Той си пуска телевизора и заспива на него. Днес си легна да поспи за 2 часа, изморен от много работа, аз лежах до него с лаптопа и слушалка в едното ухо, но все пак намален звук. След 5 минути тръшна одеялото върху мен, стреснах се, съблече си агресивно блузата и тръшна вратата. Отиде да пие кафе и пуши, пусна си планета в другата стая, после се подстрига и дума не обели. Накрая аз зачекнах темата, че това не е нормално поведение. Моето не било нормално, пречила съм му като надигам одеялото с крака и натискам пада на лаптопа. Попитах дали не е можело като нормален вързастен да ми каже и да спра, не можело, сама да съм се сетила. Ако ми кажел да се махна в другата стая съм щяла да се нацупя... Естествено, че ако ми кажат гадно" -Махни се в другата стая", няма да ми е приятно. Нужна е тактичност. Имам усещането, че ми налага психически тормоз. Изказва се токова студено и дразнещо, че побърква. И му казах, че всичко това се равнява на това да ме удари и му хванах ръката и се ударих с нея... отидах в другата стая, имаше чаша на масата и я счупих... изкарва ме извън нерви със студената си непукистична реакция, чак аз не мога да повярвам, че счупих чаша... С него не може да се проведе нормален разговор, все като не ми отърва съм си виновна аз. И сега той продължава да си знае неговото и не ме разбира. Не мисля, че като си преуморен трябва да си го изкарваш на половинката си.
