Дали е време за раздяла или връзката може да се поправи ?

Права си и за двете.
Да, преживял е повече, и е мой ред и аз да преживея някои неща (ако може да са хубави )
И да, също е трудно да се сдържа и да не се върна.. затова гледам сега да не контактуваме. А ще още имам чувства и ще (ще) ми липсва, е ясно.
Осъзнавам, че е по-добре да не се връщам там, ако искам да дам шанс на нещопо-добро да влезе в живота ми.

Luchia, твоя пост от начало до край прочетох, всички останали мнения не, просто бързам да ти отговоря.
Бях в подобна, така да я наречем, връзка, моя най-искрен съвет е бягай, бягай и не поглеждай назад! Положението само ще се влошава, ти само ще губиш времето си, а този психически тормоз има опасност да прерастне и във физически. При мен така се случи. Най-доброто решение, което съм взимала в живота си е, да оставя онзи урод, за това и същото съветвам теб

Harleen ,
Благодаря ти. (Почти) всички мнения и съвети са такива.

Жалкото е, че аз още мисля, че проблемът е в мен. Че може би, заради голямата разлика в  годините и евентуално, защото е несигурен и в себе си, и в мен, очаква едва ли не всеки момент да го зарежа заради друг и затова толкова отчаяно рови.. да убеди себе си, че нищо няма.. не знам..

Колко време ти беше нужно да се оттърсиш и възстановиш? Преди брак или след се случи най-лошото (физическо насилие) ? Ако ти се споделя,де, ако предпочиташ и на лично

Абе момиченце, ти продължаваш да се самообвняваш.
То хубУ нещо е самокритиката, но всичко си има лимит.

А, да и да добавя един твой цитат койт ми извади очите буквално

   " Жалкото е, че аз още мисля, че проблемът е в мен. Че може би, заради голямата разлика в  годините и евентуално, защото е несигурен и в себе си, и в мен, очаква едва ли не всеки момент да го зарежа заради друг и затова толкова отчаяно рови.. да убеди себе си, че нищо няма.. не знам.."

Той сега е несигурен в себе си, ти мислиш ли, че като се вземете ще стане по-сигурен?!?
Ако не беше написала на колко е години,  щях да си мисля, че е някой малък пикльо в началото
на ергенският си живот и затова толкова несигурен.
Тя разликата в годините ви винаги ще е 11 години, така, че мисли момиче, мисли.
А с тези си самообвинения му даваш голям коз в ръцете.

Делта, да, продължавам.. то това май ми е един от големите проблеми.. че не съм сигурна дали той не е станал такъв заради мен, малко или много
Да, помня горното мнение, че 40-годишен лунгур трябва да е изграден характер, и как пък аз, на 28, ще му влияя..ама...ако си има неговите комплекси, и така аз само ги подклаждам? Може пък друга жена, по-оправна, да успееше на мое място да го увери, успокои и т.н..
:/

Ай, сЯ по-оправна от тебе жена....Стига де
Допълнила съм си по-горният пост, незнам дали си забелязала.

Бъди сигурна, ама абсолютно сигурна, че не е такъв заради теб. Това е изграден характер. Хубаво е човек първо да потърси причините в себе си, но вашият случай не е такъв.

Не му трябва по-оправна, трява му "шут отзад" и то неколкократен - днес от теб, утре от другата, дето се опитва да прави на маймуна и такааа докато прозре, че не става с контрол и ревностна параноя. Ако му позволи капацитета де...

Истината е, че аз намерих сили да се отърся от него като цяло, благодарение на друг мъж, страшна опора ми изигра в живота този човек, макар и след това да не продължи като дълга и сериозна връзка (не повече от година), аз до ден днешен подържам чудесни взимоотношения с него и съм му благодарна, че беше до мен.

С онзи идиот брак нямахме, а аз като теб се самообвинявах през цялото време, все си казвах "Аз ако бях по-добра за него, нямаше да е така"; "Аз ако бях каквото той искаше, нямаше да е така" и още куп простотии. Но ти го казвам, защото виждам същия тертип на поведение - този няма да се оправи, само ще задълбочава тази си ревност.

При моя в началото имаше нормална доза ревност, после мина към някаква такава като на твоя, беше ми влязъл в скайп и блокирал всички (включително роднини) без него. Забрани ми да имам фейсбук, да се виждам с приятелки, защото сме го били обсъждали, да излизам като цяло всъщност, освен като не е с него. Разбира се, той и си излизаше, и фейсбук (където аз бях блокирана) си имаше и се виждаше с приятели, в последствие разбрах, че и с други жени си е излизал. Това сам ми го каза, докато ревеше и ме молеше да се върна.

Имай предвид, че в един момент ще започне и самочувствието да ти мачка, защото аз слушах колко съм дебела (тогава не осъзнавах и му вярвах, а всички ми казваха, че съм болнаво слаба вече), наричаше ме ку*ва, пачав*а, парцал, а бе каквото се сетиш, псуваше ме и всичко това без причина. На първата ни годишнина ми каза, че късаме, а за мен този ден беше изключително специален, след няколко дни ми звънна да ми каже, че се бил шегувал и ми се хилеше, докато на мен тези дни ми бяха смачкани отвсякъде.

А бе още много мога да разказвам, но повярвай ми, не искаш да минеш през това...

Може някоя с памук да му вади душата, а външно да го слушка и хвали. Съществуват хора, които успешно влияят на другите, и това не е задължително да е лошо.
Luchia^^^ , не е само добър или само лош, просто не е твоят човек. Нали знаеш поуката от Шрек - "Не е важно да си красив, важното е да си намериш същия изрод като себе си"

Дори и да приемем, че е така и проблемът е в теб. Има ли значение?
Ти склонна ли си да пречупиш себе си до такава степен, че той да стане единственият човек в ежедневието ти?
Този човек винаги ще намира причина да е несигурен в теб ако смята, че си му извън лигата. Ще започне да ти прави проблеми ако гледаш филми с хубав главен актьор дори! В един момент ще се пречупиш и ще го приемеш за нормално, но то никога няма да е нормално.

Виж какво е написала Harleen над мен и го прочети няколко пъти. За съжаление, тя не е едииничен случай.

Виж, докато се самообвиняваш и търсиш в себе си някаква вина има огромна вероятност да се върнеш при него, та дори и от чувство за ви а. Това твое самообвинение само те дърпа назад.

Лучия, разбирам те за съмненията ти. Да, вероятно е ти да не му даваш сигурността, от която има нужда. Не, не е задължително да е лош човек, още по-малко да прерасне в насилник-псохопат. Обаче какво значение има всичко това, след като вечерите ти с него минават в отчуждение пред телевизора, с липси и горчилка? Ти си жадна за живот, който той не може да ти предложи. Той е жаден (може би) за сигурност, която ти не можеш да му дадеш. А ако му я дадеш, това ще те пречупи, ще овехнеш, ще посърнеш и дори за него няма да си интересна.

Би ли заменила свободата си и възможностите си точно за този човек и за живота, който той ти предлага?

Не  "лошо", а  необходимия опит, за да се осъзнае, поне малко,какво значи зачитане на "лични граници" и истинско уважение към жената до себе си. "С памук - без памук" и най-прекрасната, непоглеждаща настрани жена, би била обект на ревност, защото неувереността му не е функция на външна, обективна и адекватна причина, а е само в неговата глава. Ревнивият ревнува всякога - с повод и без повод, добра, недобра, слушкаща го/неслушкаща  го жена  - все едно.

Имам сериозни опасения, че ще се събереш с него. Защо не наблегнеш на собствените си дефицити. Вземи психологическа литература и чети. Открий себе си, защото си се изгубила "в може би не е лош, може би аз съм виновна, може би ще съжалявам за него и т.н.т"