Tears30, съжалявам, че ти се случва, ще го преживееш. Ще отшумят бушуващите емоции и тогава пък съвсем ясно ще си дадеш сметка, че той не си е заслужавал усилията ти да спасяваш каквото и да било от тоя брак. Но, хубаво, че си опитала, поне ще ти е чиста съвестта. Ще срещнеш и любовта, приеми го като ново начало, предстоят ти много неща в тоя живот. Пресякъл ти се е пътя с въпросния човек, разминали сте се, не е фатално, както писах вече, може и за добро да е. Не случайно има поговорка: "всяко зло за добро".
- Публикувана: 7 март 2019, 19:58 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2020, 17:54 ч.
Детето ще порасне и ще го намрази.
Вие бихте ли дали децата си да ги гледа новата жена на мъжа ви, заради която сте се разделили и тя се е настанила в семейното ви жилище ?
Не бих, но щом законът е определил детето да е при него еди колко си дни, и там е и новата му жена, нищо не може да се направи. Колкото и да е неприятно.. 😑
Така де, ще му разкажеш ТВОЯТА "истина" на детето, тоест ще изкараш бившия си мъж по-черен от дявола. Спести го на детето - малко или пораснало. Ще порасне, само ще стигне до истината, ама истинската истина, не моята, твоята и на комшията.
Спести на себе си, на детето и на всички обидите кой бил егоист, кой не му пукало. Защото не знаем двете страни на историята и е меко казано лицемерно. Макар че ще срещнеш подкрепа, тук мъжете не са уважавано племе...
Детето можете и да не му разбивате детството, ако се стегнете. С тия драми - не съм сигурна... За твоите чувства - звучиш като крайно лабилна жена, за което не ти е виновен мъжът ти. Разводът не е песен и не е никак лек, напротив. Това е сериозно и болезнено сътресение в един живот, който си имал/ а за подреден. И те е страх - почване отначало, ново жилище, нова ситуация за децата, кошмар! Но такива тръшкания "Ще го чакам", че молби, че и обиди (защото не отговаря на молбите) - човек трябва да се държи на положение, колкото и да е тежко.
Спести на себе си, на детето и на всички обидите кой бил егоист, кой не му пукало. Защото не знаем двете страни на историята и е меко казано лицемерно. Макар че ще срещнеш подкрепа, тук мъжете не са уважавано племе...
Детето можете и да не му разбивате детството, ако се стегнете. С тия драми - не съм сигурна... За твоите чувства - звучиш като крайно лабилна жена, за което не ти е виновен мъжът ти. Разводът не е песен и не е никак лек, напротив. Това е сериозно и болезнено сътресение в един живот, който си имал/ а за подреден. И те е страх - почване отначало, ново жилище, нова ситуация за децата, кошмар! Но такива тръшкания "Ще го чакам", че молби, че и обиди (защото не отговаря на молбите) - човек трябва да се държи на положение, колкото и да е тежко.
Успокой се и спри да ревеш пред детето, психиката му е прекалено крехка за такива драми. Достатъчно ще го нарани самата ви раздяла, няма нужда да се чуди и с майка му какво се случва, то има нужда от сигурност и стабилни родители.
Ще мине време, ще порасне и само ще разбере ситуацията. Не го настройвай срещу бащата, напротив, настоявай те да си имат връзка, за негово добро е.
Спести и на себе си терзанията, винаги боли, ако човекът който обичаш не ти отговаря със същото, но в такива ситуации просто продължавай напред, не се моли и унижавай, защото ще ти е трудно да си го простиш после.
Ще мине време, ще порасне и само ще разбере ситуацията. Не го настройвай срещу бащата, напротив, настоявай те да си имат връзка, за негово добро е.
Спести и на себе си терзанията, винаги боли, ако човекът който обичаш не ти отговаря със същото, но в такива ситуации просто продължавай напред, не се моли и унижавай, защото ще ти е трудно да си го простиш после.
Не става дума за пазене на реноме. Детето като порастне ще разбере що за стока е баща му. Мен никой не ме е наговарял срещу баща ми, аз сама разбрах, че от него нищо не става. Така и смятам, че е редно. Пък, туко виж е що годе добър баща и се разбират помежду си, въпреки, че с майката не е постъпвал добре.
Ще мине и още как. Както минава една рана, трябва ти време. Не прави грешката да разказваш на детето "истината", защото тя винаги има две страни, а и детето си има своята съдба и своите сълзи да изплаква, не го товарете с вашите. Аз лично смятам, че децата не трябва да ме виждат слаба, ревяща или финансово затруднена. Това е много плашещо за тях, така че е добре да им се спести.Успех ти желая.
Ти се радвай, че не е решил и детето да ти вземе вместо само да те изгони от къщата, ме тогава щеше да видиш откъде изгрява слънцето...
Е защо тази злоба? Защо да ми взема детето, да не би аз да съм решила да разруша всичко..
Разбираме, че се развеждаш и ти е тежко, но звучиш като на 15. Разрушил всичко, егоист бил, борила си се била, пък и си му казала, че ще го чакаш, направо остава да му кажеш и че ще си прережеш вените за него (образно казано), че да е пълна картинката. Все има жени, които са ги зарязали и се развеждат тежко, ама такова чудо...
За пръв път пиша в този раздел, но моля те, събери се и се стегни заради детето. То е най-важно и не трябва то да те успокоява, а ти него. На тази крехка възраст идея си нямаш каква травма можеш да му нанесеш така, да те гледа да ревеш и да се чуди как да те успокоява. Ако теб те боли, за него това е ужас и паника, защото родителите му са целият му свят, а сега тати го няма, а мама само плаче. Излизай, срещай се с хора, поплачи си вечер тайничко, ама наистина тайничко и се радвай на детето си. А то има нужда и от баща, не го настройвай.
Уф, много сложно и тежко е положението на авторката .
Сама в чужбина с малко дете и в развод .
Прибери се мила в България поне в този труден момент
да бъдеш сред близки . А и идва пролетта , детето ти ще се съживи
тук сред природата Ако там си в някоя мрачна дъждовна страна без приятелки , на които да си изплачeш мъката..направо ще задълбаеш дъното
Сама в чужбина с малко дете и в развод .
Прибери се мила в България поне в този труден момент
да бъдеш сред близки . А и идва пролетта , детето ти ще се съживи
тук сред природата Ако там си в някоя мрачна дъждовна страна без приятелки , на които да си изплачeш мъката..направо ще задълбаеш дъното
Препоръчани теми