядосвай за косата, знаеше, че ще падне, нали? После ще стане страхотна, не бъди тъжна.
Майка ми се оказа, че има перука от естествена коса. Трябва да я изпера и да видя как може да се боядиса, че е руса, пък аз съм тъмна. Ще видим какво ще се получи, но е добре да имам за смяна

# 104
  • София
  • Мнения: 7 568
Пак съм ви изпуснала, връщам се да чета, само да спомена, че направих онази операция при доц. Романски - коригиране на другата гърда за симетризация между двете, пооправи и малко белега на тази с тумора /на която имам квадрантектомия/, още е рано и съм с конци и превръзки, но изглеждат добре нещата. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт